Дивите цветя у дома

Запазено под (Интересно, Интериор, Стайни растения) by Admin on 29-01-2010

Тагове : , , , , ,

lopenДива мента, бял равнец, лопен, повет, лайкучка, цъфнала детелина, змийска хурка… - тези и още много диви цветя и билки все по-често се използват за цветни аранжировки. Нещо повече, присъствието на “дивачетата” е едва ли незадължителен “аксесоар” дори и за букети, подготвени за най-тържествен и случаи и предвидени за височайши персони.

Полянките, крайпътните канавки, между блоковите пространства, обрасли с треви и бурени, крият прекрасни природни творения, израсли волно и предизвикателно и на най-неочаквани места. Тяхната неподправена от селекции хубост остава скрита за мнозина, свикнали да търсят красотата на цветята само в цветарските магазини. Затова пък, преместени в стайна среда и поставени в подходящ съд, дивната им прелест разцъфтява.

Всички композиции можете да ги изпълните и сами, обогатявайки ги с клонки и растителност по ваш вкус. Съобразете се с вазите и съдовете, с които разполагате - дивите цветя изглеждат атрактивно и в най-непретенциозни купички, салатиери, в буркани дори. Съчетавайте растенията по цвят, а ако желаете - съобразете ги и с покривката на масата или с мебелировката в стаята.

Не се обезкуражавайте, ако се окаже, че подбраните цветя или част от тях, бързо увяхват. Някои имат наистина кратък живот, но пък белият равнец, дивата шипка, цъфналата детелина, поветът, дивата мента и колко още други, са много издръжливи. Опитайте да сложите във водата лъжичка захар - това често помага за удължаване трайността им. Освен това, когато ги берете, подбирайте клончета с повече и то, полуотворени пъпки.

Източник: www.cvetq.info

Усещане за пролет в мразовитата зима

Запазено под (Интересно, Интериор) by Admin on 28-01-2010

Тагове : , , ,

scilla_siberica_spring_beauty_1a1Заобиколени от стъкло, растенията започват бурен растеж. Така те получават нужната влага, дори и в най - сухото помещение и през най - неблагоприятния сезон -  зимата.

В такива условия, всяко растение ще засияе, като например сибирският синчец /Scilla siberica/, поставено в легло от мъх.

Добавете нотки свежест с помощта на малко зеленина в тези малки симпатични терариуми.

Зелено и бяло

Извадете от градината покълнали кокичета и ги сложете под стъклен похлупак у дома.

Усещане за пролет в мразовитата зима можете да създадете само с помощта на няколко стръка бързорастяща котешка трева /Nepeta cataria, от семейството на ментата/ в стъклена кутийка. Лесен за изпълнение и много симпатичен проект.

Нежни нотки

Терариумите с размер на малки стъклени чашки са перфектни за фини пролетнилуковични цветя като пушкинията /Puschkinia/.  Нужно и е съвсем малко пространство, за да се чувства добре. Поставете я на перваза на прозореца, в банята или до чешмата в кухнята.

Красота в миниатюра

Фините резници бегония намират нов дом в обикновена стъклена чашка. Просто и елегантно. Сложете я близо до умивалника в банята, за повече чар на помещението.

Източник: www.zadoma.com

Кактуси/ Cactaceae

Запазено под (Градини, Растения/ Видове, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 27-01-2010

Тагове : , , , ,

melocactus-collineusКактусите са най-разпространени в САЩ. Те са отглеждани, за да пазят реколтата от нападащите я животни. Появяват се още по времето на ацтеките. Те са започнали стопанската експлоатация на кактусите.

Северноамериканските индианци са използвали алкалоидните вещества на някои видове за религиозни церемонии. Древните култури на Перу боготворели земеделието и често изобразявали кактус в изкуството си.

Има два вида кактуси. Едните виреят във влажните тропически гори. Другите обитават пустинните, песъчливи и сухи зони.

Семейство: Кактусови (Cactaceae)

Родина: САЩ и Мексико

Светлина: Колкото може повече.

Размножаване: През топлите месеци, чрез част от стъблото или семена. Отрязаните части се оставят да изсъхнат за 3-4 дни. След това се засаждат в почвата и се поливат, за да прилепне пясъкът.

Почва: Песъчлива.

Поливане: През топлите месеци – веднъж на 20 дни. През зимата е най-добре да не се поливат изобщо.

Грижи: Много проветрение и много светлина. Преди да добавите новото си растение към останалите от колекцията, отделете го през първите две седмици под карантина. Така ще се установи евентуалното наличие на вредители и ще може да предпазите цветята си от тях. Вредителите се размножават бързо и са много опасни, за това карантината не е за пренебрегване.

