Сваинсона/ Swainsona

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 15-12-2009

Тагове : , , , ,

swainsona_formosa1Описание: Цветовете му са на гроздове и отдалеч приличат на многоцветни пеперуди. От там идва и името. В късна есен от тях се развиват дребни червени плодчета.

Грижи: През лятото поливайте редовно, но умерено и с филтрирана вода. През студените месеци спокойно може да намалите водата. Растението няма нужда от торене или от пресаждане.

Място: Мястото трябва да бъде слънчево, светло и на завет. През лятото непременно изнесете саксията на открито, но му осигурете завет. През зимата температурата не бива да надвишава 10 С. През цялата година му осигурете достатъчно чист въздух.

През есента може да размножите растението чрез резници или семена. При този процес много е важно температурата в помещението да е около 20 С. Резниците могат веднага да се засадят в градинска пръст. За напояване на младите Сваинсони използвайте филтрирана вода.

Източник: www.zadoma.com

Фигурки в градината внасят настроение

Запазено под (Градини, Интересно, Мебели) by Admin on 11-12-2009

Тагове : , , , ,

1Живите растения и скулптурните фигурки сякаш са създадени едни за други. Зеленината подчертава хармонията на линиите и пластичността на силуетите, а скулптурите, разпръснати сред градината, я превръщат в произведение на изкуството, внасят частица поезия и настроение. С тях няма да се чувствате самотни.

При избора и разполагането на градинската скулптура има правила, които трябва да се спазват, за да не се загуби очарованието й. И тук властват законите на хармонията и стила, които важат при всяка декорация.

Може да изберете елитна скулптура - авторско произведение на изкуството, което само по себе си представлява ценност.  Разнообразието е огромно - както по тематика, така и като материал. Формите могат да са реалистични или абстрактни. Изработени са от камък (гранит, мрамор), листове стомана, лят или оцветен метал, ковано желязо, керамика, фаянс, дърво. Това са скъпи художествени произведения и не всеки може да си ги позволи.

Тяхна алтернатива са скулптурните фигурки, които се предлагат в специализираните градински центрове. Те не биха се похвалили с уникалност, но са весели и носят много настроение. Изработени са от оцветена глазирана керамика, метал или пластмаса. Изборът зависи от вашите предпочитания и финансовите ви възможности.

Скулптурата и декоративните фигурки трябва да са правилно подбрани като вид, тематика, размер и материал. Задължително да са в хармония със стила на къщата и растенията в градината. Доста нелепо ще стои, ако сред двора на вилата, издържан в стил “селска къща”, поставите класическа мраморна статуя. И обратно, веселите пъстроцветни керамични кокошки, пръснати сред тревата, ще изглеждат кичозни на фона на класическата градина.

Декоративните елементи - в центъра на вниманието3

Задачата на декоративните елементи е да обединят пространството около себе си, за да се превърнат в център на вниманието. Те добавят цвят и структура в различните части на градината. Малкото дворче ще изглежда интересно и различно, ще се разшири оптически и ще създаде илюзия за простор. Голямата градина ще се структурира, като се организират кътове около съответния декоративен елемент, защото скулптурата привлича погледа и подчертава частта, в която е поставена.

Размерът на градинската скулптура е много важен. Малката фигурка ще се изгуби сред огромния двор, а за голямата трябва достатъчно площ, за да я възприемете. Много често е напълно достатъчна една скулптура, подбрана с вкус, за да се придаде изразителност на мястото. Може да направите композиция от няколко малки декоративни фигурки, подбрани тематично - петле и кокошка или квачки с пиленца, ято врабчета, семейство охлюви, облак пеперуди, група джуджета градинари. Ако притежавате достатъчно голям двор и искате да се наслаждавате на няколко скулптури или скулптурни групи, разположете ги така, че в полезрението ви да не попадат повече от две. По този начин ще избегнете впечатлението за претрупаност.2

