Озеленяване, паркове, цветя

Мурая /Murraya paniculata/ e храст, който се причислява към цитрусовите растения. Известен е още и под името оранжев жасмин. Заради ярко червените си плодове и примамливия аромат, мураята привлича пчелите и птиците. Растението е устойчиво на суша. Друга характерна особеност е способността му да защитава цялата градина от нападение от насекоми.

Ако търсите красив, ароматен храст, който не изисква много грижи, мураята е точно за вас.

От какво се нуждаете

• Култиватор за почвата
• органични подобрители
• семена
• вода
• тор
• ножици за подрязване
• градински маркуч или лейка за поливане

Инструкции

1. Мураята трябва да бъде засадена на дълбочина 25 см. Изорете предварително почвата. Преди да изберете мястото се уверете, че мураята ще получава от 4 до 6 часа директна слънчева светлина.

2. Добавете торфен мъх или смесена тор към обикновената тор в съотношение 1:3. Това ще подобри дренажа и ще обогатати почвата с хранителни вещества.

3. Засадете семената на дълбочина 1-2 см в почвата. Разстоянието между тях трябва да е поне 75 см. Поникналият храст може да достигне до височина над 4 метра - можете да ограничите растежа му с редовно подрязване.

4. Поливайте новозасадените семена с тънка струя вода или с помощта на лейка. Почвата трябва да е умерено влажна. Поливайте винаги, като усетите, че повърхността на почвата е суха при допир.

5. Подхранвайте мураята един път месечно с водоразтворима тор през периода на цъфтеж (от ранна есен до късна пролет). Четете внимателно етикетите на всеки продукт - необходимото количество може да варива в зависимост от производителя.

6. Подрязвайте мураята само ако искате да  постигнете определена големина и форма. В противен случай не е необходимо да правите нищо. Подрязването е добре да се извърши в началото на пролетта или в края на есента, за да може храстът да се възстанови преди зимата.

Едногодишните растения  внасят изобилие от цвят в градината. Без значение дали ще ги засадите от семена или ще ги купите като разсад, тези цветя растат изключително бързо и не изискват почти никакви грижи. В началото на пролетта, когато времето постепенно се затопля, трябва да извършите сеитбата, а после Ви остава само да се любувате на красотата им. Премахвайте редовно увехналите цветове, за да поддържате добрата им визия, а и за да стимулирате растежа.

Космос

Космосът е едногодишно тревисто растение, което в някои зони достига до завидната височина от 1.80 м. Обича слънцето, затова му осигурете възможно повече  слънчеви лъчи. Почвата, върху която ще го засадите, трябва да е добре дренирана. Интересното при космоса е, че когато не се наторява и подхранва, расте по-бързо. Цветовете му са големи, дискообразни, обагрени в розово, бяло или лилаво. Листата са подобни на листата на папрат. Космосът се саморазмножава.

Латинка

Латинката е красиво едногодишно растение, което вирее на места, където други цветя не биха оцелели. Предпочита леко песъчливата и бедната на хранителни вещества почва. Засадете го на слънчево или полусенчесто място. Колкото по-рядко го наторявате, толкова по-бързо ще расте. Кръглите, светлозелени листа изглеждат зашеметяващо в комбинация с големите жълти или оранжеви цветове с по 5 венчелистчета. Цветовете на латинката могат да се добавят в салати, а също се използват и за декорация на много ястия.
Предпазвайте латинката от силното следобедно слънце.

Титония

Титонията е позната още и като мексикански слънчоглед. Може да достигне на  височина до 1,80 м и на ширина до 1.20 м. Листата са тъмнозелени, със сърцевидна форма, леко мъхести. С такива красиви листа цветовете като че ли бледнеят – червено-оранжеви на цвят, подобни на гербер. Засадете титонията върху добре дренирана почва. Цветето  издържа на суша и високи температури. Периодът на цъфтеж продължава през цялото лято. Препоръчва се   титонията да е изложена на непрекъснато слънцегреене, макар че и на полусенчесто място би се чувствала добре. Премахвайте редовно увехналите цветове, за да не се стигне до саморазмножаване. Ако все пак я оставите да се размножава, тя ще цъфне два пъти преди първата слана.

Тагенес /камшик/

Тагенес е цветето, което присъства във всяка втора градина. На височина достига само до 30 см. Цветовете наподобяват формата на пискюл, обагрени в златно, оранжево, жълто, а понякога виненочервено. Тагенесът е изключително непретенциозен и вирее при всякакви условия. Поливайте веднъж седмично. Тагенесът е естествен репелент и прогонва всякакви насекоми – често се отглежда именно с такава цел.

Лалето е пролетно цвете, което носи слънчево настроение и зарежда с положителни емоции. Неговата обаятелност и непретенциозност, както и огромното разнообразие от форми и цветове, го нареждат на челни позиции в класацията на най-популярните и обичани цветя.

