Жива ограда

Запазено под (Градини, Направи си сам) by Admin on 20-03-2009

Тагове : , , , ,

live_wallСлед като вдигнат оградата, повечето виладжии садят до нея дървета и храсти, за да я скрият и да си осигурят уединение. В един момент обаче те загиват и пречат за поддръжката на зида - боядисване, защита от ръжда. Проблемът изчезва, ако си направите жива ограда.

Тя изисква минимална поддръжка и е достатъчно красива, поради което не се налага да я прикривате. Освен това е неповторима. А можете да я превърнете в произведение на изкуството или в местна атракция. Достатъчно е да посадите добре развити млади дръвчета на подходящо разстояние едно от друго, обикновено до 17 см. Ако оградата трябва да е висока 1,20 м, това разстояние може да е 10 см. За летни вили не бива да е под 20 см.

После трябва да сплетете клонките им, да завържете местата на контакт с лента, за да продължат да растат сплетени. Клонките започват да растат заедно и след 1-2 години вече е невъзможно да бъдат разделени дори със сила. Младите дръвчета се кръстосват и преплитат по избрания от вас начин и се пристягат. Можете да използвате растения с височина 1,40-1,60 м. Добре е, ако са достатъчно високи и дебели, за да бъдат сплетени веднага. Избират се и според климатичните условия.

За предпочитане са видове, които растат бързо първите 1-2 години, цъфтят и дават hazelhurdle2плодове. Подходящи за жива ограда са ясен, оскруша, бреза или дървета с малка корона като дива круша, дива ябълка, габър, и най-вече сребърен явор. Много харесвана е офиката, чиито плодове украсяват оградата. Ако не се берат, а се оставят за птиците, те се запазват чак до зимата. Видовете с дълги бодли пък успешно спират преминаването на хора и животни. Сплитането става най-лесно, когато няма листа. Не бива да се прави при ниски температури, защото измръзналите клонки лесно се чупят. Ако условията като общо са неблагоприятни, изчакайте два летни сезона преди да започнете сплитането. Издънките се привързват към хоризонтална тел и оформят приятна зелена стена. Получава се нещо като дълго дърво с различни коренови системи. Нито едно от отделните дръвчета не може да умре, дори ако бъде прерязано в основата си с резачка, защото се поддържа от “мрежата”. Така в живата ограда е невъзможно да се получи дупка. С времето тя става все по-здрава и хубава. Дървените зидове имат 5 години трайност в страните с влажен климат, а металните - 30 години, ако са защитени от ръждясване. Жив плет вече се отглежда на малки секции, които можете да закупите и насадите на място. От живи растения могат да бъдат конструирани и решетки.

Живата ограда е сигурна защита срещу вятър, преспи и пожари. При запалване на тревата конусообразната корона не е застрашена от пламъците. В най-лошия случай ще бъдат опърлени само външните клонки. Друго предимство на живия плет е, че спира вятъра и така намалява растежа на плевелите наоколо. Техните семена загиват до оградата поради липса на светлина. Често плетът дава храна и на много животни - невестулки, таралежи, жаби, гущери, тревни змии. Това намалява вредителите в района, без да се използват химикали. А полезните птици използват живата ограда за гнездене.

Източник:  www.zadoma.com

Публикуване на коментар

Тагове