Озеленяване, паркове, цветя

Повечето цветя впечатляват и пленяват със своя аромат. Босилекът, лавандулата и маточината например се характеризират с ароматните си листа още докато цъфтят. Розата и жасминът пък имат благоуханни цветове. Именно този приятен мирис привлича пчелите и други опрашители. В природата съществуват обаче и такива растения, чиято миризма напомня на гниеща плът и изпражнения.

Трупна лилия

Растението трупна лилия (Rafflesia arnoldii) е необикновено по много причини. Родом от джунглите на индонезийските острови Суматра и Борнео, това паразитно растение се среща в дъждовните екваториални гори. Няма нито листа, нито корени. През по-голяма част от живота си трупната лилия остава скрита в обвивката си, която представлява лоза. Когато настъпи периода на цъфтеж, растението излиза от тази обвивка, разперва се настрани и достига до невероятните 90 см в диаметър. Това е и най-голямото познато цвете в света. На цвят е виненочервено, изпъстрено с петна. Трупната лилия излъчва неприятна миризма на гниеща плът.

Миризливо зеле

Миризливото зеле (Symplocarpus foetidus) е растение с неприятна миризма. Расте свободно в заблатените райони на източните и централните части на САЩ. Цъфти всяка година в началото на пролетта, цветовете му са заострени, жълти на цвят, скрити в тъмночервена обвивка. Листата му растат вертикално нагоре и могат да достигнат до височина от 30 до 90 см. Миризмата на това растение наподобява миризмата на разлагащо се месо. Няколко индиански племена са използвали миризливото зеле за храна и лекарства. Местните жители на Уинебаго и Дакота вярвали, че това растение помага при астма.

Вуду лилия

Вуду лилията (Amorphophallus konjac), известна още и като дяволски език, принадлежи към семейство Ароидни. Родом от влажните райони на Източна Азия, това странно растение се характеризира с големи тъмночервени цветове, наподобяващи цветовете на лилията, а от средата величествено се издига червеникаво-черно, подобно на пирамида стебло. Миризмата на вуду лилията наподобява миризмата на мъртви мишки, оставени да престоят в найлонова торбичка в продължение на няколко дни. В Япония грудките на това растение се използват за направата на желатин и за сгъстяване на яхнии.

Лобелия е тропическо многогодишно растение, което на височина варира от 60 см до 90 см. Цъфти от късна пролет до средата на лятото. Цветовете й са червени отвън и жълти отвътре, и могат да достигнат до дължина 5 см. Листата са дълги, тесни, зелени на цвят, а стеблата са обагрени в червено.

История

Родината на лобелията е Мексико. Спада към семейство Лобелиеви. Обича топлия и мек климат и освен в Мексико може да бъде видяна в югозападните части на САЩ. Името си лобелията дължи на белгийския ботаник и лекар Mathias de L’Obel, който е и негов откривател. L’Obel е живял в периода 1538 - 1616 г. и е работил за кралските семейства на Холандия и Англия.

Почвена покривка

Заради гъстотата си, лобелията е много популярна и като почвена покривка. Редовното й подрязване и поддържането й на височина едва няколко сантиметра над земята, я правят предпочитана от градинарите за озеленяване на безтревни зони в дворовете и градините.

Грижи и размножаване

Лобелията не изисква много грижи - тя ще Ви прости, дори и да не полагате никакви усилия при отглеждането й. Нуждае се от малко вода, достатъчно е да я поливате веднъж седмично, с изключение на случаите, когато е много горещо и сухо. Препоръчително е подрязване на лобелията всяка зима с цел да се премахнат мъртвите или непродуктивните стръкове. Най-разпространеният начин за размножаване при лобелията е чрез разделяне на коренището.

Лобелията обича слънцето, тя ще се чувства най-добре на силно огрято от слънчеви лъчи място. Развива се добре и на частична сянка. При засаждането трябва да се оставя разстояние от поне 20 см между отделните стръкове, а най-добре 30 см. Почвата е добре да бъде влажна, леко киселинна до неутрална - pH от 6.1 до 7.5.

Внимание

Лобелията е отровно растение. Дръжте домашните си любимци и децата далеч от него. Лобелията е изключително агресивно растение - разпространява се бързо и завзема големи площи. Влажните почви и неполагането на грижи при отглеждането му стимулират растежа и разпространението й.

Броколите са много полезен зеленчук. Те са богати на витамин А и витамин Д. В една купичка броколи се съдържат само 46 калории, което ги прави и подходящи за диети и здравословен начин на живот. Добрата новина е, че дори и да не разполагате с двор, можете да си отглеждате този зеленчук в градински контейнери. През пролетта лесно можете да ги присадите в градината си, ако разполагате с такава.

