Касис

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 29-08-2014

Tagged Under : , , ,

Декоративен и практичен, касисът е чудесен избор за вашата градина. Той има високо съдържание на хранителни вещества и малко мазнини, може би това е причината да е толкова популярен напоследък. Използва се за направата на сладка и конфитюри и има тръпчив вкус, но съществуват и видове, чиито плодове са достатъчно сладки за са се ядат направо от храста. Касисът съдържа повече витамин C, фосфор и калий отколкото всеки друг плод. Желязото и протеина в тях е малко по-малко отколкото в бъза и само нектарините са по-малко калорични от касиса. Плодовете му могат да са червени, розови, бели или черни. За сладка се използват розовите и червените. Белите са най-сладки и могат да се ядат без да бъдат приготвяни по някакъв начин. Продължителността да живота на храста е между 12 и 15 години. Почвата, в която ще го засадите трябва да е добре дренирана, богата на органична материя и pH между 5,5 и 7,0. Ако почвата ви е глинеста или песъчлива обогатете преди да предприемете посаждането. Касисът се развива добре на слънце или на частична сянка. Той може да започне да губи листата си при температури над 29 градуса. Осигурете разстояние между храстите поне по 20 сантиметра. Поддържайте почвата влажна, през пролетта можете да намалите напояването.

Антиринум (кученца)

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 29-08-2014

Tagged Under : , , ,

Антиринумът е много разпространен у нас под името кученце. Можем да го срещнем почти във всеки двор в най-различни цветове. Има няколко различни вида според височината на  растението - джуджета, средни и високи. Най- големите достигат до 90 сантиметра, а най-малките до 15. След като посадите растенията във влажна, добре дренирана почва и на слънце, ще трябва да поставите специални скоби на върха на стъблото и по неговата дължина. Те се използват за да се засили цъфтежа. Високите видове ще имат нужда от колчета за да растат изправени. Когато цветовете започнат да вехнат през летните жеги, поставете клипс на половината на стъблото и очаквайте нов цъфтеж когато температурите паднат през есента. След засаждането поддържайте почвата влажна през първите няколко седмици. Когато растенията се установят поливайте редовно. Оставете почвата да изсъхна на около 5 сантиметра дълбочина преди всяко напояване. Грижите за Антиринумът, включват и премахването за изсъхналите цветове. Можете да смесите кученцата с Ангелонията, която обича високите градуси и по този начин градината ви ще е цветна през 3 сезона. Можете да се възползвате от възможността да отглеждате Антиринумът и у дома. Така ще можете да се насладите не само на прекрасните му цветове, а и на благоуханието му.

Ампелопсис (Китайска лоза)

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 29-08-2014

Tagged Under : , ,

Ампелопсиса принадлежи към семейство лозови и точно като гроздето той е отглеждан повече заради плодовете му, отколкото заради цветовете. Тази широколистна лоза има буйна и гъста зеленина от пролетта до есента. Тя расте много бързо и е подходяща за покриване на дървени решетки и беседки. Китайската лоза произвежда гроздове с интересни плодове веднъж годишно през късната пролет и през есента. Първоначално те са бели, а в последствие изменят цвета си към различни нюанси на розово, лавандулово, тюркоазено, синьо и черно. Всеки грозд може да има плодове с различни цветове. Птиците и катериците са привлечени от тях и ги ядат с удоволствие, но хората ги намират за негодни за консумация.  За посаждането на този тип лоза изберете място на слънце или на частична сянка.  Тя предпочита влажна, добре дренирана почва, но когато се устави издържа и на суша. Трябва да я разположите в близост до здрава конструкция като ограда, дърво или шатра. Когато избирате носещата конструкция имайте в предвид, че Ампелопсиса може да достигне височина от 3 до 7 метра и да стане доста тежък. Установеното растение може да издържи седмици без да бъде поливано, но след продължителна суша то ще има нужда от бавно, дълбоко напояване. Подкастряйте лозата си по всяко време на годината за да контролирате растежа й. Премахвайте стъблата, които се подават извън носещата конструкция. Добре е на няколко години да я отрязвате почти до земята, защото така ще порасне на диаметър. Китайската лоза е много плодовита и агресивно растяща. Тя се разпространява много лесно чрез семена, така че има голяма вероятност в двора ви да се появи Ампелопсис на място, на което не сте искали да го засаждате. Контролирайте растението и не се притеснявайте да го подрязвате.

Сантолина

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 22-08-2014

Tagged Under : , , ,

Като тревисто многогодишно растение сантолината се развива добре на топло място. Тя се среща на песъчливи, каменисти, неплодородни земи, но можете да я отглеждате в градината си на глинена почва при условие, че тя е с добра водна проводимост. Тези вечнозелени храсти притежават сребърно-сиви или зелени листа, които напомнят на тези на иглолистните дървета. Сантолината достига около 60 сантиметра височина и широчина. Нейните цветове за жълти и са разположени на 15 сантиметрови стъбла. Много хора ги изсушават и ги използват за украса или за направа на венци. Сребристата зеленина ще направи чудесен контраст във вашата градина и ще я украсява дори и през зимата. Сантолината вирее добре в комбинация с лавандула, мащерка, градински чай, риган и розмарин. Тя има смесен аромат на камфор и смола. Посадете растението на слънчево място. То ще се развие в почти всеки тип почва. Щом се устави то става издръжливо на суша. Прекаленото поливане може да го убие. Мокрото и влажно време може да причини развитие на гъбички. През късната зима или през пролетта отрежете растението драстично за да го предпазите от разделяне или от загиване на средната част. На всеки 5 години е необходимо да подменяте растението си. Можете да отрежете около 8 сантиметрови стъбла от сантолината през есента и да ги засадите на топло у дома. През юли или август ги пресадете на вън.

Кискалис Индика

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 22-08-2014

Tagged Under : , ,

Това изключително красиво растение принадлежи към вида лозови. То се среща в тропическите гори като катереща се лиана със зелено-жълти листа. Стъблата имат светло жълти косъмчета, а на клоните може да се намерят бодли. Цветовете й в началото на цъфтежа са бели, по-късно стават розови и накрая, когато достигне зрялост те се обагрят в червено. Разцвета продължава от есента до лятото. Цветчетата са във формата на звезда и са големи около 10-12 сантиметра. Те са много ароматни и са растат на отделни групи. Уханието им е най-поразително през нощта. Рядко се появява плод, но когато това се случи той е червен, а когато узрее става кафяв с костилка. Това пълзящо растение, както всички други лиани, се захваща за дървета и си проправя път нагоре към светлината. Във вашата градина можете да го използвате за украса, с малко подкрепяща структура от ваша страна то ще развие големи маси зеленина. Имайте в предвид, че кискалисът ще започне да губи листа ако му е прекалено студено и със сигурност ще се обезлисти при първата слана. Въпреки това корените му ще останат здрави и то ще се възвърне като тревисто многогодишно растение. За оглеждането изберете място на слънце или частична сянка. То ще оцелее във всякакъв вид почва стига да добре дренирана и с адаптивно  pH. Редовното поливане, сутрешното слънце и следобедната сянка ще накарат растението да процъфти. Избягвайте обогатителите на почви, които са с високо ниво на азот. Те ще накарат зеленината да расте бързо, но няма да има цвят.

Тагове