Озеленяване, паркове, цветя

Вечнозелената калa (Zantedeschia aethiopica) е тревисто грудково растение, което се характеризира с буйни, восъкообразни зелени листа и леко набръчкани, фуниевидни цветове, които могат да бъдат бели или виненочервени в зависимост от сорта. Калата расте еднакво добре както в дома, така и в градината, а грижите, които изисква са нищожни.

Разположение

Родината на калата е южна и източна Африка – най-разпространена е около влажните зони и езерата. За места с по-студен климат се препоръчва калата да бъде засадена на слънчево място, докато в зоните с по-топъл климат тя ще се чувства добре на леко сенчесто място. Ако отглеждате калата в дома си, разположете я на перваза на слънчев прозорец.

Грижи

Калата е растение, което се отглежда изключително лесно. Необходима й е единствено влага, някои разновидности растат в плитководните води. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и винаги влажна на допир. За подобряване качествата на почвата, прибавяйте към нея органични вещества като хумус, загнила шума и тор. Наторявайте калата всяка пролет, като преди това обилно намокрите почвата, за да предпазите стеблото й от изгаряне.

Съхранение

В началото на зимата изровете калата и я съхранявайте през студените дни в проветрива чанта или кутия, пълна с торфен мъх, вермикулит или перлит. Проверявайте от време на време дали грудките не са пресъхнали.

За калиите, които оглеждате в дома си, единственото нещо, което трябва да правите през зимата, е да поливате по-рядко.

Проблеми

Калата рядко боледува и също рядко бива нападната от насекоми. Листата на растението са покрити с лепкав сок, който при попадане върху кожата може да предизвика кожни раздразнения. Калата е отровна, ако бъде погълната, така че трябва да се държи далеч от деца и домашни любимци. При нападение от листни въшки, третирайте веднага, тъй като продължителният им престой нелечими вируси.

Босилекът расте най-добре на открити пространства, където има лесен достъп до светлина и подходяща за растежа му температура. Можете да отглеждате растението и на закрито, но то няма да е толкова устойчиво. В предложените по-долу съвети ще разберете как можете да спасите увяхващия босилек.

От какво се нуждаете:

Почвена смес;
Изопропилов алкохол;
Ножици;
Течна тор с високо азотно съдържание;

Инструкции:

1. Присадете растението в друга саксия, която да има дренажни отвори, и сменете почвената смес. През тях ще изтича ненужната за босилека вода и по този начин ще се предотврати гниенето на корените му.

2. Стерилизирайте остриетата на ножицата с  изопропилов алкохол и премахнете увехналите или повредени листа от растението. Чрез отстраняването им се стимулира растежът на нови и здрави листа.

3. Поливайте почвата около растението, така че 2-3 сантиметра от горния й слой да е влажен. Не допускайте листата на босилека да се намокрят. Ако е необходимо, изсипете водата, която почвата не е успяла да попие. Полейте растението отново, когато забележите, че почвата е достатъчно суха.

4. Сложете саксията със засаденото в нея растение на перваза на прозорец, който е с южно изложение, за да може босилекът да набавя необходимите за растежа му светлина и топлина - от 6 до 8 часа дневно.

5. Наторявайте растението с течна тор, която е с високо азотно съдържание на всеки 4до 6 седмици.

Гарденията е цъфтящ вечнозелен храст, който е високо ценен от градинарите поради ароматните й цветя и атрактивните тъмнозелени листа. В южните и топли райони гардениите се отглеждат на открито – засаждат се в градини и дворове, а в по-студените - виреят на закрито.

От какво се нуждаете:

Почвена смес ( с кора от дърво);
Препарат с хелатно желязо;
Градинарски ножици;

Инструкции:

1. Изберете подходящото място, на което ще засадите гарденията - тя обича дифузна слънчева светлина с ”шарена” сянка през целия ден. Подходящото за нея място трябва да с богата почва, която да може да задържа влагата, нужна й за оптимален растеж. Около растението е необходимо да има свободно пространство от 96 до 150 см, за да може да расте спокойно.

2. Сложете пласт почвена смес, който да е с дебелина около 7 см, около гарденията и по този начин ще се увеличи задържането на влагата и ще се съхранят хранителните вещества в почвата през цялата година. За да се намали рискът от болест на растението, оставете разстояние около 7 см. между тора и короната на храста.

3. Поливайте гарденията обилно веднъж на всеки 2-3 седмици. Напояването трябва да е директно върху почвата, за да се намали рискът от листни заболявания и плесени. Не допускайте застояла вода около корените на растението, тъй като може да предизвика процеси на гниене.

4. Наторявайте гарденията два пъти годишно – през средата на март и в края юни. Използвайте препарат с хелатно желязо, който ще запази блясъка на листата и ще предотврати тяхното пожълтяване.

