Озеленяване, паркове, цветя

Фикусът е едно от най-обичаните стайни растения. Както повечето от тях и той изисква, наред с многото вода и слънчева светлина, и правилни грижи. Ако досега не сте отглеждали стайни растения, то фикусът е идеалното цвете за Вас - не е много капризно, но в същото време ще Ви помогне да добиете основни знания в тази сфера.

е е много капризно, но в същото време ще Ви помогне да

Вредители

Първият знак, че фикусът Ви е нападнат от паразити, е пожълтяването на листата. Най-често става обект на нападение от листни въшки, щитоносни въшки, акари. За да се отървете от нашествието, използвайте инсектициди или пестициди. Ако имате малки деца или домашни любимци, добра идея е да сложите инсектицида в саксията на растението.

Почистване на листата

Фикусът е стайно растение и като всяко нещо в дома Ви, и той събира прах. Важно е да знаете, че на него му е нужна повече влага, а прахта по листата пречи на водата да проникне добре в кореновата му система. Почиствайте редовно листата с влажна кърпа и препарат, който не запушва порите. Разтвор от вода и оцет също върши добра работа.

Осигурете достатъчно влага

Фикусът се нуждае от много влага. Не винаги влажността вкъщи или в офиса е достатъчна, за да се развива добре фикусът. Напръсквайте редовно цветето с пулверизатор, пълен с вода. Ако влажността на въздуха е много ниска, използвайте овлажнител за стая.

Стайните растения освежават всяко едно помещение и напоследък се превръщат в неделима част от интериора. Те ободряват по един изключителен начин, особено през студените месеци, когато повечето хора са потиснати, а първите пролетни лъчи са още много далеч. Предлагаме Ви няколко лесни за отглеждане стайни растения, които не изискват много грижи и в същото време са невероятно красиви.

Дяволският бръшлян (Epipremnum aureum)

Дяволският бръшлян е много подходящо висящо растение за всяко помещение, тъй като филизите му растат надолу към земята. Захваща се много лесно - отрежете по-дългите ластуни и ги сложете в съд с чиста вода на прозореца. Трябва да престоят там докато корените се развият и тогава вече може да го пресадите. Ако не подрязвате бръшляна, той може да достигне до 3 м дължина. Цветето не изисква много вода - ако прекалите с поливането, ще забележите, че листата се навиват, а корените изгниват. Оставете почвата да изсъхва напълно между две поливания. Ако не понасяте насекоми в дома си, то дяволският бръшлян е идеалното цвете за Вас, тъй като растението не е предпочитано от традиционните вредители - листната въшка, белокрилката и акарите.

Семейно щастие (Aspidistra elatior)

Семейното щастие е едно от най-непретенциозните стайни растения. Вирее при много ниски температури и на сенчести места. Много подходящо е за ъглите в дома Ви и за местата, до които не достига слънчева светлина. Расте бавно и понякога ражда пурпурни цветове. Не привлича насекоми и не изисква много вода, просто поддържайте почвата влажна.

Коледниче (Zygocactus или Schlumbergera)

Коледничето е известно още и като коледен кактус, но малцина знаят, че то всъщност е сукулентно растение. Не забравяйте да го поливате, макар че може да оцелее дълго време и без вода. Ако забележите, че листата започват да вехнат, започнете по-редовно поливане. Коледничето се нуждае от много слънце. За да го пресадите, откъснете малка част от растението и го засадете в подходяща саксия. Има начин да “прилъжете” коледничето да цъфне още в средата на октомври - преместете го в стая, която не използвате и му осигурете пълен мрак по 12 часа на ден.

Замиокулкас замиофолия (Zamioculus Zamiofolia)

Растението е известно още и като ZZ. Устойчиво на всякакви условия. Расте бавно, не изисква много вода и светлина.

Сансевиера (Sansevieria)

Сансеверията е позната още и под наименованията змийска кожа и свекървин език. Смята се, че дългите заострени листа са “хапливи” точно колкото езика на свекървата. Сансеверията никога не се разлиства. Няма нужда от много светлина и живее много дълго. Поливайте със съвсем малко вода, като внимавате да не прекалите. Достатъчно е веднъж месечно да навлажнявате по-обилно почвата.

