Озеленяване, паркове, цветя

Каланхоето (kalanchoe blossfeldianais) е сукулентно растение, обикновено обагрено в огненочервени цветове, но се срещат и хибриди, които са в жълти или лилави нюанси. Листата са месести, зелени на цвят, но при продължително излагане на слънце добиват червеникави нюанси. Каланхоето цъфти често и обилно, а цветовете му увяхват бавно - може да запази свеж вид до около месец след разцъфтяването.

Описание

Каланхоето представлява един голям клъстер от нагъсто разположени едно до друго червени, розови, червеникаво-оранжеви, бели или жълти цветове, обвити в зеленина. Листата са тъмнозелени, месести, с назъбени краища, и могат да достигнат до 12 см дължина. На височина каланхоето може да израсте до завидните за такова растение 45 см.

Основни грижи

Каланхоето е топлолюбиво растение - то обича слънцето, но и няколко часа непряка слънчева светлина е достатъчна. За засаждането използвайте почвена смес с добър дренаж. Препоръчваме саксията да има дренажни отвори по долната си повърхност. Поливайте умерено - ако прекалите с водата е възможно да предизвикате загниване на стеблото. Когато листата започнат да се развиват, използвайте фосфорен тор. Понякога е възможно по ръбовете на листата да започнат да растат малки цветчета. Не се притеснявайте, просто ги премахнете.

Стимулиране на растежа

За да ускорите растежа на каланхоето, изронете младите филизи от стеблото на растението, преместете саксията на място, до което не достига светлина 14 часа на ден, и я оставете там в продължение на 6 седмици. През този период не трябва да поливате или наторявате - просто поддържайте температура в помещението от около 15-20 градуса.

Вредители

Каланхоето бива нападано от акари и щитоносни въшки. Щитоносните въшки обикновено атакуват стеблото - можете да ги видите на местата, където листата са прикрепени за стеблото. Премахнете ги с ръка или пък избършете внимателно с памук, напоен в алкохол. За борба с акарите използвайте инсектициди, най-добре под формата на спрей. Напръскайте всички части на растението, включително и областта под листата. Ако растението е силно засегнато от акарите, по-добре го изхвърлете, в противен случай рискувате насекомите да се разпространят и по другите цветя в дома Ви.

Антуриумът е многогодишно растение. Характерното при него е, че цветовете са същите по форма и плътност като листата, но са обагрени в ярки и живи цветове. Названието Anthurium произхожда от гръцки и означава „високо цвете” - стеблото достига до 40-50 см височина. Ако се грижите правилно за антуриума, той ще ви възнагради със свеж вид и изобилие от цветове.

от какво се нуждаете:

• торфен мъх
• перлит
• тор

Инструкции:

1. Заложете на органичната почва с добър дренаж. А добавките като торфен мъх или перлит ще подобрят качествата й.

2. Поливайте цветето редовно - почвата трябва да е влажна, но внимавайте да не достига голямо количество вода до корените. Ако забележите пожълтяване на листата, това е признак, че прекалявате с водата.

3. Не излагайте антуриума на пряка слънчева светлина - има опасност да изгори. Все пак не го лишавайте съвсем го слънчеви лъчи - най-добре би се чувствал на полусенчесто място.

4. Температурният интервал, при който антуриумът се развива добре, е 10-30 градуса. Стремете се да поддържате винаги такива температури.

5. За подхранване използвайте обикновена тор (най-добре съотношението между азот, фосфор и калий да е 3:1:2). Разредете с вода и наторявайте веднъж месечно.

6. Пресаждайте антуриума си всяка година. Това е важно, защото корените му се застъпват, а това спира развитието му.

Флоксът спада към групата на цъфтящите храсти. Обикновено се отглежда в градина. Думата “флокс” в превод от гръцки означава “пламък”, което е препратка към искрящите цветове на растението. Естественото му местообитание са умерените области на Северна Америка - растението се отглежда масово в САЩ и Канада - единственото изключение са Хавайските острови и провинцията Нюфаундленд.

Размери

В зависимост от вида на флокса, височината му може да варира от 15 до 90 см. Най-малкият представител на това семейство е пълзящият флокс.

Външен вид

Ако се вгледате внимателно в цветовете на флокса, ще видите 5 венчелистчета, разположени симетрично около плодника, чийто цвят обикновено контрастира на нюанса на венчелистчетата. Листата се различават в зависимост от вида - зелени, наподобяващи на иглички или продълговати и заострени.

Видове

В природата съществуват около 65 разновидности на флокса. Разнообразието от цветове е наистина огромно - всякакви нюанси на лилаво, бяло, розово, пурпурно, червено и оранжево.

Вредители

Най-разпространените вредители при флокса са акарите, които го нападат обикновено през горещите и сухи периоди от годината. Най-лесният начин да разберете дали Вашият флокс е пострадал от това нашествие, е като се вгледате в листата - ако те са покрити с миниатюрни жълти точици, вземете мерки, иначе рискувате цветето да увехне и загине.