Ако сте избрали размножаване със семена, има някои важни неща, с които трябва да се съобразите. Двата най-лесни начина на засяване са в почва и в пясък. Не е никакъв проблем, ако почвата е бедна на органични вещества, защото самите семена съдържат такива. А и в такава почва е много по-малко вероятно да се развият плесени, болестотворни бактерии и гъби. Почва със съдържание на пясък до 50% е подходяща за основа. Тя се обработва предварително във фурна.

Посевите се отглеждат в недълбок съд. Няма да е зле, ако съдът е изработен от топлоизолационен материал, за да предпазва корените от резки температурни промени. В дъното на съда направете няколко дупки за дренаж. Първо насипете дребен чакъл, около един сантиметър. След това сложете около два сантиметра от почвената смес.

Преди посяването дезинфекцирайте семената с тези разтвори: меден сулфат 0,01-0,02% (за 12 часа), хинозол 0,1% (за 2 часа), водороден пероксид 4% (за 5-10 минути). Когато семената са готови за посяване, разпръснете ги по повърхността на почвата. Почвата трябва да е влажна. Покрийте посева със стъкло и го сложете на светло и топло място. През деня поддържайте температура от 26-30 градуса, а вечер – 20-22 градуса.Вредители: Паякообразен акар, коренова и власеста щитоносна въшка, мухи сциариди и трипси, брашнен червей. По-рядко се срещат листните въшки, кактусова щитоносна въшка и нематоди.

Някои интересни видове кактуси

Мамилария (Mammillaria)1_mammillaria_humboldtii

Тези кактуси са разпространени в Централна и Южна Америка и Мексико. Формата им е кълбовидна или продълговата, с разклонени или единични стъбла. Цветовете им цъфтят постоянно през лятото, подредени като венче. През зимата се държат при температура от осем до десет градуса. Добре е да се пазят от пряка слънчева светлина, въпреки, че са светлолюбиви. Поливат се, когато им изсъхне почвата.

Има много видове кактуси Мамилария, но един от най-интересните видове е “мозъчния” кактус или Mammillaria elongata “Crest”. Стъблата на този кактус израстват невероятно криви и много наподобяват гънките на човешкия мозък.

Астрофитум (Astrophytum)2_astrophytum_crassispinoides

Този вид кактуси се нарича още Звезден кактус. Причината е, че повечето кактуси от вида са с кълбовидна форма, наподобяваща звезда. Цветовете им са жълти на цвят, във формата на фуния. Някои видове имат големи бодли, а при други те липсват. Повърхността на кактусите е покрита с малки бели капчици. Чрез тях растенията поглъщат влага от въздуха. Предпочитат ниска влажност на въздуха. През зимата се държат на температура около 12 градуса и не се поливат. През лятото обичат много пряка слънчева светлина и поливане от време на време. Тези кактуси са разпространени в Тексас и Мексико.

Frailea  3_frailea_mammifera_blooming

Този вид кактуси са интересни с начина си на оплождане. Цветната пъпка не се разтваря, а се самоопрашва и се опложда. Този вид оплождане се нарича клеистогамия.

Frailea Castanea е един от най-забележителните кактуси на този вид. Разпространен е от южните части на Бразилия до северните на Уругвай. Името на вида идва от латинската дума “castanea” – “кестен”. Името се отнася до тъмния червеникаво-кафяв цвят на растението. Формата му е дисковидна, като сплескан глобус.

Стъблото му е миниатюрно, понякога едно единствено в саксия, като диаметърът му не надвишава 4-5 сантиметра. По него има разположени 8-15 вертикални ребра. Цветът е шоколадов или тъмен червено-зелен. Бодлите са 3-15 на брой, мънички, къси, черни, най-често извити надолу. Цветът е жълт, понякога по-голям от самото стъбло.

Плодът се отделя лесно, има околоплодна мембрана, която е чуплива и лесно пуска семената. Кактусът обича пряка слънчева светлина. Ако го оставите на сянка, ще расте по-бързо, но няма да е със сплескана форма и тъмен цвят.

Днес кактусите се използват като хранителни продукти – хората използват техните плодове и правят конфитюри. Освен това тези растения са “дом” за вид насекоми, от които се извлича червено багрилно вещество. Това вещество се използва при приготвянето на кампари и на висококачествени червила. Някои видове кактуси се използват и във фармацията. А мъртвите стъбла на кактусите в северна Африка успешно намират приложение при изработването на дървени  конструкции.

