Романтични лилиуми за пейзажната градина

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 23-12-2009

Тагове : , , ,

liliummartagon2Лилиумът мартагон (Lilium martagon), известен у нас и като Петров кръст, се среща в голяма част от Евразия. Такова широко разпространение ясно говори за неговата непретенциозност и устойчивост. В градинарството тази култура се използва още от средните векове. Природната окраска на този лилиум, като правило, е розова или виолетова, често с пурпурни или кафяви точици. Изключение правят само някои диви форми от Европа, Сибир и Кавказ - с бели, тъмнооранжеви и дори жълти цветове.

Хибридните форми

Лилиумът мартагон е кръстосван с много близки видове, в резултат на което са се получили много хибриди, обединени под името Martagon Hybrids. Обикновено те зацъфтяват през юни. Окраската им варира от кремава и лимонена до розова и тъмночервена. Стеблата достигат височина от 1,2-1,8 м, в съцветията им може да има от 25 до 50 цвята, в зависимост от сорта и големината на луковицата. Някои от сортовете са се съхранили от ХІХ век, което говори за тяхната устойчивост, например Marhan, с яркооранжеви венчелистчета, покрити с червени петънца. Получената през 20-те години на миналия век група Backhaus Hybrids се отличават с високи до 2 м стебла, а окраската на цветовете е от кремава до розова и бордо. Досега много популярен е сортът Mrs R. O. Backhouse с оранжево-жълти цветове и червени точици от вътрешната страна на венчелистчетата и лилава отвън. През 50-те години се разработва нова хибридна група Paisley Hybrids, която се отличава с по-скромни размери - височина до 1,5 м и включва сортове с жълто-оранжева и пурпурна окраска. Kelmarsh има бели венчелистчета с пурпурни петна, Gay Lights е с жълто-кафяви с червено-кафяви петънца.Сортът Lilit пък има много тъмни, кафяво-пурпурни големи цветове, седящи на мощни стебла.

Агротехника на отглеждането

Мартагон хибридите са много устойчиви на студ и практически не боледуват за разликаlilium-martagon-01 от много други лилиуми, които са предназначени предимно за рязан цвят, отколкото за градината. На едно място те могат да растат без да се делят много години. Те не обичат пресаждането, затова ако ги преместите, могат да не цъфнат първата година. Работата е в това, че корените на тези лилиуми растат много бавно.Най-доброто време за пресаждането на растенията е края на лятото или началото на есента, но луковиците им обикновено се появяват на пазара в края на зимата. Затова до пролетта трябва да ги съхранявате в хладилник при положителна температура близка до нулата, като ги засипете с влажен торф. Засадете ги в почвата в края на април. Лилиумите от този вид могат да се размножават и чрез самозасяване на семената им, ако те имат достатъчно място и не попадат върху опадалите листа на дърветата. Получените по този начин нови растения няма да цъфнат скоро - след 7-8 години.

Използване в композиции

Петровият кръст предпочита лека сянка и прохлада, добре расте на полянки около дървета или храсти. Тук компания може да им прави аквилегията. Идеален фон за всички лилиуми, които растат на сянка, ще създават неагресивните папрати. В съчетание с тези растения лилиумът ще изглежда много стилно благодарение на изисканата им графика. А в края на лятото, когато стеблата на лилиумът изгубят своята декоративност, хостата ще заеме мястото им на украса с красивите си листа.

Източник:  www.gradinata.bg

Тинтявата – късче планинско небе в алпинеума

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 22-12-2009

Тагове : , , , ,

gentiana-verna1Тъмносини цветове с кобалтов оттенък, сякаш събрали в себе си яркостта на небето, чистотата на кристалния въздух и светлината на слънцето, което изглежда толкова близо в планината.

Тинтявите създават усещането за простор и свобода и неизбежно привличат погледа – дребосъчета сред камъните в алпинеума или едри растения, център на красиво оформени групи.

Тинтявата е тревисто растение, което принадлежи към големия род Gentianaceae. Сред 400-те вида има и едногодишни, и многогодишни. Разпространени са в планинските зони на умерената и субтропичната област на всички континенти, освен Антарктида. Според легендата растението носи името на илирийския крал Гентий, който 500 години преди новата ера пръв забелязал лечебните свойства на жълтата тинтява и използвал соковете й по време на чумните епидемии.

