Озеленяване, паркове, цветя

Лигуструм
(Ligustrum ovalifolium)
Вечно или полувечнозелен храст с изправени нагоре светло кафяви стъбла. Листата са с овално-издължена форма, заострени на върха, тревисто зелени, до 6 см дълги. Поради бързия си растеж и силното разклоняване на стъблото, видът е подходящ за засаждане на живи плетове.

Лигуструм - шарен
(Ligustrum Ovalifolium Aureum)
Вечно или полувечнозелен храст с изправени нагоре светло кафяви стъбла. Листата са с овално-издължена форма, заострени на върха, тревисто зелени с жълта окраска по ръбовете, до 6 см дълги. Цветовете са бели, събрани в метличести съцветия до 10 см дълги, силно ароматни. Поради бързия си растеж и силното разклоняване на стъблото, видът е подходящ за засаждане на живи плетове.
Расте по-бавно от обикновения зелен Лигуструм.

Евонимус Японика Ауреа
(Euonymus japonica Aurea Marginata)
Непретенциозен и нечувствителен вечнозелен храст с височина 20 до 150 см, който намира добро приложение и за направа на живи плетове или като единични растения в градината. Вечнозелените листа са с яйцевидна или кръгла форма, груби и пъстрожълти. Оформяне и подрязването са възможни по всяко време. Живите плетове от този храст са особено красиви при добро поддържане, поради факта, че не променят цвета си през зимата, но пък расте с умерени темпове.

Лоницера Златиста
(Lonicera pileata Lemon Beauty)
Лоницерата е идеален почвопокривен храст, подходящ за укрепване на склонове. Обича слънце до полу-сянка. В условията на климата в България в студени зими листата опадват и се появяват отново на пролет. Непридирчиво към поливане и специални грижи растение.

Сантолина Сребриста
(Santolina chamaecyparissus)
Пищно цъфтящ, ароматен нисък храст. Листата са перести, сиво-сребристи, вечнозелени с приятен аромат. Съцветията са жълти, обли, подобни на цветовете на глухарче. Цъфти обилно в края на Юли и Август. Обича слънце и почви с добър дренаж. Подходящо е както за засаждане по единично, така и за оформяне на ниски бордюри и живи плетове в двора.

Сантолина Зелена
(Santolina virens)
Пищно цъфтящ, ароматен нисък храст. Листата са перести, зелени, вечнозелени с приятен аромат. Съцветията са жълти, обли, подобни на цветовете на глухарче. Цъфти обилно в края на Юли и Август. Обича слънце и почви с добър дренаж. Подходящо е както за засаждане по единично, така и за оформяне на ниски бордюри и живи плетове в двора.

Розмарин
(Rosmarinus officinalis)
Вечнозелен силно разклонен храст, достигащ до 1 м височина. Розмаринът има вечнозелени остри листенца, които при потъркване отделят приятен аромат. Произхожда от района на Средиземноморието. Цъфти от май до юли, с виолетови, бледосини или бели цветчета. Розмаринът лесно се подстригва и оформя и се използва за създаване на различни декоративни форми, от единични храсти до бордюри и живи плетове. Розмаринът е също широкопопулярна подправка, главно за ястия от пиле, сосове и дресинги.

Източник:www.hrasti.com

Чимширът е традиционно българско растение, свързано с много народни вярвания и обичаи. Една от емблемите на възрожденския двор, вечнозеленият храст присъства във всяка градина от Видин до Малко Търново. От него се оформят красиви и елегантни ниски живи плетове, едри бускетни топки, а понякога можете да го срещнете като ниско дръвче с чадъровидна корона. В цяла Европа чимшир се отглежда от векове и декоративните му сортове наброяват стотици.

Описание
Чимширът е вечнозелен храст с характерни листа, които рядко могат да се сбъркат с листата на друго растение. Образува изправено слабо разклонено стъбло, по клонките на което листата се разполагат нагъсто. Короната на чимшира в диво състояние е чадъровидна или без определена форма, но в озеленяването се ценят сортовете с гъста кълбовидна корона. Цветовете на чимшира са дребни, жълто-зелени, появяват се през юни-юли и са без особен декоративен ефект. Плодовете узряват в късно лято и представляват кръгли кутийки, в които има по три лъскави черни семенца.

