Озеленяване, паркове, цветя

Повечето цветя впечатляват и пленяват със своя аромат. Босилекът, лавандулата и маточината например се характеризират с ароматните си листа още докато цъфтят. Розата и жасминът пък имат благоуханни цветове. Именно този приятен мирис привлича пчелите и други опрашители. В природата съществуват обаче и такива растения, чиято миризма напомня на гниеща плът и изпражнения.

Трупна лилия

Растението трупна лилия (Rafflesia arnoldii) е необикновено по много причини. Родом от джунглите на индонезийските острови Суматра и Борнео, това паразитно растение се среща в дъждовните екваториални гори. Няма нито листа, нито корени. През по-голяма част от живота си трупната лилия остава скрита в обвивката си, която представлява лоза. Когато настъпи периода на цъфтеж, растението излиза от тази обвивка, разперва се настрани и достига до невероятните 90 см в диаметър. Това е и най-голямото познато цвете в света. На цвят е виненочервено, изпъстрено с петна. Трупната лилия излъчва неприятна миризма на гниеща плът.

Миризливо зеле

Миризливото зеле (Symplocarpus foetidus) е растение с неприятна миризма. Расте свободно в заблатените райони на източните и централните части на САЩ. Цъфти всяка година в началото на пролетта, цветовете му са заострени, жълти на цвят, скрити в тъмночервена обвивка. Листата му растат вертикално нагоре и могат да достигнат до височина от 30 до 90 см. Миризмата на това растение наподобява миризмата на разлагащо се месо. Няколко индиански племена са използвали миризливото зеле за храна и лекарства. Местните жители на Уинебаго и Дакота вярвали, че това растение помага при астма.

Вуду лилия

Вуду лилията (Amorphophallus konjac), известна още и като дяволски език, принадлежи към семейство Ароидни. Родом от влажните райони на Източна Азия, това странно растение се характеризира с големи тъмночервени цветове, наподобяващи цветовете на лилията, а от средата величествено се издига червеникаво-черно, подобно на пирамида стебло. Миризмата на вуду лилията наподобява миризмата на мъртви мишки, оставени да престоят в найлонова торбичка в продължение на няколко дни. В Япония грудките на това растение се използват за направата на желатин и за сгъстяване на яхнии.

Тръненият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. Най-известният представител на това семейство е коледната звезда. Еуфорбията достига до височина 90 см. Стеблото й е осеяно с тръни, чиято дължина е 2.5 см. Листата са с овална форма, дебели и жилави на допир. Цъфти с мънички червени, жълти или розови цветчета. При някои сортове се наблюдават бели прицветници, оформени в клъстери. Тръненият венец се нуждае от малко вода, което го прави популярен и за места, засегнати от суша.

От какво се нуждаете

• лопата
• ръкавици
• органична тор или торфен мъх

Инструкции

1. Тръненият венец трябва да бъде засаден на възможно най-слънчевото място върху добре дренирана почва. Влагата в корените може да се окаже пагубна за него.

2. Оставяйте поне 60 см разстояние между два стръка. Еуфорбията се нуждае от достатъчна циркулация на въздуха, за да разцъфне.

3. Изкопайте дупка, която е два пъти по-голяма от кореновата система на растението и изсипете в нея органичната тор и торфения мъх. Почвата трябва да е ронлива при допир.

4. Важно е почвата да достига до същото ниво на стеблото, както в саксията преди пресаждането. Разрохкайте внимателно почвата, за да няма буци.

5. Полейте обилно в основата веднага след засаждането като внимавате листата и стеблото да останат сухи. Поддържайте почвата влажна, но не мокра, докато тръненият венец се захване добре. След като това се случи, еуфорбията издържа и на суша.

Вечнозелената калa (Zantedeschia aethiopica) е тревисто грудково растение, което се характеризира с буйни, восъкообразни зелени листа и леко набръчкани, фуниевидни цветове, които могат да бъдат бели или виненочервени в зависимост от сорта. Калата расте еднакво добре както в дома, така и в градината, а грижите, които изисква са нищожни.

Разположение

Родината на калата е южна и източна Африка – най-разпространена е около влажните зони и езерата. За места с по-студен климат се препоръчва калата да бъде засадена на слънчево място, докато в зоните с по-топъл климат тя ще се чувства добре на леко сенчесто място. Ако отглеждате калата в дома си, разположете я на перваза на слънчев прозорец.

