Съвети за разсаждане и размножаване на цветята

Запазено под (Градини, Грижи, Интересно, Проблеми, Растения/ Видове, Стайни растения) by Admin on 31-07-2009

Тагове : , , , ,

temenuga1Едногодишните цветя и двугодишните цветя /незабравка, едроцветна теменуга и др. / се размножават само чрез семена.

Многогодишните цветя могат да се размножават и чрез семена, и чрез разделяне, луковици, резници и от стъблото, и от коренището, а някои и чрез листни резници. Растенията, които не образуват семена поради дефекти на цвета от хибриден характер или други причини, се размножават само по вегетативен път.

Размножаване чрез семена
nezabravka1
Семената се засяват по няколко начина и на различни места в зависимост от особеностите на растението. Семената на цветя, които не понасят разсаждане /латинка, мак и др./, се засяват направо на постоянно място /мястото където растенията ще цъфтят/. Разстоянието между растенията се осъществява чрез проскубване.

Семената на двугодишните цветя /теменуга, незабравка и др./ се засяват през лятото в градината на полусенчесто място. Растенията се пикират още в ранна възраст също в градината на полусянка и през октомври се засаждат на постоянно място. Някои от тях започват да цъфтят още от първата есен.latinka1
Семената на летните цветя трябва да се засяват през февруари-март, за да се получат цъфтящи растения през май. Понеже тези цветя /пламък, циния и др./ не понасят температура под 0 градуса, могат да се засяват семената или в сандъчета, поставени в затоплени и светли помещения. През топлите часове на деня сандъчетата трябва да  се изнасят на слънце, за да се получат растения с по-дебели стъбла и гъсто наредени листа. Когато растенията започват да си пречат взаимно, те трябва да се разсадят в друго сандъче, където остават, докато мине опасността от пролетните слани.

Семената на саксийните цветя, които се размножават по полов път /примула, калцеолария, циклама и др./, също се засяват в топли помещения, но младите растения са по-деликатни и мъчно се отглеждат при обикновени домашни условия. Семената на многогодишните градински цветя с разклонен корен /които понасят разсаждане/ се засяват през април-юни в наторена градинска леха. Когато растенията поизраснат, те се слагат на 10-15 см. разстояние, а през есента се засаждат на постоянно място. Те обикновено зацъфтяват на втората година.

Източник: Цветята и градината

Хоста – невзискателна, но изключително декоративна

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 30-07-2009

Тагове : , , , ,

110Поне по един вид хоста трябва да имате във Вашата градина. Защото около нея и с нея, може да се постигне такъв декоративен ефект, какъвто се получава с малко на брой  растения. Хостите са невероятно декоративни коренищни растения, които бързо се разрастват в обширни плантации. Големите прикоренови листа са главното им украшение – различават се по форма, размер, багра и строеж. Камбанкоподобните цветове на хостите (бели, лилави или розови) се издигат над растението на високи цветоноси и създават причудливо зрелище по време на масовия цъфтеж в средата на лятото. Хостите са невзискателни към факторите на растеж, красиви и студоустойчиви, еднакво добре се развиват на сянка и на ярко слънце и отлично се съчетават с повечето декоративни растения. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от малки джуджета (5см) до гигантски, почти  двуметрови. Средната hostaвисочина на хостите е около 100 см. Ценят се много разновидностите с бели кантове по края на листата. У нас посадъчен материал от хоста – различни видове, може да се закупи от почти всички фирми, които предлагат луковични растения на пролет. Това  е най-подходящия сезон за засаждане на коренището.

Ако имате старо растение, пак през пролетта – през април, може да разделите туфата  и да разсадите хостата. Разделянето на туфата се препоръчва да се прави през 4-5 години през пролетта или есента, защото иначе растението се разраства прекомерно.

Засадените млади растения през първата година се нуждаят от редовно поливане. hosta_2Хостите се развиват добре на влажни, богати, неутрални или слабо кисели почви. Кореновата им система е мощна, което ги прави достатъчно сухоустойчиви. Закривайки големи пространства със своите листа, те на практика не се нуждаят от окопаване на почвата и борба с плевелите. Почти не се нападат от болести, но във влажна пролет могат сериозно да бъдат застрашени от голи охлюви, срещу които трябва да се заложат отровни примамки.

В градината хостите отлично се съчетават с иглика, здравец, напръстник, астилбе, аквилегия, папрати, есенни анемонии и други ранноцъфтящи и сенколюбиви видове.

Източник: Цветята и градината

Красивия амарант

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 29-07-2009

Тагове : , ,

amarantusВеликолепни яркочервени, пурпурни или златисти цветове, извисяващи се като огнени стълбове над зелените листа – амарантът наистина е впечатляващо растение.

Семейството му е голямо и към него принадлежат както непретенциозни представители като познатият на всички щир, така и декоративните петльов гребен, лисича опашка и много други.

Амарантът е едногодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение. Разпространен е в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Стъблата му се силни, изправени, разклонени.