Източник: www.rozali.com

При зимна депресия си подарете иглика

Запазено под (Градини, Грижи при балконските растения, Растения/ Видове, Растения/ Видове балконски растения, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 26-01-2010

Тагове : , , ,

p_vulgarisДоказано е, че в разгара на зимата депресиите силно подтискат хората, намаляват обичайната им жизненост и работоспособност, а при психически по-неустойчивите се развиват болестни симптоми. И без евтина реклама - доказано е също, че едно малко, но изумително красиво растение - разцъфнала иглика, прави понякога повече за настроението в мрачните студени дни, отколкото скъпоструващи медикаменти и психотерапии. Дори и без депресия, саксийката с иглика ще ви донесе истинска радост :)

Божествено изящното цвете не напразно се нарича Примула (на латински Primula) - в превод “първа”, т. е. първа по цъфтеж. Обикновената градинска иглика цъфти от февруари до май, а саксийните сортове и хибриди още от края на октомври до края на март. Родът Примула обхваща около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae. В България са естествено разпространени 8 вида иглика, 4 от които са защитени видове. В тази публикация ще акцентираме най-вече на това как да продължим живота на закупената от градинските центрове разцъфнала иглика.

Добре подбраните растения ще продължат да цъфтят нормално, ако в жилището се поставят в помещение с температура около 12° и близо до прозореца. Мястото трябва да е светло, но не пряко огрявано от слънцето. Листата трябва да се оросяват 1-2 пъти през деня, а пръстта на саксията да се поддържа умерено влажна и да се разрохква през 15 дни. Трябва да се внимава да не се задържа вода в подложката, защото коренчетата бързо загниват. При поливането в никакъв случай да не се допуска мокрене на листата и младите цветни бутони. Ако помещението е по-топло, трябва да се увеличи влагата на въздуха. Тъй като цъфтежът е продължителен, много добре се отразява подхранването 1-2 пъти в месеца с минерални торове за цъфтящи растения.

Още при първата възможност, когато температурите не се задържат продължително iglikaминусови, изнесете игликата на балкона, почистете я от прецъфтелите цветчета и пожълтелите листа - скоро отново ще се радвате на обилен цвят. Напълно прецъфтялата иглика може да засадим в балконски сандъчета или направо в градината, но на място с шарена сянка. Прецъфтелите растения могат да се разделят на толкова части, колкото са стъблените вегетационни върхове, когато се разсаждат в саксийки. Новите растения се засаждат поотделно, като се използва смес от 4 части листовка, 2 части градинска пръст, 1 част угнил говежди тор и 1 част пясък. През лятото примулата се развива най-добре, като се закопае до горния ръб на саксията в градината на полусенчесто място. За по-сигурно презимуване през есента може да я засипем с листа, а през пролетта тя ще цъфне и ще се размножи, като за 1-2 години образува туфа от десетина растения. След това с нея се постъпва като с обикновените градински иглики.

Източник: www.zeleno.bg

Форсиране на растенията - част II

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 25-01-2010

Тагове : , ,

zumbul-2За форсиране на зюмбюл са ви нужни големи, добре узрели, плътни, тежки луковици с неповредено дъно. Те се садят по едно в стари, чисти 9-10 сантиметрови саксии с рохкава песъклива почва. Върхът на луковицата трябва да се намира на едно ниво с ръба на саксията, а самата луковица да е до 2/3 в почвата.

В стаята саксиите със засадените луковици се покриват с хартиени калпачета или обърнати с дъното нагоре саксии и се поставят на хладно място, където се държат при температура 6-10 градуса. Растенията се поливат със студена вода, умерено, само когато почвата изсъхне. В зависимост от сортовите особености и времето на засаждане луковиците могат да се вкоренят в продължение на 2-3 месеца, след което да израснат. Когато растението достигне 10 см, калпачетата се свалят и саксиите се поставят близо до прозореца. Растенията трябва да се поливат редовно и до появата на съцветията да се опръскват с вода. Комбинираните минерални торове, които трябва да давате през 5 дни, допълнително ще усилят цъфтежа. След 3-4 седмици цъфтежът започва. Той ще продължи до 3 седмици.

Форсирането на зюмбюлите може да се получи и при поставянето им в специални чаши с вода, в които са разтворени комплексни минерални торове.

Прецъфтелите луковици ще цъфтят на следващата година по-слабо. За сметка на това обаче можете да ги използвате при зацветяването на градината си, където се садят през октомври.

Източник: www.gradinata.bg

Тагове