Романтични лилиуми за пейзажната градина

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 23-12-2009

Тагове : , , ,

liliummartagon2Лилиумът мартагон (Lilium martagon), известен у нас и като Петров кръст, се среща в голяма част от Евразия. Такова широко разпространение ясно говори за неговата непретенциозност и устойчивост. В градинарството тази култура се използва още от средните векове. Природната окраска на този лилиум, като правило, е розова или виолетова, често с пурпурни или кафяви точици. Изключение правят само някои диви форми от Европа, Сибир и Кавказ - с бели, тъмнооранжеви и дори жълти цветове.

Хибридните форми

Лилиумът мартагон е кръстосван с много близки видове, в резултат на което са се получили много хибриди, обединени под името Martagon Hybrids. Обикновено те зацъфтяват през юни. Окраската им варира от кремава и лимонена до розова и тъмночервена. Стеблата достигат височина от 1,2-1,8 м, в съцветията им може да има от 25 до 50 цвята, в зависимост от сорта и големината на луковицата. Някои от сортовете са се съхранили от ХІХ век, което говори за тяхната устойчивост, например Marhan, с яркооранжеви венчелистчета, покрити с червени петънца. Получената през 20-те години на миналия век група Backhaus Hybrids се отличават с високи до 2 м стебла, а окраската на цветовете е от кремава до розова и бордо. Досега много популярен е сортът Mrs R. O. Backhouse с оранжево-жълти цветове и червени точици от вътрешната страна на венчелистчетата и лилава отвън. През 50-те години се разработва нова хибридна група Paisley Hybrids, която се отличава с по-скромни размери - височина до 1,5 м и включва сортове с жълто-оранжева и пурпурна окраска. Kelmarsh има бели венчелистчета с пурпурни петна, Gay Lights е с жълто-кафяви с червено-кафяви петънца.Сортът Lilit пък има много тъмни, кафяво-пурпурни големи цветове, седящи на мощни стебла.

Агротехника на отглеждането

Мартагон хибридите са много устойчиви на студ и практически не боледуват за разликаlilium-martagon-01 от много други лилиуми, които са предназначени предимно за рязан цвят, отколкото за градината. На едно място те могат да растат без да се делят много години. Те не обичат пресаждането, затова ако ги преместите, могат да не цъфнат първата година. Работата е в това, че корените на тези лилиуми растат много бавно.Най-доброто време за пресаждането на растенията е края на лятото или началото на есента, но луковиците им обикновено се появяват на пазара в края на зимата. Затова до пролетта трябва да ги съхранявате в хладилник при положителна температура близка до нулата, като ги засипете с влажен торф. Засадете ги в почвата в края на април. Лилиумите от този вид могат да се размножават и чрез самозасяване на семената им, ако те имат достатъчно място и не попадат върху опадалите листа на дърветата. Получените по този начин нови растения няма да цъфнат скоро - след 7-8 години.

Използване в композиции

Петровият кръст предпочита лека сянка и прохлада, добре расте на полянки около дървета или храсти. Тук компания може да им прави аквилегията. Идеален фон за всички лилиуми, които растат на сянка, ще създават неагресивните папрати. В съчетание с тези растения лилиумът ще изглежда много стилно благодарение на изисканата им графика. А в края на лятото, когато стеблата на лилиумът изгубят своята декоративност, хостата ще заеме мястото им на украса с красивите си листа.

Източник:  www.gradinata.bg

Тинтявата – късче планинско небе в алпинеума

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 22-12-2009

Тагове : , , , ,

gentiana-verna1Тъмносини цветове с кобалтов оттенък, сякаш събрали в себе си яркостта на небето, чистотата на кристалния въздух и светлината на слънцето, което изглежда толкова близо в планината.

Тинтявите създават усещането за простор и свобода и неизбежно привличат погледа – дребосъчета сред камъните в алпинеума или едри растения, център на красиво оформени групи.