Исторически сведения

Родината на лалето е Централна Азия, откъдето произхождат първите диворастящи видове. Турците заимстват култивирането на това растение и по този начин лалето пристига в Османската империя. Едва през 17-ти век лалето бива пренесено в Западна Европа, когато започва и масово да се отглежда като градинско растение. Лалето бързо става много обичано и ценено цвете, особено в Холандия, където цените му достигат рекордни цифри. Днес са познати около 3000 сорта.

Описание

Цветовете на лалето са съставени от 6 венчелистчета, които в повечето случаи са гладки, но при по-новите хибриди се наблюдава тенденция за леко нагъване на венчелистчетата. Формата на лалето наподобява чашка. Лалето е всевъзможно оцветено - могат да се видят всички цветове, без синьо. Лалето расте по едно на стрък, а на височина варира от 30 см до 60 см.

Видове

Лалетата попадат в 3 основни категории, в зависимост от периода, в който цъфтят:

ранно цъфтящи - цъфтят през март и април (обикновени ранни лалета, кичести ранни лалета)

цъфтящи в средата на сезона - цъфтят през април и началото на май (Триумф-лалета, дарвинови хибриди)

късно цъфтящи - цъфтят през май (обикновени късни лалета, ресничести лалета, папагалови лалета, кичести късни лалета)

Подходящи условия за отглеждане

Почвата трябва да е влажна, органична, богата на хранителни вещества и с добър дренаж. Лалето е луковично растение - луковиците трябва да бъдат засадени на дълбочина 10-15 см, а разстоянието между тях да е поне 10-12 см. Лалето е многогодишно растение, макар че се третира като едногодишно - причината за това е, че рядко цъфти след втората година.

Болести и насекоми

Лалетата рядко боледуват или пък биват нападнати от насекоми. Понякога се наблюдава загниване на корена, като причина за това може да е твърде влажната почва. Пазете лалето от плесен и вирусна мозайка. Насекомите, които се навъртат около лалето са листната въшка, голите и обикновените охлюви.

За градината на балкона има две старателно цъфтящи “слабоноги”: • Impatiens - Walleriana-хибриди с височина около 20см. Известни са сортовете от сериите “Белици”,  ”Акцент”,  ”Супер фея”. Освен жълто и чисто синьо се срешат всички цветове между бяло и виолетово. Освен това има сортове с бели звездици, както и разновидност с височина 25см и кичести цветове, подобни на цветовете на розата.

• “Нова Гвинея”-хибридите се окичват с наситени оранжеви, бледорозови и виолетови тонове. Нови са сортовете  ”Спектра” и  ”Танго”, които се размножават чрез семена.

Период на цъфтене: На открито от юни до октомври.

Месторастене: Слънчево до сенчесто.

Произход: Тропическа Източна Африка, Цейлон, Индия и Нова Гвинея.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 20-25 см едно от друго.

Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа влажно и до август се наторява в ниски дози.

Други грижи: Растенията се под кастрят от време на време, за да се разклонят.

Презимуване: Само младите растения може да презимуват на светло при 12 до 15″С! Поддържа се умерена влага.

Вредители, болести: Акари, листни въшки, бели мухи, охлюви.

Размножаване: Чрез резници през пролетта или чрез семена през февруари/ март (лесно по двата начина).

Източник: www.flowersnet.info

Звезданът е прекрасно растение за висяща саксия, което все по-често се предлага през пролетта. Той спада към храстите и в основата си образува вдървени полегнали или извити надолу клони с нежни листенца, дълги до 2см, покрити със сребристи власинки. Връхните цветове, групирани по краищата на разклоненията на стъблата, са с дължина Зсм и пурпурни на цвят. Новост на пазара е бакьреножълтият Lotus maculatus “Голдън флаш”. За разлика от Lotus berthelotii, той цъфти през цялото лято.

Период на цъфтене: Март - април.

Произход: Острови Зелени нос и Канарски острови.

Месторастене: Светло до слънчево.

Субстрат: Оптимална пръст, глинесто - песъчлива градинска пръст, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние ЗОсм едно от друго.

Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа равномерно леко влажно, но в никакъв случай мокро. Ако туфите изсъхнат, веднага опадват листата. От февруари до октомври се наторява всяка седмица. Висока потребност от подхранване.

Други грижи: След цъфтежа се пресажда.

Презимуване: Преди да настъпят студовете се прибира, тъй като е чувствителен на студ. Съхранява се на светло и не по-топло от 10°С. Полива се малко.

Вредители, болести: Листни въшки.

Размножаване: Чрез връхни резници през февруари /март или август/септември при температура на почвата 20-25°С. Лесно се вкореняват.

Съвети за оформление: Със сребристите си листа, които през лятото силно избуяват, звезданът дори след като прецъфти е атрактивно растение за висящи саксии, колони или сандъчета по парапета на балкона.

Източник: www.flowersnet.info