Хортензия/ Hydrangea

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 25-02-2009

Тагове : , ,

Съцветия с разнообразна форма и невероятни багри, големи красиви листа, интересна 115кора – тези качества, съчетани с обилен цъфтеж и непретенциозност, правят хортензията любимка на градинарите. Хортензията (Hydrangea) принадлежи към семейство Хортензиеви, родът включва около 100 вида храсти. Те са изключително разнообразни – има изправени и увивни, листопадни и вечнозелени, студоустойчиви и топлолюбиви, хортензии-джуджета и дървовидни гиганти.

Произхождат от Хималаите, Северна и Южна Америка, Централна и Източна Азия.

Хортензията има големи овални листа, назъбени по края. Цветовете са събрани в съцветия, различни според конкретния вид, но за всички е характерно, че в центъра им се намират малките плододаващи цветчета, а по периферията те са големи и стерилни. Багрите включват различни нюанси на розовото, лилавото, синьото, червеното, има бели и кремави хортезии, съществуват двуцветни и такива с преливащи оттенъци на един цвят. Любопитно е, че окраската при повечето видове зависи от киселинността на почвата – хортензиите цъфтят в розово на почви с основна реакция и в синьо на такива с висока киселинност.

Да се отгледа хортензия не е трудно. Тя е благодарно, издържливо и непретенциозно растение. Предпочита глинести структурни и отцедливи почви, богати на хранителни вещества, с неутрална или висока киселинност. Прекалено силната основна реакция на почвата не е за препоръчване, защото води до заболявания.

27Хортензията обича водата, добре е почвата около корените да е постоянно влажна. В зависимост от вида предпочитанията към светлината варират от полусянка до пряко слънце. Най-добре се развиват растенията на защитено от вятър място.
Повечето хортензии се нуждаят от периодично подрязване. То се извършва през пролетта, преди активната вегетация. В никакъв случай обаче не бива да се прекалява. За да ви радва растението с цялата си декоративност, отстранявайте старите съцветия до първия чифт силни и здрави пъпки. Ако храстът е прекалено гъст, могат да се отрежат близо до корена няколко стари, слаби или прекалено близо разположени един до друг клони. При работа с растението трябва да се внимава, защото сокът му може да предизвика раздразнение на кожата.

Хортензиите се размножават със семена, чрез отводи, но най-често, през пролетта и лятото, със зелени резници – върховете на млади клони, които няма да цъфтят.
По отношение на дизайна хортензиите предлагат много възможности – те изглеждат красиво както в групи, така и като самостоятелни растения. Според височината на конкретния вид могат да бъдат пищен фон или да заемат челно място. Увивните видове са изключително ефектни при ветрикалното озеленяване. А разнообразието на сортове дава възможност за създаването на цели колекции от различни по големина, багри и срокове на цъфтене растения.

Най-често срещаните в градините хортензии са едроцветни, с кълбовидни съцветия. Те са пренесени в Европа от Япония през 18 век и тогава предизвикват истински фурор. За съжаление били твърде топлолюбиви и се налагало да се отглеждат като саксийни растения. Последвалата интензивна селекция довела до създаването на разнообразни сортове, които освен с декоративни качества се характеризират и със студоустойчивост.

На най-голяма популярност се радват:
Едролистната хортензия (H. macrophylla, H. horticula) – красив храст с яркозелени листа и кълбовидни съцветия. Представена е от голям брой декоративни сортове – Quadricolor, Grandiflora, Lilacina, Perfecta; Nigra, Altona.
Метловидна хортензия (H. Paniculata) – много красива, с едри пирамидални съцветия, които в началото са бяло-кремави, а с течение на времето порозовяват, като цветът им става все по-интензивен до есента. Този вид нараства бързо на височина, особено ако се отглежда при подходящи условия. Добре понася ежегодно подрязване. Най-популярни сортове – Unique, Floribunda, Grandiflora, White Moth.
Дървовидна хортензия (H. arborescens) – отличава се с едрите си бяло-кремави съцветия, 37които я украсяват от юни до септември. Някои сортове достигат повече от 2,5 м на височина.

Едроцветна хортензия (H. serrata) – съцветията са едри, кълбовидни. Цъфти без умора от началото на лятото до есента. Обича обилното слънце, достига 1,2 м на височина. През есента листата й са не по-малко декоративни от цветовете.