Градинската декорация трябва да се впише хармонично в околната среда, да стане органична част от пространството, да оживи непривлекателните участъци, да промени зрителната картина. Може да я поставите до входа, така че да се вижда веднага и да посреща гостите, да я скриете в някое кътче на градината,  като заложите на елемента на изненада, да я разположите сред цветна група, на фона на живия плет или на открито сред зелената трева. Може да й намерите място край брега или сред декоративното езерце. Нейните очертания ще се отразяват във водната повърхност и ще създадат допълнителен ефект. Защо да не поставите група дребни фигурки от двете страни на пътечката, входната стълба, вратата. Издължените фигури внасят баланс на поляната

Градинската скулптора трябва да хармонира с растенията, защото те й създават “жива” рамка или фон. Издължената фигура ще подчертае вертикалните линии, ще изтегли перспективата нагоре и ще балансира плоскостта на лехите с цветя и тревната площ. Тя ще омекоти дългата хоризонтална линия на храстите и ще я прекъсне. Шарената керамична фигурка ще се загуби на фона на цъфтящите цветя и ще изпъкне по-добре върху зелената морава. Когато искаме да подчертаем красотата на скулптурата, растенията не бива да доминират, а да са неин фон.

Източник: www.gradinata.bg

Японска дюля/ Chaenomeles Japonica

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 10-12-2009

Тагове : , , ,

chaenomeles_japonicaЕдин от най-ефектните храсти, завоювал в последните години заслужена популярност и у нас, е японската дюля (Chaenomeles Japonica).

Името си е получила заради сходството на плодовете й с тези на дюлята – те почти не се отличават по форма, цвят и дори по вкус. Но това, което прави присъствието на хеномелеса в градината толкова ярко и неповторимо, е продължителният, обилен цъфтеж в ранна пролет.

Към рода хеномелес принадлежат четири вида. Тяхната родина е Далечният изток – Китай и Япония. Като културни растения в Европа се отглеждат от края на ХIХ век. Те са листопадни храсти с бодливи клонки и изключително красиви едри цветове. Листата са плътни и блестящи, а плодовете – кръгли, подобни на дюли вкусни и много ароматни.

Узряват в късна есен и при добро съхранение се запазват до февруари. Те са и много полезни, с високо съдържание на витамини и антиоксиданти.

Японската дюля не е трудна за отглеждане. Предпочита откритите слънчеви chaenomeles_japonica2места и леките плодородни почви със слабо кисела реакция. Понася засушаване, но е най-добре да се полива редовно, особено в горещо лято. Устойчива е на студ – издържа до -30ºС. Цъфти и дава плодове всяка година.

Най-подходящото време за засаждане е през ранна пролет, преди разпукване на пъпките, или през есента. Важно е кореновата шийка да не се покрива и да остане на нивото на почвата. На предварително определеното място е добре да се направи смес от листовка, торфокомпост и пясък в съотношение 2:2:1, да се добавят органически и минерални торове.

От подхранване японската дюля се нуждае три пъти годишно – през пролетта – с азотни торове, след цъфтежа и след прибиране на плодовете – с фосфатни и калиеви. Обикновено нараства бавно по 3-5 см годишно. Подрязване се извършва веднъж на 5-6 години, през лятото, след като е приключил цъфтежа.

Отстраняват се изсъхналите, слаборазвитите или счупени клони. Японската дюля е дълголетно растение – при добри грижи може да живее 60-80 години, при това без да сменя мястото си.

Размножава се със семена, с отводи, делене на храста и с резници през лятото.

Изглежда еднакво добре в групи, като част от композиция и като единично растение подходяща е за живи плетове и за най-разнообразни комбинации.

Най-популярният вид е Ch. Japonica. Той е и първият, пренесен в Европа. Впечатлява с пищната си зеленина и красиви цветове. На височина достига до 3 м. Младите листа имат бронзов оттенък, а възрастните са тъмнозелени. Цветовете са едри, до 5 см в диаметър. Цъфти през пролетта, преди появата на листата. Пъпките не се разпукват едновременно и храстчето е обсипано с цветове в продължение на 3-4 седмици. Плодовете узряват през есента. Първият цъфтеж за растенията, отгледани от семе, е на третата-четвъртата година.

