Грижи за градината през зимата

Запазено под (Градини, Зимни градини, Растения/ Видове) by Admin on 16-12-2009

Тагове : , , , , , , , ,

winter-treeВ първия зимен месец градинарите имат повече свободно време, което им дава възможност без да бързат, да си направят планове за работата през лятото, да помислят къде и какво е нужно да обновят.

С настъпването на студените дни най-добре е да не се занимавате с нещо в градината. Затова се постарайте да довършите недовършената работа още в началото на декември. Замръзва ли почвата, не се разхождайте по моравата: стеблата и коренчетата на тревата лесно се чупят и през пролетта тези места често имат кафяв цвят. През зимните месеци не хвърляйте снега от пътечките върху моравата. Голямата маса сняг спира достъпа на въздух и предизвиква задушаване и отмиране на надземната част на тревата.

Не изгаряйте купчината листа, защото в тях могат да се скрият различни животинчета.

Ако не сте се справили с резитбата на храсти и дървета през октомври и ноември, използвайте хубавите дни в началото на декември. Не се ли открие такава възможност, отложете резитбата за края на зимата.

През декември не е задължително да седите, без да вършите никаква работа. Основната задача през зимата е да съхраните посадъчния материал на гергините и гладиолите до пролетта. В лехата с луковичните растения снегът трябва да се натрупва. От клоните на храстите и дърветата обаче трябва да го изтръсквате, за да не се счупят. Докато почивате, помислете как да решите някои проблеми в градината и какво да отгледате в нея, за да стане по-красива. Някои идеи може би ще намерите и тук в следващите няколко реда.

Бодро настроение с кукуряк kukurqk

Кукурякът навлиза с все по-голям успех в декоративните градини благодарение на все по-нови сортове с едри цветове, които се появяват изпод снега през ранна пролет. Във всяка градина може да се намери място за него!

Това многогодишно растение, известно още и с научното си название хелеборус, e много непретенциозно. Различните представители на този род обаче имат различни нужди при отглеждането си. Черният кукуряк (Helleborus niger) най-добре расте на полусянка, но се развива отлично и на топли участъци и на богати на хумус варовикови почви. Такива изисквания проявява и ароматният кукуряк (Helleborus foetidus) с бледозелени камбанковидни цветове. Хибридният ориенталски кукуряк (Helleborus-orientalis-Hybriden) добре понася сянка и прохлада, но предпочита глинестите почви. Предпочитаните сортове от този хибрид са с цветове в бели или червени тонове.

Някои декоративни треви ще решат тъкмо вашия проблем

Ако пред вас стои въпросът какви растения да настаните на свободните добре огрявани от слънцето места в градината си или пък са на сянка под короната на дърветата, можете да намерите и много прост отговор. Възползвайте се от безотказните помощници - разноцветните декоративни треви с изискани съцветия. Например китайският мискантус (Miscanthus sinensis) и пампасната трева (Cortaderia selloana). Но знайте, те бързо се разрастват, затова не трябва да се засяват нагъсто.

Пампасната трева представлява многогодишно тревисто растение, което формира компактна туфа. То е вечнозелено. Листата са ланцетни, сиво-зелени, до 1-2 м дълги. Към края на лятото се появяват на дълги до 2,5 м дръжки бледорозови или бели съцветия метлици.

Китайският мискантус от своя страна пък расте на слънце и на места с висока влажност на въздуха. Не обича студените ветрове и предпочита плодородните почви. Може да расте на едно място дълги години и не понася пресаждането.

Той е много красив през есента, когато листата му пожълтяват и по време на цъфтежа от август до октомври.

Жива ограда ще ви пази от съседите

Често се случва съседите ви да възразяват, когато много високи растения заематsarjenti1 двуметровата зона в близост до границата с техния участък. В тази ситуация и дори когато вашият двор е прекалено тесен, вие можете да си направите жива ограда, която ще ви служи и за прикритие от постоянното любопитство на съседите ви. На самата граница на участъка, за да не дразните съседите си, можете да засадите храсти, които не растат по-нависоко от 2 м. Такива са спиреята, керията и илексът. Зад тях на втори ред отделете място за по-високорастящи видове, като форзицията, филаделфуса или калината. С годините те се разрастват и образуват плътна стена. И дори ако в най-долните части на оградата има дупки, малките храсти от първия ред ще закрият прозиращото пространство.