Тинтявата е цветето на екстемните условия – нейна родина са планините и северните равнини – райони с бедна почва и суров климат, където твърде малко растения могат да оцелеят. Някои видове цъфтят в Хималаите на 5500 м надморска височина.

В планините на България се срещат няколко вида тинтяви. Всички те са платили висока цена за лечебните си качества – изкоренявани са безогледно и съществуването им е поставено на изпитание. Днес с повишаване на екологичната култура и след като години наред имат статута на защитени растения, те постепенно започват отново да заемат своето място в природата ни. Пролетната тинтява (G. verna)краси с цветовете си поляните на Рила, Пирин, Стара планина и Витоша. През юни-юли зацъфтява петнистата тинтява (G. punctata). Висока е до 50 см, има жълтеникави цветове, изпъстрени с кафяви точки. Среща се на Витоша. Пак там са находищата на жълтата (G. lutea) и синята тинтява (G. lutea).

Повечето тинтяви имат къси стъбла, а листата са разположени в прикоренова розетка. spring-gentian_2

Цветовете са единични, събрани във връхни съцветия или по един-два, разположени в пазвата на листата. Те представляват красиви камбанки, венчето може да бъде напълно сраснало или да се състои от 4-7 отделни венчелистчета. При срасналите венчета обикновено ясно личи границата между венчелистчетата. Има бели, жълти, розови и пурпурни тинтяви, но преобладаващата част са яркосини.Вътрешната повърхност на венчелистчетата при някои видове е покрита с ивици или точки. Цветчетата се разтварят напълно само при наличието на достатъчно светлина.

В зависимост от естествените си местообитания, тинтявите растат най-добре на различни участъци – някои предпочитат слънцето, други – сянката. Това, което обикновено им се отразява зле, е липсата на достатъчно влага. Каменистата почва на алпинеумите бързо изсъхва на слънце, затова е най-добре да се засадят на място с източно или западно изложение или в полусянка. Можете да ги съчетаете с ниски треви – тази комбинация се среща и по алпийските поляни. Ако наблизо има езерце, фонтан или друго водно съоръжение, толкова по-добре – то ще осигури необходимата въздушна влажност.

Оптималният състав на почвата също зависи от вида, но на повечето тинтяви им се отразява добре хранителната почва с високо съдържание на хумус, с неутрална или леко основна реакция (рН 7-7,5) и задължително – постоянно влажна.

В градините се отглеждат около 90 вида – обикновено многогодишни и по-рядко едногодишни тинтяви с най-разнообразни размери – от мъничета, високи едва 2 см, надничащи между камъните в алпинеума, до високата метър и половина жълта тинтява. Някои видове цъфтят през пролетта, други през лятото или есента. При желание можете да си направите забележителна колекция от тинтяви, която да грее в градината ви месеци наред.

През април зацъфтява пролетната тинтява (G. verna). Тя е миниатюрна и много красива –gentiana-verna-3 яркосините цветове, винаги гледащи нагоре, не надхвърлят 2 см на дължина. Цветоносите са още по-къси – 1-2 см, те излизат от центъра на розетката дребни листа, максимум 3 сантиметрови листа. В основата й се формират 1-2 наземни столона, които дават началото на нови розетки. В природата това дребосъче образува цели килими по скалните поляни, при подходящи условия ще го направи и във вашата градина.

В началото на лятото идва ред на много приличащите си на вид G. acaulis, G. angustifolia и G. closii. Тези планински тинтяви имат най-едрите цветове, които, както при пролетната тинтява, са обърнати нагоре. При височина на растението 10-12 см цветовете достигат рекордните 8 см. G. acaulis има сортове с различни оттенъци на синьото, бели и розови. И трите вида са идеални за малките пространства между камъните в алпинеума.

След тях зацъфтяват G. septemfida и тинтявата със странното име G. paradoxa. Те имат дълги до 30 см, лежащи на земята облисени стъбла, които излизат от кореновата шийка. Цветчетата се разполагат на групи от 2 до 10 в пазвата на връхните листа и в края на стъблата. G. paradoxa има по-тънки листа и цветове, приличащи на тесни тръбички. И двата вида са доста непридирчиви, цъфтят около месец и добре понасят живота в градината пред къщи. Размножават се успешно със семена.