Грижи

Калата е растение, което се отглежда изключително лесно. Необходима й е единствено влага, някои разновидности растат в плитководните води. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и винаги влажна на допир. За подобряване качествата на почвата, прибавяйте към нея органични вещества като хумус, загнила шума и тор. Наторявайте калата всяка пролет, като преди това обилно намокрите почвата, за да предпазите стеблото й от изгаряне.

Съхранение

В началото на зимата изровете калата и я съхранявайте през студените дни в проветрива чанта или кутия, пълна с торфен мъх, вермикулит или перлит. Проверявайте от време на време дали грудките не са пресъхнали.

За калиите, които оглеждате в дома си, единственото нещо, което трябва да правите през зимата, е да поливате по-рядко.

Проблеми

Калата рядко боледува и също рядко бива нападната от насекоми. Листата на растението са покрити с лепкав сок, който при попадане върху кожата може да предизвика кожни раздразнения. Калата е отровна, ако бъде погълната, така че трябва да се държи далеч от деца и домашни любимци. При нападение от листни въшки, третирайте веднага, тъй като продължителният им престой нелечими вируси.

Пълзящите растения създават илюзията за наличието на буйна растителност във всяка градина. Добавянето на декоративни лози освежава всяка стена, беседка или трейаж. Освен традиционните увивни растения като глициния, жасмин и орлови нокти, има и екзотични такива, които са малко познати, но пък много красиви.

Тунбергия

Тунбергия грандифлора (Thunbergia grandiflora) е пълзящо растение, чиято родина е Индия. Листата му са дълги, зелени, със сърцевидна форма, а цветовете - големи, небесно сини на цвят, с формата на фуния. Тунбергията обича влажната и богата на хранителни вещества почва. Сутрин я излагайте на слънце, а следобед на сянка.

Обикновен устрел

Обикновеният устрел (Cynanchum vincetoxicum) се среща най вече в източните части на Канада. Дължината му варира от 60 до 180 см. Листата му са дълги, тъмно зелени на цвят, с изострени краища. Цъфти през лятото, когато се появяват малки, приличащи на восък бели цветчета, златисто обагрени в средата. Най-обичайното място, на което може да се види, са сенчестите кътчета в горите.

Кучешко грозде

Кучешкото грозде (Solanum seaforthianum) е вечнозелено растение, част от семейство Картофови, към което спадат още чушките, доматите, картофите, патладжаните и тютюна. Родината му е Южна Америка. Цветовете са обагрени в лилаво, с пет венчелистчета, които покриват кръглите, ярко червени плодове. Кучешкото грозде може да достигне височина до 6 м.

Въпреки че повечето хора свързват есента с отиващото си хубаво време и мрачното настроение, тя е изключително пъстроцветен сезон, в който властват цветовете и ароматите. Есенните цветя също могат да освежат градината или дома Ви. Тук ще Ви запознаем с най-широко разпространените цветя за отглеждане през есента. Всички те издържат на ниските есенни температури и леките слани, които са характерни за този период от годината.

Хризантеми

Хризантемата цъфти от края на лятото до края на есента, падането на първата по-сериозна слана бележи края на периода на цъфтеж. Размножава се чрез семена или резници. Това цвете е изключително лесно за отглеждане - нужно му е само редовно поливане и наторяване. Хризантемата се среща в различни нюанси на бяло, розово, лилаво, червено, жълто, оранжево. Цветчетата обикновено са кръгли, макар че се срещат и такива, които са плоски, подобни на маргаритките.

Гладиоли

Гладиолите също за лесни за отглеждане цветя. Размножават се чрез т.нар. заместващи луковици и семена. Засаждат се в началото на лятото и през есента разцъфват. Съществуват сортове с най-разнообразна окраска - едноцветни или многоцветни. Единственият цвят, в който не може да бъде изпъстрена гладиолата, е синият. Това растение и изключително устойчиво на ниски температури - много сериозно измръзване може да стане причина за загиването му. Ако все пак това се случи, прекопайте луковиците - по този начин те се запазват през зимата и на следващата година отново можете да са радвате на гладиолата.

Петльов гребен

Петльов гребен е едногодишно градинско растение с изправено и разклонено стъбло. Цветовете му наподобяват гребен на петел, откъдето произлиза и наименованието му. Един от сортовете му дори е леко мъхест. На цвят е червен, розов, жълт или оранжев. Петльовият гребен се размножава чрез семена. Може да достигне до височина 90 см. Най-добре е да започнете да го отглеждате в оранжерия и после да го преместите в цветна леха.