Бръшлян / Hedera

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 30-04-2009

Тагове : ,

hederaОписание:
Има различни видове бръшлян – немски, шведски и др. “Истинският бръшлян” всъщност са всички разновидности на хедерата. Всички те действително заслужават славата си на идеални декоративни растения, които биха могли да “поукрасят” всяка сграда или по-оскъдна градина.

Основният вид бръшлян не се нуждае от специално описание, защото е широко разпространен в цяла Европа и Америка. Това, което е по-непопулярно, е голямото разнообразие на основните видове.

Най-популярен е английският бръшлян (Hedera helix), който има характерни листа с няколко дяла. В повечето случай листата на основните видове имат пет дяла, целите са зелени и твърди.

Има и други видове, които се различават по форма на листата - от обикновено листо във формата на щит, до такива във формата на заострена звезда. Краищата са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто.
Видът с най - големи листа е Hedera canariensis.
Грижи:
Много популярни и полезни, не е правилно да се смята, че са лесни за отглеждане.
Разбира се, те биха могли да процъфтят в едно неотоплено от дни помещения, но ще страдат във всеки дом с горещ и сух въздух. Затова е необходимо редовното пръскане на листата, особено когато радиаторите работят непрекъснато през зимата. В противен случай листата на бръшляна скоро ще покафенеят. hedera2
Температура:
Хладно, но не студено помещение.Идеалната стая не трябва да се отоплява през зимата.Температура през нощта над 15 градуса може да създаде проблеми за растението.
Светлина:
През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото.
Вода:
Лятото се полива често, за да се поддържа пощата влажна. През зимата ограничете поливането.
Влажност на въздуха:
През лятото пръскайте листата често, особено ако въздухът в стаята е топъл и сух. Правете същото и през зимата, особено ако ползвате парно отопление. Избърсвайте често от праха.
Пресаждане:
На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия. Място: Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.
Размножаване:
Периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по-бързо. Тези клончета можете да ползвате като резници.
Съвет на градинаря:
Ако листата са изсъхнали и кафяви: Причината е прекалено високата температура в помещението. Проверете и за акари. Отрежете голите стебла и ги поставете на по -хладно място. Ако листата са изцяло зелени: Светлината не е достатъчна. Друга причина може да е нуждата от пресаждане.
Листата са малки, бавно се развиват: Причина е липсата на достатъчно светлина. Отрежете голите стебла. Листата са сухи, потъмнели и със забавен растеж. Въздухът в помещението е прекалено сух. Проверете за акари. Пръскайте листата редовно.

Източник: www.zadoma.com

Едногодишните красивици

Запазено под (Балконски растения, Градини, Растения/ Видове, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 29-04-2009

Тагове : , , , ,

112Към едногодишните видове цветя се отнасят растения, чиито жизнен цикъл на развитие минава за един сезон, а също така и многогодишни видове, които в нашите условия не могат да зимуват на открито, но при отглеждането им чрез разсад цъфтят добре и могат дори да образуват семена.

Всички едногодишни растения можем да разделим условно на две групи – студоустойчиви и топлолюбиви. Топлолюбивите се отглеждат предимно чрез разсад, като се пренасят навън, когато са минали опасностите от повратни студове. Студоустойчивите пък могат директно да се засаждат в лехите в градината, но ако трябва да ускорите цъфтежа им, то и за тях можете да засеете семена за производство на разсад. Посевът също така може да се направи преди зимата, така както се прави за иберисът, богородичките, ешолцията, гипсофилата, невена.

Според сроковете на цъфтеж едногодишните цветя могат да се разделят на три групи:
1.  Растения, които зацъфтяват 8-9 седмици след засяването. Тези растения достигат пика си на декоративност и дават узрели семена при засяване на открито: алисум, диморфотека, китайски карамфил, кларкия, невен, гипсофила, иберис, ешолция.
2. Растения, които зацъфтяват 10-12 седмици след засяване. За вегетационния си период те успяват да достигнат пълна декоративност и дават частично узрели семена: гедеция, ароматен прах, скабиоза, хелихризум, акроклинум, салпиглосис.
3.  Едногодишни, които започват да цъфтят 13-14 седмици след засяване. При засяването в почвата могат да цъфнат, но не дават узрели семена: вербена, лобелия, петуния, градински чай, циния. Растенията от тази група най-добре е да се отглеждат чрез разсад.