По същото време цъфти и G. dahurica. Това растение, произхождащо от Сибир, има лежащи стъбла до 30 см, но малките цветчета са събрани в гъсти съцветия, подобни на сини топки, сгушени в пазвата на листата. Прикореновата розетка образува дъщерни, което я прави подходяща за вегетативно размножаване. Размножаването със семена също е успешно, особено след стратификция.

През периода юни-август е времето на синята тинтява (G. cruciata) и G. pneumonaria. Те имат изправени облистени стъбла, високи 30-60 см. През периода на цъфтеж са буквално обсипани с цветове. При G. Pneumonaria те са по-едри – до 4 см, а при G. Cruciata са по-малки, с бяло дъно. И двата вида лесно се размножават с разделяне и със семена.

Тибетската тинтява (G. tibetica) цъфти едновременно с тях. Големите й листа образуват прикоренова розетка, а белите цветчета са събрани в съцветия в края на лежащото стъбло. Както говори името й, нейна родина са планините на Тибет. Големите листа изпаряват много влага и тя трудно понася палещите слънчеви лъчи, въпреки че цветчетата се разтварят само на слънце – изборът на подходящо място за нея е задача с повишена трудност. Лесно се размножава със семена и с отделяне на дъщерни розетки.

От края на юли до средата на септември цъфти G. asclepiadea. Стъблата й се извиват като дъги и достигат 80 см. Цветовете са разположени в пазвите на листата. В градините се отглеждат тимносини, сини и бели сортове. Произхожда от Украйна и Кавказ, не е взискателна и лесно се размножава с разделяне и със семена. Изглежда много ефектно в съчетание с каменоломки и папрати.

Жълтата тинтява (G. lutea) е едра, висока до 1,5 м, с изправени стъбла и много красиви гофрирани листа. Цветовете й са многобройни, до 2,5 см, разположени на върха на стъблото и в пазвата на връхните листа. Цъфти през юли-август в продължение на два месеца, но е декоративна почти през цялата година и е подходяща за засаждане като солитер. Зле понася преместването – най-добре мястото, на което ще засадите младото растение, да остане постоянно. Жълтата тинтява е своеобразен дълголетник – доживява до 60 години.

G. sino-ornata произхожда от Тибет и цъфти през септември-октомври. Има пълзящи, гъсто облистени стъбла, които при благоприятни усовия образуват истински килим. Диаметърът на растението е 30 см, на височина достига 15 см. Цветовете са яркосини, със светла ивица, едри и много декоративни. Тя чудесно съжителства с пролетните луковични растения – през пролетта техните листа й осугуряват сянка, а по-късно, след като прецъфтят, идва времето, в което й е нужно слънце. Развива се добре в богата на хумус почва с висока киселинност. Създадени са и по-ранни сортове, но при нашия климат есента обикновено е достатъчно мека, за да успее да цъфне.

Тинтявите разтварят цветовете си само при достатъчно слънчева светлина. Въпреки това, посадени на открито място, те не се развиват добре. В природата тези растения растат под ярко слънце, но на доста по-хладни места, отколкото ние можем да им предложим. Жегата под палещите лъчи в градината може да се окаже пагубна за тях. Така че най-добре да им подберем място в леката полусянка на храсти или дървета или слънчево, но засенчено в обедните часове. Равнинните тинтяви растат на полета, където високата трева защитава от слънцето долната част на стъблата, оставяйки да се огрява само върха на растението. В градината могат да им се създадат подобни условия, като около тях се засадят по-ниски растения.

Най-естественото място за тинтявите в градината безспорно е алпинеумът, но те са много подходящи и за цветни петна или бордюри, а защо не и за цял цветен килим на моравата – при това той ще се получи сам, ако засадим тинтява, която се размножава бързо.

Колкото и да ви харесват тинтявите, които виждате в планината, не се опитвайте да ги пренесете в градината си. Те са защитени видове, пострадали много от безотговорното отношение на човека. Освен това вероятността възрастно растение да се прихване на ново място е малка – тинтявите трудно понасят преместването. Най-добре си купете семена или младо растение – така ще имате и възможност за избор на сорт, а защо не и на няколко сорта и разцветки.

