Конофитум/ Conophytum

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 29-05-2009

Тагове : ,

conophytum_11Описание: Конофитумът е сукулент и достига височина до 3-5 см. Тялото е под формата на сивозелено кълбовидно камъче, което е сплеснато отгоре и леко вдлъбнато. Цъфти от септември до октомври с яркожълти цветове с къси дръжки.

Грижи: Поливайте извънредно пестеливо. През лятото го поливайте с чаена чашка вода веднъж седмично. Преди цъфтежа около септември и началото на октомври го поливайте малко повече. Веднъж седмично го наторявайте с кактусова тор. Пресажда се през три години в песъчлива почва или в кактусова пръст.

Място: Конофитумът обича слънчево и топло място. Идеалното място за него е южния conophytum-spectabile_8101прозорец или през лятото го изнесете на балкона и му осигурете слънчева светлина. През зимата температурата трябва да е около 8 градуса, но не бива да пада под 5 градуса.

Размножаване:
Размножава се през май чрез семена. За целта му осигурете стайна температура около 21 градуса. растението е светлолюбиво и затова семената не бива да се покриват с пръст.

Източник: www.zadoma.com

Свежи…

Запазено под (Галерия, Градини) by Admin on 28-05-2009

113

219

34

43

63

73

82

9

10

Цветният бордюр създава настроение

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 27-05-2009

Тагове : , , ,

gardenСвикнали сме да живеем с граници, да очертаваме периметри и да маркираме територии. Така е и с пътечките в градината, алеите в парка. Очертаваме ограниченията в пространството с камъни, огради, решетки. Същото практикуваме и по отношение на духовните ни граници.
Ясно е, че в живота без граници не може, но далеч по-красиво и уютно е ако ги очертаем в ярки цветове и ухания.

Цветният бордюр представлява тясна ивица, например от 50 см до 2 м. Той минава по протежение на пътечката или до оградата. Цветният бордюр може да очертава разнообразни форми, да криволичи, а където ивицата завива да се посади контрастиращо цвете за акцент или да се постави градинска амфора.
Цветните бордюри обикновено се засаждат от ниски еднотипни цветя, но може да се използват различни видове, които са на приблизително една и съща височина. Респективно бордюрът ни да бъде едноцветен или многоцветен. В зависимост от времето на цъфтеж може да бъде сезонен или постоянен. Можем да засадим и няколко цветни бордюра. Например първият да бъде пролетно бял от кокичета, след като те прецъфтят да имаме бордюр от теменужки, а лятото от ниски пъстри карамфилчета.

Най-лесно и целогодишно е бордюр от здравец или чимшир. Тогава ще трябва да се грижим единствено за оформянето му.

Ако искаме всяка година да имаме различен цветен бордюр можем да използваме едногодишни растения, а ако не ни се занимава е по-добре да избираме многогодишни видове. Ако харесваме бордюрни рози можем да засадим в комбинация с райграс. Но трябва да знаем, че оформянето на красива градина и ефектен цветен бордюр е като поддържането на дълга, здрава и красива коса – изисква много грижи, постоянство и желание.

Източник: www.az-jenata.com

Цветята виладжии

Запазено под (Грижи, Интересно, Стайни растения) by Admin on 26-05-2009

Тагове : , , , , , , , ,

241През лятото стайни цветя излизат на отдих в градината
Има няколко растения, които през зимата живеят в стаята на перваза на прозореца, а през топлите летни дни те вече са намерили ново място в градината. Между тях са много популярните и обичани фуксия, циганче, пеларгония, колеус.

През пролетта всички се изнасят навън, където се засаждат в лехата след като приключат зимните студове. През цялото лято тези растения цъфтят, а през есента можете да изрежете от тях резници, които да приберете вкъщи, за да се вкоренят. След това можете да ги засадите в съдове с почва и през студените месеци те да прекарат времето си взирайки се през прозореца.

Преди тези растения те се считали за чисто стайни, а сега се оказва, че те могат да се чувстват прекрасно през лятото в лехата, а освен това има и специално разработени сортове, които са устойчиви към различни, в това число и улични условия.

Обичките свалят украсата си, ако се местят1_fuchsia_magellanica_4e0
Обичките  или фуксията (Fuchsia) обича свободата на гората, откъдето идва и досега не обича силното слънце. Обича умерения влажен въздух, предпочита прохладата и температурата около 20 градуса и по-прохладните нощи. В топлите помещения растението се чувства потиснато, престава да цъфти, падат му листата и цветовете. През лятото фуксията обича силното поливане както вкъщи, така и в градината. За да цъфти дълго и обилно обичките трябва да се подхранват редовно, но не по-рядко от един път на седмица, с минерални торове. По време на цъфтежа растенията не трябва да се местят, нежелателно е дори да се обръщат, тъй като обичките много се “обиждат” на всяко изменение в условията на своя живот. Те могат да престанат да цъфтят и дори да им окапят цветовете и пъпките.

Декоративната коприва страда от слънцето2_coleusconfetti
Колеусът или стайната коприва (Coleus) е тревисто многогодишно растение, което все по-често се отглежда като едногодишно. Стеблата му са ребрести и сочни, а цветовете събрани в малка четка. Колкото е по-суха почвата, колкото по-рядко се полива растението, толкова по-бързо то започва да цъфти. Красотата на стайната коприва се създава от листата. Ако го поставите на най-светлото място в стаята, то цвета на листата ще бъде много наситен, а мъха по тях още по-забележим. В градината колеуса понякога страда от жарките лъчи на слънцето, затова трябва да му създадете рехава сянка или да го засенчвате по обед. При слабо осветление листата губят яркостта на окраската си, в тях се появява много зелен цвят.