Тинтявата е тревисто растение, което принадлежи към големия род Gentianaceae. Сред 400-те вида има и едногодишни, и многогодишни. Разпространени са в планинските зони на умерената и субтропичната област на всички континенти, освен Антарктида. Според легендата растението носи името на илирийския крал Гентий, който 500 години преди новата ера пръв забелязал лечебните свойства на жълтата тинтява и използвал соковете й по време на чумните епидемии.

Тинтявата е цветето на екстемните условия – нейна родина са планините и северните равнини – райони с бедна почва и суров климат, където твърде малко растения могат да оцелеят. Някои видове цъфтят в Хималаите на 5500 м надморска височина.

В планините на България се срещат няколко вида тинтяви. Всички те са платили висока цена за лечебните си качества – изкоренявани са безогледно и съществуването им е поставено на изпитание. Днес с повишаване на екологичната култура и след като години наред имат статута на защитени растения, те постепенно започват отново да заемат своето място в природата ни. Пролетната тинтява (G. verna)краси с цветовете си поляните на Рила, Пирин, Стара планина и Витоша. През юни-юли зацъфтява петнистата тинтява (G. punctata). Висока е до 50 см, има жълтеникави цветове, изпъстрени с кафяви точки. Среща се на Витоша. Пак там са находищата на жълтата (G. lutea) и синята тинтява (G. lutea).

Повечето тинтяви имат къси стъбла, а листата са разположени в прикоренова розетка. spring-gentian_2

Цветовете са единични, събрани във връхни съцветия или по един-два, разположени в пазвата на листата. Те представляват красиви камбанки, венчето може да бъде напълно сраснало или да се състои от 4-7 отделни венчелистчета. При срасналите венчета обикновено ясно личи границата между венчелистчетата. Има бели, жълти, розови и пурпурни тинтяви, но преобладаващата част са яркосини.Вътрешната повърхност на венчелистчетата при някои видове е покрита с ивици или точки. Цветчетата се разтварят напълно само при наличието на достатъчно светлина.

В зависимост от естествените си местообитания, тинтявите растат най-добре на различни участъци – някои предпочитат слънцето, други – сянката. Това, което обикновено им се отразява зле, е липсата на достатъчно влага. Каменистата почва на алпинеумите бързо изсъхва на слънце, затова е най-добре да се засадят на място с източно или западно изложение или в полусянка. Можете да ги съчетаете с ниски треви – тази комбинация се среща и по алпийските поляни. Ако наблизо има езерце, фонтан или друго водно съоръжение, толкова по-добре – то ще осигури необходимата въздушна влажност.

Оптималният състав на почвата също зависи от вида, но на повечето тинтяви им се отразява добре хранителната почва с високо съдържание на хумус, с неутрална или леко основна реакция (рН 7-7,5) и задължително – постоянно влажна.

В градините се отглеждат около 90 вида – обикновено многогодишни и по-рядко едногодишни тинтяви с най-разнообразни размери – от мъничета, високи едва 2 см, надничащи между камъните в алпинеума, до високата метър и половина жълта тинтява. Някои видове цъфтят през пролетта, други през лятото или есента. При желание можете да си направите забележителна колекция от тинтяви, която да грее в градината ви месеци наред.

През април зацъфтява пролетната тинтява (G. verna). Тя е миниатюрна и много красива –gentiana-verna-3 яркосините цветове, винаги гледащи нагоре, не надхвърлят 2 см на дължина. Цветоносите са още по-къси – 1-2 см, те излизат от центъра на розетката дребни листа, максимум 3 сантиметрови листа. В основата й се формират 1-2 наземни столона, които дават началото на нови розетки. В природата това дребосъче образува цели килими по скалните поляни, при подходящи условия ще го направи и във вашата градина.

В началото на лятото идва ред на много приличащите си на вид G. acaulis, G. angustifolia и G. closii. Тези планински тинтяви имат най-едрите цветове, които, както при пролетната тинтява, са обърнати нагоре. При височина на растението 10-12 см цветовете достигат рекордните 8 см. G. acaulis има сортове с различни оттенъци на синьото, бели и розови. И трите вида са идеални за малките пространства между камъните в алпинеума.