Тинтявата се счита за магическо растение – според приказките тя е една от деветте треви, които вещиците използват за своите магии. Носена от обикновен човек обаче, свръхестествената й сила го предпазва от нечисти сили.

Източник: www.rozali.com

Как да запазите тревния килим като кадифе до пролетта

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 17-12-2009

Тагове : , , , , ,

1_garden_2Есента е сезон през, който градината се нуждае от особено внимание. Това е така, защото трябва да се подготви за един продължителен, тежък и много влажен сезон като зимата. Тези от вас, които вече имат тревна площ, знаят колко труд и усилия са необходими, за да се запази и поддържа  добрият й външен вид. Тъй като практиката показва, че се допускат много грешки ние ви предоставяме кратки съвети, които с положителност ще ви помогнат да запазите тревния чим във вашия двор, като кадифе до пролетта

Косене

През октомври и ноември продължавайте да косите редовно веднъж седмично, като спазвате правилото да не отнемате повече от 1/3 от височината на тревата. За последните няколко коситби в края на годината постепенно вдигайте височината на ножовете. Препоръчва се същото и през сухите периоди през лятото. Зазимете тревата минимум на около 5-6 см. височина.

Поливане

Поливането е жизнено важно за добрия вид на тревната площ. Обикновено за добрите градинари мотото през лятото е  80% от тревата е вода - осигурете й я. В този период на годината вече спокойно може да дадете отдих на поливните си системи.  Необходимостта от поливане се определя от температурите. При рязка температурна амплитуда вече има и роса, която също освежава тревата /но в никакъв случай не трябва да се разчита само на нея/. Поливайте обилно поне веднъж седмично, а при топла есен внимателно следете за влажността на почвата и ако се налага и по често.

Подхранване2_cplgreen-garden

Като правило трябва да запомните, че колкото по-често се коси и се използва една тревна площ, толкова по-често тя се нуждае от подхранване. Тревната площ трябва да се натори с комплексен NPK тор, поне веднъж през ранна пролет, отново в средата на лятото и още веднъж през есента. След края на септември не е желателно повече да торите с торове съдържащи бързо усвоим азот. Торта с която ще торите през есента трябва да има високо съдържание на калий (K), който спомага за подсилване на тревата срещу студ и болести.

Борба с плевелите - появяват се във всички тревни площи  и трябва да се третират със селективни хербициди. Те запазват тревната площ, но унищожават широколистните плевели. Вече изградените тревни площи могат да се третират с хербицид по всяко време от май до октомври, но не и през сухите периоди, когато хербицида няма да е ефективен и може да се изгори тревата. За да имате чиста трева е необходимо да извършвате третирането поне веднъж годишно.

При упоритите плевели селективните хербициди са безсилни и не могат да ги унищожат. Единствения ефективен начин за премахването им е да се изрежат корените с много остър нож и поразения участък да се презасее или зачими.

Вертикутиране

Представлява изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревата. С течение на времето в следствие на честото косене и естествения отпад върху почвата, се образува тънък филм от изсъхнала трева. Той спира достъпа до почвата на вода и хранителни вещества, затруднява въздухообмена и възпрепятства развитието на тревата. Ето защо е необходимо той да бъде премахнат. За по-големи терени тази операция се извършва машинно, но за малки градински терени е достатъчно, доброто “разресване” на тревата в две перпендикулярни посоки, с аераторно гребло. Тази операция абсолютно задължително се извършва през октомври, най-късно началото на ноември.

ПОЛЗИТЕ СА:3_kitchen-cabinets

- подобряване растежа на тревата и стимулиране на нейната възобновителна способност;

- освобождаване достъпа до корените на вода, въздух и торове;

- унищожават се част от плевелите и частично се спира развитието на мъховете.

Аериране

Представлява дълбоко пробождане на почвата с цел да се подобри дренажа и естествения въздухообмен на почвата. Препоръчително е да се извършва веднъж годишно при силно уплътнени или често натоварвани терени. При песъчливи почви може да се прави веднъж на 2-3 сезона. Аерирането се извършва обикновено преди есенното наторяване, а ако почвата е глинеста е желателно след аерирането да опесъчите терена. Аерирането се извършва със специални машини, но за малки площи може да се използва обикновена вила, с която се набожда равномерно целия терен.