На третия ред отвътре засадете вишна саржентии (Prunus sargentii), речен клен (Acerginnala), декоративна ябълка (Malus) или ирга (Amelanchier). И ако от съседната страна под тяхната корона растат известните ви вече храсти, тогава от другата страна ще остане място и за сенколюбиви многогодишни растения. Така няма да загубите нито един квадратен метър от вашия участък.

Гинко билоба ще се чувства добре и във вашия двор

Ако си засадите гинко билоба (Ginkgo biloba) във вашата градина, вие ще станетеginko-bilobaсобственик не само на едно от най-древните, но и на едно от най-лечебните растения. Това древно растение се счита за първото листопадно дърво на Земята, чиито “плодове” и листа отдавна се използват в народната медицина на Китай и Япония, както и в козметиката им. Съществуват мъжки и женски растения. На женските от 20-годишна възраст започват да се образуват напомнящи жълта слива семена, които често се наричат плодове и имат много неприятен аромат. Затова повечето хора предпочитат да си засадят мъжко растение. Нискорастящите форми, например сортът Barabits Nana, подхождат за всяка градина. Гинкото расте бавно и след 15 години не превишава височината от 4 м. Дървото обича слънце, но се чувства добре и на сянка. Не е капризно спрямо почвата, понася замърсяването на въздуха и с това показва, че може да живее и в градска среда. Зелените му листа през есента се обагрят в жълт цвят.

Екстравагантните растения-декоратори

За да поставите нужните ви акценти в градината, ще ви помогнат зелени стени отrhododendron_cunninghams_white необикновени растения. Това, на първо място, са относително зимоустойчивите рододендрони с едри цветове Grandiflorum Roseum, Elegans, Cunningham’s White. Рододендроните растат прекрасно на кисели и богати на хумус почви. Тези храсти се нуждаят от много място и укритие, особено в суровите зими. В градините, където зимите са по-меки, можете да използвате за такава впечатляваща ограда и миризливата върба (Elaeagnus x ebbingei). Това е много красив листопаден храст с кожести блестящи листа, който расте много добре на всякакви, дори и бедни песъчливи почви, но се поврежда от студовете.

Съхранете правилно посадъчния материал

Най-голямата ви грижа сега е работата вкъщи. След като сте просушили клубенолуковиците и детките на гладиолите, сега е време да ги почистите от почвата, корените и старите, отмрели луковици и да ги поставите в хартиени пакети или торбички за съхранение.

За съхранение трябва да оставяте само здравите клубенолуковици, а болните и повредените да изхвърлите. С малките повреди може да се справите, като ги изрежете с остро ножче и ги обработите с фунгицид или с прах от дървени въглища.

Съхранявайте гладиолите в достатъчно сухо място (влажност на въздуха 60-70%) и при температура 5-10 градуса. В жилището гладиолите се съхраняват в хладилник в отделението за плодове или, ако клубенолуковиците са много, направете си специално сандъче с изолация от пенопласт. Поставете сандъчто до балконската врата. То трябва от време на време да се проветрява.

Клубените на бегонията, лютичетата, анемонетата се подготвят за съхранение по същия начин, както и клубенолуковиците на гладиолите, но е най-добре да се съхраняват в леко влажен пясък, торф, мъх или дървесни стърготини.

Да съхраните кореноклубените на гергините в условията на жилището е доста по-gerginaтрудно, отколкото клубенолуковиците на гладиолите, тъй като гергините са доста по-взискателни към условия, а и са по-големи като обем. Те се съхраняват най-добре в мазе в леко влажен торф или пясък при температура 4-8 градуса и влажност 70%. В жилищата се съхраняват като гладиолите, около балконските врати в изолирани от стайната топлина сандъчета. Всички клубени, луковици, коренища трябва внимателно да се оглеждат 2 пъти в месеца, да се отделят загиналите растения и да се изрязват и дезинфекцират заболелите части.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако около дома ви растат големи дървета, водосточните тръби сигурно често се пълнят с листа. А когато дъждовната вода започне да прелива през тръбите по покрива, това е ясен признак, че олуците ви са запушени. Можете да избегнете запълването на каналите, като поставите на края им мрежа или пък монтирате решетка. С тях можете да се снабдите във всеки строителен магазин.

След приключването на работата в градината се погрижете за инвентара. Почистете го, измийте го, смажете остриетата, режещите части, заточете секаторите и градинските триони и сложете всичко за съхранение на сухо място. Просушете и почистите освободените сандъчета, найлона и всякакъв друг покривен материал. Направете си ревизия на инвентара и си съставете списък, който ще допълвате през цялата зима за следващия сезон.

