Финикова палма

Запазено под (Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 24-04-2009

Тагове : , , , ,

hollern_phoenix_roebeliniiФиниковата палма (на латински Phoenix - “Феникс” поради това, че след смъртта тази палма се възражда с млади издънки от корените) e род растения от семейство Палмови (Arecaceae), включващ 18 вида, чиито плодове са тип костилка, известни като фурми. Възрастния индивид представлява, дърво със средно тънък ствол, носещ на върха розетка от дъговидно извити перести листа. На ствола остават дръжките на отмрялите листа.

Период на цъфтене: август - септември. Съцветията излизат от пазвата на листата, като се има предвид, че на едно растение те биват, или мъжки, или женски,  т.е тя е двудомно растение. Плода (фурма) представлява продълговата ягода, с дължина 2-7 см, покриващ твърдо семе с продълговата бразда.

Размножаване: чрез семена или издънки. В рода има няколко вида, но като декоративни основно се отглеждат три вида:
•    Phoenix dactylifera (Същинска Финикова палма)
•    Phoenix canariensis (Канарска финикова палма)
•    Phoenix roebelinii

Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени сандъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения.

Родината на Канарската финикова палма са Канарските острови. Произхода на Phoenix phoenix-canariensis1dactylifera (в превод от латински означава: феникс имащ пръсти) е Месопотамия, но от дълбока древност се отглежда като културно растение в Северна Африка, Индия. Напоследък се отглежда в Южна Европа и Америка, като парково растение. Възрастните индивиди имат право, достигащо до 30 метра стъбло. Наричат е още пясъчна красавица. По думите на един арабски поет, краката на тази палма са във вода, а главата ѝ в небесния огън, което говори, че тя е класическо оазисно растение. Тя един от екзотичните представители, отглеждани у нас като стайно растение. Напоследък на някои места в България се отглеждат на открито, като изискват зимните месеци да бъдат покривани с предпазваща от студа конструкция и поставянето на източник на топлина. Според някои ентусиасти зимата на 2006-2007 г. е била благосклонна и е пощадила незащитени финикови палми, засадени на открито.

Трябва да поливате растението с филтрирана водя, като количеството е съобразено с възрастта и големината на палмата. Финиковата палма трябва често да се оросява. Тори се през периода на израстване на всеки 14 дена. Като всеки пустинен вид, палмата има дълги корени, които проникват на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да се забележи лесно – още на втората година корените на финиковата палма излизат през дупките на дъното на саксията. Това налага ежегодно пресаждане.

По-младите растения предпочитат полусенчесто място, докато по-старите екземпляри се чувстват по-добре на светло, без обаче да са изложени на пряка слънчева светлина. През цялата година финиковата палма изисква температура от 18-25 C, но не близо да се държи в близост до отоплителни тела. Не обича сухия въздух.

Растението може да се размножава с отводи или издънки, но най-добре е да се използват костилки. Въпреки, че семената са твърди, те поникват за около два месеца. Подготвя се смеска от градинска почва, пясък, дървени стърготини и торф.Съдът може да се покрие с тъмна хартия, за да се запази влагата. Полива се редовно. Когато поотраснат растенията се засаждат в отделни саксии. Тези палми изискват високи, тесни и добре дренирани саксии.

Източник: www.cvetq.info

Гениста/ Жълтуга

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 24-04-2009

Тагове : , , ,

110Жълтугата приляга и на оголените склонове и за дворските градинки

Като малко слънце през горещите летни месеци блести на пясъчния морски бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове храстът Гениста. Той е многогодишен и се нарича още Жълтуга.
На височина достига до 1 метър. Богат е на разновидности. Разнообразието е най-вече в листата на различните видове, които варират по форма от елипсовидни до удължени, или като иглици, а някъде въобще липсват. Вместо листа върху бодливите клонки направо като пеперуди са накацали цветовете. Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива - мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта.

Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове.
Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.213

Освен че жълтугата е медоносна, тя е и лековита. Помага срещу гнойни рани чрез налагане външно, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството.