ПОЛЗИТЕ СА:

- подобрява се достъпът на въздух до корените и се стимулира растежа;

- подобрява се дренажа на почвата;

- стимулира се естествената възобновителна способност на тревата.

Източник:  www.zeleno.bg

Грижи за градината през зимата

Запазено под (Градини, Зимни градини, Растения/ Видове) by Admin on 16-12-2009

Тагове : , , , , , , , ,

winter-treeВ първия зимен месец градинарите имат повече свободно време, което им дава възможност без да бързат, да си направят планове за работата през лятото, да помислят къде и какво е нужно да обновят.

С настъпването на студените дни най-добре е да не се занимавате с нещо в градината. Затова се постарайте да довършите недовършената работа още в началото на декември. Замръзва ли почвата, не се разхождайте по моравата: стеблата и коренчетата на тревата лесно се чупят и през пролетта тези места често имат кафяв цвят. През зимните месеци не хвърляйте снега от пътечките върху моравата. Голямата маса сняг спира достъпа на въздух и предизвиква задушаване и отмиране на надземната част на тревата.

Не изгаряйте купчината листа, защото в тях могат да се скрият различни животинчета.

Ако не сте се справили с резитбата на храсти и дървета през октомври и ноември, използвайте хубавите дни в началото на декември. Не се ли открие такава възможност, отложете резитбата за края на зимата.

През декември не е задължително да седите, без да вършите никаква работа. Основната задача през зимата е да съхраните посадъчния материал на гергините и гладиолите до пролетта. В лехата с луковичните растения снегът трябва да се натрупва. От клоните на храстите и дърветата обаче трябва да го изтръсквате, за да не се счупят. Докато почивате, помислете как да решите някои проблеми в градината и какво да отгледате в нея, за да стане по-красива. Някои идеи може би ще намерите и тук в следващите няколко реда.

Бодро настроение с кукуряк kukurqk

Кукурякът навлиза с все по-голям успех в декоративните градини благодарение на все по-нови сортове с едри цветове, които се появяват изпод снега през ранна пролет. Във всяка градина може да се намери място за него!

Това многогодишно растение, известно още и с научното си название хелеборус, e много непретенциозно. Различните представители на този род обаче имат различни нужди при отглеждането си. Черният кукуряк (Helleborus niger) най-добре расте на полусянка, но се развива отлично и на топли участъци и на богати на хумус варовикови почви. Такива изисквания проявява и ароматният кукуряк (Helleborus foetidus) с бледозелени камбанковидни цветове. Хибридният ориенталски кукуряк (Helleborus-orientalis-Hybriden) добре понася сянка и прохлада, но предпочита глинестите почви. Предпочитаните сортове от този хибрид са с цветове в бели или червени тонове.

Някои декоративни треви ще решат тъкмо вашия проблем

Ако пред вас стои въпросът какви растения да настаните на свободните добре огрявани от слънцето места в градината си или пък са на сянка под короната на дърветата, можете да намерите и много прост отговор. Възползвайте се от безотказните помощници - разноцветните декоративни треви с изискани съцветия. Например китайският мискантус (Miscanthus sinensis) и пампасната трева (Cortaderia selloana). Но знайте, те бързо се разрастват, затова не трябва да се засяват нагъсто.

Пампасната трева представлява многогодишно тревисто растение, което формира компактна туфа. То е вечнозелено. Листата са ланцетни, сиво-зелени, до 1-2 м дълги. Към края на лятото се появяват на дълги до 2,5 м дръжки бледорозови или бели съцветия метлици.

Китайският мискантус от своя страна пък расте на слънце и на места с висока влажност на въздуха. Не обича студените ветрове и предпочита плодородните почви. Може да расте на едно място дълги години и не понася пресаждането.

Той е много красив през есента, когато листата му пожълтяват и по време на цъфтежа от август до октомври.

Жива ограда ще ви пази от съседите

Често се случва съседите ви да възразяват, когато много високи растения заематsarjenti1 двуметровата зона в близост до границата с техния участък. В тази ситуация и дори когато вашият двор е прекалено тесен, вие можете да си направите жива ограда, която ще ви служи и за прикритие от постоянното любопитство на съседите ви. На самата граница на участъка, за да не дразните съседите си, можете да засадите храсти, които не растат по-нависоко от 2 м. Такива са спиреята, керията и илексът. Зад тях на втори ред отделете място за по-високорастящи видове, като форзицията, филаделфуса или калината. С годините те се разрастват и образуват плътна стена. И дори ако в най-долните части на оградата има дупки, малките храсти от първия ред ще закрият прозиращото пространство.