Трябва да приберете в помещение водните и плаващите растения и да ги настаните в аквариум. Те, както и другите аквариумни растения, се нуждаят от добро осветление и много топлина. Трябва да следите за нивото на водата в съдовете, в които са поставени водните лилии. В свободното си време започвайте с почистването на семената на цветята, които сте събрали през лятото и есента.

СТАИ и БАЛКОНИ

Непретенциозният хипеаструм не се нуждае от почва

Цъфтящите хипеаструми (Hippeastrum), известни още под названието амарилиси, могат да се отглеждат по хидропонен начин, което ще рече в хранителен разтвор, без почва. Големите месести луковици на хипеаструма се поставят вспециални саксии, запълнени с керамзит, който служи като субстрат за закрепването на растенията. Луковиците се засаждат на такава дълбочина, че впоследствие растенията под тежестта на собствената си надземна маса да не се обърнат. За оптимално се счита засаждането, при което четвърт част от луковицата да се намира над повърхността на субстрата. Той периодично трябва да се овлажнява с хранителен разтвор във вид на специални течни торове.

След като прецъфти, хипеаструмът трябва да се почисти от цветоносите и да се разположи в зимната градина. През лятото можете да го изнесете в градината. Но дойде ли август, в продължение на 3-4 месеца растението се намира в състояние на покой и в това време не трябва да го храните. Само леко трябва да навлажнявате керамзита, като не допускате неговото пълно изсъхване. Увехнат ли листата, трябва да ги откъснете. След това отново давайте хранителен разтвор. Луковиците на хипеаструма излизат от покоя и през зимата растенията отново зацъфтяват.

Не тревожете срамежливия ахименес през януари

Ахименесът е едно от растенията, които ще украсят терасата ви още от началото наahimenes лятото. За тази цел трябва да подготвите цветето за размножаване към края на зимата. За да е силно, трябва да му осигурите период на покой, който обикновено приключва към края януари. Докато си почива обаче, не трябва да го поливате. В края на покоя грудките се съживяват и се появяват новите растения. Препоръчваме ви да правите резници и да ги топите във вода, за да пуснат корени. Засадете отделните части в нови съдове, с лека почва, към която сте добавили и пясък.

Това красиво цвете от Централна Америка ще ви зарадва с обилни пъстри цветове, които приличат много на фунийки. Те обикновено са 3-6 см в диаметър, а листата около тях са дълги до 3-5 см, мъхести, често с пурпурна ивица. Важно е да осигурите на растението слънчево място, а влажността на въздуха трябва да е поне 50%. За тази цел настанете съда върху подложка от влажни дребни камъчета.

Ахименеса можете да използвате през лятото като украшение на балкона в съчетание с аспарагус и папрати. Ако обаче лятото е дъждовно, растението много бързо ще загуби чара си.

Mалката нертера ще краси дома ви

През зимата много красота в дома ви може да внесе нертерата. Тя представлява малко стелещо се многогодишно растение, което прилича на мъх и има ярки оранжеви плодове. Това растение произхожда от Австралия и Централна Америка. Листата му са дребни, до 0,5 см, кръгли. Цъфти с дребни зелено-бели цветове, които се превръщат в плодчета с размер на грахово зърно и покриват растението до края на зимата.

Нертерата обича ярката, но разсеяна светлина. Субстратът в саксията трябва да е съчетание между торф, пясък и градинска почва. Когато се появяват плодовете, в рамките на един месец трябва да подхраните веднъж растението с някой от течните торове за саксийни цветя. Това растение обича влагата и трябва често да се полива. За да сте сигурни, че влагата в почвата му е достатъчна, потапяйте саксията на всеки 4-5 дни във вода, но между тези поливки оставяйте субстратът да изсъхне малко. Бъдете внимателни, защото нертерата е капризна. Не трябва да я пресаждате, така растението ще ви радва дълги години.

Надеждна закрила

Някои от растенията в двора, както и които ще зимуват на балкона, ще се нуждаят от вашата помощ, за да преодолеят неблагоприятните условия на зимата. Много често за тяхната защита се налага употребата на някакви покривни материали. Какво бихте могли да използвате.

Мрежа против слана. Това е тънък нетъкан материал, който не предпазва растенията от зимния студ, но може да ги защити от изсушаващото действие на вятъра и зимното слънце, като създава микроклимат. Използва се, като се обвива коронката на растението, но се внимава да не се счупи някое клонче.