Видове:
• Много красива е Гениста сагиталис, или още така наречената “крилата гениста”, която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.
• Друг удобен за алпинеуми вид е Гениста румелика. Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 сантиметра. Листата на румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е предпочитан вид у нас.35
• Често срещан за нашите условия е и храстът Хениста германика. Той е с бодливи клонки и елипсовидни листа, цветовете му са дребни и яркожълти. При този вид трябва да избягваме почви, съдържащи вар.
• Най-красив от всички тези видове храсти е Гениста лидия, който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през май. Цветовете в златистожълто са изключителни.

Как се хваща
Жълтугата се размножава чрез семена, които узряват в продълговати сплескани шушулки и се берат към края на септември и октомври. Препоръчително е посевът да се извърши още през същия сезон, не е желателно да се чака до пролетта. Тогава преди посева твърдите бобови зърна трябва да се третират с гореща вода.

Източник: www.zeleno.bg

Стайните растения през пролетта

Запазено под (Грижи, Стайни растения) by Admin on 23-04-2009

Тагове : , ,

stainiЦветята са като децата, когато стане по-топло, по-светло те избуяват и се нуждаят от повече внимание и грижи.

През март трябва да ги приготвим за новия активен сезон. Ако за децата купуваме къси панталонки и тениски за лятото, за цветята трябва да предвидим нова почвена смес.
Почти всички стайни растения се нуждаят от пресаждане и подменяне на най-горния слой почва. А всеки любител на цветята през пролетта се изкушава да увеличи колекцията си с нови придобивки – да си купим ново цвете, да си откраднем клонче от тук, да помолим комшийката да ни даде от онова хубавото жълтото цвете, което миналата година така си харесахме.

Цветята се нуждаят и от активно наторяване. Най-лесно е да използваме течна тор, следвайки указанията на опаковките и да поливаме цветята с тази смес веднъж седмично.

Тези от цветята, които изпращаме на летен лагер на балкона, трябва да ги подготвим за това. Да подрежем и отстраним изсъхналите клончета. Да начупим и разсадим мушкатата и сакъзчетата. Ако са спали през зимата е време да ги изнесем, наторим и да осигурим достъп на въздух в почвата – разчовърквайки с клечка.

През пролетта стайните растения се нуждаят и от нов режим на поливане – от по-оскъдно или никакво поливане към веднъж в седмицата или ежедневно поливане и пулверизиране.

В началото се действа като при захранване на бебета – трябва да им сипваме по малко staini_21вода, като се съобразяваме дали да бъде близко до коренчето или в паничката – в зависимост от вида растение – и малко по малко да увеличим дозата.
Кактусите например се поставят на по-светло място и им се дава първата глътка вода след зимния сън.
Ако искаме да имаме красиви пролетни цветя на балкона, но сме пропуснали момента да си засадим луковички, сега е времето да направим композиция, като купим вече отгледани цветя. Може да комбинираме нарциси, лалета, теменужки, иглики, зюмбюли и парички, с готов разсад и само да ги засадим в подходящи сандъчета или саксии. Хубаво е при създаването на цветни композиции да се съобразяваме с височината на цветята и цветовия синхрон.

Предварително трябва да огледаме балкона, верандата, перваза или въобще мястото, където ще отглеждаме нашите саксийни растения. Обикновено мястото е ограничено и затова комбинирането на различни видове растения в едно сандъче се оказва винаги печеливша и много добра идея. Трябва да имаме предвид, че почвата в сандъчетата бързо се изтощава и затова честото подхранване с тор е от значение.
За балконските цветя, които често се местят насам-натам са по-подходящи по-леките пластмасови саксии. Ако държите да са декорирани – лесно може да ги украсите, стига да имате време и желание.