На третия ред отвътре засадете вишна саржентии (Prunus sargentii), речен клен (Acerginnala), декоративна ябълка (Malus) или ирга (Amelanchier). И ако от съседната страна под тяхната корона растат известните ви вече храсти, тогава от другата страна ще остане място и за сенколюбиви многогодишни растения. Така няма да загубите нито един квадратен метър от вашия участък.

Гинко билоба ще се чувства добре и във вашия двор

Ако си засадите гинко билоба (Ginkgo biloba) във вашата градина, вие ще станетеginko-bilobaсобственик не само на едно от най-древните, но и на едно от най-лечебните растения. Това древно растение се счита за първото листопадно дърво на Земята, чиито “плодове” и листа отдавна се използват в народната медицина на Китай и Япония, както и в козметиката им. Съществуват мъжки и женски растения. На женските от 20-годишна възраст започват да се образуват напомнящи жълта слива семена, които често се наричат плодове и имат много неприятен аромат. Затова повечето хора предпочитат да си засадят мъжко растение. Нискорастящите форми, например сортът Barabits Nana, подхождат за всяка градина. Гинкото расте бавно и след 15 години не превишава височината от 4 м. Дървото обича слънце, но се чувства добре и на сянка. Не е капризно спрямо почвата, понася замърсяването на въздуха и с това показва, че може да живее и в градска среда. Зелените му листа през есента се обагрят в жълт цвят.

Екстравагантните растения-декоратори

За да поставите нужните ви акценти в градината, ще ви помогнат зелени стени отrhododendron_cunninghams_white необикновени растения. Това, на първо място, са относително зимоустойчивите рододендрони с едри цветове Grandiflorum Roseum, Elegans, Cunningham’s White. Рододендроните растат прекрасно на кисели и богати на хумус почви. Тези храсти се нуждаят от много място и укритие, особено в суровите зими. В градините, където зимите са по-меки, можете да използвате за такава впечатляваща ограда и миризливата върба (Elaeagnus x ebbingei). Това е много красив листопаден храст с кожести блестящи листа, който расте много добре на всякакви, дори и бедни песъчливи почви, но се поврежда от студовете.

Съхранете правилно посадъчния материал

Най-голямата ви грижа сега е работата вкъщи. След като сте просушили клубенолуковиците и детките на гладиолите, сега е време да ги почистите от почвата, корените и старите, отмрели луковици и да ги поставите в хартиени пакети или торбички за съхранение.

За съхранение трябва да оставяте само здравите клубенолуковици, а болните и повредените да изхвърлите. С малките повреди може да се справите, като ги изрежете с остро ножче и ги обработите с фунгицид или с прах от дървени въглища.

Съхранявайте гладиолите в достатъчно сухо място (влажност на въздуха 60-70%) и при температура 5-10 градуса. В жилището гладиолите се съхраняват в хладилник в отделението за плодове или, ако клубенолуковиците са много, направете си специално сандъче с изолация от пенопласт. Поставете сандъчто до балконската врата. То трябва от време на време да се проветрява.

Клубените на бегонията, лютичетата, анемонетата се подготвят за съхранение по същия начин, както и клубенолуковиците на гладиолите, но е най-добре да се съхраняват в леко влажен пясък, торф, мъх или дървесни стърготини.

Да съхраните кореноклубените на гергините в условията на жилището е доста по-gerginaтрудно, отколкото клубенолуковиците на гладиолите, тъй като гергините са доста по-взискателни към условия, а и са по-големи като обем. Те се съхраняват най-добре в мазе в леко влажен торф или пясък при температура 4-8 градуса и влажност 70%. В жилищата се съхраняват като гладиолите, около балконските врати в изолирани от стайната топлина сандъчета. Всички клубени, луковици, коренища трябва внимателно да се оглеждат 2 пъти в месеца, да се отделят загиналите растения и да се изрязват и дезинфекцират заболелите части.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако около дома ви растат големи дървета, водосточните тръби сигурно често се пълнят с листа. А когато дъждовната вода започне да прелива през тръбите по покрива, това е ясен признак, че олуците ви са запушени. Можете да избегнете запълването на каналите, като поставите на края им мрежа или пък монтирате решетка. С тях можете да се снабдите във всеки строителен магазин.