Елови клонки. Отпадналите при оформянето на коледните дръвчета или добитите при нормалната сеч на иглолистните гори остават здрави няколко месеца и могат да послужат за опазване на някое растение. Това е идеалният вариант за предпазването на ниски дръвчета и на корените на саксийните ви растения.

Рогозка. Обвита около саксията, рогозката защитава от нежелателното й нагряване от слънчевите лъчи и способства за намаляването на амплитудите между дневните и нощните температури. Изолацията ще е по-ефективна, ако пространството между рогозката и саксията запълните със слама или със сухи листа.

Двуслоен полиетилен. Колкото са по-обемни кутийките на този полиетилен, толкова те по-добре предпазват корените на растението от замръзване.

Стиропор. Поставката, за която може да послужи този синтетичен материал, изолира съда от студения под. Това може не само да предпази корените от измръзване. На зимуващите в прохладни или по-топли помещения растения тя осигурява по-нормална дейност на кореновата система.

Зимна дрешка за палмаtrachycarpus_fortunei__1_-o__2002

Палмата трахикарпус фортунеи (Trachycarpus fortunei) може да издържи температура до минус 25 градуса, при това за доста дълъг период от време. Но от постоянната влажност при нея се появяват проблеми със “сърдечната” област - страда връхната растежна пъпка, откъдето се появяват листата. В студено и влажно време тя загива. Затова трахикарпусът, който зимува на балкона, се нуждае от сериозна защита: неговите листа се събират в снопче нагоре и се обвиват с мрежа срещу слана.

Внимание: не трябва да използвате като покривен материал полиетилен! Под него влажността силно ще се увеличи.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако растенията в малки саксии няма къде да бъдат прибрани за студените месеци, опитайте да ги съберете около големите кашпи и ги покрийте с нетъкан покривен материал и клонки, за предпочитане от иглолистни храсти и дървета.

Чимширът ви пред вратата на терасата не трябва да стои дълго на студено, затова го завийте с някакъв покривен материал, но преди това го поставете на керамична поставка.

Повреденото от студовете неукрито растение, чиито листа са загинали, можете да внесете в стаята при температура от 3 до 12 градуса и да му вливате по малко вода, докато не се възстанови. Ако това не се случи, тогава най-вероятно са загинали корените му и няма да можете да го реанимирате.

Докато все още не е станало прекалено студено, вечнозелените растения трябва да бъдат поливани, а излишната вода, която е в подложката, трябва да се излива. В противен случай преовлажняването може да доведе до загниване на корените.

Източник: www.gradinata.bg

Сваинсона/ Swainsona

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 15-12-2009

Тагове : , , , ,

swainsona_formosa1Описание: Цветовете му са на гроздове и отдалеч приличат на многоцветни пеперуди. От там идва и името. В късна есен от тях се развиват дребни червени плодчета.

Грижи: През лятото поливайте редовно, но умерено и с филтрирана вода. През студените месеци спокойно може да намалите водата. Растението няма нужда от торене или от пресаждане.

Място: Мястото трябва да бъде слънчево, светло и на завет. През лятото непременно изнесете саксията на открито, но му осигурете завет. През зимата температурата не бива да надвишава 10 С. През цялата година му осигурете достатъчно чист въздух.

През есента може да размножите растението чрез резници или семена. При този процес много е важно температурата в помещението да е около 20 С. Резниците могат веднага да се засадят в градинска пръст. За напояване на младите Сваинсони използвайте филтрирана вода.

Източник: www.zadoma.com

Фигурки в градината внасят настроение

Запазено под (Градини, Интересно, Мебели) by Admin on 11-12-2009

Тагове : , , , ,

1Живите растения и скулптурните фигурки сякаш са създадени едни за други. Зеленината подчертава хармонията на линиите и пластичността на силуетите, а скулптурите, разпръснати сред градината, я превръщат в произведение на изкуството, внасят частица поезия и настроение. С тях няма да се чувствате самотни.

При избора и разполагането на градинската скулптура има правила, които трябва да се спазват, за да не се загуби очарованието й. И тук властват законите на хармонията и стила, които важат при всяка декорация.

Може да изберете елитна скулптура - авторско произведение на изкуството, което само по себе си представлява ценност.  Разнообразието е огромно - както по тематика, така и като материал. Формите могат да са реалистични или абстрактни. Изработени са от камък (гранит, мрамор), листове стомана, лят или оцветен метал, ковано желязо, керамика, фаянс, дърво. Това са скъпи художествени произведения и не всеки може да си ги позволи.