Грижата за стайните растения е удоволствие за повечето хора, макар че не липсват и такива, за които това не е от най-любимите занимания. Колкото повече знаем за всяко растение обаче, толкова по-лесна и приятна е грижата за тях. При отглеждането им всяко нещо е от значение - от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае даденото растение.

от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае
Видове стайни растения

Различните стайни растения имат нужда от различно количество светлина. Така например бебешките сълзи, английският бръшлян и дървото на живота се нуждаят от много естествена светлина - подходящо място за тях би бил прозорец, през който влиза много слънце. Азалията, папратта и аглаонемата пък са такива растения, които цъфтят и при липса на светлина. Подходящо място за тях биха били вътрешните стаи, стълбището и други помещения, до които почти не достигат слънчеви лъчи. Има и такива растения, които се нуждаят от умерено количество светлина, например бегонии, аспарагус, ехмея, дива лоза и зебрина.

Как да избираме стайните растения

Когато избирате стайните растения, винаги се съобразявайте с две неща: можете ли да осигурите необходимото за цветето количество светлина и от колко вода се нуждае то. Ако всичките Ви растения са такива, които изискват рядко поливане, то по-добре за Вас би било да се ориентирате към сукулентните или кактусови видове. По-смелите градинари могат да рискуват и с орхидея.

От какво се нуждаят стайните растения

Всяко стайно растение има нужда от определено пространство за корените си. Всичките видове папрат например трябва да се засаждат по-нагъсто, тъй като те изглеждат най-добре когато цялото пространство в саксията е запълнено. Други растения пък имат нужда от повече пространство и ако саксията им е твърде малка, не могат да израстат както трябва. Същото важи и за поливането - едни се нуждаят от повече вода и влажна почва, докато други изискват почвата да е суха.

Грижа за стайните растения

За повечето стайни растения е достатъчно само ежеседмичното поливане. Но има и такива, които се нуждаят от точно определено количество светлина - за тях е добре да подберете подходящо място. При стайните растения не е толкова важно наторяването, колкото пресаждането - когато забележите, че саксията вече е малка, веднага преместете цветето в по-голяма такава. Добре е да премахвате увехналите листа веднъж на няколко седмици, както и внимателно да почиствате праха от по-големите листа с топла вода без препарати.

Проблеми

И стайните растения, както тези в градината, могат да имат здравословни проблеми. Ако цветето Ви не расте, възможна причина може да е наличието на червеи в почвата. Те могат да бъдат унищожени като се добави 1 чаена лъжица винен оцет в 1 литър вода. Имайте обаче едно наум, че някои растения не понасят киселини. Пожълтелите листа могат да бъдат сигнал за недостатъчно количество светлина или липса на вода. Увехналите листа в повечето случаи са заради липсата на вода и обикновеното поливане почти винаги решава проблема.

Ползите от стайните растения

Всички знаем за предимствата при отглеждането на растения вкъщи: те пречистват въздуха и увеличават количеството на кислород в стаята. Но цветята са и много повече - те са важни за душевното здраве на човек. Според фън шуй, растенията са задължителен елемент във всяка стая - последователите на тази древна китайска наука смятат, че грижата за жива материя е дейност, доставяща удоволствие и удовлетворение. Наблюдаването на зараждащия се живот пък кара човек да почувства енергията на сътворението.

Ако някога сте отглеждали фрезия, може би вече е едно от любимите Ви цветя. Лесна за отглеждане, фрезията е привлекателно цвете със силния приятен цитрусов аромат. Изглежда еднакво добре и в градината, и в саксия върху бюрото Ви. Колкото повече подрязвате фрезията, толкова по-дълго цветовете й остават свежи.

Цветовете  могат да бъдат сини, оранжеви, червени, виолетови, бели и жълти. Срещат се и двуцветни фрезии, макар и по-рядко. Листата са зелени, заострени, наподобяващи на сабя.