След приключването на работата в градината се погрижете за инвентара. Почистете го, измийте го, смажете остриетата, режещите части, заточете секаторите и градинските триони и сложете всичко за съхранение на сухо място. Просушете и почистите освободените сандъчета, найлона и всякакъв друг покривен материал. Направете си ревизия на инвентара и си съставете списък, който ще допълвате през цялата зима за следващия сезон.

Трябва да приберете в помещение водните и плаващите растения и да ги настаните в аквариум. Те, както и другите аквариумни растения, се нуждаят от добро осветление и много топлина. Трябва да следите за нивото на водата в съдовете, в които са поставени водните лилии. В свободното си време започвайте с почистването на семената на цветята, които сте събрали през лятото и есента.

СТАИ и БАЛКОНИ

Непретенциозният хипеаструм не се нуждае от почва

Цъфтящите хипеаструми (Hippeastrum), известни още под названието амарилиси, могат да се отглеждат по хидропонен начин, което ще рече в хранителен разтвор, без почва. Големите месести луковици на хипеаструма се поставят вспециални саксии, запълнени с керамзит, който служи като субстрат за закрепването на растенията. Луковиците се засаждат на такава дълбочина, че впоследствие растенията под тежестта на собствената си надземна маса да не се обърнат. За оптимално се счита засаждането, при което четвърт част от луковицата да се намира над повърхността на субстрата. Той периодично трябва да се овлажнява с хранителен разтвор във вид на специални течни торове.

След като прецъфти, хипеаструмът трябва да се почисти от цветоносите и да се разположи в зимната градина. През лятото можете да го изнесете в градината. Но дойде ли август, в продължение на 3-4 месеца растението се намира в състояние на покой и в това време не трябва да го храните. Само леко трябва да навлажнявате керамзита, като не допускате неговото пълно изсъхване. Увехнат ли листата, трябва да ги откъснете. След това отново давайте хранителен разтвор. Луковиците на хипеаструма излизат от покоя и през зимата растенията отново зацъфтяват.

Не тревожете срамежливия ахименес през януари

Ахименесът е едно от растенията, които ще украсят терасата ви още от началото наahimenes лятото. За тази цел трябва да подготвите цветето за размножаване към края на зимата. За да е силно, трябва да му осигурите период на покой, който обикновено приключва към края януари. Докато си почива обаче, не трябва да го поливате. В края на покоя грудките се съживяват и се появяват новите растения. Препоръчваме ви да правите резници и да ги топите във вода, за да пуснат корени. Засадете отделните части в нови съдове, с лека почва, към която сте добавили и пясък.

Това красиво цвете от Централна Америка ще ви зарадва с обилни пъстри цветове, които приличат много на фунийки. Те обикновено са 3-6 см в диаметър, а листата около тях са дълги до 3-5 см, мъхести, често с пурпурна ивица. Важно е да осигурите на растението слънчево място, а влажността на въздуха трябва да е поне 50%. За тази цел настанете съда върху подложка от влажни дребни камъчета.

Ахименеса можете да използвате през лятото като украшение на балкона в съчетание с аспарагус и папрати. Ако обаче лятото е дъждовно, растението много бързо ще загуби чара си.

Mалката нертера ще краси дома ви

През зимата много красота в дома ви може да внесе нертерата. Тя представлява малко стелещо се многогодишно растение, което прилича на мъх и има ярки оранжеви плодове. Това растение произхожда от Австралия и Централна Америка. Листата му са дребни, до 0,5 см, кръгли. Цъфти с дребни зелено-бели цветове, които се превръщат в плодчета с размер на грахово зърно и покриват растението до края на зимата.

Нертерата обича ярката, но разсеяна светлина. Субстратът в саксията трябва да е съчетание между торф, пясък и градинска почва. Когато се появяват плодовете, в рамките на един месец трябва да подхраните веднъж растението с някой от течните торове за саксийни цветя. Това растение обича влагата и трябва често да се полива. За да сте сигурни, че влагата в почвата му е достатъчна, потапяйте саксията на всеки 4-5 дни във вода, но между тези поливки оставяйте субстратът да изсъхне малко. Бъдете внимателни, защото нертерата е капризна. Не трябва да я пресаждате, така растението ще ви радва дълги години.