Едногодишните цветя са подходящи за запълването на празни пространства около limonium-sinuatum2многогодишните растения и храсти. Различният им по дължина цъфтеж дава възможност да ги комбинирате по хабитус и окраска и да пробвате различни варианти в продължение на няколко години.
Според използването в градината дизайнът на едногодишните култури може да се раздели на 5 групи:
1. Красиво цъфтящи – за оформянето на лехи, смесени бордюри, групови засаждания.
2. Катерещи се – за вертикално озеленяване, балкони, шпалири, пирамиди.
3. Сухи цветя – за зимни букети.
4. Почвопокривни – имат ярко украсени листа, но малко привлекателни цветове – градински чай, цинерария.
5. Листнодекоративни – за единични засаждания, в групи, за декориране на домове, беседки (амарант, декоративно зеле, кохия).

Катерливите видове едногодишни растения позволяват за кратко време да украсите участъка, да се създаде плътна зеленина или разноцветни „завеси”, които могат да послужат за защита от вятъра и любопитните погледи. Достатъчно е да ги засеете в основата на решетката, перголите, мрежите в гнезда по 3-4 семена или да засадите разсада. По такъв начин се засяват ароматният грах, кобеята, латинката, декоративните тикви, тунбергията, турският боб.

Едногодишните изглеждат по-ефектно, когато са засадени на групи по 7-10 растения, а не разхвърляни поединично из участъка. Дори едрите растения – солитери (слънчоглед), изглеждат по-добре на малки групи (3-5 растения). При това засаждане значително ще облекчите и грижите по тях.

Безценно качество на едногодишните растения е техния чудесен аромат. Алисумът, китайските карамфили, хелиотропът, ароматният грах, шибоят, скабиозата, ароматният тютюн ще напълнят градината с възхитителен аромат, ще създадат прекрасна атмосфера и ще ви повдигнат настроението.

Гърлица (Limonium sinuatum) – слънцелюбиво растение, което може да издържи и на засушаване. Не е желателно да преовлажнявате посева. Почвата трябва да е мека, рохкава, песъчлива или леко глинеста, умерено плодородна. Засяването на семената се прави февруари-март. Засaждането на младите растения навън става през май. Разстоянието между храстчетата при засаждането трябва да е 30-40 см. Продължителността на цъфтеж е през цялото лято. Гърлицата се използва за създаване на групи, смесени бордюри, в каменни градини,  за рязан цвят за направата на зимни букети.

Прекрасната газания (Gazania splendens) – мястото за нея трябва да се избере gazania-deerlijkмаксимално осветено, с леки, рохкави и плодородни почви. Газанията е сухоустойчиво растение, което не понася преовлажняване на терена. Семената се засяват за разсад през февруари-март, а навън растенията се изнасят в края на май. Разстоянието между тях трябва да е 20-25 см. Цъфти през лятото. Вечер и при лошо време съцветията се затварят. Газанията може да се използва в лехите, за украса на бордюри и дори в алпинеуми.

Източник: Вестник за градината

Спирея – Майски сняг

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 28-04-2009

Тагове : , , , , , , ,

spiraea1Спиреите са много популярни и също толкова красиви храсти. Народът ги е нарекъл майски сняг, защото отдалече изглеждат именно като купчина сняг всред раззеленилата се поляна. Спиреите са богати на видове, различават се както по цвета на багрите, големината на цветовете, по времето на цъфтежа, формата и големината на храстите. Едни от видовете цъфтят през цялото лято, други се обагрят в розово и дори червено. Повечето видове са големи храсти, на които трудно можем да им направим някаква конкретна форма – те наистина приличат на голяма купа от сняг.

Освен най-популярния в България вид, известен под името майски сняг, в градинските центрове може да потърсите и бумалдовата спирея, която е малко храстче с топчести съцветия от розови цветове; подобна на нея е и японската спирея, която обаче има по-малки цветчета и по-едри листа; върболистна спирея, чийто цветове оформят конус, наподобяващ розова или бяла свещ; билардовата спирея също цъфти в розово и е предпочитана за озеленяване на по-хладни места. spiraea2_1
От спиреите, които цъфтят в бяло може да потърсите: кантонската спирея; белоцветната спирея, която идва от Япония и цъфти почти през цялото лято, но не е много популярна у нас; сливолистна спирея с малки бели цветчета като бонбонки.
А ако искаме храст, който да цъфне максимално рано през пролетта може да се спрем на тумбергиевата спирея.

Както виждате има голямо разнообразие на видове, но не се различават съществено един от друг. Някои видове могат да се объркат, защото се различават именно по гъстотата на съцветията, по големината на цветовете и листата. Но пък дори да объркаме и да си засадим малко по-различен вид, от онзи, който сме харесали не е страшно, защото всички са красиви.
Подходящи са за паркове, големи градини или естествено “боядисана” през лятото бяла ограда. За да могат да се отглеждат и в по-малките градини са селектирани видове, които са доста по-ниски и компактни.
Спиреите са лесни за отглеждане при нашите климатични условия. Те са от растенията, за които можем да кажем, че се гледат сами.