Родината на фрезията е Южна Африка.

Размножаване

Размножаването на фрезията става чрез луковици. За да израснат те, са им необходими няколко години, като през този период се образуват гъсти туфи или купчинки. Добре е да прекопавате луковиците на 2-3 години, за да ги разделяте.

Размножаването на фрезията е възможно и чрез семена. Това е предпочитаният вариант от повечето градинари.

Как да си отгледаме фрезия

Фрезията е лесна за отглеждане. Най-добрият период за засаждане е есента или ранната пролет. Поставяйте луковиците на 5 см дълбочина и на около 7-8 см една от друга - ако са на по-малко разстояние след няколко години ще се застъпват.

Съвет: Фрезията изглежда добре и в саксия. В този случай засадете луковиците близо една до друга, за да се изпълни цялото пространство в саксията.

Фрезията се нуждае от богата на хранителни вещества почва, която е с добър дренаж. Много е важно почвата да не е твърде мокра.

Поливайте цветето с малко вода, само ако почвата е напълно суха. Добавете малко тор, за да подхраните корените и фрезията няма да има нужда от много допълнителни грижи.

Проблеми:

Луковиците могат да изгният ако са засадени в почва, която не с добър дренаж и заради това задържа твърде много вода.

Наслаждавайте се на изключително красиви рози с помощта на нашите съвети.

Изберете подходящо място

От особено значение за растенията е мястото, където растат - то трябва да е слънчево, като до него трябва да достига поне 6 часа директна слънчева светлина дневно. Почвата трябва да е богата на органични соли - ако Вашата почва е песъчлива или глинеста, то решение би било да добавите органични соли, преди да засадите розите.

Изберете подходящите сортове

Розите са като хората: всяка си има своята индивидуалност. Това означава, че не трябва да очаквате всички рози да изглеждат еднакво добре. Изберете този сорт, който е най-подходящ за конкретните климатични условия.

Поливане и наторяване

Наторяване

Наторяването на розите ще ги направи изключително привлекателни на вид и ще удължи живота им. Доказани са ползите от редовното използване на тор: той охлажда и овлажнява почвата, което пък означава, че не е необходимо да поливате розите много често. Освен това градинската тор предотвратява растежа на много плевели и помага при разграждането на органичните вещества (слама, стръкове трева, окапалите листа на дърветата), които впоследствие подобряват качествата на почвата.
Най-лесно е да поставите слой тор с дълбочина 3-7 см веднага след засаждането на розата.

Един съвет от нас:
Не натрупвайте градинската тор директно върху основата на розите - оставете около 3-5 см разстояние между нея и стъблото на растението.

Поливайте с мярка

Повечето рози имат нужда от 2-3 см вода веднъж седмично, като това количество може да варира в зависимост от типа почва - розите, засадени върху песъчлива почва, трябва да се поливат повече, а тези върху глинеста почва - по-малко.
Ако разполагате със маркуч за напояване, използвайте него при поливането - чрез него водата прониква директно в основата на розата. Ако сте поставили слой тор и слама около растението, той ще задържа повече влага към корените, предотвратявайки бързото изпарение на водата.
Пръскачките не са много подходящи, защото те разпръскват водата във въздуха. Ако оставяте листата на розите влажни през нощта, има риск те да развият гъбични заболявания. Освен това при пръскачките се губи голямо количество вода, особено в слънчевите и горещите дни, когато водата се изпарява преди да е стигнала до земята.

Подрязване и предпазване от болести

Подрязване на розите

Ранната пролет е най-подходящото време от годината за подрязване на розите. Ако обаче вашите рози цъфтят само веднъж годишно, в началото на лятото, то тогава трябва да ги подрежете веднага след като цъфнат.

Защита от болести

Розите боледуват от редица гъбични заболявания, в това число черни листни петна, плесен и ръжда. Най-добрият начин да предпазите розите си от всичко това е като ги поддържате здрави и силни. Уверете се, че сте им осигурили добри условия и достатъчно хранителни вещества. Премахвайте всички увехнали рози от Вашата градина, защото те могат да разнесат зарази.