Ехверия/ Echeveria

Запазено под (Градини, Растения/ Видове, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 24-08-2009

Тагове : , , ,

echeveria-roseaЕхевериите са едни от най-често отглежданите сукуленти, но малцина знаят истинското им име. Повечето любители ги наричат погрешно кактуси, а мнозина ги познават като пустинни рози.

Родът ехеверия наброява около 200 вида, произхождащи предимно от Мексико. Там те обитават разнообразни области – равнини и планински възвишения, където нерядко се случват минусови температури.

В зависимост от вида дължината на листата им достига от 3 до 30 см. Восъчният налеп, както и лекият мъх по листата, предпазват растенията от слънчевия пек и от сланите. При ярко слънчево греене восъчният слой се удебелява, поради което листата придобиват сиво-бял или синкаво-син оттенък, а краищата и връхчетата почервеняват. В жегите листата започват да се сбръчкват, което показва, че растенията остро се нуждаят от поливане.

Повечето ехеверии имат силно скъсено стъбло, но се срещат и храстовидни. В домашни условия дължината на стъблата и плътността на листните розетки зависят от  осветяването. На южни и източни изложения стъблата растат бавно и листата по тях се разполагат компактно. На западни и особено на северни прозорци рано напролет растенията се изтеглят, защото вегетацията започва при слабо  слънчево огряване. Там растенията не цъфтят, докато на южните почти всички видове цъфтят ежегодно. Цветоносът се появява обикновено през август-септември и в зависимост от вида достига 10 -50 см дължина, като понякога завършва с розетка от листа. Цветчетата са с форма на камбанка, от 1 до см в диаметър, плътни, покрити с восъчен налеп или с мъх, подобно на листата. На цвят са от бледо жълто-зелени до оранжево-червени, от външната страна по-ярки.

Към почвата ехевериите нямат претенции. През лятото изискват умерено поливане, защото не търпят излишна влага, а през зимата имат нужда от температура около 8-10 градуса и оскъдно и рядко овлажняване на почвата. За всеки вид е характерно определено количество листа в розетката, затова, дори част от тях да окапят поради неблагоприятните условия през зимата, растението си ги възстановява през топлия период.
Оригиналната красота на тези растения, съчетана с тяхната непретенциозност и лесно размножение, ги прави идеални за оригинални интериорни оформления като самостоятелни акценти или в съчетание с други сукуленти.

Съвети
Светлина: Растението е много светлолюбиво.
Вода: Внимателно оскъдно поливане.
Влажност на въздуха: Ниска, по скоро сух въздух.
Пресаждане: Само когато растението трябва да се подмлади.
Подхранване: Не е необходимо.

Източник: www.gradinata.bg

Как да си направим японска градина

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 21-08-2009

Тагове : , , , ,

1_pflanzenbilder-malus-floribundaСъвършенството на градината в източен стил е постигнато благодарение на  традиция, която датира отпреди 3 000 години. Първоначално японската градина е проектирана като място за съзерцание и медитация - място за интелектуално бягство от ежедневието.

Японската градина се състои от разположени стъпаловидно елементи, които символизират важни естествени елементи като вода, планини и гори. Използвани са сдържано по-прости растителни форми.

Malus floribunda (Декоративна ябълка)
Предпочита слънчево място, до полусянка и добре отцеждаща се почва. Цъфти с красиви, бледорозови цветове, излизащи от червени пъпки през април и май. Този облак от ефирни цветове закрива почти напълно дребните, светлозелени листа. Не достига много голяма височина. Образува малки, златисти плодчета, подобни на круша,  които се запазват често и през зимата, в по-меките климати.

Това елегантно декоративно дръвче е идеално за градска среда.

При засаждането се слага допълнително почва с добре изгнила тор. В периода на покой, се почиства от изсъхнали и изкривени клони. Съчетава се добре с клематис, седум, галантус и т.н.

Cyrtomium fortunei (Циртониум фортуней)2_cyrtomiu
Тази вечнозелена папрат вирее най - добре на сянка и полусянка. Изисква средно богата, но с голямо количество хумус и добре отцеждаща се почва. Има характерни черни стебла и светлозелени, широки листа. Почвата под растението не бива да изсъхва.  Има особено атрактивен растеж нагоре. Почиства се през пролетта от изсъхналите клони.

Camellia japonica ‘Elegans’ (Японска камелия Елеганс)
Вирее добре на частична сянка. Изисква влажна, добре отцеждаща се киселинна почва. Цъфти април и май.3_camellia

Този буйно растящ вечнозелен храст с формата на анемония, цъфти през цялата пролет с тъмнорозови цветове. Листата са лъскави и плътни. Те са идеална защита за рано цъфтящите многогодишни видове в градината. В по-сурови климати може да се отглежда в контейнер, който да се внася у дома при нужда.

Трябва да се пази от внезапни сутрешни застудявания, когато има вече образувани пъпки, както и от силен вятър. Пресушаването на почвата може да доведе до опадване на цветните пъпки.

