Тинтявата – късче планинско небе в алпинеума

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 22-12-2009

Тагове : , , , ,

gentiana-verna1Тъмносини цветове с кобалтов оттенък, сякаш събрали в себе си яркостта на небето, чистотата на кристалния въздух и светлината на слънцето, което изглежда толкова близо в планината.

Тинтявите създават усещането за простор и свобода и неизбежно привличат погледа – дребосъчета сред камъните в алпинеума или едри растения, център на красиво оформени групи.

Тинтявата е тревисто растение, което принадлежи към големия род Gentianaceae. Сред 400-те вида има и едногодишни, и многогодишни. Разпространени са в планинските зони на умерената и субтропичната област на всички континенти, освен Антарктида. Според легендата растението носи името на илирийския крал Гентий, който 500 години преди новата ера пръв забелязал лечебните свойства на жълтата тинтява и използвал соковете й по време на чумните епидемии.

Тинтявата е цветето на екстемните условия – нейна родина са планините и северните равнини – райони с бедна почва и суров климат, където твърде малко растения могат да оцелеят. Някои видове цъфтят в Хималаите на 5500 м надморска височина.

В планините на България се срещат няколко вида тинтяви. Всички те са платили висока цена за лечебните си качества – изкоренявани са безогледно и съществуването им е поставено на изпитание. Днес с повишаване на екологичната култура и след като години наред имат статута на защитени растения, те постепенно започват отново да заемат своето място в природата ни. Пролетната тинтява (G. verna)краси с цветовете си поляните на Рила, Пирин, Стара планина и Витоша. През юни-юли зацъфтява петнистата тинтява (G. punctata). Висока е до 50 см, има жълтеникави цветове, изпъстрени с кафяви точки. Среща се на Витоша. Пак там са находищата на жълтата (G. lutea) и синята тинтява (G. lutea).

Повечето тинтяви имат къси стъбла, а листата са разположени в прикоренова розетка. spring-gentian_2

Цветовете са единични, събрани във връхни съцветия или по един-два, разположени в пазвата на листата. Те представляват красиви камбанки, венчето може да бъде напълно сраснало или да се състои от 4-7 отделни венчелистчета. При срасналите венчета обикновено ясно личи границата между венчелистчетата. Има бели, жълти, розови и пурпурни тинтяви, но преобладаващата част са яркосини.Вътрешната повърхност на венчелистчетата при някои видове е покрита с ивици или точки. Цветчетата се разтварят напълно само при наличието на достатъчно светлина.

В зависимост от естествените си местообитания, тинтявите растат най-добре на различни участъци – някои предпочитат слънцето, други – сянката. Това, което обикновено им се отразява зле, е липсата на достатъчно влага. Каменистата почва на алпинеумите бързо изсъхва на слънце, затова е най-добре да се засадят на място с източно или западно изложение или в полусянка. Можете да ги съчетаете с ниски треви – тази комбинация се среща и по алпийските поляни. Ако наблизо има езерце, фонтан или друго водно съоръжение, толкова по-добре – то ще осигури необходимата въздушна влажност.

Оптималният състав на почвата също зависи от вида, но на повечето тинтяви им се отразява добре хранителната почва с високо съдържание на хумус, с неутрална или леко основна реакция (рН 7-7,5) и задължително – постоянно влажна.

В градините се отглеждат около 90 вида – обикновено многогодишни и по-рядко едногодишни тинтяви с най-разнообразни размери – от мъничета, високи едва 2 см, надничащи между камъните в алпинеума, до високата метър и половина жълта тинтява. Някои видове цъфтят през пролетта, други през лятото или есента. При желание можете да си направите забележителна колекция от тинтяви, която да грее в градината ви месеци наред.

През април зацъфтява пролетната тинтява (G. verna). Тя е миниатюрна и много красива –gentiana-verna-3 яркосините цветове, винаги гледащи нагоре, не надхвърлят 2 см на дължина. Цветоносите са още по-къси – 1-2 см, те излизат от центъра на розетката дребни листа, максимум 3 сантиметрови листа. В основата й се формират 1-2 наземни столона, които дават началото на нови розетки. В природата това дребосъче образува цели килими по скалните поляни, при подходящи условия ще го направи и във вашата градина.

В началото на лятото идва ред на много приличащите си на вид G. acaulis, G. angustifolia и G. closii. Тези планински тинтяви имат най-едрите цветове, които, както при пролетната тинтява, са обърнати нагоре. При височина на растението 10-12 см цветовете достигат рекордните 8 см. G. acaulis има сортове с различни оттенъци на синьото, бели и розови. И трите вида са идеални за малките пространства между камъните в алпинеума.

