Озеленяване, паркове, цветя

Всички ние свързване свежите цветя с пролетта и лятото и това е обяснимо - тогава всичко около нас е пъстро и шарено. Замисляли ли сте се обаче, че дори и през зимата можете да се радвате на уханни и красиви цветя? Студеното време не е повод да занемарите градината си и да се лишите от любимото си занимание. В тази статия ще научите повече за цъфтящите през зимата цветя, с чиято помощ Вашата градина ще изглежда изискано и величествено дори в студените месеци.

Бяла хризантема

Хризантемата е част от семейство Астрови, в което влизат още маргаритките и слънчогледите. Бялата хризантема е специален сорт, който цъфти през зимата. Тя издържа на суровите зимни условия, а освен това създава приказно настроение с чисто белия си цвят. Освен атрактивна, бялата хризантема е известна и със своите лечебни свойства - тя облекчава главоболието и успокоява зачервеното гърло. Поднесена като подарък, бялата хризантема символизира чистата и искрена любов. Изненадайте любимите си хора по празниците с този оригинален подарък.

Хинодокса

Произлиза от гръцкото Chio, което значи сняг и doxa, което означава слава. Цветовете й са звездовидни, сини на цвят, в комбинация с бял оттенък в средата. Често се среща и изцяло бяла хинодокса. За да се развива добре, хинодоксата се нуждае от камениста и суха почва, което е и основната причина тя да цъфти през зимата - тогава почвата се изсушава поради студа. Ако отглеждате това цвете, нашият съвет е да не използвате тор с голямо количество азот в него. Засадете хинодоксата в началото на есента и я оставете на полусенчесто място. Месец по-късно, тя ще огрее дома Ви в бяла светлина.

Кукуряк

Белият кукуряк е познат още и като коледна роза. Цъфти през зимата и е нискорастящо растение - повечето видове са безстъблени. Добре е да поставите кукуряка на полусенчесто място, например в стаите със северно изложение, където ще получава и минимално количество слънчеви лъчи. Почвата винаги трябва да е влажна, особено на повърхността си. Листата на кукуряка са тъмни и изпъкват на фона на правилно подредените бели венчелистчета. С времето цветовете могат да се променят и да добият кремави нюанси.

Кротонът е вечнозелен храст, който може да достигне до 1,20 м височина. Родината му са островите, намиращи се в източната част на Тихия океан. Листата са зелени, понякога обагрени с разноцветни петънца - жълти, тъмночервени и прочее. Това уникално растение можете да отглеждате и в дома си.

Характеристики на кротона

Отличава се с огромни листа, които създават плътна зелена покривка в най-горната част на кротона. Стъблото е дебело, тъмнозелено и наподобяващо кората на дърво. В много редки случаи кротонът цъфти, но ако това се случи, той наистина се превръща в едно много атрактивно растение - листата се обагрят в различни цветове (зелено, жълто, червено, оранжево, лилаво, розово) и по тях могат да се видят много интересни форми.

Видове

Кротонът се различава по формата на листата си.

• широколистен кротон - големи, широки листа, които обсипват цялото стебло. Най-много листа са разположени на върха;
• дъбов кротон - листата имат структурата и вида на листата на дъб;
• кротон със спираловидна форма на листата - листата са извити надясно или наляво, или по малко и в двете посоки;

• кротон с листа, извити назад - много рядко срещан вид

Размери и подрязване

Кротонът може да достигне до височина 2,5-3 м, ако се грижите правилно за него - осигурете достатъчно вода, слънце и пространство за кореновата му система. Ако го отглеждате в саксия в дома си, можете да очаквате максимално 1-1,5 м. За да контролирате растежа е нужно редовно подрязване. През пролетта отрежете 1/3 от растението и изчакайте цъфтежът да започне отново. Можете да ороните и младите филизи по растението, за да стимулирате по-бърз растеж.

Грижи

Кротонът е устойчиво и природно целесъобразно растение. Дори и да го оставите по-продължително време без вода и тор, то няма да изсъхне. Запомнете, че почвата трябва да е напълно суха преди поливане. Периодичното подхранване е препоръчително, но не и задължително. Много важно условие е температурата в помещението да е над 15 градуса - при по-ниски температури листата ще окапят. Кротонът няма да оцелее и при слана.