Произхождащият от Китай Ch. Speciosa е по-дребен. Клонките му са бодливи, украсени с плътни блестящи едри листа, които при разпукването си са червеникави, после стават яркозелени, а през есента се обагрят в алено. Цъфти през пролетта с едри червени цветове, които буквално го скриват.

Най-миниатюрната форма хеномелес е маулеята или ниската японска дюля (Ch. maulei). Това декоративно храстче достига едва метър, а здравите му извити като дъга клонки са покрити с бодли, дълги до 1 см. Листата са изумруденозелени на цвят, гъсто разположени по клонките.

Цветовете са кафеникавочервени, 2-3 см в диаметър. Цъфти в продължение на 2-3 седмици.

Маулеята е родом от планинските райони на Китай и Япония. Съществуват различни хибриди, сред които и алпийска форма – храст-джудже, висок около 50 см, трицветна форма – с листа, изпъстрени с розови и бели петънца и ивици.

В резултат на дългогодишна селекция и кръстосване на различните видове, днес съществуват сортове, които могат да задоволят най-разнообразни вкусове и предпочитания -  цветовете им варират от традиционните керемиденочервени, през всички нюанси между бялото и тъмночервеното, бели с розово крайче и розови с бяло, жълти с розово крайче, оранжеви, бели, розови и червени кичести форми.

Източник: www.rozali.com

Герберът ще цъфти през зимата само в стаята

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 04-12-2009

Тагове : , , , ,

gerberИстинският гербер (Gerbera sp.) идва от районите на Южна Африка и Азия, където температурите през зимата са над нулата и в условията на местните си обитания може да цъфти целогодишно, без период на покой. В нашите климатични условия на студена и продължителна зима растението няма да успее да оцелее навън, защото не е зимоустойчиво. При температури под 8ºС растежът му спира. Затова от любители цветари то може да се отглежда само като стайно саксийно растение, цъфтящо през зимата.

Засадите си  в саксия поникналите семеначета и да се радвате на цъфтящи растения в стаята през януари-февруари, а масов цъфтеж ще настъпи в периода март-април. От началото на май може да изнесете саксиите в градината си и да ги заровите в пръстта.

Растението Гербер е тревисто, коренищно и вирее на слънчево място и в добре дренирана и отцедлива почва. Почвената смес се съставя от добра градинска пръст, листовка и угнил оборски тор в съотношение 2:1:1, с примесен в нея и малко пясък.

В ранните стадии на развитие и растеж трябва да се осигури температура на въздуха оптимална от 15-18ºС. В по-късните етапи на развитие температурата на почвата пък не трябва да пада под 20ºС. Водата трябва да е със стайна топлина, защото при поливане със студена растението може да загние и да загине. При по-високи температури през зимата от 15º-18ºС, герберът бързо ще изчерпи резервните си хранителни вещества в коренището си и това ще се отрази зле на цъфтежа му.

Източник: www.gradinata.bg

Как да си засадим рози?

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 30-11-2009

Тагове : , , ,

Който иска да си направи леха или ъгълче с рози. То времето след преминаването на студовете е най-подходящо.

13

Трябва да се избере място, където преди това не е имало рози.

Ако имате старо насаждение, пръстта около корените им трябва да се подмени, като горните 40 см пръст се сменят с нова, хранителна пръст.

25

Издълбава се дупка с размери 40×30см.

Корените на растението се подкъсяват и трябва да легнат удобно в дупката.

Мястото, където розата е облагородена, трябва да бъде на 2 см под почвата. Дупката се запълва с пръст и след това с крака се “натъпква”.

Полива се обилно с вода. След като водата попие, около главното стъбло и издънките се натрупва пръст.

Това е необходимо, за да има възможност растението да се вкорени, а не да се развие.

Когато времето се затопли, пръстта около розата се изравнява.

Източник: www.rozali.com

Тагове