С ножица в градината

Запазено под (Градини, Техника) by Admin on 19-04-2010

Тагове : , , ,

gardenЕдна от грижите за декоративните храсти и дървета е редовната им резитба. За предпочитане е тази операция да се извършва през есента или пролетта, а за храсти, които цъфтят, след техния цъфтеж.

Задачата на подкастрянето е тройна: Първо, нужно е да се махнат слабите, сухите, наранени и заболели стъбла. Изрязаните от тези растения части трябва да се съберат и изгорят. Второ, оформя се подходяща корона или форма в желана посока. Трето, чрез подкастрянето се регулира количеството и качеството на цъфтежа през годините. При някои видове почит няма нужда от подкастряне, а при други - се налага драстична намеса, за да се запази красотата им.

Инструментите:

Градинарски ножици с двойно острие- режат добре с години, ако се поддържат. Реже се с центъра на острието с хващане на ръкохватката в нейния край. Максималният диаметър на стъблото, което се отрязва, е 2 см.

Градинарски ножици с дълги дръжки - режат стъбла с диаметър от 2 до 3,75 см.

Градинарски ножици за подкастряне на жив плет и бордюрни треви - да се поддържат чисти, сухи и остри.

Електрически трион - за подстригване на жив плет с широки размери.

Ръчни триони - за подкастряне на клони с диаметър над 1,5 см.

Верижен трион -за рязане на клони с диаметър над 4 см.

Видовете

Подкастрянето може да бъде няколко вида според изискванията, които се полагат за всяко отделно растение. Например, отстраняването на краищата на клоните стимулира пъпките под изрезите. Прореждане на гъстотата на клоните, които се режат до основното стъбло. Останалите клони получават допълнителна сила за растеж. Съкращаване на големината на даден храст, след което се получава храст с по-малки размери, но е по-гъст и кичест. Някои от храстите и живите плетове се поддават на рязане и може да се формират различни геометрични фигури с привлекателен вид. При подстригването на декоративния храст или жив плет, върхът на геометричната форма трябва да бъде по-тесен от основата, да има възможност по-добре да се огрява от слънцето.

Източник: www.gradinata.bg

Поддръжка на градината и двора през април

Запазено под (Градини, Грижи, Направи си сам) by Admin on 15-04-2010

Тагове : , , ,

1_gardenКакви грижи се полагат  при поддръжка на озеленените градини и дворове през месец април.

През април активната вегетация на растенията вече е започнала и те бързо започват да нарастват. През този месец може да засадите цветя и трябва да въведете постоянен режим на поддръжка на градината, в смисъл да се влезе в редовен цикъл на косене, поливане, резитби, торене и окопаване.

Следете прогнозата за времето, след преминаване от опасността от слани и градушки, може да изнесете разсадите с цветя и готовите сандъчета на открито на постоянното им място. Хубаво е един два дни преди това да сте ги закалили като сте ги оставяли през деня на вън и ги прибирате през вечерта или ги оставите под навес. След засаждането на цветята ги полейте обилно и подхранете с торове.

В април трябва да направите 3 – 4 коситби на височина 4 – 5 см. Ако имате цветя в тревната площ като парички, кокичета, минзухари, синчец, теменужки, нарциси и други не бързайте с косенето, а изчакайте 10 – 15 дни и увеличете височината на първите коситби.

Сега се започва да се водят резитби за формиране на короната. Ако не сте подрязвали редовно растенията първата резитба е най-важна. С нея се оформят водещи линии и после се режат само млади клонки над водещите линии. Трябва да направите една резитба, по-големите ентусиасти може да направят и две.

Преди дъжд или поливане е добре да наторите тревния чим и градинските площи с 30 кг.2_spring амониева силитра на декар. За цветните лехи може да добавите и калиеви торове, които помагат за по обилен цъфтеж.

Важно е през април  да се направи и едно окопаване на градинските площи. Те трябва да се поддържат чисти от плевели и с рохка повърхност. Освен естетическа стойност от това има и реална полза – намалява се конкуренцията за хранителни вещества и се подобрява водния и въздушен режим. Окопаванията не бива да са много дълбоки, защото ще нараним повърхностните корени на декоративните растения.

Поливането трябва да е по често. Ако имате поливна система, настройте я да полива всяка вечер. Роторните разпръсквачи пуснете за 10 минути, а дефлекторните за 3 минути. Настройте и датчика за дъжд да реагира на по малко количество валежи.