Вредители

Най-често срещаните вредители по кротона са акарите. Те нападат предимно листата и извличат от тях ценните хранителни вещества и влагата. Ако забележите по листата малки петънца, със сигурност цветето е нападнато от акари. Пръскането с препарати не винаги помага, защото те унищожат и тези насекоми, които се хранят с акарите. Най-добре си набавете отрова за домашни червейчета - но имайте едно наум, че тя не премахва яйцата, така че след 2 седмици трябва да повторите.

Фикусът е едно от най-обичаните стайни растения. Както повечето от тях и той изисква, наред с многото вода и слънчева светлина, и правилни грижи. Ако досега не сте отглеждали стайни растения, то фикусът е идеалното цвете за Вас - не е много капризно, но в същото време ще Ви помогне да добиете основни знания в тази сфера.

е е много капризно, но в същото време ще Ви помогне да

Вредители

Първият знак, че фикусът Ви е нападнат от паразити, е пожълтяването на листата. Най-често става обект на нападение от листни въшки, щитоносни въшки, акари. За да се отървете от нашествието, използвайте инсектициди или пестициди. Ако имате малки деца или домашни любимци, добра идея е да сложите инсектицида в саксията на растението.

Почистване на листата

Фикусът е стайно растение и като всяко нещо в дома Ви, и той събира прах. Важно е да знаете, че на него му е нужна повече влага, а прахта по листата пречи на водата да проникне добре в кореновата му система. Почиствайте редовно листата с влажна кърпа и препарат, който не запушва порите. Разтвор от вода и оцет също върши добра работа.

Осигурете достатъчно влага

Фикусът се нуждае от много влага. Не винаги влажността вкъщи или в офиса е достатъчна, за да се развива добре фикусът. Напръсквайте редовно цветето с пулверизатор, пълен с вода. Ако влажността на въздуха е много ниска, използвайте овлажнител за стая.

Стайните растения освежават всяко едно помещение и напоследък се превръщат в неделима част от интериора. Те ободряват по един изключителен начин, особено през студените месеци, когато повечето хора са потиснати, а първите пролетни лъчи са още много далеч. Предлагаме Ви няколко лесни за отглеждане стайни растения, които не изискват много грижи и в същото време са невероятно красиви.

Дяволският бръшлян (Epipremnum aureum)

Дяволският бръшлян е много подходящо висящо растение за всяко помещение, тъй като филизите му растат надолу към земята. Захваща се много лесно - отрежете по-дългите ластуни и ги сложете в съд с чиста вода на прозореца. Трябва да престоят там докато корените се развият и тогава вече може да го пресадите. Ако не подрязвате бръшляна, той може да достигне до 3 м дължина. Цветето не изисква много вода - ако прекалите с поливането, ще забележите, че листата се навиват, а корените изгниват. Оставете почвата да изсъхва напълно между две поливания. Ако не понасяте насекоми в дома си, то дяволският бръшлян е идеалното цвете за Вас, тъй като растението не е предпочитано от традиционните вредители - листната въшка, белокрилката и акарите.

Семейно щастие (Aspidistra elatior)

Семейното щастие е едно от най-непретенциозните стайни растения. Вирее при много ниски температури и на сенчести места. Много подходящо е за ъглите в дома Ви и за местата, до които не достига слънчева светлина. Расте бавно и понякога ражда пурпурни цветове. Не привлича насекоми и не изисква много вода, просто поддържайте почвата влажна.

Коледниче (Zygocactus или Schlumbergera)

Коледничето е известно още и като коледен кактус, но малцина знаят, че то всъщност е сукулентно растение. Не забравяйте да го поливате, макар че може да оцелее дълго време и без вода. Ако забележите, че листата започват да вехнат, започнете по-редовно поливане. Коледничето се нуждае от много слънце. За да го пресадите, откъснете малка част от растението и го засадете в подходяща саксия. Има начин да “прилъжете” коледничето да цъфне още в средата на октомври - преместете го в стая, която не използвате и му осигурете пълен мрак по 12 часа на ден.