От какво се нуждаете

• градински контейнер
• почва за засаждане
• разсад
• тор
• остър нож

Инструкции

1. Броколите имат нужда от повече пространство, така че изберете градински контейнер с дълбочина 50 см и вместимост около 4 литра. Пластмасата е добър материал и е подходящ за външни условия. По дъното на контейнера задължително трябва да има дренажни отвори. Изберете слънчево място, на което да го поставите.

2. Поставете малко чакъл или няколко парчета глина, за да предотвратите изсипването на почвата през дренажните отвори на контейнера.

3. Напълнете контейнера с почва до височина около 5 см под ръба.

4. Присадете разсада в контейнера, като се опитайте да запазите колкото се може повече количество от почвата, която е била в саксията.

5. Разпръснете малко тор /около 5 см/ по повърхността на почвата. Това ще спре развитието и растежа на плевели, а също ще запази влагата в семената.

6. След присаждането полейте броколите. При липса на дъжд поливайте през няколко дни. В горещите и сухи периоди растението се нуждае от повече вода - до 3 л. дневно.

7. Броколите са готови за консумация, когато достигнат до 10-15 см в диаметър. С помощта на остър нож отстранете главите от стеблото.

Отглеждането на растения на открито изисква време, пари и усилия. Въпреки това като всеки друг вид градинска дейност, то носи удовлетворението на градинарите и дори има терапевтичен ефект.

Проблемът при растенията на открито е чувствителният спад на температурите през зимата. Цветята имат нужда от специални грижи през този период.

От какво се нуждаете

• Фолио за опаковане
• ватенка
• пръскачка
• защитно покривало
• стари чаршафи
• стари пердета
• тор
• слама
• Листа

Инструкции

1. През зимните нощи пренасяйте малките саксии на закрито. Ако растението е твърде голямо, го опаковайте с фолио или обвийте стеблото му с вата. Цветята в саксии са по-застрашени от измръзване, защото корените им са изложени директно на атмосферните влияния.

2. Оставете пръскачка включена през нощта. Течащата вода по принцип не замръзва, но дори и това да се случи при много ниски температури, тя произвежда топлина докато се превръща в лед и по този начин защитава растенията.

3. Растенията в градината като босилек, чушки, краставици и домати могат да бъдат предпазени от студа с т.нар. защитно покривало /изработено от полиестер, предпазва растенията от слана/. Разстелете покривалото над растенията и сложете по малко почва в четирите ъгъла, за да не мърда при силен вятър.

4. По-големите растения можете да покривате със стари чаршафи или пердета. Използвайте ги и за храсти или малки дървета - разстелете чаршафа или пердето върху листата им и завържете около стеблото.

5. Някои растения понасят студа по-лесно от други - рози, декоративни треви, божур, сладък грах и прочее. При тях е достатъчно само да нанесете слой от около 5 см тор около корените. Можете да използвате също и листа, слама или натрошени парчета кора от дърво.

Тръненият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. Най-известният представител на това семейство е коледната звезда. Еуфорбията достига до височина 90 см. Стеблото й е осеяно с тръни, чиято дължина е 2.5 см. Листата са с овална форма, дебели и жилави на допир. Цъфти с мънички червени, жълти или розови цветчета. При някои сортове се наблюдават бели прицветници, оформени в клъстери. Тръненият венец се нуждае от малко вода, което го прави популярен и за места, засегнати от суша.

От какво се нуждаете

• лопата
• ръкавици
• органична тор или торфен мъх

Инструкции

1. Тръненият венец трябва да бъде засаден на възможно най-слънчевото място върху добре дренирана почва. Влагата в корените може да се окаже пагубна за него.

2. Оставяйте поне 60 см разстояние между два стръка. Еуфорбията се нуждае от достатъчна циркулация на въздуха, за да разцъфне.

3. Изкопайте дупка, която е два пъти по-голяма от кореновата система на растението и изсипете в нея органичната тор и торфения мъх. Почвата трябва да е ронлива при допир.

4. Важно е почвата да достига до същото ниво на стеблото, както в саксията преди пресаждането. Разрохкайте внимателно почвата, за да няма буци.

5. Полейте обилно в основата веднага след засаждането като внимавате листата и стеблото да останат сухи. Поддържайте почвата влажна, но не мокра, докато тръненият венец се захване добре. След като това се случи, еуфорбията издържа и на суша.