При поддръжката на двора ще трябва да започнат и пръсканията с препарати. Те се извършват основно при сухо време и не се полива 24 часа след третиранията на растенията. Нежеланите широколистни плевели в тревния чим напръскайте със селективни хербициди, листните въшки и други насекоми с инсектициди, а гъбните заболявания като ръжда, мана, кафяви, черни петна и други третирайте с фунгициди.

Източник: www.ecodesign.bg

Горската теменужка омагьосва градината

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 14-04-2010

Тагове : , , , , ,

violetВ априлските вечери, когато въздухът е изпълнен с свежите пари на разбудената земя, нежният аромат на горската теменужка витае из градината. Красивата форма, лилавото кадифе на венчето, неповторимият фин аромат, сочната зеленина на листата са я направили от стари времена любимо цвете на човека.

Легендата разказва че веднъж една от прекрасните дъщери на Атлас, преследвана от изгарящите лъчи на бога на слънцето Аполон, се обърнала към Зевс с молба за защита. И тогава великият гръмовержец я скрил в сенчеста гора, като я превърнал в ухаеща теменужка.

Образува големи туфи

Името на рода Viola е възприето от старото латинско наименование на растенията. Видовете от този род произхождат от Средиземноморието. Родът Viola е богат с видове, но в декоративното градинарство значение има видът Viola odorata - миризлива теменуга. Среща се и в нашата флора. Не е взискателно растение. За декоративното градинарство значение има вариететът semperflorens. Това е многогодишно растение. Образува значително големи туфи, които за една година могат да достигнат диаметър 20 - 50 см. Стъблата са пълзящи, а листата имат сърцевидна до бъбрековидна форма. Цветовете са разположени по единично в пазвите на листата на значително дълги дръжки - над 15 см. Цветовете са тъмно виолетови, но могат да се срещнат сортове и с с бели, розови и др. Имат силен и приятен аромат.

Виолетката цъфти от края на септември до началото на април, като преустановява цъфтежа си през студените зимни месеци, за да го поднови напролет.

На сянка

Теменужката се размножава чрез семена и чрез разделяне. Семенното размножаване няма практическо значение, но когато се наложи, семената се сеят през есента в годината на узряването им в открити лехи или студени парници. Най - широко се застъпва размножаването чрез разделяне на туфите, което се извършва през пролетта веднага след цъфтежа - април, май. Засажда се на разстояние 30 - 50 см. Предпочитат сенчестите места. Добре се развива и цъфти под дървета и храсти на достатъчно богати и влажни почви.

За да се получат цветове през зимата или рано през пролетта, широко се застъпва форсажът. Особено се ценят като отрязан цвят заради ароматните си цветове.

Източник: www.gradinata.bg

Сложете слънчево цвете в алпинеумите

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 13-04-2010

Тагове : , , , , ,

1_helianthemumВ превод от гръцки името хелиантемум (Helianthemum) означва „слънчево цвете”. Родът включва над 100 вида храсти, полухрасти и тревисти многогодишни растения с опадащи листа. В цветарството обаче най-често се използват нискорастящите, почвопокривни видове, които са много подходящи и за зацветяване на алпинеуми.

Един от често отглежданите е приалпийският хелиантемум (H. alpestre). Среща се в планинските райони на Централна Европа и Средиземноморието.

Разклоняващите се стъбла достигат 10-12 см височина. Тъмнозелените листа са елиптични. Цветовете до 2 см в диаметър започват да се появяват от юни-юли. Монетоообразният хелиантемум (H. nummularium) се среща в цяла Европа. Растенията достигат 10-15 см височина и се разстилат на 60 см. Заоблените листа са зелени, по-светли от горната страна. Цъфти изобилно с цветчета от 1 до 2 см в диаметър. Баграта бива от бяла, розова и жълта до червена. По-рядко се среща видът H. lunulatum – луновиден хелиантемум.

Тези растения обичат много светлината. Не са взискателни към почвата. Развиват се и на2_common-rockrose много бедни, песъчливи почви, като предпочитат алкалната им реакция, затова са подходящи за алпинеуми.

Хелиантемумите се размножават със семена и резници. Семената се засяват на открито, след като премине опасността от застудяване. Поникват бавно и неравномерно. На постоянно място се засяват според предназначението си на разтояния 10 на 10 см. Когато се използват резници, те се поставят за вкореняване през юни.