Източник: www.zeleno.bg

Висяща кошница - стъпка по стъпка

Запазено под (Балконски растения, Градини) by Admin on 27-04-2009

Тагове :

111Висяща кошница - стъпка по стъпка Използвайте кошница от тел с диаметър поне 25 - 26 см. и дълбочина 22 - 24 см. Колкото по - голям е контейнерът, толкова повече растения ще може да комбинирате.

Накиснете достатъчно количество сфагнов мъх във вода за няколко минути. Изцедете излишъка и разпределете мъха с притискане по вътрешността на кошницата и по горния ръб, за да покрие телта.

Направете множество дупки в мъха от вътрешната страна на кошницата. Във всяка дупка пъхнете различно растение (от вън навътре). Добре е да са близо едно до друго, както в градината. В долната част е добре да сложите някое увивно, като например бръшлян. Накрая напълнете кошницата до ръба с подходяща почвена смес.

Засадете няколко вида и отгоре, като за целта повдигнете малко пръст и после я върнете в кошницата. Притиснете горния слой и полейте обилно. Добавете бавно разграждащ се тор. Поливайте умерено всеки ден.

Източник:  www.zadoma.com

Дрянът - надежда за здраве

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 27-04-2009

Тагове : ,

drqn_1Дрянът е българското вълшебно дърво – нашата надежда за бъдеще, здраве и живот. Той присъства в много наши обичаи, използва се за наричания и гадания. Какво е коледната питка без дряновите клонки или новогодишната баница без нито едно дряново клонче? Дрянът участва в коледната украса на българина, той е и дървото, с което сурвакаме за здраве и плодородие. Цветовете му са жълти и са разположени на къси странични разклонения, по две, по три, по четири. Именно заради това разположение са предпочитани за късметчета в новогодишната баница. Особено на времето, когато не е имало хартия се е наричало, например, че две пъпки са за здравето на телетата, три за кравите и т. н.
В днешно време, когато отново се връщаме към екологичния начин на живот, това е една drqn_24добра традиция за възстановяване.

За тези, които са виждали дрян само във вид на сурвачка, ще подчертаем, че обикновеният дрян (Cornus mas) е дърво. И ако сте си запазили дряновото клонче от Нова година и предвидливо сте го натопили във вода, вече се радвате на първите цъфнали пъпки. Цветовете на дряна са жълти, разположени едно срещу друго и цъфтят още преди да се е разлистил.

Имат специфична форма и не приличат на никой друг цвят. Дрянът е първото дърво, което цъфва в България. Той е и първата медена глътка за пчелите, които събират неговия прашец като най-скъпоценното и животоспасяващо биле на света.
Плодовете на дряна – дренките, както всички знаем, имат стипчив вкус и узряват късно през есента.
Дренките са идеални за компот, действат запичащо, кръвоспиращо и понижават температурата. Действат успокояващо и като отвара при възпалени венци. Съдържат плодови киселини, захари, както и Витамин C в големи количества.

В българската природа дрянът се среща най-вече в широколистните гори, но спокойно може да го отглеждате и в домашната си градина. Има различни видове декоративен дрян, който може да се използва за естествени огради или като аранжировка в алпинеуми да краси градината ни и през зимата.

Цъфтящият дрян (Cornus) е едно от най-предпочитаните декоративни дървета в Америка. Листата на този вид дрян през лятото са тъмнозелени отгоре и сребристи отдолу, а през есента се обагрят в червено и блестят изключително красиво и романтично на нежното есенно слънце. Цветът на този тип дрян е много по-голям от нашия диворастящ, той е с около 7 см в диаметър, а селекцията на цветове е много разнообразна - от бели (каквито са тамошните диворастящи), до жълти, розови и червени.

Ако решите да си засадите такъв вид дрян, то е добре да е далеч от паркинги, климатици и други източници на топлина. Да имате предвид, че не е много претенциозно растение, но не издържа на дълги засушавания и не обича алкална почва.

А българският дрян, въпреки че не е толкова красив през лятото, ще ви цъфне още при първите топли дни и ще имате в градината си дърво с тънки жълти слънчеви паяжинки. А и винаги, когато ви потрябва дрян било то за новогодишната баница, сурвачка или просто добре огъваща се жилава пръчка ще имате под ръка.

Източник: www.az-jenata.com

Тагове