5. Подрязвайте веднъж годишно растението (към края на зимата), за да се подобрят естетическият вид и здравето му. Използвайте градинарски ножици, за да отрежете всяко прекалено дълго, болно или повредено клонче. Премахнете високите и стари стъбла от вътрешната част на растението, за да се увеличи циркулацията на въздуха.

В началото на лятото, изморени от дългите зимни месеци и зажаднели за слънчеви лъчи, все по-често прекарваме дългите прохладни вечери в двора, градината или просто на балкона. Красиво поддържаните цветя са много важен елемент, за да се чувстваме добре в този летен оазис. Зеленчуците в саксия, като домати, чушки и броколи пък разпръскват свежия си аромат навсякъде, а освен всичко са и много полезни за консумация. Ако искате да прекарвате свободното си време през лятото в едно истинско райско кътче, е добре още в началото на юни да започнете да приготвяте терена и да засаждате растенията.

Цветята в саксия

След като зимата си е отишла и няма опасност от падане на слани, е време да изнесете стайните растения навън. Бегониите, гардениите, здравецът и фуксията ще засияят с цялата си прелест в градината. Алоето и калабхоето ще се радват на слънчевите лъчи през топлите юнски дни.

Пазете саксийните растения от атмосферните влияния - силните ветрове и бури могат да бъдат пагубни за тях. При лошо време прибирайте цветята в дома си. Друг проблем, с който може да се сблъскате при изнасянето на цветята навън, е прекалено бързото им изсъхване, вследствие на високите температури. Поливайте по-често или си направете система за капково напояване.

Рози

Трудно е да си представим една градина без рози. Тези приказни цветя разцъфват в началото на юни. Сортът sweet chariot е подходящ за висящите кошници - тези рози са обагрени в нежно лилаво, със силен аромат.

Билки и зеленчуци

Месец юни е най-добрият период да си направите една билкова градинка в градината или в двора. През студените месеци просто я премествате в дома си. Започнете да си набавяте семена още през пролетта, за да осигурите време до юни да се захванат. Мащерката, розмаринът, риганът, ментата и чубрицата са идеални за отглеждане в контейнери. Билки като босилек и копър засадете в началото на лятото.

Една зеленчукова алея в двора, освен постоянно свежи зеленчуци, ще Ви осигури и пъстра композиция от цветове и аромати. Първите готови зеленчуците за сезона са доматите, чушките и патладжаните.

Алоказията е вечнозелено тропическо многогодишно тревисто растение. Сред градинарите се среща още и под името слонско ухо или гигантски каладиум. Като типично тропическо растение, алоказията има свойството да се прибира изцяло в коренището си, когато зимата е твърде суха. Листата на това растение са много големи и красиво оцветени.

Произход

Познати са около 70 разновидности на алоказията, съсредоточени главно в южните и югоизточните райони на Азия, Филипините и североизточните части на Австралия, където рядко се образуват слани. В природата се срещат и хибридни сортове, които впечатляват със своята красота.

Видове

Най-известните видове алоказия са:

Alocasia macrorrhiza (нашенският трилистник) - основна хранителна суровина в тихоокеанските държави. Заради размера на листата си, те са декоративни растения.

Alocasia sanderiana - характеризира се с по-издължени и леко заострени листа.

Alocasia sanderiana - този вид алоказия блести със свежите си нюанси - една умела комбинация между зелено и виолетово.

Нужда от светлина

Имайки предвид, че дом на алоказиите са влажните и сенчести тропически гори, то съвсем логичен е фактът, че тя най-добре би се чувствала на място, до което достига непряка слънчева светлина. Частичната сянка също е добър вариант за това растение. Онези видове алоказия, които са с по-тънки листа и чиято почва е влажна, могат да понесат и пряка слънчева светлина. Прекаленото дългото излагане на слънце може да доведе до прегаряне на листата или до потъмняване на ръбовете им.

Почва

Почвата, върху която ще засадите алоказията, трябва да е влажна, песъчлива и богата на хумус и хранителни вещества, с добър дренаж и нива на pH около 8.0.

Поливане

В активния за алоказията сезон поливайте растението обилно, за да запазите почвата влажна. Ако цветето Ви е изложено на директна слънчева светлина, е нужно дори повече вода. Редовното поливане запазва свежия вид на листата. На всеки 2-3 седмици, от началото на пролетта до края на есента, подхранвайте почвата с течен тор. Със застудяването на времето редуцирайте поливането и спрете изцяло наторяването.

Проблеми

Сокът от листата и стеблата на алоказията предизвиква раздразнение върху кожата при голям процент от хората. Поглъщането на части от растението води до стомашни болки .