Докато растенията покрият почвата, мястото се прекопава или се плеви. При поливането много се внимава водата бързо да се отцежда. Ако почвата не е добре дренирана, то има опасност корените да загният. За да са красиви растенията до късна есен, след като премине първият масов цъфтеж, стъблата се изрязват и се полива умерено. Много скоро се показват нови стъбла и растенията отново пищно зацъфтяват.

Източник: Вестник за градината

Любопитни факти за растенията

Запазено под (Градини, Грижи, Интересно, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 12-04-2010

Тагове : , , , , , , ,

1_primulaРастенията у дома поемат през деня въглероден диоксид от въздуха, а през нощта го излъчват обратно, но това не оказва влияние върху здравето, защото всмукателният газ е 4 до 5 пъти повече от отделения. Сред най-мощно поглъщащите въглеродния диоксид са цветята с големи листа, като фикус, филодендрон и малките декоративни палми, особено ако листата им се забърсват от прахта с влажна кърпа. Освен красотата, която внасят в жилището и очевидно свежия въздух, те имат и друга лечебна сила:

Азалията (Rhododendron) и мушкатото (Pelargonium) спасяват от отрови. Цветята всмукват в листата си освен споменатия вече въглероден диоксид и опасни битови отрови като формалдехид, бензен, трихлоретан и диоксини от мебели, дрехи, почистващи и миещи препарати, мокети и битова техника. Правени са опити с тези два вида растения и резултатът, до който се достигнало е, че за 6 часа няколко саксии с тях са очистили въздуха от формалдехид в помещение от 50 кубически метра.

Листата на алоето, пък имат съвсем специално действие. Те всмукват вредните газове от въздуха и така ги преработват, че през нощта отделят още полезни вещества. Доказано е, че страдащи от безсъние по-добре заспиват в стая с алое. Депресивни настроения също се преодоляват по-лесно в присъствието на алоето. В тази връзка е препоръчително, ако работите с компютър, да държите близо до бюрото си саксия с алое. По този начин вредните излъчвания се намаляват.

Аспарагусът (Asparagus) и бегонията (Begonia) неутрализира инфекциите. Свъздуха, който всмуква по листата му полепват микроскопични частици и капчици от дишането на хората. Такива прашинки пренасят микроби, вируси и плесени. Неутрализирането им става посредством отделените от тъканите на листата естествени летливи антибиотици (фитонциди). Учени съветват в стая с болни от грип да държим поне 2-3 саксии с аспарагус или папрат.

Кактусите (cacti), от своя страна, служат за успокояване на очите. Кактусите и изобщоcacti растения с шипове е препоръчително да стоят близо до монитора ви, тъй като отделят летливи вещества, успокояващи раздразнената конюнктива. Дори се твърди, че в кактусите се образуват вещества, използвани от медицината за противодействие на образуване на перде в лещата.

Лимонът (Citrus limon), здравецът (Geranium), бръшлянът (Hedera), аспарагусът (Asparagus) освен фитонциди изпаряват и етерични масла, полезни при намален имунитет.

За хората с белодробни заболявания е от изключителна важност отглеждането на стайни растения, например аглаонемата (Aglaonema). Единствено е необходимо да не се допуска мухъл от прекомерно поливане. Миртата (Myrtus) например намалява не само количеството на вредните микроорганизми, но и вероятността от бронхоспазъм. Това редиземноморско дръвче с вечнозелени листа и уханни бели цветове олицетворява плодовитостта, добродетелтта, чистотата. Миртата е била символ на славата у древните гърци и е украсявала булченските венци, а римляните го посветили на култа към Венера.

Ако сънувате често кошмари и имате нездрав сън, е добре в спалнята си да отглеждат есингониум (Syngonium).

Поради силния си аромат стайният жасмин (Jasminum) не е подходящ за спалнята, ноjasminum пък листата му могат да се използват за компреси при кожни язви, а цветчетата – за освежаващ чай.

Поради силния аромат на игликата (Primula) и тя не се препоръчва да се отглежда в стайни помещения. Тя идва от предпланините на Хималаите и е популярна у нас, но листата й могат да предизвикат кожна алергия у по-чувствителните. Освен това растението изразходва много хранителни вещества от почвата и за да цъфти продължително се налага торенето с фосфорни, азотни или калиеви торове, а от такава химия най-малко се нуждаете през нощта.

Силният аромат на лилиума (Lilium) може да дразни дихателните пътища. Затова, ако го отглеждате в спалнята си, е препоръчително да го изнасяте от там нощем.

Източник: www.zadoma.com

Тагове