Озеленяване, паркове, цветя

Повечето цветя впечатляват и пленяват със своя аромат. Босилекът, лавандулата и маточината например се характеризират с ароматните си листа още докато цъфтят. Розата и жасминът пък имат благоуханни цветове. Именно този приятен мирис привлича пчелите и други опрашители. В природата съществуват обаче и такива растения, чиято миризма напомня на гниеща плът и изпражнения.

Трупна лилия

Растението трупна лилия (Rafflesia arnoldii) е необикновено по много причини. Родом от джунглите на индонезийските острови Суматра и Борнео, това паразитно растение се среща в дъждовните екваториални гори. Няма нито листа, нито корени. През по-голяма част от живота си трупната лилия остава скрита в обвивката си, която представлява лоза. Когато настъпи периода на цъфтеж, растението излиза от тази обвивка, разперва се настрани и достига до невероятните 90 см в диаметър. Това е и най-голямото познато цвете в света. На цвят е виненочервено, изпъстрено с петна. Трупната лилия излъчва неприятна миризма на гниеща плът.

Миризливо зеле

Миризливото зеле (Symplocarpus foetidus) е растение с неприятна миризма. Расте свободно в заблатените райони на източните и централните части на САЩ. Цъфти всяка година в началото на пролетта, цветовете му са заострени, жълти на цвят, скрити в тъмночервена обвивка. Листата му растат вертикално нагоре и могат да достигнат до височина от 30 до 90 см. Миризмата на това растение наподобява миризмата на разлагащо се месо. Няколко индиански племена са използвали миризливото зеле за храна и лекарства. Местните жители на Уинебаго и Дакота вярвали, че това растение помага при астма.

Вуду лилия

Вуду лилията (Amorphophallus konjac), известна още и като дяволски език, принадлежи към семейство Ароидни. Родом от влажните райони на Източна Азия, това странно растение се характеризира с големи тъмночервени цветове, наподобяващи цветовете на лилията, а от средата величествено се издига червеникаво-черно, подобно на пирамида стебло. Миризмата на вуду лилията наподобява миризмата на мъртви мишки, оставени да престоят в найлонова торбичка в продължение на няколко дни. В Япония грудките на това растение се използват за направата на желатин и за сгъстяване на яхнии.

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Розмарин

Розмарин е родом от средиземноморските региони. Неговото латинско наименование означава „морска роса”. Това по-скоро се асоциира с цвета на розмарина, отколкото с каквато й да е била връзка с морето.

Според легендата някога цветята на розмарина са били бели. Те се оцветили в синьо, когато Дева Мария изпуснала синия си плащ над един храст розмарин. Розмаринът никога не расте на височина над 1,80 м, а някои вярват, че храстът спира своя растеж, за да не е по-висок от Христос.

Според едно поверие розмаринът расте само в къщите на праведните хора, а според друго наличието на тази билка в двора говори за доминиращата позиция на жената в семейството.

Розмаринът е символ на верността и паметта. Дори Шекспир го споменава в своя „Хамлет“, когато Офелия прошепва: „Ето розмарин, който е за спомен - моля ти се, мили, помни ме!”. С оглед на това розмаринът открай време се използва в сватбените церемонии, като неговата роля е да напомня на младото семейство за сватбените им обети. Сухи стръкчета от тази билка се поръсвали в леглото на младоженците, за да си останат верни цял живот. Смята се, че розмарин под възглавницата прогонва лошите сънища. Поставен в ковчега на починал човек, той гарантирал, че близките му ще го помнят винаги.

Гърците дотолкова вярват, че розмаринът стимулира паметта, че студентите го вплитат в косите си, когато им предстои тежък изпит. В Древна Гърция тази билка е предписвана за облекчаване на психични разстройства.

Розмаринът е смятан за дезинфектант, особено при изгаряне. Древните гърци изгаряли огромни количества от тази билка, като смятали, че по този начин прогонват болестите и злите духове. През Средновековието французите изгаряли розмарин и хвойна в болниците, за да пречистят въздуха.