След тях зацъфтяват G. septemfida и тинтявата със странното име G. paradoxa. Те имат дълги до 30 см, лежащи на земята облисени стъбла, които излизат от кореновата шийка. Цветчетата се разполагат на групи от 2 до 10 в пазвата на връхните листа и в края на стъблата. G. paradoxa има по-тънки листа и цветове, приличащи на тесни тръбички. И двата вида са доста непридирчиви, цъфтят около месец и добре понасят живота в градината пред къщи. Размножават се успешно със семена.

По същото време цъфти и G. dahurica. Това растение, произхождащо от Сибир, има лежащи стъбла до 30 см, но малките цветчета са събрани в гъсти съцветия, подобни на сини топки, сгушени в пазвата на листата. Прикореновата розетка образува дъщерни, което я прави подходяща за вегетативно размножаване. Размножаването със семена също е успешно, особено след стратификция.

През периода юни-август е времето на синята тинтява (G. cruciata) и G. pneumonaria. Те имат изправени облистени стъбла, високи 30-60 см. През периода на цъфтеж са буквално обсипани с цветове. При G. Pneumonaria те са по-едри – до 4 см, а при G. Cruciata са по-малки, с бяло дъно. И двата вида лесно се размножават с разделяне и със семена.

Тибетската тинтява (G. tibetica) цъфти едновременно с тях. Големите й листа образуват прикоренова розетка, а белите цветчета са събрани в съцветия в края на лежащото стъбло. Както говори името й, нейна родина са планините на Тибет. Големите листа изпаряват много влага и тя трудно понася палещите слънчеви лъчи, въпреки че цветчетата се разтварят само на слънце – изборът на подходящо място за нея е задача с повишена трудност. Лесно се размножава със семена и с отделяне на дъщерни розетки.

От края на юли до средата на септември цъфти G. asclepiadea. Стъблата й се извиват като дъги и достигат 80 см. Цветовете са разположени в пазвите на листата. В градините се отглеждат тимносини, сини и бели сортове. Произхожда от Украйна и Кавказ, не е взискателна и лесно се размножава с разделяне и със семена. Изглежда много ефектно в съчетание с каменоломки и папрати.

Жълтата тинтява (G. lutea) е едра, висока до 1,5 м, с изправени стъбла и много красиви гофрирани листа. Цветовете й са многобройни, до 2,5 см, разположени на върха на стъблото и в пазвата на връхните листа. Цъфти през юли-август в продължение на два месеца, но е декоративна почти през цялата година и е подходяща за засаждане като солитер. Зле понася преместването – най-добре мястото, на което ще засадите младото растение, да остане постоянно. Жълтата тинтява е своеобразен дълголетник – доживява до 60 години.

G. sino-ornata произхожда от Тибет и цъфти през септември-октомври. Има пълзящи, гъсто облистени стъбла, които при благоприятни усовия образуват истински килим. Диаметърът на растението е 30 см, на височина достига 15 см. Цветовете са яркосини, със светла ивица, едри и много декоративни. Тя чудесно съжителства с пролетните луковични растения – през пролетта техните листа й осугуряват сянка, а по-късно, след като прецъфтят, идва времето, в което й е нужно слънце. Развива се добре в богата на хумус почва с висока киселинност. Създадени са и по-ранни сортове, но при нашия климат есента обикновено е достатъчно мека, за да успее да цъфне.

Тинтявите разтварят цветовете си само при достатъчно слънчева светлина. Въпреки това, посадени на открито място, те не се развиват добре. В природата тези растения растат под ярко слънце, но на доста по-хладни места, отколкото ние можем да им предложим. Жегата под палещите лъчи в градината може да се окаже пагубна за тях. Така че най-добре да им подберем място в леката полусянка на храсти или дървета или слънчево, но засенчено в обедните часове. Равнинните тинтяви растат на полета, където високата трева защитава от слънцето долната част на стъблата, оставяйки да се огрява само върха на растението. В градината могат да им се създадат подобни условия, като около тях се засадят по-ниски растения.

Най-естественото място за тинтявите в градината безспорно е алпинеумът, но те са много подходящи и за цветни петна или бордюри, а защо не и за цял цветен килим на моравата – при това той ще се получи сам, ако засадим тинтява, която се размножава бързо.