След тях зацъфтяват G. septemfida и тинтявата със странното име G. paradoxa. Те имат дълги до 30 см, лежащи на земята облисени стъбла, които излизат от кореновата шийка. Цветчетата се разполагат на групи от 2 до 10 в пазвата на връхните листа и в края на стъблата. G. paradoxa има по-тънки листа и цветове, приличащи на тесни тръбички. И двата вида са доста непридирчиви, цъфтят около месец и добре понасят живота в градината пред къщи. Размножават се успешно със семена.

По същото време цъфти и G. dahurica. Това растение, произхождащо от Сибир, има лежащи стъбла до 30 см, но малките цветчета са събрани в гъсти съцветия, подобни на сини топки, сгушени в пазвата на листата. Прикореновата розетка образува дъщерни, което я прави подходяща за вегетативно размножаване. Размножаването със семена също е успешно, особено след стратификция.

През периода юни-август е времето на синята тинтява (G. cruciata) и G. pneumonaria. Те имат изправени облистени стъбла, високи 30-60 см. През периода на цъфтеж са буквално обсипани с цветове. При G. Pneumonaria те са по-едри – до 4 см, а при G. Cruciata са по-малки, с бяло дъно. И двата вида лесно се размножават с разделяне и със семена.

Тибетската тинтява (G. tibetica) цъфти едновременно с тях. Големите й листа образуват прикоренова розетка, а белите цветчета са събрани в съцветия в края на лежащото стъбло. Както говори името й, нейна родина са планините на Тибет. Големите листа изпаряват много влага и тя трудно понася палещите слънчеви лъчи, въпреки че цветчетата се разтварят само на слънце – изборът на подходящо място за нея е задача с повишена трудност. Лесно се размножава със семена и с отделяне на дъщерни розетки.

От края на юли до средата на септември цъфти G. asclepiadea. Стъблата й се извиват като дъги и достигат 80 см. Цветовете са разположени в пазвите на листата. В градините се отглеждат тимносини, сини и бели сортове. Произхожда от Украйна и Кавказ, не е взискателна и лесно се размножава с разделяне и със семена. Изглежда много ефектно в съчетание с каменоломки и папрати.

Жълтата тинтява (G. lutea) е едра, висока до 1,5 м, с изправени стъбла и много красиви гофрирани листа. Цветовете й са многобройни, до 2,5 см, разположени на върха на стъблото и в пазвата на връхните листа. Цъфти през юли-август в продължение на два месеца, но е декоративна почти през цялата година и е подходяща за засаждане като солитер. Зле понася преместването – най-добре мястото, на което ще засадите младото растение, да остане постоянно. Жълтата тинтява е своеобразен дълголетник – доживява до 60 години.

G. sino-ornata произхожда от Тибет и цъфти през септември-октомври. Има пълзящи, гъсто облистени стъбла, които при благоприятни усовия образуват истински килим. Диаметърът на растението е 30 см, на височина достига 15 см. Цветовете са яркосини, със светла ивица, едри и много декоративни. Тя чудесно съжителства с пролетните луковични растения – през пролетта техните листа й осугуряват сянка, а по-късно, след като прецъфтят, идва времето, в което й е нужно слънце. Развива се добре в богата на хумус почва с висока киселинност. Създадени са и по-ранни сортове, но при нашия климат есента обикновено е достатъчно мека, за да успее да цъфне.

Тинтявите разтварят цветовете си само при достатъчно слънчева светлина. Въпреки това, посадени на открито място, те не се развиват добре. В природата тези растения растат под ярко слънце, но на доста по-хладни места, отколкото ние можем да им предложим. Жегата под палещите лъчи в градината може да се окаже пагубна за тях. Така че най-добре да им подберем място в леката полусянка на храсти или дървета или слънчево, но засенчено в обедните часове. Равнинните тинтяви растат на полета, където високата трева защитава от слънцето долната част на стъблата, оставяйки да се огрява само върха на растението. В градината могат да им се създадат подобни условия, като около тях се засадят по-ниски растения.

Най-естественото място за тинтявите в градината безспорно е алпинеумът, но те са много подходящи и за цветни петна или бордюри, а защо не и за цял цветен килим на моравата – при това той ще се получи сам, ако засадим тинтява, която се размножава бързо.

Колкото и да ви харесват тинтявите, които виждате в планината, не се опитвайте да ги пренесете в градината си. Те са защитени видове, пострадали много от безотговорното отношение на човека. Освен това вероятността възрастно растение да се прихване на ново място е малка – тинтявите трудно понасят преместването. Най-добре си купете семена или младо растение – така ще имате и възможност за избор на сорт, а защо не и на няколко сорта и разцветки.

Тинтявата се счита за магическо растение – според приказките тя е една от деветте треви, които вещиците използват за своите магии. Носена от обикновен човек обаче, свръхестествената й сила го предпазва от нечисти сили.

Източник: www.rozali.com

Comments

Публикуване на коментар

Тагове