Озеленяване, паркове, цветя

Дървото гинко, известно още и под името гинко билоба, произхожда от югоизточните части на Китай. Това е най-старото дърво в света. Открити са доказателство, че гинко съществува още от времето на динозаврите. През ледниковата епоха много от видовете са унищожени, днес се среща само в някои части на Китай. Тези дървета са невероятно издръжливи. Могат да живеят повече от 600 години и са много устойчиви на болести и вредители. Гинко билобата вече не се култивира от човек. Това дърво се смята са свещено в Китай и Япония.

Характеристика

На височина гинко билобата може да достигне до завидните 24 м., а диаметърът на стеблото понякога надвишава 90 см. Расте добре на изцяло слънчево място и върху влажна песъчлива почва. Листата му са зелени, с форма на ветрило, а през есента се обагрят в златист нюанс. Гинко билобата започва да цъфти чак на 20-та година. Характерно при това дърво е двудомната му природа, което означава, че на един индивид има репродуктивни органи само от единия пол, така, че индивидът може да бъде или женски, или мъжки. Женските екземпляри раждат ръждивокафяви, оранжеви плодове с овална форма.

Употреба

Дърветата гинко са лесни за отглеждане декоративни растения, тъй като са устойчиви на болести, вредители и замърсяване. Екстракт от гинко билоба спомага циркулацията на кръвта и регулира еластичността на кръвоносните съдове. Прилага се още за лечение на най-ранните симптоми на Алцхаймер и за профилактика на инсулти.

Любопитно

По време на бомбардировките над Хирошима, Япония, през 1945 г. единствените оцелели от преките атомни бомби са няколко дървета гинко билоба.

Листата на това дърво традиционно се използвали като маркери в книгите, което представлявало всъщност защита срещу различните видове насекоми, които ги нападат.

Лобелия е тропическо многогодишно растение, което на височина варира от 60 см до 90 см. Цъфти от късна пролет до средата на лятото. Цветовете й са червени отвън и жълти отвътре, и могат да достигнат до дължина 5 см. Листата са дълги, тесни, зелени на цвят, а стеблата са обагрени в червено.

История

Родината на лобелията е Мексико. Спада към семейство Лобелиеви. Обича топлия и мек климат и освен в Мексико може да бъде видяна в югозападните части на САЩ. Името си лобелията дължи на белгийския ботаник и лекар Mathias de L’Obel, който е и негов откривател. L’Obel е живял в периода 1538 - 1616 г. и е работил за кралските семейства на Холандия и Англия.

Почвена покривка

Заради гъстотата си, лобелията е много популярна и като почвена покривка. Редовното й подрязване и поддържането й на височина едва няколко сантиметра над земята, я правят предпочитана от градинарите за озеленяване на безтревни зони в дворовете и градините.

Грижи и размножаване

Лобелията не изисква много грижи - тя ще Ви прости, дори и да не полагате никакви усилия при отглеждането й. Нуждае се от малко вода, достатъчно е да я поливате веднъж седмично, с изключение на случаите, когато е много горещо и сухо. Препоръчително е подрязване на лобелията всяка зима с цел да се премахнат мъртвите или непродуктивните стръкове. Най-разпространеният начин за размножаване при лобелията е чрез разделяне на коренището.

Лобелията обича слънцето, тя ще се чувства най-добре на силно огрято от слънчеви лъчи място. Развива се добре и на частична сянка. При засаждането трябва да се оставя разстояние от поне 20 см между отделните стръкове, а най-добре 30 см. Почвата е добре да бъде влажна, леко киселинна до неутрална - pH от 6.1 до 7.5.

Внимание

Лобелията е отровно растение. Дръжте домашните си любимци и децата далеч от него. Лобелията е изключително агресивно растение - разпространява се бързо и завзема големи площи. Влажните почви и неполагането на грижи при отглеждането му стимулират растежа и разпространението й.

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Розмарин

Розмарин е родом от средиземноморските региони. Неговото латинско наименование означава „морска роса”. Това по-скоро се асоциира с цвета на розмарина, отколкото с каквато й да е била връзка с морето.

Според легендата някога цветята на розмарина са били бели. Те се оцветили в синьо, когато Дева Мария изпуснала синия си плащ над един храст розмарин. Розмаринът никога не расте на височина над 1,80 м, а някои вярват, че храстът спира своя растеж, за да не е по-висок от Христос.

Според едно поверие розмаринът расте само в къщите на праведните хора, а според друго наличието на тази билка в двора говори за доминиращата позиция на жената в семейството.

Розмаринът е символ на верността и паметта. Дори Шекспир го споменава в своя „Хамлет“, когато Офелия прошепва: „Ето розмарин, който е за спомен - моля ти се, мили, помни ме!”. С оглед на това розмаринът открай време се използва в сватбените церемонии, като неговата роля е да напомня на младото семейство за сватбените им обети. Сухи стръкчета от тази билка се поръсвали в леглото на младоженците, за да си останат верни цял живот. Смята се, че розмарин под възглавницата прогонва лошите сънища. Поставен в ковчега на починал човек, той гарантирал, че близките му ще го помнят винаги.

Гърците дотолкова вярват, че розмаринът стимулира паметта, че студентите го вплитат в косите си, когато им предстои тежък изпит. В Древна Гърция тази билка е предписвана за облекчаване на психични разстройства.

