За опитните цветари - Вълча ябълка

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 30-06-2009

Тагове : , ,

aristolochia-arboreaОписание: Семейство - Aristolochinaceae.
Аристолохията има здраво увивно стъбло и сърцевидни листа, чиято горна част е тъмнозелена, а долната - синьозелена. Растението е само за опитни цветари – изключително трудно за отглеждане.

Цветовете са изключително ефектни - големи и необичайни, фуниевидни в тъмнолилаво. А и ароматът му е странен – на мърша. Растението цъфти през лятото, но ще цъфне след няколко години. Най-често умира внезапно.

Грижи: Около саксията трябва да има много простор, за да се увива. Дългите лози се увиват около подпори. Възможно е да култивирате аристолохията като висящо растение в големи кошници.

Вълчата ябълка няма период на покой и следователно поливането е еднакво през всички сезони - обилно с филтрирана вода. Редовно оросявайте с вода листата му без да мокрите цветовете.

По време на растежа се тори всяка седмица. Не се пресажда. През зимата подрязвайте, за да стимулирате растежа.
Място: Най-добре е отглеждате вълча ябълка в зимна градина.
Размножаване: Размножава се чрез резници през късната пролет.

Източник:  www.zadoma.com

Вистерия на балкона

Запазено под (Балконски растения, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 26-06-2009

Тагове : , ,

17Един от най-атрактивните видове за вертикално озеленяване у нас е вистерията, която макар че цъфти за сравнително кратко през пролетта, е истинска атракция. Този вид ни впечатлява преди всичко с едрите си гроздове от лилави цветове, които са позната гледка. За вистерията има и няколко заблуди, първата от които е, че тя е скучно растение с цветове само в една багра. Това обаче не е вярно и лесно може да се намерят сортове с по-тъмни, по-светли или дори бели цветове.  Вистерия е едро мощно растение, което освен с цъфтежа си прави впечатление и с мощното си стъбло, което привлича вниманието както през  лятото,  така и пере зимата. Листната и маса е нежна, свежо зелена и доста плътна, поради което тя е извънредно ценна като покриващ вид. Вистерията може да бъде използвана на всеки балкон, стига да имаме желание за едро и обемисто растение. Най-често растенията се засаждат в градината или пред блока, след което се качват на балкона. Този вариант дава оптимални условия за развитие на вистерията и прави поддържането и много по-лесно. За да има ефект на балкона, засадената в градината вистерия трябва да се поведе по шнур или друга опорка до балкона. Този вид може да стигне дължина на основното си стебло до над 15 метра,  което го прави  подходящ и за по-високи балкони. Често поради различни причини няма възможност растенията да се 211отглеждат под сградата, поради което се налага, ако желаем лилавият водопад на вистерията да облее нашия балкон да я отглеждаме в съд. Този вид макар че се развива като мощно растение, понася идеално отглеждането в контейнер . В северна и западна Европа той често се отглежда в контейнери дори в градината.  За вистерията изберете голям съд с объем минимум 30-40 л. Растенията ще нарастват бързо в началото, но в последствие силата на растеж ще започне да намалява. Отглежданите в конбтейнер растения задължително трябва да се подхранват от пролетта до средата на месец август, два или три пъти месечно, с комплексни бързо действащи  торове. Като катерливо растение вистерията се нуждае от конструкцията по която да се развива. Най-често за конструкция се използва парапетът на балкона, когато той е ажурен. Ако той не може да служи като опора за развитие на растенията, трябва да предвидите конструкция. При този вид може да не се изграждат плътни решетки и други, а само да се прекрепят основните кордони, от които излизат по тънките клони и леторасти.
Да направим отвод от вистерията.

Макар вистерията да е един от най-ефектните ни увивни видове, може е да се намери трудно в градинските центрове. Това намира своето просто обяснение, че се размножава по вегатативен път само чрез отводи,  което кара производители на посадъчен материал да я избягват. Честно у на се внасят пакетирани растения от Холандия, но те се намират трудно и не винаги са в добро състояние, когато ги купуваме.

Вистерията се размножава сравнително по прост начин чрез отводи. Техниката на отводите е добре позната на всички любители като при вистерията няма нищо различно. Една клонка се навежда до почвената повърхност. На участъка от клонката, който остава най-ниско в почвата се прави нарез,  който се запълва с почва, след това клонката се закрепва за дъното на ямката с тежък камък или метална скоба, след което се покрива с почва и редовно се полива. Когато вистерия се катери по балкона, може да направите отвода в саксия, като всичко в технологията е същото с тази особеност, че клонката се превързва с въженце, прекарано през дренажните отвори на съда.