Тяхна алтернатива са скулптурните фигурки, които се предлагат в специализираните градински центрове. Те не биха се похвалили с уникалност, но са весели и носят много настроение. Изработени са от оцветена глазирана керамика, метал или пластмаса. Изборът зависи от вашите предпочитания и финансовите ви възможности.

Скулптурата и декоративните фигурки трябва да са правилно подбрани като вид, тематика, размер и материал. Задължително да са в хармония със стила на къщата и растенията в градината. Доста нелепо ще стои, ако сред двора на вилата, издържан в стил “селска къща”, поставите класическа мраморна статуя. И обратно, веселите пъстроцветни керамични кокошки, пръснати сред тревата, ще изглеждат кичозни на фона на класическата градина.

Декоративните елементи - в центъра на вниманието3

Задачата на декоративните елементи е да обединят пространството около себе си, за да се превърнат в център на вниманието. Те добавят цвят и структура в различните части на градината. Малкото дворче ще изглежда интересно и различно, ще се разшири оптически и ще създаде илюзия за простор. Голямата градина ще се структурира, като се организират кътове около съответния декоративен елемент, защото скулптурата привлича погледа и подчертава частта, в която е поставена.

Размерът на градинската скулптура е много важен. Малката фигурка ще се изгуби сред огромния двор, а за голямата трябва достатъчно площ, за да я възприемете. Много често е напълно достатъчна една скулптура, подбрана с вкус, за да се придаде изразителност на мястото. Може да направите композиция от няколко малки декоративни фигурки, подбрани тематично - петле и кокошка или квачки с пиленца, ято врабчета, семейство охлюви, облак пеперуди, група джуджета градинари. Ако притежавате достатъчно голям двор и искате да се наслаждавате на няколко скулптури или скулптурни групи, разположете ги така, че в полезрението ви да не попадат повече от две. По този начин ще избегнете впечатлението за претрупаност.2

Градинската декорация трябва да се впише хармонично в околната среда, да стане органична част от пространството, да оживи непривлекателните участъци, да промени зрителната картина. Може да я поставите до входа, така че да се вижда веднага и да посреща гостите, да я скриете в някое кътче на градината,  като заложите на елемента на изненада, да я разположите сред цветна група, на фона на живия плет или на открито сред зелената трева. Може да й намерите място край брега или сред декоративното езерце. Нейните очертания ще се отразяват във водната повърхност и ще създадат допълнителен ефект. Защо да не поставите група дребни фигурки от двете страни на пътечката, входната стълба, вратата. Издължените фигури внасят баланс на поляната

Градинската скулптора трябва да хармонира с растенията, защото те й създават “жива” рамка или фон. Издължената фигура ще подчертае вертикалните линии, ще изтегли перспективата нагоре и ще балансира плоскостта на лехите с цветя и тревната площ. Тя ще омекоти дългата хоризонтална линия на храстите и ще я прекъсне. Шарената керамична фигурка ще се загуби на фона на цъфтящите цветя и ще изпъкне по-добре върху зелената морава. Когато искаме да подчертаем красотата на скулптурата, растенията не бива да доминират, а да са неин фон.

Източник: www.gradinata.bg

Японска дюля/ Chaenomeles Japonica

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 10-12-2009

Тагове : , , ,

chaenomeles_japonicaЕдин от най-ефектните храсти, завоювал в последните години заслужена популярност и у нас, е японската дюля (Chaenomeles Japonica).

Името си е получила заради сходството на плодовете й с тези на дюлята – те почти не се отличават по форма, цвят и дори по вкус. Но това, което прави присъствието на хеномелеса в градината толкова ярко и неповторимо, е продължителният, обилен цъфтеж в ранна пролет.

Към рода хеномелес принадлежат четири вида. Тяхната родина е Далечният изток – Китай и Япония. Като културни растения в Европа се отглеждат от края на ХIХ век. Те са листопадни храсти с бодливи клонки и изключително красиви едри цветове. Листата са плътни и блестящи, а плодовете – кръгли, подобни на дюли вкусни и много ароматни.

Узряват в късна есен и при добро съхранение се запазват до февруари. Те са и много полезни, с високо съдържание на витамини и антиоксиданти.

Японската дюля не е трудна за отглеждане. Предпочита откритите слънчеви chaenomeles_japonica2места и леките плодородни почви със слабо кисела реакция. Понася засушаване, но е най-добре да се полива редовно, особено в горещо лято. Устойчива е на студ – издържа до -30ºС. Цъфти и дава плодове всяка година.