Розмаринът е смятан за дезинфектант, особено при изгаряне. Древните гърци изгаряли огромни количества от тази билка, като смятали, че по този начин прогонват болестите и злите духове. През Средновековието французите изгаряли розмарин и хвойна в болниците, за да пречистят въздуха.

В миналото розмаринът се използвал за лечение на нервни разстройства, депресии, главоболие, виене на свят, епилепсия, артрит, подагра, плешивост, разширени вени.

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Копър

Родината на копъра е Централна Азия, но най-често се внася от Египет, Източна Европа и някои средиземноморски страни. Наименованието на тази подправка произхожда от скандинавската дума “dilla”, която означава „да успокои“, „да притъпи“.

В Древен Египет лекарите използвали копъра при храносмилателни проблеми. Вода, в която са накиснати семената на копър, се давала на бебетата за облекчаване на коликите.

В Древна Гърция и Древен Рим копърът се е считал за символ на богатство, а освен това е бил известен и с лечебните си качества. Заради антисептичните си свойства и способността си да потиска развитието на бактериите, копърът се използвал за лекуване рани на войници, като върху засегнатия участък се налагали изгорени семена от тази билка.

През Средновековието копърът започва да се използва едновременно и за направата на магии, и за защита от тях. Тогава се смята, че връзка копър, закачена на входната врата, пази дома от чужда отрицателна намеса. Пиенето на вода, в която е престояла тази подправка, пък се е считало за достатъчно силно средство за премахване на черна магия.

В наши дни, вода от копър е народен лек срещу колики при бебетата, кашлица, нарушено храносмилане, газове, стомашни болки, безсъние, жълтеница, хемороиди, хълцане. Листа от копър, поставени върху очите, помагат при проблеми със съня.

Майорана

Майораната е подправка, която е сродна до ригана, с характерен силен аромат. Развива се добре на места с топъл климат. Майораната, отглеждана в Йордания, Ливан и Израел, е известна под името “zahtar”.

Според една гръцка легенда, майораната, наричана още „радостта на планината“, е получила своя аромат, след като е била докосната от Венера – богинята на любовта.

Смята се, че ако майорана поникне на гроба на починал човек, духът му е спокоен и щастлив. Тази билка се използва и за гадаене – според поверието ако неомъжена девойка сложи стрък майорана под възглавницата си докато спи, тя ще сънува бъдещия си съпруг. Венци от майорана се слагали в косите на младоженците в Древна Гърция, което се считало, че ще им гарантира любов, чест и щастие.

Майораната присъства и в средновековните сватби, а понякога дори и в погребенията. В библейските времена тя се използва за пречистване на храмове.

В медицината майораната е естествена противоотрова на змийската отрова, подобрява настроението, лекува зъбобол, помага при ларингит и проблеми с храносмилането.

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Босилек

Босилек може да се види в цяла Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Смята се, че родината му е Индия, където е смятан за свещена билка, свързана с любовта и верността. Индусите го отглеждат в домовете си и смятат, че това носи щастие на цялото семейство. Листо босилек, поставено в ковчега на умрял човек, помага на душата му да премине в рая.

Думата „босилек“ произлиза от гръцката дума за „цар“, което е препратка към кралския му аромат. Смята се, че Александър Велики е пренесъл босилека в Гърция.

Древните римляни наричали билката “basiliscus”, от василиск /митично създание – дракон, който може да убие човек само с поглед/. Според техните вярвания, консумацията на босилек е естествена защита от нападение на този дракон. Римляните също свързвали босилека с любовта и плодородието.

Французите наричат босилека „царска билка“, а средноевропейците го считат за магическо растение.

Не навсякъде по света босилекът е толкова почитан. Така напримет в Хаити, той се свързва с Erzulie – местна вуду богиня на любовта.

За италианците босилекът е символ на любовта. В Румъния пък съществува поверие, че ако мъж приеме стрък босилек от жена, те са официално сгодени.

Канела

Има два вида канела: Cinnamomum zeylanicum е истинската канела, такава, каквато я познаваме и у нас. Родината й е Шри Ланка. Другият вид е канела, добивана от дървото cassia, което расте във Виетнам, Китай, Индонезия и Централна Америка. Тя се използва главно в Северна Америка и е по-горчива от Cinnamomum zeylanicum.

Канелата е била използвана в древната китайска медицина за лечение на треска, диария и менструални проблеми. Когато египтяните открили тази подправка, веднага я включили в балсамирането на мъртъвци. В библейските времена канелата се използвала като парфюм, подправка и за лечение на нарушено храносмилане.

През Средновековието, арабите пренасят много подправки, между които и канелата, от Азия в Египет. Находчиви търговци набързо скалъпват няколко истории за това колко ценна и скъпа е тази подправка, за да завишат цената й. Една така история твърди, че митичната птица cinnamologus прави своите гнезда върху пръчици канела. Поради това добиването на канелата е изключително трудно и опасно начинание, което изисква катерене по труднодостъпни места.

В началото на Средновековието 350 грама канела се търгуват на цената на 5 кг сребро. Само богатите аристократи можели да си я позволят.

През 65 г. от Н.Е. римският император Нерон изгаря по време на погребението на жена си доставките на канела за цяла година в разкаяние на това, че е причинил смъртта й.

В медицината канелата от древността се използва за лечение на кашлица и възпалено гърло, облекчава симптомите на настинка и грип; помага при проблемна бременност.

Канелата е имала своето достойно място в богата колекция от масла и аромати на египетската царица Клеопатра. Много от рецептите за любовни отвари са именно с канела