В миналото розмаринът се използвал за лечение на нервни разстройства, депресии, главоболие, виене на свят, епилепсия, артрит, подагра, плешивост, разширени вени.

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Копър

Родината на копъра е Централна Азия, но най-често се внася от Египет, Източна Европа и някои средиземноморски страни. Наименованието на тази подправка произхожда от скандинавската дума “dilla”, която означава „да успокои“, „да притъпи“.

В Древен Египет лекарите използвали копъра при храносмилателни проблеми. Вода, в която са накиснати семената на копър, се давала на бебетата за облекчаване на коликите.

В Древна Гърция и Древен Рим копърът се е считал за символ на богатство, а освен това е бил известен и с лечебните си качества. Заради антисептичните си свойства и способността си да потиска развитието на бактериите, копърът се използвал за лекуване рани на войници, като върху засегнатия участък се налагали изгорени семена от тази билка.

През Средновековието копърът започва да се използва едновременно и за направата на магии, и за защита от тях. Тогава се смята, че връзка копър, закачена на входната врата, пази дома от чужда отрицателна намеса. Пиенето на вода, в която е престояла тази подправка, пък се е считало за достатъчно силно средство за премахване на черна магия.

В наши дни, вода от копър е народен лек срещу колики при бебетата, кашлица, нарушено храносмилане, газове, стомашни болки, безсъние, жълтеница, хемороиди, хълцане. Листа от копър, поставени върху очите, помагат при проблеми със съня.

Майорана

Майораната е подправка, която е сродна до ригана, с характерен силен аромат. Развива се добре на места с топъл климат. Майораната, отглеждана в Йордания, Ливан и Израел, е известна под името “zahtar”.

Според една гръцка легенда, майораната, наричана още „радостта на планината“, е получила своя аромат, след като е била докосната от Венера – богинята на любовта.

Смята се, че ако майорана поникне на гроба на починал човек, духът му е спокоен и щастлив. Тази билка се използва и за гадаене – според поверието ако неомъжена девойка сложи стрък майорана под възглавницата си докато спи, тя ще сънува бъдещия си съпруг. Венци от майорана се слагали в косите на младоженците в Древна Гърция, което се считало, че ще им гарантира любов, чест и щастие.

Майораната присъства и в средновековните сватби, а понякога дори и в погребенията. В библейските времена тя се използва за пречистване на храмове.

В медицината майораната е естествена противоотрова на змийската отрова, подобрява настроението, лекува зъбобол, помага при ларингит и проблеми с храносмилането.

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Босилек

Босилек може да се види в цяла Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Смята се, че родината му е Индия, където е смятан за свещена билка, свързана с любовта и верността. Индусите го отглеждат в домовете си и смятат, че това носи щастие на цялото семейство. Листо босилек, поставено в ковчега на умрял човек, помага на душата му да премине в рая.

Думата „босилек“ произлиза от гръцката дума за „цар“, което е препратка към кралския му аромат. Смята се, че Александър Велики е пренесъл босилека в Гърция.

Древните римляни наричали билката “basiliscus”, от василиск /митично създание – дракон, който може да убие човек само с поглед/. Според техните вярвания, консумацията на босилек е естествена защита от нападение на този дракон. Римляните също свързвали босилека с любовта и плодородието.

Французите наричат босилека „царска билка“, а средноевропейците го считат за магическо растение.

Не навсякъде по света босилекът е толкова почитан. Така напримет в Хаити, той се свързва с Erzulie – местна вуду богиня на любовта.

За италианците босилекът е символ на любовта. В Румъния пък съществува поверие, че ако мъж приеме стрък босилек от жена, те са официално сгодени.

