Озеленяване, паркове, цветя

Растението лантана е тропическо цвете, което се среща основно в тропическите райони на Африка и Америка. Ярките му цветове и силният аромат привличат любителите градинари, все повече от които го отглеждат и в домашни условия. Лантана не изисква много грижи и не е капризна.

От какво се нуждаете

• лантана
• висяща саксия
• почва
• градинска лейка
• течен тор
• ножици

Инструкции

1. Първото нещо, което трябва да направите е да присадите закупената лантана във висящата саксия. Напълнете я до половината с почва, после засадете растението и допълнете догоре в пръст.

2. Поставете саксията на топло и слънчево място. Лантаната се нуждае от поне четири часа обилно слънцегреене дневно. Температурата в помещението не трябва да пада под 20 градуса.

3. Поливайте поне веднъж седмично. С помощта на лейката навлажнете почвата около основата на лантаната, като внимавате да не намокрите листата или цветовете. Оставете почвата да изсъхне напълно между две поливания, за да предотвратите появата на плесени и гъбички.

4. Подхранвайте лантаната два пъти в месеца с тор за стайни растения. Течният тор е най-добрият вариант, тъй като се абсорбира лесно и бързо достига до всички части на растението.

5. Подрязвайте лантаната редовно, за да стимулирате по-гъст и буен растеж. Когато по стеблото й забележите нови пъпки, внимателно ги изронете с пръсти. Отстранете всички увехнали клончета с ножиците.

Съвети

Лантаната не обича студа и ако бъде оставена на открито през зимата, ще загине.

Дръжте лантаната далеч от домашни любимци. Някои видове са отровни за животни.

През лятото можете да изнасяте саксията навън, ако ароматът й Ви е твърде силен.

Ароматните бели цветове и подобните на кожа тъмно зелени листа са запазен знак на стефанотиса, известен още и като мадагаскарски жасмин. Това нежно многогодишно пълзящо растение обича топлия климат - в по-студените райони се отглежда в домашни условия. Среща се и под името сватбена лозя - снежнобелите му цветове го правят много подходящ за булчински букети.

Особености

Цветовете на мадагаскарския жасмин са бели, с формата на камбанка, покрити сякаш с восък. Характерно за тях е силният им аромат. На фона на тези нежни цветове, рязко се открояват наситено зелените листа с овална форма. Стефанотисът намира своето достойно място в сватбените букети не само заради белия цвят, който се комбинира добре с всички други цветове, но и заради свежия аромат.

Отглеждане

При подходящи условия мадагаскарският жасмин може да достигне височина от 1,5 м до 5 м. В някои разсадници той се продава увит около телен примка, което улеснява отглеждането му в домашни условия. Повечето градинари считат стефанотиса за труден за култивиране - не понася резки промени в температурата, мрази студа и често става обект на нападение на листни и щитоносни въшки.

Подходящи условия

При умерен климат, при който температурите не падат под 13 градуса, мадагаскарският жасмин ще се чувства добре на открито (върху трейажи или в саксии). Ако го отглеждате като стайно растение, поддържайте в помещението умерено висока температура. За да се развива добре мадагаскарският жасмин трябва да получава ярка, но непряка слънчева светлина. Изисква добър дренаж на почвата. Поддържайте я непрекъснато влажна по време на активния период на растеж. През останалото време е добре почвата да пресъхва преди полване.

Подрязвайте редовно, защото стефанотисът има склонност да расте във всички посоки и ако не се поддържа, ще се превърне в непривлекателно и разтегнато цвете.

Размножаване

Мадагаскарският жасмин от време на време произвежда семенни кутийки. Те са с големината на манго и могат да останат до 6 месеца на стеблото, преди да паднат. Размножаването на стефанотиса се осъществява чрез тези семенни кутийки. Най-добра кълняемост имат, ако се засадят веднага след отваряне на семенната кутия. Ако се оставят да изсъхнат на въздух, вероятността да поникнат е минимална.

Декоративният тютюн е представител на семейство Solanaceae - картофови, към което спадат още обикновен тютюн, домат, картоф, патладжан, пипер, петуния. Това екзотично растение е подходящо за отглеждане в градината - цветовете му са ярки, което привлича пеперуди и колибрита. Декоративният тютюн е лесен за отглеждане и много ароматен.

Видове

Най-разпространените видове декоративен тютон са:

• jasmine tobacco - цъфти в зеленикаво-жълти нюанси; стеблото достига до височина 1,5 м.
• domino flowering tobacco - цветовете са обагрени в червено, бяло, розово; достига височина 35 см
• nicotiana langsdorffii - цветовете са зелени, разположени върху високо стебло - до 1,5 м
• lime-green flowering tobacco
• nicotiana mutabilis - расте с фуниевидни цветове, които от бели постепенно се превръщат в розови

Отличителни белези

Отделните сортове декоративен тютюн значително се различават един от друг. Височината му може да варира от 30 см до 1,2 м. Цветовете са разнообразни - от снежно бели до огнено червени и наситено лилави. Общото при всички видове тютюн е фуниевидната форма на цвета, чийто размер обаче пак варира в широки граници.

Проблеми

Тютюнът страда от редица проблеми. Често заболява от гъбички, които водят до загниването на корените и появата на плесен. От насекомите бива нападан от листни въшки, колорадски бръмбар, гъсеници, белокрилките и др.