Колкото и да ви харесват тинтявите, които виждате в планината, не се опитвайте да ги пренесете в градината си. Те са защитени видове, пострадали много от безотговорното отношение на човека. Освен това вероятността възрастно растение да се прихване на ново място е малка – тинтявите трудно понасят преместването. Най-добре си купете семена или младо растение – така ще имате и възможност за избор на сорт, а защо не и на няколко сорта и разцветки.

Тинтявата се счита за магическо растение – според приказките тя е една от деветте треви, които вещиците използват за своите магии. Носена от обикновен човек обаче, свръхестествената й сила го предпазва от нечисти сили.

Източник: www.rozali.com

Звезден жасмин/ Trachelospermum

Запазено под (Балконски растения, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 21-12-2009

Тагове : , ,

trachelospermum1Описание: Увивно многогодишно цвете. Служи за декорация на стените, но е възможно е да го отглеждате и като висящо растение. Листата му са дебели и месести, съдържащи отровен млечен сок. Цъфти продължително - от началото на пролетта до края на лятото. Цветовете му са малки и бели, под формата на звезди, от където идва и името му.

Грижи: През лятото поливайте редовно и обилно, но внимавайте да не задържи вода в корени и да изгние. През зимата обаче поливането трябва да се сведе до минимум. Торете всяка седмица. Пресажда се през пролетта, преди да отвори цветовете си. Използвайте градинска пръст с малко тор. Саксиите не бива да са твърде големи, за да не отслабне коренището.

Място: Звездният жасмин има нужда от много свеж въздух. Затова през лятото е добре да го изнесете на терасата или в лятната градина. Най-добре вирее на полу-сянка, но през зимата се нуждае е много повече светина, като температурата не бива да пада под 15*C.

Размножаване: Звездният жасмин се размножава през септември. Най-често това става чрез семена и по-рядко се захваща от резници. Саксията трябва да е сравнително малка, почвата да е добде снабдена с минерални вещества и наторена, а температурата, благоприятна за разстежа на малкия жасмин е 20*C.

Съвет на градинаря: Млечният сок на растението е отровен!

Източник: www.zadoma.com

Декоративно кафе/ Coffea Arabica

Запазено под (Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 18-12-2009

Тагове : , , ,

coffea-arabica_1Открай време декоративното кафе е едно от много харесваните саксийни растения от българките. Може би защото си е екзотика за родните географски ширини. Отглеждането му е със средна трудност, което добавя още един плюс. Но си има и определени специфични моменти, които е добре да се знаят предварително, за да няма неприятни изненади.

Семейство Coffea. Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина. От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Щом занесете растението у дома, най-напред трябва да се погрижите за подходяща саксия и пръст. По принцип и в този случай, както при всички закупени зеленини, е важно то да се прехвърлят в нова съдинка. На първо време тя не трябва да е по-голяма, но при пресаждането, което се прави след 2 години, ще се наложи да изберете по-просторна. Що се отнася до пръстта, най-подходяща за кафето е богатата хумусна почва. Тори се веднъж седмично в периода на растежа със силно разредена течна тор.

Следващата стъпка е да изберете най-доброто място за растението. То трябва да е осветено (но да се пази от директни слънчеви лъчи), проветриво (но не и на течение) и далеч от други зеленини. Идеалният вариант е до прозорец.

Топлолюбиво растение - изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце.

Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага.coffea-arabica_2 Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.

Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години.

Добре е да знаете, че кафето цъфти много красиво, но чак на третата година. Затова се заредете с търпение. Цветовете му са бели и се появяват през лятото. Те много приличат на белия жасмин. От тях се образуват плодчетата, които в началото са зелени, а после почервеняват. Това е знак, че са узрели и може да събирате реколта. Във всеки плод има по две зърна кафе.