Замиокулкас замиофолия (Zamioculus Zamiofolia)

Растението е известно още и като ZZ. Устойчиво на всякакви условия. Расте бавно, не изисква много вода и светлина.

Сансевиера (Sansevieria)

Сансеверията е позната още и под наименованията змийска кожа и свекървин език. Смята се, че дългите заострени листа са “хапливи” точно колкото езика на свекървата. Сансеверията никога не се разлиства. Няма нужда от много светлина и живее много дълго. Поливайте със съвсем малко вода, като внимавате да не прекалите. Достатъчно е веднъж месечно да навлажнявате по-обилно почвата.

Грижата за стайните растения е удоволствие за повечето хора, макар че не липсват и такива, за които това не е от най-любимите занимания. Колкото повече знаем за всяко растение обаче, толкова по-лесна и приятна е грижата за тях. При отглеждането им всяко нещо е от значение - от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае даденото растение.

от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае
Видове стайни растения

Различните стайни растения имат нужда от различно количество светлина. Така например бебешките сълзи, английският бръшлян и дървото на живота се нуждаят от много естествена светлина - подходящо място за тях би бил прозорец, през който влиза много слънце. Азалията, папратта и аглаонемата пък са такива растения, които цъфтят и при липса на светлина. Подходящо място за тях биха били вътрешните стаи, стълбището и други помещения, до които почти не достигат слънчеви лъчи. Има и такива растения, които се нуждаят от умерено количество светлина, например бегонии, аспарагус, ехмея, дива лоза и зебрина.

Как да избираме стайните растения

Когато избирате стайните растения, винаги се съобразявайте с две неща: можете ли да осигурите необходимото за цветето количество светлина и от колко вода се нуждае то. Ако всичките Ви растения са такива, които изискват рядко поливане, то по-добре за Вас би било да се ориентирате към сукулентните или кактусови видове. По-смелите градинари могат да рискуват и с орхидея.

От какво се нуждаят стайните растения

Всяко стайно растение има нужда от определено пространство за корените си. Всичките видове папрат например трябва да се засаждат по-нагъсто, тъй като те изглеждат най-добре когато цялото пространство в саксията е запълнено. Други растения пък имат нужда от повече пространство и ако саксията им е твърде малка, не могат да израстат както трябва. Същото важи и за поливането - едни се нуждаят от повече вода и влажна почва, докато други изискват почвата да е суха.

Грижа за стайните растения

За повечето стайни растения е достатъчно само ежеседмичното поливане. Но има и такива, които се нуждаят от точно определено количество светлина - за тях е добре да подберете подходящо място. При стайните растения не е толкова важно наторяването, колкото пресаждането - когато забележите, че саксията вече е малка, веднага преместете цветето в по-голяма такава. Добре е да премахвате увехналите листа веднъж на няколко седмици, както и внимателно да почиствате праха от по-големите листа с топла вода без препарати.

Проблеми

И стайните растения, както тези в градината, могат да имат здравословни проблеми. Ако цветето Ви не расте, възможна причина може да е наличието на червеи в почвата. Те могат да бъдат унищожени като се добави 1 чаена лъжица винен оцет в 1 литър вода. Имайте обаче едно наум, че някои растения не понасят киселини. Пожълтелите листа могат да бъдат сигнал за недостатъчно количество светлина или липса на вода. Увехналите листа в повечето случаи са заради липсата на вода и обикновеното поливане почти винаги решава проблема.

Ползите от стайните растения

Всички знаем за предимствата при отглеждането на растения вкъщи: те пречистват въздуха и увеличават количеството на кислород в стаята. Но цветята са и много повече - те са важни за душевното здраве на човек. Според фън шуй, растенията са задължителен елемент във всяка стая - последователите на тази древна китайска наука смятат, че грижата за жива материя е дейност, доставяща удоволствие и удовлетворение. Наблюдаването на зараждащия се живот пък кара човек да почувства енергията на сътворението.