3_guineaimpatiens1Шареното циганче трябва да е нахранено
Циганчето (Impatiens) е непретенциозно растение, което се среща в много къщи. В продължение на няколко месеца то ни радва със своите скромни, но много мили цветове в различна окраска. Циганчето расте добре както на осветени от слънцето, така и на засенчени прозорци. Не понася само летните горещини по обед, но някои от сортовете са приспособени и към това. Оптималната температура на въздуха за него е около 18-20 градуса, а през зимата малко по-ниска – 15-20 градуса. Полива се редовно и обилно, през зимата малко по-слабо, но не трябва да се допуска изсъхване на почвата и застояване на вода в субстрата. На всеки две седмици обаче трябва да подхранвате растението.
Ако циганчето зимува в топло и сухо помещение, листата му могат да окапят. Ако го “подстрижете” и го пренесете в градина си през пролетта, още през тази година ще се радвате на краските му.

4-pelargonium1Пазете мушкатото от вода по листата
Мушкатото или пеларгония (Pelargonium) идва от Южна Африка, но и у нас то може да се отглежда лесно. Почти всички сортове имат на листата си подковообразна рисунка. Цъфти в различни цветове, мъхести и гладки. При внимателни грижи, мушкатото може да цъфти през цялата година.
През зимата растението трябва да намери място на слънчевите източни или западни прозорци на температура не по-висока от 15 градуса. През студа поливките се ограничават и се следи водата да не попада на стеблата и листата. Увехналите цветове се махат, а загнилите части се изрязват до жива тъкан.

През лятото обаче пеларгонията се нуждае от добро поливане, като не се допуска застояване на водата в съда. Особеното през лятото при отглеждането на мушкато е, че след като го изнесете навън до края на август трябва да го подхранвате ежедневно, особено с калиеви торове, заради вегетационния период. Трябва да се помни обаче, че растението не понася органичните торове.

Източник: www.zeleno.bg

Божурът – символ на просперитет

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 25-05-2009

Тагове : , ,

bojurБожурът (Peonia) има древна история. Както на повечето красиви цветя, родината му е Китай, а китайското му име е (най-красив). И наистина, когато погледнем една цъфнала градина, погледът ни се спира на голямата туфа едри, наситени цветове. Божурът е култивиран преди повече от 4000 г. и е много почитан и обичан в Китай. Той се е превърнал във флорален национален символ, заел е своето място в китайския календар – на него е кръстен четвъртият месец от годината – с романтичното за нас име – Луната на божура.

Божурът е знак за просперитет и ако го имаме в градината си, той ще привлича богатството.

Божурът триумфира и в Гърция, където трайно се настанява в митовете и легендите. Голяма част от тях акцентуват на лечебната му сила. Разказва се, че по времето на Троянската война Хадес и Арес били жестоко ранени и единственият лек, който успял да ги спаси било билето направено от корените на божура. Поверията мълвят, че при пълнолуние в цветовете на божура се ражда мощна сила, която може да излекува всяка болест, а семената на такива божури светят в тъмното.

Днес божур може да видим почти навсякъде в различни колоритни багри, като храст или bojur_2като дърво. Използва се за пищна украса в градината. Селектирани са различни видове, като се подчертава на големината, аромата и багрите. Можем да видим чисто бели божури, кремави, жълти, розови, червени, пурпурни, та дори цялата гама до черни. Божурът, който основно отглеждаме у нас е от семейството на тревистите и достига височина до 1.5 м. На есен надземните им части умират, а на пролет отново се възраждат. Още преди първата слана е добре да отрежем стъблата почти до корен, за да ги подготвим за зимата. В никакъв случай не трябва да режем храстовидните божури, защото няма да се развият.

Божурите виреят добре у нас, тъй като предпочитат области с по-хладен климат. Различните сортове божури цъфтят по различно време. Ако си набавим ранен, среден и късен божур ще имаме в градината си разкошни ароматни топки през цялото лято. Важно е да ги съчетаем по височина и по време на цъфтеж. По-ниските могат да са невероятен цветен бордюр в градината. Те не са претенциозни, но предпочитат хумусни почви. Затова на есен е добре да разпръснем около корените му компост или гранулиран тор, за да ги предпазим от студовете през зимата и да подхраним почвата. На пролет можем да ги подхранваме с прегорял оборски тор.

Божурите се засаждат през есента, засаждат се по обичайния начин. В дупката, която сме изкопали поставяме малко пясък, прегоряла оборска тор, затрупваме с почва конусовидно, утъпкваме почвата, за да няма въздух, и поливаме. Трябва да имаме предвид, че божурът се развива бавно и на новонасадено растение ще му отнеме 3-4 години, преди да започне да цъфти. През този период, докато се вкорени и се почувства у дома си, трябва да го поливаме по-често и по-обилно. Веднъж захванал се, божурът ще се чувства господар на градината ви. Дори розите ще го гледат с мъничко завист, когато той развие буйната си зелена грива и я отрупа с ярки и ароматни цветове.

Източник: www.az-jenata.com

Тагове