Използвайте балансиран течен тор за подхранване в средата на пролетта и после отново през юни. Насипвайте добре изгнили листа и кори от бреза около растението всяка година. След като прецъфти, подрежете клонките са по-компактна форма.
В японската градинска композиция могат да бъдат използвани още: Acer palmatum, Rhododendron Blue Diamond Group, Ginkgo biloba, Wisteria, Abelia grandiflora, Aucuba japonica, Magnolia  soulangeana и др.

Източник: www.zadoma.com

Красиви букети - свежи от градината

Запазено под (Галерия, Градини) by Admin on 20-08-2009

Тагове : , , , , ,

1_ss_101127230

2_ss_101127220

3_ss_101164648

4_ss_101127215

5_ss_101022867

6_ss_100035169

7_ss_1000237132

8_ss_100161956

9_ss_100236965

10_ss_100236967

11_ss_100236970

12_ss_100236968

13_ss_101089284

14_ss_ctg517061

Източник: www.bhg.com

Ранункулус/ Ranunculus

Запазено под (Градини, Растения/ Видове, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 19-08-2009

Тагове : , , , , ,

ranunculus-asiaticus1Едно очарователно цвете - ранункулус, е вече чест гост в нашите домове и градини. На пазара може да се намерят както клубенчета и семена, така и цъфнали растения в саксии.
Ранункулусите са род тревисти растения от семейство Лютикови, наброяващи около 400 вида. Между тях има и едногодишни, и многогодишни. Латинското име идва от rana -жаба, и е свързано с влаголюбието на растенията. Видовете, които се срещат в българската флора, са известни с имената лютиче и жаблек.

В декоративното цветарство се отглеждат няколко вида, но с най-голяма популярност се ползва азиатският ранункулус. Неговите чудесни цветове при разпукването на пъпките приличат на розички, а когато се разтворят напълно - на мънички божури. Диаметърът им е доста голям -5-7 см, а ярките всевъзможни  багри - липсва само синята, не оставят никого равнодушен. Цъфтежът протича в средата на лятото в градините, а саксийни растения може да се намерят още в раннна пролет.

На височина ранункулусите достигат 30-40 см. Дълбоко нарязаните им листа са допълнителна украса.
Обикновено времето за засаждане на клубенчетата в градината настъпва през април, когато почвата се затопли достатъчно. Преди засаждането те се накисват за няколко часа в хладка вода, за да набухнат. В градината им се отрежда слънчево място или с лека полусянка. Почвата трябва да е хранителна и водопроницаема. За да се подобри съставът й, може да се внесе торф или добре угнил оборски тор.
Засаждат се на дълбочина 5-7 см.

От всяко клубенче след около 2 месеца израстват по няколко цветоноса с по няколко2_ranunculus-asiaticus-12 цветни пъпки. Те се разтварят последователно и цъфтежът трае дълго. От първите добре развити цветове може да се оставят няколко за семе. То узрява в началото на есента.
За съжаление ранункулусът не издържа на нашите зими и през есента се налага да изваждаме клубенчетата и да ги съхраняваме в сух торф или пясък до пролетта. По време на вегетацията всеки клубен образува 4-7 детки, които се използват за размножение.
Ако сме си събрали семена, може да ги засеем през март в сандъче с рохкава и леко влажна почва. Засипваме ги с тънък слой пръст, пулверизираме и покриваме със стъкло или полиетилен. Поставяме сандъчето на топло и светло място и всеки ден проветряваме. След около две седмици поникват първите малки ранункулуси. При температура около 20 градуса и много светлина те нарастват бързо и през май може вече да се засадят в градината. Ще цъфнат още същата година и даже ще образуват детки.
За да се развиват ранункулусите добре, трябва да се поливат редовно и да се премахват прецъфтелите цветове.

Ако сме закупили цъфтящ ранункулус в саксия, трябва да го настаним на светло и не много топло място. Полива се редовно и се подхранва с торове за цъфтящи растения. Така ще цъфти дълго време. Когато листата пожълтеят, се полива съвсем слабо и рядко, докато надземната част отмре.

През пролетта засаждаме клубенчетата или в градината, или отново в саксия.

Тайните на успеха
Светлина: Обилно слънчево греене.
Вода: Постоянно влажна почва.
Подхранване: С торове за цъфтящи растения.

Източник: www.gradinata.bg

Трънен венец, Исусов венец / Euphorbia splendens

Запазено под (Градини, Огради, Растения/ Видове) by Admin on 18-08-2009

Тагове : , , , ,

bichos012Описание: Исусовият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. Съществуват над 1600 вида от това огромно семейство, някои от които са добре известни по цял свят – Коледната звезда например. Tой е вечнозелен храст, достигащ на височина до 120 см., има големи твърди бодли и цъфти с червени цветчета.
Грижи: Полива се умерено през пролетта и есента, малко повече и по-обилно през лятото и почти никак през зимата (ако растението е навън и е изложено на ниски температури не се полива изобщо). Повърхността на почвата трябва да е суха между две поливания. При преполиване листата и стъблото може да се покрият с плесен.
Място: Обича светлите места. На сянка цъфти много малко или никак.
Размножаване: Размножава се чрез резници, които се подсушават добре и се оставят няколко дни на проветриво място да позасъхнат. Садят се в почва примесена с малко пясък – за по-добър дренаж.

Източник:  www.zadoma.com

Тагове