Надеждна закрила

Някои от растенията в двора, както и които ще зимуват на балкона, ще се нуждаят от вашата помощ, за да преодолеят неблагоприятните условия на зимата. Много често за тяхната защита се налага употребата на някакви покривни материали. Какво бихте могли да използвате.

Мрежа против слана. Това е тънък нетъкан материал, който не предпазва растенията от зимния студ, но може да ги защити от изсушаващото действие на вятъра и зимното слънце, като създава микроклимат. Използва се, като се обвива коронката на растението, но се внимава да не се счупи някое клонче.

Елови клонки. Отпадналите при оформянето на коледните дръвчета или добитите при нормалната сеч на иглолистните гори остават здрави няколко месеца и могат да послужат за опазване на някое растение. Това е идеалният вариант за предпазването на ниски дръвчета и на корените на саксийните ви растения.

Рогозка. Обвита около саксията, рогозката защитава от нежелателното й нагряване от слънчевите лъчи и способства за намаляването на амплитудите между дневните и нощните температури. Изолацията ще е по-ефективна, ако пространството между рогозката и саксията запълните със слама или със сухи листа.

Двуслоен полиетилен. Колкото са по-обемни кутийките на този полиетилен, толкова те по-добре предпазват корените на растението от замръзване.

Стиропор. Поставката, за която може да послужи този синтетичен материал, изолира съда от студения под. Това може не само да предпази корените от измръзване. На зимуващите в прохладни или по-топли помещения растения тя осигурява по-нормална дейност на кореновата система.

Зимна дрешка за палмаtrachycarpus_fortunei__1_-o__2002

Палмата трахикарпус фортунеи (Trachycarpus fortunei) може да издържи температура до минус 25 градуса, при това за доста дълъг период от време. Но от постоянната влажност при нея се появяват проблеми със “сърдечната” област - страда връхната растежна пъпка, откъдето се появяват листата. В студено и влажно време тя загива. Затова трахикарпусът, който зимува на балкона, се нуждае от сериозна защита: неговите листа се събират в снопче нагоре и се обвиват с мрежа срещу слана.

Внимание: не трябва да използвате като покривен материал полиетилен! Под него влажността силно ще се увеличи.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако растенията в малки саксии няма къде да бъдат прибрани за студените месеци, опитайте да ги съберете около големите кашпи и ги покрийте с нетъкан покривен материал и клонки, за предпочитане от иглолистни храсти и дървета.

Чимширът ви пред вратата на терасата не трябва да стои дълго на студено, затова го завийте с някакъв покривен материал, но преди това го поставете на керамична поставка.

Повреденото от студовете неукрито растение, чиито листа са загинали, можете да внесете в стаята при температура от 3 до 12 градуса и да му вливате по малко вода, докато не се възстанови. Ако това не се случи, тогава най-вероятно са загинали корените му и няма да можете да го реанимирате.

Докато все още не е станало прекалено студено, вечнозелените растения трябва да бъдат поливани, а излишната вода, която е в подложката, трябва да се излива. В противен случай преовлажняването може да доведе до загниване на корените.

Източник: www.gradinata.bg

Сваинсона/ Swainsona

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 15-12-2009

Тагове : , , , ,

swainsona_formosa1Описание: Цветовете му са на гроздове и отдалеч приличат на многоцветни пеперуди. От там идва и името. В късна есен от тях се развиват дребни червени плодчета.

Грижи: През лятото поливайте редовно, но умерено и с филтрирана вода. През студените месеци спокойно може да намалите водата. Растението няма нужда от торене или от пресаждане.

Място: Мястото трябва да бъде слънчево, светло и на завет. През лятото непременно изнесете саксията на открито, но му осигурете завет. През зимата температурата не бива да надвишава 10 С. През цялата година му осигурете достатъчно чист въздух.

През есента може да размножите растението чрез резници или семена. При този процес много е важно температурата в помещението да е около 20 С. Резниците могат веднага да се засадят в градинска пръст. За напояване на младите Сваинсони използвайте филтрирана вода.

Източник: www.zadoma.com

Тагове