Източник: www.cvetq.info

Как да запазите тревния килим като кадифе до пролетта

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 17-12-2009

Тагове : , , , , ,

1_garden_2Есента е сезон през, който градината се нуждае от особено внимание. Това е така, защото трябва да се подготви за един продължителен, тежък и много влажен сезон като зимата. Тези от вас, които вече имат тревна площ, знаят колко труд и усилия са необходими, за да се запази и поддържа  добрият й външен вид. Тъй като практиката показва, че се допускат много грешки ние ви предоставяме кратки съвети, които с положителност ще ви помогнат да запазите тревния чим във вашия двор, като кадифе до пролетта

Косене

През октомври и ноември продължавайте да косите редовно веднъж седмично, като спазвате правилото да не отнемате повече от 1/3 от височината на тревата. За последните няколко коситби в края на годината постепенно вдигайте височината на ножовете. Препоръчва се същото и през сухите периоди през лятото. Зазимете тревата минимум на около 5-6 см. височина.

Поливане

Поливането е жизнено важно за добрия вид на тревната площ. Обикновено за добрите градинари мотото през лятото е  80% от тревата е вода - осигурете й я. В този период на годината вече спокойно може да дадете отдих на поливните си системи.  Необходимостта от поливане се определя от температурите. При рязка температурна амплитуда вече има и роса, която също освежава тревата /но в никакъв случай не трябва да се разчита само на нея/. Поливайте обилно поне веднъж седмично, а при топла есен внимателно следете за влажността на почвата и ако се налага и по често.

Подхранване2_cplgreen-garden

Като правило трябва да запомните, че колкото по-често се коси и се използва една тревна площ, толкова по-често тя се нуждае от подхранване. Тревната площ трябва да се натори с комплексен NPK тор, поне веднъж през ранна пролет, отново в средата на лятото и още веднъж през есента. След края на септември не е желателно повече да торите с торове съдържащи бързо усвоим азот. Торта с която ще торите през есента трябва да има високо съдържание на калий (K), който спомага за подсилване на тревата срещу студ и болести.

Борба с плевелите - появяват се във всички тревни площи  и трябва да се третират със селективни хербициди. Те запазват тревната площ, но унищожават широколистните плевели. Вече изградените тревни площи могат да се третират с хербицид по всяко време от май до октомври, но не и през сухите периоди, когато хербицида няма да е ефективен и може да се изгори тревата. За да имате чиста трева е необходимо да извършвате третирането поне веднъж годишно.

При упоритите плевели селективните хербициди са безсилни и не могат да ги унищожат. Единствения ефективен начин за премахването им е да се изрежат корените с много остър нож и поразения участък да се презасее или зачими.

Вертикутиране

Представлява изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревата. С течение на времето в следствие на честото косене и естествения отпад върху почвата, се образува тънък филм от изсъхнала трева. Той спира достъпа до почвата на вода и хранителни вещества, затруднява въздухообмена и възпрепятства развитието на тревата. Ето защо е необходимо той да бъде премахнат. За по-големи терени тази операция се извършва машинно, но за малки градински терени е достатъчно, доброто “разресване” на тревата в две перпендикулярни посоки, с аераторно гребло. Тази операция абсолютно задължително се извършва през октомври, най-късно началото на ноември.

ПОЛЗИТЕ СА:3_kitchen-cabinets

- подобряване растежа на тревата и стимулиране на нейната възобновителна способност;

- освобождаване достъпа до корените на вода, въздух и торове;

- унищожават се част от плевелите и частично се спира развитието на мъховете.

Аериране

Представлява дълбоко пробождане на почвата с цел да се подобри дренажа и естествения въздухообмен на почвата. Препоръчително е да се извършва веднъж годишно при силно уплътнени или често натоварвани терени. При песъчливи почви може да се прави веднъж на 2-3 сезона. Аерирането се извършва обикновено преди есенното наторяване, а ако почвата е глинеста е желателно след аерирането да опесъчите терена. Аерирането се извършва със специални машини, но за малки площи може да се използва обикновена вила, с която се набожда равномерно целия терен.

ПОЛЗИТЕ СА:

- подобрява се достъпът на въздух до корените и се стимулира растежа;

- подобрява се дренажа на почвата;

- стимулира се естествената възобновителна способност на тревата.

Източник:  www.zeleno.bg

Тагове