Хортензия Саржентиана (H. aspera sargentiana, H. villosa) – впечатлява с нежните си тъмнозелени листа и огромните, до 30 см в диаметър съцветия. Вътрешните цветчета са виолетови, окръжени от външните бледорозови. Фаворитка на пчелите, които явно оценяват медоносните й качества. Цъфти през втората половина на лятото.Това е късноцъфтящ вид. Забележителен е и ръстът на тази хортензия – достига цели 4 метра.

Дръжкова хортензия (H. anomala petiolaris) – увивна хортензия, много подходяща за вертикално озеленяване в полусянка. Цъфтежът е сравнително кратък – само няколко седмици, но кадифените яркозелени листа я правят достатъчно декоративна през останалото време.

Дъболистна хортензия (H. quercifolia) – листата на този красив двуметров храст много напомнят на дъбовите, а през есента се обагрят в пурпурно и бордо. Цъфти през цялото лято с бели цветове, събрани в конусовидни съцветия.

Ако почвата в градината ви е с неутрална реакция, а много искате от розовата си хортензия да направите виолетова или синя, добавете в почвата сяра или алуминиев сулфат. При нередовно внасяне е много вероятно растението да цъфти едновременно с виолетови и розови съцветия, а ако извършвате добавките само от едната страна, храста ще се раздели на розова и на виолетова половина с интересен преход между тях. Изпитан народен метод за получаване на синя хортензия е закопаването на стари ръждиви пирони около нея.

Източник: www.rozali.com

Антуриум/ Anthurie

Запазено под (Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 25-02-2009

Тагове : ,

anthurium1Роден в субтропичните гори на Централна Америка, антуриумът дълго време е смятан за деликатно и трудно за отглеждане растение.
Продаван е само с отрязани корени, заради трудното му отглеждане в саксия. Но след известна селекция се появява разновидност на антуриума, която може да се отглежда и лесно в саксии.
Изключително красиво, цветето не изисква много грижи и цъфти непрекъснато – от пролет до есен, в продължение на много години.

Живописните имена като “розово фламинго” или “огнен език” антуриумът дължи на блестящите си, ярко обагрени цветове. Най-често срещаният цвят на цветовете му е “пламтящо” червен, но се среща и в по-редки разцветки като бял, розов и оранжев.

Родина
Тропиците на Централна и Южна Америка

Период на цъфтене
В зависимост от вида – през пролетта или на кръгла година.
L`anthurium scherzerianum (розово фламинго)
Най-често предлагания за отглеждане в стайни условия вид.
В момента на покупката има един-два цвята, но е добре да проверите сред листата дали има нови пъпки. Цветовете се задържат от 4 до 6 седмици, но не излъчват никакъв аромат. След това падат и цъфтят нови, като процеса е по-жив лете и доста забавен зима.
Най-подходяща саксия за него е тази с размери 12-13см в диаметър за растение с височина 30см.

За да цъфти
Aнтуриумът не изисква никакви специални грижи.
Единственото условие е да му осигурите достатъчно влажност и топлина на въздуха.

Температура:
18-20 градуса, като минималната е 15 градуса.

Светлина:
Обича светлината, но в никакъв случай не трябва да бъде излаган на директна светлина.

Влажност:
Пръскайте листата му поне 2 пъти на ден, като внимавате да не мокрите цветовете. В противен случай ще се покрият с кафяви петна.

Поливане:

2-3 пъти на седмица през лятото.
През зимата – 1 път.
Никога не оставяйте дъното на саксията да плува във вода.

Торене:
Торът се разтваря във водата за поливане на всеки 15 дни от април до септември.

Съвети:
- От време на време почиствайте листата на растението с влажна гъба.

- Добре е да махате защитните листа на цветовете.

- Поставете влажен мъх в основата на стъблото, ако корените се развиват на повърхността на саксията.

- Сменяйте почвата на всеки две години.

Източник: www.rozali.com

Градина през март

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 24-02-2009

Тагове : , , , , ,

873913456s31Март е един от най - ангажираните месеци за градинаря. Навън е по - топло, а работата в градината - по - приятна. Веднага след като почвата отпусне, прекопайте градината, почистете от евентуални, преживели зимата плевели и наторете. Най – добре използвайте органична тор.