Източник: www.az-jenata.com

Хавортия/ Haworthia

Запазено под (Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 22-04-2009

Тагове : ,

haworthiaОписание:
Хавортията е многогодишно тревисто растение с красиви декоративни листа, дебели и сочни, и малки едва видими цветчета. Най-красивият и лесен за отглеждане вид е растение с бели перлени брадавички, като ръбовете на листата им често са назъбени или на ресни. Всички видове от това растение са малки и разклонени.
Цъфти най-често в периода март-юни.
Грижи:
През лятото оптималната температура за нея е 20 С, а през зимата – 10-12 С. През зимата поливането се редуцира до минимум, но все пак внимавайте да не изсъхне напълно корена. Полива се само когато почвата е напълно изсъхнала.
Торете веднъж месечно от април до септември.
Пролетно време на всеки две години се пресажда в градинска почва. В противен случай отхвърлените от самата нея стари корени ще загният в саксията. Има малка коренова система, затова я отглеждайте в плоски саксии.
Място:
Най-подходящото място за отглеждане на хавортия е светло, без пряка слънчева светлина. Предпочита, дори обича сухия въздух.
Размножаване:
Размножава се чрез резници или дъщерни розети.

Източник: www.zadoma.com

Вашингтония/ Washingtonia

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 21-04-2009

Тагове : ,

washingtoniaРодът обхваща два вида ветрилни палми, които външно приличат на Pritchardia, чийто подрод са били до 1879 година. Washingtonia развива здрави, издути в основата солитерни стъбла, които стават много високи и образува почти кръгли ветрила, които за разлика от много  видове палми, не падат, когато достигат определена възраст, а се обръщат надолу и обвиват ствола като облечени една над друга фусти. Оттук и точното американско наименования. В търговската мрежа се предлагат:
- Washingtonia filifera
Тя достига височина над 20 м при диаметър на стъблото 1 м. Дръжките на зелените до сиво-зелени листа са отчасти много бодливи, а сегментите са разрязани на върха. Между сегментите висят много дълги, бели, отчасти къдрави нишки. Плодовете са овални, дълги ок. 6мм и черно-кафяви.
- Washingtonia robusta
За разлика от предишния вид, стъблото, което в основата си има форма на слонски крак, е с диаметър само 25 см. Без листните основи то е грапаво и сиво-кафяво на цвят. Ръбовете на листните дръжки на младите растения са изцяло покрити с бодли. В горната си част дръжките са с червено-кафяв оттенък. Нишките между листните сегменти, както и въоръжението на листните дръжки намаляват с напредването на възрастта.
Основата на листните дръжки заедно със ствола имат живописен вид. Вашингтониите растат доста бързо и в голям съд може да достигнат над 2 м  ширина и 3 м височина.
Култивиране: Вашингтониите са любими декоративни растения и са подходящи за култивиране в саксии и контейнери. Като типично растение за студена къща, през зимата те не трябва да бъдат на много топло и тъмно място. Растенията образуват голяма коренова маса и затова трябва да се прехвърлят в по-големи съдове по-рано от други родове. Пресажда се, когато е необходимо, в хранителна тревна или компостна пръст.
Семейство: Arecaceae, палмови.
Произход: Родината на палмата е северозападно Мексико и югозападната част на САЩ. Тя се среща заедно с друга растителност в района, в долините, близо до водни басейни, но също така и в сухи области.
Място: Старите екземпляри на слънчево, а младите на светло до полусенчесто.
Субстрат: Оптимална пръст или глинеста  градинска пръст с пясък.

Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се наторява през 14 дни с намалени дози.

Важно: Не се полива в сърцето на растението, за да не загнива.
Други грижи: Няма.
Презимуване: На светло при 5-8 С. Полива се малко. Младите растения се пресаждат през пролетта, а старите само ако туфата напира да излезе извън съда. Необходим е добър дренаж!
Вредители, болести: Щитоносни въшки.
Размножаване: През цялата година чрез семена.
Съвети за оформление: Вашингтонията е солитерно растение, което расте доста бързо и изисква много място.
Предупреждение: Опасност от нараняване по шиповете на листните дръжки.

Източник: www.zeleno.bg

Тагове