Грижи

Декоративният тютюн е едногодишно растение, което означава, че периодът от засаждането до разцъфването е около година. Изисква добре дренирана почва и много слънчеви лъчи, за да се развива добре. Цъфти между юни и октомври. В края на зимата е добре да засадите тютюна в саксия в дома си, която в началото на пролетта да присадите в градината. Увехналите цветове могат да се използват за семена за следващата година.

Пеперомията е многогодишно растение, подходящо за отглеждане в домашни условия, което изисква минимални грижи. За негова родина се смятат тропическите зони в Южна Африка, Южна Америка и Антилските острови. Характерно за пеперомията е, че различните сортове нямат почти нищо общо един с друг.

Растеж

Пеперомията може да бъде засадена както в обикновени саксии, така и във висящи кошници или декоративни сандъчета за цветя. За най-добри резултати, почвата трябва да е органична и добре дренирана. Ако използвате закупена от магазина почвена смес, не забравяйте да добавите към нея равни части органична съставка и торфен мъх - по този начин тя става по-плодовита.

Светлина

Пеперомията обича слънчеви места, но не трябва да бъде изложена на директна слънчева светлина, защото листата й са деликатни и лесно изгарят. Най добре ще се чувства на южен прозорец. Цъфти добре дори и изложена на флуоресцентна светлина. Някои сортове се развиват добре и на слабо осветени места, особено когато и температурите са високи. При слаба светлина обаче листата на пеперомията ще изгубят отличителното си оцветяване и текстура.

Температура

Препоръчва се отглеждането на пеперомията да става при постоянна температура в диапазона от 10 до 25 градуса по Целзий. За най-оптимална дневна температура се смята стойност около 18-24 градуса, а за нощна такава - около 15-18 градуса. През летните месеци можете да преместите растението на открито, стига да го поставите на сенчесто място и да му осигурите много вода. Когато температурите паднат под 10 градуса, приберете пеперомията на закрито, за да я предпазите от увреждане.

Вода

Пеперомията е претенциозна по отношение на поливането - почвата трябва да е напълно изсъхнала между две поливания, но в същото време не трябва да се чака и прекалено дълго, защото при много суха почва, листата започват да падат. Има реална опасност и от загниване на корените ако напояването е твърде обилно. Най-добрият и сигурен начин да осигурите нужното количество вода на своята пеперомия е като поставите саксията в съд, пълен с вода със стайна температура. Оставете така за известно време, докато не усетите, че и най-горният слой от почвата е леко влажен.

Подхранване

За подхранване на пеперомията използвайте използвайте универсален тор за стайни растения. За най-добри резултати правете тази процедура през шест месеца. Пеперомиите растат бавно т.е. пресаждане в по-голяма саксия може да се наложи след третата година. Размерите на старата и новата саксия трябва да са приблизително еднакви.

Дори и да полагате необходимите грижи за растенията в дома си, ако те не получават достатъчно светлина, рискувате растежа им да се забави или листата да започнат да падат. Има много помещения, в които не влиза достатъчно количество слънчева светлина. Добрата новина е, че дори и в тях можете да отглеждате цветя - по-долу изредените стайни растения се развиват май-добре именно на такива мрачни места.

Сингониум

Сингониумът (Syngonium podophyllum) е декоративно листно растение, което се развива най-добре при слаба до умерена светлина. Идеалното място за него би бил северният прозорец. Изложен на директна светлина, сингониумът расте с бледи и безжизнени листа. Почвата трябва да е добре дренирана и да се поддържа умерено влажна. Подхранвайте два пъти месечно в периода от пролетта до есента с водоразтворим тор.

Семейно щастие

През Викторианската епоха семейното щастие (Aspidistra eliator) е могло да се види в почти всяка таверна. Заради възможността си да оцелява на тъмно и непроветриво място, растението е получило прякора си “непоклатимото цвете”. Семейното щастие може да се отглежда в саксия. Почвата трябва да е добре дренирана. В периода от края на пролетта до началото на лятото поддържайте почвата винаги леко влажна, а в най-горещите периоди от годината я оставете един път да изсъхне напълно между две поливания. През зимата поливайте умерено. Подхранвайте растение на две-три седмици с водоразтворим тор.

Дифенбахия

Известна най-вече със своите забележително пъстри листа, дифенбахията освен липсата на светлина, толерира и ниската влажност. Нуждае се от добре дренирана почва като горните 8-10 см трябва да изсъхнат напълно между две поливания. Дифенбахията изисква малко вода, внимавайте да не прекалите с поливането, защото така рискувате корените й да загният. Подхранвайте един път месечно с универсален водоразтворим тор. Растението е токсично и дразни отворените рани.

Дяволски бръшлян

Дяволският бръшлян (Epipremnum aureum) е пълзящо растение, изключително лесно за оглеждане, известно с това, че вирее безпроблемно във всеки дом. Почвата, върху която ще вирее, трябва да е добре дренирана. Поливайте редовно, но винаги оставяйте горните 6-7 см от почвата да изсъхнат напълно преди да пристъпите към следващото поливане. Дяволският бръшлян е предразположен към загниване на корените, така че преценявайте правилно нужното количество вода. От пролетта до есента наторявайте растението през две-три седмици с универсален водоразтворим тор. Редовното подрязване ще поддържа растението в перфектна форма.