Да се разкопае градината, за да може почвата да диша.
Да се натори и да се подхрани.

Март е идеалният месец да бъдат засадени повечето видове за озеленяване. Колкото по - рано засадите растението, толкова по - бързо ще се развие то. Времето през март обаче често е много променливо. Внезапните студове могат да се окажат сериозен проблем за растенията, които сте засадили в началото на месеца и са чувствителни на студ - бегонии, домати и т.н.

Някои градинари понякога избързват с неща, които спокойно могат, и даже е препоръчително, да изчакат края на пролетта (април - май). Такава задача е например наторяването на тревата. В началото на растежа тя използва хранителните вещества, натрупани през есента (тогава торенето е задължително). Пришпорването и може да има за резултат образуването на слаба коренова система.
До средата на март можете да засадите луковични и нови широколистни дръвчета и храсти.

Луковиците на каладиумът се развиват в по - топла почва. Изчакайте със засаждането им докато температурата навън стане поне 20 градуса, иначе те може да загният.

Зимзеленът (Vinca) е цъфтящо през лятото и много подходящо за лехи растение, което също обича топлото време. Изчакайте до май - юни, иначе можете да навлечете на растението гъбички.

Март е идеалното време да захванете едногодишни във висящи кошници и кашпи - петунии, бегонии, импатиенс (циганче).
Започнете редовно да косите моравата, за да нямате сериозни проблеми с плевелите през лятото. Ако сте пропуснали да напръскате против плевели през февруари, направете го задължително сега.

Сега е моментът да окастрите вечнозелените видове и овошките и цъфтящите през лятото храсти. Форзицията, азалията, дюлята и хортензията цъфтят през пролетта и могат да бъдат окастряни, едва когато цъфтежът е свършил.
Многогодишните храсти и цветя, които са презимували увити в защитни покрития да се освободят, за да могат да се радват на слънцето. А пък ние да се радваме на тях. Трябва да орежем старите изсъхнали клончета, да разкопаем около тях и да ги подхраним.
Когато прецъфтят жълтият и кичестият нарцис, не бързайте да отстранявате или да заривате листата им. Нека те пожълтеят от само себе си. Новите луковици, които се формират в този момент, се нуждаят от тях, за да образуват по - едри и красиви цветове следващата година.

След като прецъфтят камелиите и азалиите, е добре да ги наторите с подходящ тор.

През този месец извадете и разделете луковиците на цъфтящите през лятото и есента многогодишни - астри, хризантеми, градински чай (Salvia) и т.н.

1231Ако вече перуниките, ружите, димитровчетата, кадънките, маргаритките са се развили и ви се струва, че са много на гъсто, може да разредите старите колонии, като преместите част от тях на ново място. След пресаждането трябва да им обръщате повече внимание, като ги поливате по-често, в случай че не вали дъжд и почвата е прекалено суха.
Отглежданите в саксии и сандъчета цветя като мушкатото и сакъзчето, може да им се начупят клончетата, така, че част от тях да останат в сандъчета, част от тях да насадим в градината. Ако сте любители на бегониите, трябва да се информирате добре за прогнозата за времето и да ги насадите чак когато сте убедени, че със сигурност няма да има повече застудявания. Засаждането става през 30 – 50 см.
Ако отглеждате бегониите в саксии, може да разделите грудките (където са повече) и да насадите нови. Ако се страхувате да не измръзнат вашите хубавици, не рискувайте. Засадете ги в сандъчета или в саксии и ги дръжте на светло и топло до (източни и южни прозорци) и когато времето съвсем се разхубави и природата се раззелени, може да ги изнесете навън – там, където си пиете следобедното кафе, за да ви красят и да ви радват.
Ако имате тревисти видове (кореопсис (жълтички), флокс и т.н.) и туфите им са станали прекалено големи, изкопайте и тях и ги разделете, за да захванете нови растения.
Огледайте почвата около храстите (азалия, камелия и др.). Може би е добре да добавите малко органична тор и слама.
Пролетта е добро време за любителите на розите да се сдобием с нови попълнения в розовата ни градина. Дълбоко се прекопава почвата, наторява се с оборски тор и горски торф и се садят новите принцеси.
Подрежете розовите храсти и започнете наторяването им - на всеки 4 - 6 седмици, от сега до септември, както и пръскането против черни петна по листата - пагубни за повечето видове хибриди чайна роза, грандифлора и флорибунда.