Най-подходящото време за засаждане е през ранна пролет, преди разпукване на пъпките, или през есента. Важно е кореновата шийка да не се покрива и да остане на нивото на почвата. На предварително определеното място е добре да се направи смес от листовка, торфокомпост и пясък в съотношение 2:2:1, да се добавят органически и минерални торове.

От подхранване японската дюля се нуждае три пъти годишно – през пролетта – с азотни торове, след цъфтежа и след прибиране на плодовете – с фосфатни и калиеви. Обикновено нараства бавно по 3-5 см годишно. Подрязване се извършва веднъж на 5-6 години, през лятото, след като е приключил цъфтежа.

Отстраняват се изсъхналите, слаборазвитите или счупени клони. Японската дюля е дълголетно растение – при добри грижи може да живее 60-80 години, при това без да сменя мястото си.

Размножава се със семена, с отводи, делене на храста и с резници през лятото.

Изглежда еднакво добре в групи, като част от композиция и като единично растение подходяща е за живи плетове и за най-разнообразни комбинации.

Най-популярният вид е Ch. Japonica. Той е и първият, пренесен в Европа. Впечатлява с пищната си зеленина и красиви цветове. На височина достига до 3 м. Младите листа имат бронзов оттенък, а възрастните са тъмнозелени. Цветовете са едри, до 5 см в диаметър. Цъфти през пролетта, преди появата на листата. Пъпките не се разпукват едновременно и храстчето е обсипано с цветове в продължение на 3-4 седмици. Плодовете узряват през есента. Първият цъфтеж за растенията, отгледани от семе, е на третата-четвъртата година.

Произхождащият от Китай Ch. Speciosa е по-дребен. Клонките му са бодливи, украсени с плътни блестящи едри листа, които при разпукването си са червеникави, после стават яркозелени, а през есента се обагрят в алено. Цъфти през пролетта с едри червени цветове, които буквално го скриват.

Най-миниатюрната форма хеномелес е маулеята или ниската японска дюля (Ch. maulei). Това декоративно храстче достига едва метър, а здравите му извити като дъга клонки са покрити с бодли, дълги до 1 см. Листата са изумруденозелени на цвят, гъсто разположени по клонките.

Цветовете са кафеникавочервени, 2-3 см в диаметър. Цъфти в продължение на 2-3 седмици.

Маулеята е родом от планинските райони на Китай и Япония. Съществуват различни хибриди, сред които и алпийска форма – храст-джудже, висок около 50 см, трицветна форма – с листа, изпъстрени с розови и бели петънца и ивици.

В резултат на дългогодишна селекция и кръстосване на различните видове, днес съществуват сортове, които могат да задоволят най-разнообразни вкусове и предпочитания -  цветовете им варират от традиционните керемиденочервени, през всички нюанси между бялото и тъмночервеното, бели с розово крайче и розови с бяло, жълти с розово крайче, оранжеви, бели, розови и червени кичести форми.

Източник: www.rozali.com

Герберът ще цъфти през зимата само в стаята

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 04-12-2009

Тагове : , , , ,

gerberИстинският гербер (Gerbera sp.) идва от районите на Южна Африка и Азия, където температурите през зимата са над нулата и в условията на местните си обитания може да цъфти целогодишно, без период на покой. В нашите климатични условия на студена и продължителна зима растението няма да успее да оцелее навън, защото не е зимоустойчиво. При температури под 8ºС растежът му спира. Затова от любители цветари то може да се отглежда само като стайно саксийно растение, цъфтящо през зимата.

Засадите си  в саксия поникналите семеначета и да се радвате на цъфтящи растения в стаята през януари-февруари, а масов цъфтеж ще настъпи в периода март-април. От началото на май може да изнесете саксиите в градината си и да ги заровите в пръстта.

Растението Гербер е тревисто, коренищно и вирее на слънчево място и в добре дренирана и отцедлива почва. Почвената смес се съставя от добра градинска пръст, листовка и угнил оборски тор в съотношение 2:1:1, с примесен в нея и малко пясък.

В ранните стадии на развитие и растеж трябва да се осигури температура на въздуха оптимална от 15-18ºС. В по-късните етапи на развитие температурата на почвата пък не трябва да пада под 20ºС. Водата трябва да е със стайна топлина, защото при поливане със студена растението може да загние и да загине. При по-високи температури през зимата от 15º-18ºС, герберът бързо ще изчерпи резервните си хранителни вещества в коренището си и това ще се отрази зле на цъфтежа му.

Източник: www.gradinata.bg

Тагове