Канела

Има два вида канела: Cinnamomum zeylanicum е истинската канела, такава, каквато я познаваме и у нас. Родината й е Шри Ланка. Другият вид е канела, добивана от дървото cassia, което расте във Виетнам, Китай, Индонезия и Централна Америка. Тя се използва главно в Северна Америка и е по-горчива от Cinnamomum zeylanicum.

Канелата е била използвана в древната китайска медицина за лечение на треска, диария и менструални проблеми. Когато египтяните открили тази подправка, веднага я включили в балсамирането на мъртъвци. В библейските времена канелата се използвала като парфюм, подправка и за лечение на нарушено храносмилане.

През Средновековието, арабите пренасят много подправки, между които и канелата, от Азия в Египет. Находчиви търговци набързо скалъпват няколко истории за това колко ценна и скъпа е тази подправка, за да завишат цената й. Една така история твърди, че митичната птица cinnamologus прави своите гнезда върху пръчици канела. Поради това добиването на канелата е изключително трудно и опасно начинание, което изисква катерене по труднодостъпни места.

В началото на Средновековието 350 грама канела се търгуват на цената на 5 кг сребро. Само богатите аристократи можели да си я позволят.

През 65 г. от Н.Е. римският император Нерон изгаря по време на погребението на жена си доставките на канела за цяла година в разкаяние на това, че е причинил смъртта й.

В медицината канелата от древността се използва за лечение на кашлица и възпалено гърло, облекчава симптомите на настинка и грип; помага при проблемна бременност.

Канелата е имала своето достойно място в богата колекция от масла и аромати на египетската царица Клеопатра. Много от рецептите за любовни отвари са именно с канела

За да проследим историята на коледната елха трябва да се върнем много назад във времето, в дълбока древност, когато науката още не е могла да обещае, че студените дни отново ще бъдат заместени от топлото пролет слънце. Тогава езичниците вярвали, че коледното дръвче ще накара пролетта да се завърне. Украсяването му датира от 60-те години на миналия век. От дворците до бедняшките квартали, елхата все още е свещен символ и неразделна част от най-светлите зимни празници за християните.

Вечнозелени дървета

Вечнозелените дръвчета в древността са били неразделна част от честванията по време на зимното слънцестоене. Това започва когато древните египтяни за първи път внасят листа от финикова палма в домовете си по това време на годината. Римляните украсявали домовете си със зеленина, а друидите използвали вечнозелени клонки и имел по време на празниците си. Германците и скандинавците внасяли в домовете си вечнозелени дръвчета, като по този начин вярвали, че канят пролетта в дома си.

Легендата за монаха

Една легенда разказва, че монах, родом от Crediton, Devonshire, отива в Германия като мисионер през 7-ми век. В Тюриния той използва дървото ела, за да символизира Светата Троица – Отца, Сина и светия Дух. Така друговерците започнали да почитат дървото и до 12-ти век обичайната коледна украса в домовете на хората от Централна Европа била елха, висяща от тавана.

Украсяване на елхата

Първото украсено коледно дръвче се забелязва във Финландия през 1510 г. Един век по-късно, през 1610 г., Мартин Лутър за първи път украсява елха със свещи. Тази идея му идва съвсем случайно, докато се разхожда в гората вижда вечнозелени дървета, чиито клонки са огряти от лунната светлина. За да пресъздаде тази магия на децата си, той слага няколко свещи върху елховите клонки в дома си.

До 16-ти век за украса на коледните дръвчета се използват курабийки и восъчни орнаменти. През 1610 г. са изобретени гирляндите, които веднага стават неразделна част от украсата на всяка елха.

Изкуствени елхи

През 1893 г. Sears, Roebuck & Co за първи път пускат в продажба изкуствена елха. Първите такива коледни дръвчета били изработени от пера. През 20-те година на миналия век една друга английска верига, Addis Brush Co., започва да изработва елхите от материала, с който се правят четките за тоалетна. През 60-те са представени и първите бели изкуствени елхи, изработени от алуминий.