Новите рози засадете по – добре през първата половина на месеца.
Можете да засадите и редица зеленчуци - ранните картофи, броколито и зелето и да посеете семената на морковите, марулята, репичките, спанака и ряпата. Наторете зеленчуците с азотен тор, месец след като започне растежът.
С увеличаването на температурите, насекомите стават по - активни. Наблюдавайте всички растения и ги третирайте, при нужда срещу вредителите.

Проверете решетките и стойките за увивните растения и при нужда ги поправете.

Източник:  www.mygradinka.blogspot.com

Дърво на пътешественика/ Ravenala madagascariensis

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 24-02-2009

Тагове : , , ,

ravenala1Семейство: Strelitziaceae
Произход: Мадагаскар.

Въпреки, че това растение се нарича палма, в действителност, това не е палмово дърво. Равенала е като банан, но банановите листа растат направо от земята и имат барел. Името Пътническа палма получава в резултат на факта, че тя е в състояние да акумулира няколко литра вода в листата си, която може да утоли жаждата на пътешественика. В природата достига до 10 метра височина.

Младите растения имат подземно стъбло, което с времето се появява над земята.  Цъфти с малки кремовидно-бели цветове които достигат до 30 см. Възрастното растение може да цъфти целогодишно и дава кафеви плодове които съдържат светло сини семена. За да цъфти на закрито е необходимо да му бъдат създадени условията на естествената му среда.

Най-добрият начин да растат и се развиват е в богата, влажна, добре изцедени глинести почви. Равенала много устойчив на болести и вредители. Възрастните растения могат да издържат понижение на температурите, но не прекалено ниски ( не издържат на замръзване). Изисква много светлина, особено когато се отглеждат в закрити помещения.

През зимата, може да се остави на по-ниски температури, но трябва да се намали до минимум поливането. Месестия корен на възрастните растения могат да се натрупат достатъчно вода, за да прекарат зимата с минимално напояване.

Засяване: Семената предварително се напояват в топла вода за 1-2 дни (25-32 градуса) на светло място. Първите издънки могат да се появяват след един месец. Средно, семената покълват от един до три месеца (при по-високата температура по-бързо се появяват издънки).

Други имена: Пътнически палма, Ravenala Мадагаскар, Туристическа палма.

Източник: www.cvetq.info

Красула/ Дърво на живота

Запазено под (Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 23-02-2009

Тагове : , , ,

crassula-smallОписание:

Произхожда от Южна Африка. То е некапризно многогодишно растение с дебели, восъчноподобни листа с лек червеникъв оттенък. Може да се отглежда като миниатюрно дръвче, тъй като достига на височина до 2,80 м. Цъфти през зимата, като цветовете са ситни бели или розови. Може да го срещнете и под други имена - Дърво на живота, Дебела Мара и Красула арборесцена.

Грижи:

Поливайте растението пестеливои го торете само веднъж в месеца. През зимата, когато цветето е във фаза покой поливането трябва почти да се преустанови. Най-добрата пръст по принцип е хумусната. Растението трябва редовно да се почиства от изсъхналите и опадали листа, а също да се проверява за вредители.

Място:

Обича светлите, слънчеви места. Ако обаче го поставите на южен прозорец, то непременно му приспособете нещо, което да хвърля сянка през летните горещини. От май спокойно може да изнесете саксията на тераса или в градина, тъй като няма опасност за растението. През зимата обаче го вкарайте на топло и то на такова място, където температурата не пада под 10 градуса. Местенето от сенчесто на светло място трябва да се извършва постепенно, за да не се отрази зле на листата. Пресажда се на всеки 2 години.
Размножаване: Размножаването се извършва чрез връхни или листни резници. Местата на разрязването се подсушават и се вкоренят в торфено-пясъчна почва. Засаждането трябва да стане през ранна пролет.

Съвет:

За да останат листата наситено зелени, не я дръжте на пряка и ярка слънчева светлина, за да не повехне.

Източник: www.zadoma.com

Тагове