Листата са едри, с разнообразна окраска в зависимост от вида. Цветовете са много малки, събрани в сложни класовидни съцветия с интересна форма. Семенцата му са дребни като песъчинки, но многобройни – около 500 000 за един екземпляр. Запазват кълняемостта си 5 години. Именно на тях дължи  признанието на атрактивна селскостопанска култура, което получил още преди хилядолетия.

Малко са растенията с толкова древна и драматична съдба като тази на амаранта. Коренното население на Южна Америка започнало да го култивира преди 8000 години и до идването на европейците той заемал положението на втора по значение зърнена култура след царевицата.

За инките и ацтеките амарантът бил не просто селскостопанско, но и лечебно, и amaranthсвещено растение. В негова чест се устройвали празници и се извършвали специални ритуали. Което никак не се харесало на испанските завоеватели. Те забранили не само религиозните церемонии, но и отглеждането на амаранта.

Упорито го унищожавали, наричайки го “растение на дявола”. Така той се запазил само в най-труднодостъпните и изолирани планински райони. Съвсем различно било отношението към него в Европа.

Красивите листа, ефектните цветове и екзотичният вид му осигурили място в градините още от ХVI век. И като цъфтящо, и като листнодекоративно растение той е красив и интересен. За съжаление у нас все още не е много популярен и се отглежда рядко.

Амарантът е непретенциозно и благодарно цвете. Обича топлината и светлината, подходящо за него е добре огряваното от слънцето място или леката полусянка. Въпреки че е устойчив на суша, редовното поливане влияе добре на растението и то се отплаща с обилен цъфтеж от края на юни чак до късна есен.

Амарантът расте бързо, особено ако му осигурите лека и достатъчно хранителна варовита почва. Размножава се с резници и със семена. Последният метод е лесен и бърз, но за съжаление често води до влошаване на сортовите качества.

Амарантът изглежда добре и в групи, и като самостоятелно растение. От него стават чудесни ниски или по-високи бордюри. Изглежда ефектно, засаден пред храсти или на цветни петна сред моравата.

Има по-ниски сортове, които могат да се отглеждат в сандъчета на балкона.

Изсушени и поставени във ваза, цветовете му остават красиви и могат да развеселяват стаята цяла зима.

Днес амарантът се счита за една от перспективните храни на бъдещето. Семената му съдържат много повече белтъчини в сравнение с тези на пшеницата, царевицата, ориза и другите зърнени култури.

Богат е на аминокиселината лизин почти колкото млякото. Освен това е изключително устойчив на болести, суша и горещина. Приспособява се лесно към новите условия, дори те да са непоносими за другите растения.

Като зърнена култура се отглежда в Централна и Южна Америка, в Китай и Индия.

Източник:  www.rozali.com

Ешолция

Запазено под (Балконски растения, Градини, Растения/ Видове, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 28-07-2009

Тагове : , ,

19Родината на това многогодишно растение, отглеждано у нас като едногодишно, е Северна Америка. Цъфти от май до октомври в жълто до оранжево. Има красиви едри единични цветове с 4 венчелистчета, които са отворени, само при слънчево време. Всеки цвят на ешолцията цъфти само един ден, но многобройните цветове красят градината Ви дълго време. Стеблата достигат 30-40 см.

Вирее на-добре, в добре отцеждаща се, песъклива почва, задължително на ярко слънце. Прецъфтелите цветове трябва да се почистват, за да се удължи цъфтежа. Не изисква наторяване. Понася добре течения и засушаване.

Размножава се чрез семена, през пролетта. Сеят се направо в почвата. Семената покълват за 10-12 дена.

Подходящо е за балкон.

Привлича пчели и други насекоми. Цветовете съдържат алкалоиди и флаваноиди. Тези вещества имат болкоуспокояващо и противовъзпалително действие.

Източник: Цветята и градината

Чести грешки при отглеждането на стайните растения

Запазено под (Възможни проблеми, Грижи, Стайни растения) by Admin on 27-07-2009

Тагове : , , ,

42-1Какъв по-лесен и хубав начин е да украсите дома си с естествена зеленина!

Оказва се, че това начинание не е толкова лесно, а често се допускат и грешки.

Какво да правите:
Периодично завъртайте саксията /сандъчето, защото растенията имат склонност да се издължават по посока на светлината, което разваля хубавата им форма.

Всеки месец измивайте листата с вода. Прахта пречи на слънчевата светлина да достигне листата и така блокира процеса на фотосинтеза и образуването на хранителни вещества.

Често почиствайте растението от изсъхнали листа и прецъфтели цветове.

Периодично подхранвайте.

Когато корените на растението обхванат цялата саксия, време е то да бъде пресадено в по-голяма.

Какво да избягвате:
Не прекалявайте с цветята вкъщи, за да не заприлича домът ви на джунгла. Вместо да подчертаете визията на едно помещение, можете напълно да го “скриете” в зеленина. Избирайте лесни за поддържане стайни цветя, освен ако не разполагате с много време и сте опитен градинар.

Не преполивайте цветята у дома. След това много трудно ще ги избавите от гъбичките и другите болести.

Не използвайте ледена вода за поливането. Това е истински стрес за растението.

Източник: www.zadoma.com

Тагове