Всички ние свързване свежите цветя с пролетта и лятото и това е обяснимо - тогава всичко около нас е пъстро и шарено. Замисляли ли сте се обаче, че дори и през зимата можете да се радвате на уханни и красиви цветя? Студеното време не е повод да занемарите градината си и да се лишите от любимото си занимание. В тази статия ще научите повече за цъфтящите през зимата цветя, с чиято помощ Вашата градина ще изглежда изискано и величествено дори в студените месеци.

Бяла хризантема

Хризантемата е част от семейство Астрови, в което влизат още маргаритките и слънчогледите. Бялата хризантема е специален сорт, който цъфти през зимата. Тя издържа на суровите зимни условия, а освен това създава приказно настроение с чисто белия си цвят. Освен атрактивна, бялата хризантема е известна и със своите лечебни свойства - тя облекчава главоболието и успокоява зачервеното гърло. Поднесена като подарък, бялата хризантема символизира чистата и искрена любов. Изненадайте любимите си хора по празниците с този оригинален подарък.

Хинодокса

Произлиза от гръцкото Chio, което значи сняг и doxa, което означава слава. Цветовете й са звездовидни, сини на цвят, в комбинация с бял оттенък в средата. Често се среща и изцяло бяла хинодокса. За да се развива добре, хинодоксата се нуждае от камениста и суха почва, което е и основната причина тя да цъфти през зимата - тогава почвата се изсушава поради студа. Ако отглеждате това цвете, нашият съвет е да не използвате тор с голямо количество азот в него. Засадете хинодоксата в началото на есента и я оставете на полусенчесто място. Месец по-късно, тя ще огрее дома Ви в бяла светлина.

Кукуряк

Белият кукуряк е познат още и като коледна роза. Цъфти през зимата и е нискорастящо растение - повечето видове са безстъблени. Добре е да поставите кукуряка на полусенчесто място, например в стаите със северно изложение, където ще получава и минимално количество слънчеви лъчи. Почвата винаги трябва да е влажна, особено на повърхността си. Листата на кукуряка са тъмни и изпъкват на фона на правилно подредените бели венчелистчета. С времето цветовете могат да се променят и да добият кремави нюанси.

Кротонът е вечнозелен храст, който може да достигне до 1,20 м височина. Родината му са островите, намиращи се в източната част на Тихия океан. Листата са зелени, понякога обагрени с разноцветни петънца - жълти, тъмночервени и прочее. Това уникално растение можете да отглеждате и в дома си.

Характеристики на кротона

Отличава се с огромни листа, които създават плътна зелена покривка в най-горната част на кротона. Стъблото е дебело, тъмнозелено и наподобяващо кората на дърво. В много редки случаи кротонът цъфти, но ако това се случи, той наистина се превръща в едно много атрактивно растение - листата се обагрят в различни цветове (зелено, жълто, червено, оранжево, лилаво, розово) и по тях могат да се видят много интересни форми.

Видове

Кротонът се различава по формата на листата си.

• широколистен кротон - големи, широки листа, които обсипват цялото стебло. Най-много листа са разположени на върха;
• дъбов кротон - листата имат структурата и вида на листата на дъб;
• кротон със спираловидна форма на листата - листата са извити надясно или наляво, или по малко и в двете посоки;

• кротон с листа, извити назад - много рядко срещан вид

Размери и подрязване

Кротонът може да достигне до височина 2,5-3 м, ако се грижите правилно за него - осигурете достатъчно вода, слънце и пространство за кореновата му система. Ако го отглеждате в саксия в дома си, можете да очаквате максимално 1-1,5 м. За да контролирате растежа е нужно редовно подрязване. През пролетта отрежете 1/3 от растението и изчакайте цъфтежът да започне отново. Можете да ороните и младите филизи по растението, за да стимулирате по-бърз растеж.

Грижи

Кротонът е устойчиво и природно целесъобразно растение. Дори и да го оставите по-продължително време без вода и тор, то няма да изсъхне. Запомнете, че почвата трябва да е напълно суха преди поливане. Периодичното подхранване е препоръчително, но не и задължително. Много важно условие е температурата в помещението да е над 15 градуса - при по-ниски температури листата ще окапят. Кротонът няма да оцелее и при слана.

Вредители

Най-често срещаните вредители по кротона са акарите. Те нападат предимно листата и извличат от тях ценните хранителни вещества и влагата. Ако забележите по листата малки петънца, със сигурност цветето е нападнато от акари. Пръскането с препарати не винаги помага, защото те унищожат и тези насекоми, които се хранят с акарите. Най-добре си набавете отрова за домашни червейчета - но имайте едно наум, че тя не премахва яйцата, така че след 2 седмици трябва да повторите.