Отглеждане
Чимширът се среща в диво състояние в сенчестите гори на Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия. Като типичен сенкоиздръжлив вид, вечнозеленият храст расте под склопа на високите дървета, които му осигуряват защита от преките слънчеви лъчи, а мощните им клони запазват влажността на въздуха по-висока. Култивираните растения растат еднакво добре и на полусянка, и на пряко слънце, но за да формира гъста корона, е нужна повече светлина. Богатството на почвата е почти без значение за доброто развитие на чимшира, като дори количеството влага в нея не е решаващо. Чимширът развива силно разклонена коренова система, благодарение на която си осигурява влагата, необходима за нормален растеж. Киселите и алкалните почви могат да ограничат растежа и да увредят състоянието на целия храст. Затова засаждайте чимшира върху почви с неутрална реакция (рН 6.5 - 7.0) Малките лъскави листа, разположени нагъсто по клонките, са изключително устойчиви на градски условия: замърсен въздух, вредни газове и прах. Нараняването им обаче, особено в сухо и горещо време, може да доведе до изсъхване.

Чимширът не се нуждае от допълнително подхранване. Засадете го веднъж и след като се прихване, не го тормозете с минерални и органични торове. Резитбите са задължителни, ако искате да имате гъсти и добре оформени храстчета. Реже се веднъж на две или четири седмици, само в горещите месеци резитбите трябва да се избягват. Ако подрязвате чимшира през август, листата му ще пожълтеят масово, което ще развали не само декоративния ефект, но може да увреди растението.
Засадените през сезона растения се нуждаят от зазимяване през първата есен. Използвайте мулч от борови кори или сухи листа, които да образуват слой от десетина сантиметра около стъблата на чимшира. Напролет прекопайте внимателно, за да смесите мулча с почвата. Чимширът често се напада от болести и вредители, някои от които са много упорити. Най-често срещаният проблем е завиването на връхните листенца. Това се причинява от насекоми, които използват завитите листа за свой дом. За да се предпазите, пръскайте с “Нуреле-Д”, “Б-58″ или друг универсален инсектицид в момента, в който младите листенца започнат да се появяват. Често чимширът се напада и от листни въшки, които обилно се разполагат по долната повърхност на листата. Универсалните инсектициди премахват проблема, но пръскането трябва да е прецизно и да обхване всички листа, най-вече от долната им страна. Почервеняването и покафеняването на листата в края на зимата е често срещано явление, но стига температурите да не се задържат за дълго под -20С, повредите не са трайни и през пролетта листата възстановяват естествения си цвят.

Размножаване

Размножаването на чимшир може да стане от клонче или от семена. Първият метод е много лесен и достъпен в домашни условия. Отчупете клонче там, където зеленото стъбло е започнало да покафенява. Така добитият резник трябва да е около педя дълъг. Отстранете листата в долните 5 см и поставете клончето във влажен едър пясък или в смес от перлит, пясък и торф. Най-добри резултати дава размножаването през август-септември. Размножаването от семена е предизвикателство, но семената трябва да се обработват преди засяване по специална технология.

Сортове
Чимширът е обект на селекция от векове и декоративните му форми са стотици, като листата на някои сортове са с само един милиметър по-широки от листата на други; има форми с бавен растеж и форми с бърз растеж; листата на определени сортове имат бял или жълт кант по периферията; има форми с продълговати или почти кръгли листа… Така или иначе, в градината намират приложение преди всички бавнорастящите кълбовидни сортове на чимшира. Те не изискват допълнително подрязване, за да запазят формата на короната си, но засадени в нисък жив плет или бордюр, трябва да се подрязват, за да образуват плътен геометричен зелен обем. В градинските центрове се предлагат именно такива сортове. Много рядко може да се намери ‘Argenteo-marginata’ или ‘Albo-marginata’ - с бял кант на листата.

Композиция
Чимширът присъства в градините под формата на ниски живи плетове и зелени бордюри. Обикновено се разполага в ивици по протежение на настилки, алеи и плочници. За да получите подобен жив плет или бордюр, засадете малки растения през 30 см, които за няколко години ще слеят короните си в общ зелен обем. С характерната си тъмнозелена багра и лъскава повърхност на листата, чимширът се съчетава със светъл камък и пъстри цветя в светли тонове. Много често може да се срещне да служи за гръб на ниски цветни лехи. В големите дворове в Западна Европа през средновековието от него са изграждали ефектни лабиринти.

Чимширът е ефектно растение като солитер. Правилната му кълбовидна корона, съчетана с изящно поддържан тревен килим или настилка от естествен камък, създава усещане за класическа средновековна градина. Чимширът е традиционен спътник на градинската скулптура, а в по-нашенски план е неделима част от възрожденските дворни елементи: чешмата, кладенеца, дървената пейка и дворната порта.

Източник: www.dvoribalkon.eu