Отводите от вистерия се залагат през май и са вкоренени сравнително добре до началото на октомври, когато е препоръчително да се отделят и да се засадят в градината или в самостоятелен съд.

Източник: www.zeleno.bg

Рамонсия/ Ramondia

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 26-06-2009

Тагове : , ,

ramondia_02Рамонсия (Ramondia) известна още като Рамонда се отнася към сем. Gesneriacea. Към този род принадлежат 3 вида, произхождащи от Южна и Югоизточна Европа.

За нас от значение е видът, който е ендемит за Балканския полуостров – Romonda serbica – сръбската рамонда. У нас тя се среща само в природата на Севорозападна България – района на Монтана. Това са много ниски многогодишни тревисти растения, които достигат едва 10-12 см височина. Развиват приземна розетка от листа. Те са обратно яйцевидни, назъбени по периферията. От горната страна са покрити с редки, а от долната – с гъсти ръждиви власинки. Слабо разклоняващите се цветоноси се показват между листата. Цветовете са дребни, до 2 см в диаметър. Баграта им е гълъбово-синя до лилава и бяла. Цъфтежът протича през април-май.
Биологичните изисквания на растенията лесно се задоволяват. Те предпочитат да се развиват на сянка или полусянка. Почвата трябва да е лека, варовита. Издържат дълго време на засушаване. Много важно е за е за тези растения да се избират места със северно изложение или на сянка. Те са отличен материал за оформяне на групи върху скални терени или да се използват за зацветяване на алпинеуми.

Как да я размножим

Този вид може да се размножава със семена. Те са много дребни, затова се засяват в саксии в много фино пресята смес от добре разложена листовка и пясък. Не се покриват със смеската, а над саксията се поставя стъкло или прозрачен полиетилен, който остава до поникване на семената.. Влажността се поддържа чрез фино пулверизиране. Укрепналите поници се пикират. Когато пораснат, се изнасят на постоянното място. Осигурява се хранителна площ 12 x 12 см.

По-често растенията се размножават чрез разделяне на коренищата. Това се извършва рано през есента. Много рядко се вкореняват и листни резници.

Източник: Вестник за градината

Акебия, Шоколадова лоза/ Akebia quinata

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 25-06-2009

Тагове : , ,

210Описание: Пищно увивно растение от сем.Lardizabalaceae, достигащо често височина до 10 м.

Родина са и Китай, Япония и Корея. Може да се развие като дърво или храст. Има петделни тъмнозелени заоблени листа, на гроздове. Цъфти през пролетта (март/април) с уханни бели цветове с пурпурен център. Образува ядливи плодове с деликатен вкус.

Грижи: Изключително издръжливо на неблагоприятни условия растение. Младите растения трябва да се пазят от слани и внезапни застудявания.

Място: Вирее и на сянка, но за да цъфне има нужда от умерено слънце. Предпочита влажна, добре отцеждаща се почва.

Размножаване: Лесно, от семена.

Съвет на градинаря: Подкастря се до желаната височина.

Източник: www.zadoma.com

Балсамово дърво

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 24-06-2009

Тагове : , , ,

myroxylonВ Сан Салвадор, Гватемала и Хондурас растат цели балсамови гори. Техните дървета от вида Myroxylon balsamum var. pereirae (сем. Papilionaceae ) са източник на ценен балсам, наречен перувиански, който е течна маслена смола с миризма на ванилия. Смолата изтича от наранените стъбла на балсамовите дървета. За да се получи, кората на дървото се удря с тъп предмет. След две седмици кората пада, а от образувалата се рана се отделя балсам. За да се увеличи потока на изтичане, раната се изгаря до овъгляване на повърхността и, а после се увива с парчета плат. Понеже изгарянето на дървото става с главни на голяма височина, това изисква доста сръчност. Парчетата плат, напоени с балсам, се изтискват, а  полученият балсам се вари във вода и се излива във варели. Тази манипулация с осакатяване и изгаряне на дървото продължава 6 седмици, при което от едно дърво се получава средно 2 кг балсам. Насмоляването може да започне при 10-годишни дървета и да продължи, докато станат на 30 години.

Перувианският балсам намира приложение в парфюмерийната промишленост и като средство, което създава трайност на ароматите в хранителната промишленост. Прилага се в лечебната практика като антисептично средство. Бил е популярен през Втората световна война като средство за по-бързо „узряване” на гнойните рани.

Начинът за получаване на перувиански балсам е описан за първи път през 1576 г., но после получаването му е било забранено. Едва през 1860 г. Англииският аптекар Дорът е описал и илюстрирал произвеждането на балсам.

По вид дървесината на балсамовото дърво напомня махагон и се цени в строителството и в мебелната промишленост.

Източник: www.zeleno.bg

Тагове