Озеленяване, паркове, цветя

Мерките, които се предприемат за пробуждането на растения към цъфтеж по време на покоя им, се нарича форсиране. Растенията, които могат да бъдат подлагани на такава операция представляват по своята същност листопадни растения, въпреки че някои приемат, че и ранно цъфтящите сортове вечнозелени растения също за такива (индийската азалия, камелията и др.).

Болшинството листопадни растения имат период на покой, който съвпада с есента и зимата. При някои от тях този период завършва ноември-декември, а при други той продължава до февруари-март. При много луковични растения (лалета, зюмбюли и др.) покоят продължава още по-дълго (от лятото до пролетта).

За изваждането на растенията от покой (в края на периода) може да стане, като им предоставите нужните за развитието им условия. Много трудно е да събудите растенията в началото на почивката им, а понякога това е и вредно. Тези от тях, които имат кратък период на покой могат без особени усилия да се предизвикат към цъфтеж още през зимата.  Покоят им може да се удължи според вашите желания и те да цъфтят по всяко време на годината.

Изменяйки условията на хранене, влажност, температура и светлина, можете да заставите растението по-рано или по-късно да прекъсне растежа си, да премине в състояние на покой или да излезе от него. Увеличавайки фосфорно-калиевото хранене, съкращавайки водата, тренирайки надземните органи с резитба ще накарате растението да прекрати преждевременно растежа си и да премине в покой.

Листопадните растения (хортензия, рози и люляк, а също така и храстите, които могат да се форсират), които имат зимен период на покой, през есента се прибират в мазе, където се съхраняват при температура 2-5°С до началото на февруари при много оскъдно поливане. През втората половина на зимата се пренасят в стаята и се поставят на светлина.

Луковиците на растенията за форсиране (лалета, нарциси и др.) след лятното просушаване се засаждат в саксии и се поставят на хладно място в жилището при температура около 8°С, а през декември-януари се пренасят в стаята, като им се осигуряват най-светлите места. Луковиците на лилиумите, предназначени за форсиране, се изваждат от почвата през есента и се поставят в саксии, като се съхраняват при същите условия като лалетата и нарцисите.

Коренищата на момината сълза до октомври-декември, в зависимост от времето на форсиране, се съхраняват закопани наоткрито. За форсиране се засаждат в саксии или кошници в най-топлото място, на влага, без светлина. С появяването на съцветията, те се преместват на перваза на прозореца.

Амарилис

При форсирането амарилисът цъфти през февруари-март. С тази цел той трябва да се държи през зимата на тъмно място без поливане. След като цветната дръжка се покаже над почвата на 5-10 см, растението се поставя на перваза на прозореца, започвате да го поливате, в резултат на което то започва да се развива и да се появяват листа. Форсирането трябва да протече при температура 20-25°С.

Източник: www.gradinata.bg

Цветята и растенията във вашия дом не са просто един декор. Според Фън-Шуй, те поглъщат негативите донесени с вас от вън, създават атмосфера на уют и ред.

Жизнените растения се явят мощни източници на Ци – жизнена сила, която напълва всичко живо с енергия. Здравият и силен човек има хубаво Ци, а слабия или болния – лошо. За да я стимулирате, можете с успех да използвате растенията и законите на Фън Шуй.

При създаването на цветните композиции използвайте растения, които изискват еднакви условия на отглеждане. Не е хубаво да комбинирате бързорастящи растения с бавно, защото първите ще нарушат растежа на вторите.

При подбора на растенията, трябва да вземете предвид и формата на техните листа.

Острите съдържат много Ян – олицетворение на мъжкото начало и кара енергията Ци да се движи бързо.

Кръглите листа отразяват качествата на Ин – женското начало. Затова където стои такова цвете, Ци тече бавно.

Хармоничното съчетание на тези две начала се явява залог за благополучие в дома.

Цветовата гама на цветовете също силно влияе за стимулирането на енергията Ци.

Червените цветове в южната част на стаята ще подобрят емоционалния фон и ще способстват за вашия обществен живот. Посадете цветя със сини цветове в северния ъгъл и допълнете с бели.

За да реализирате плановете си може да си помогнете с оттенъците на зеленото,поставени на изток, така този цвят се асоциира с ръста и развитието.

Романтичните отношения се заздравяват с белите цветове на цветята, поставени в западната част на стаята.

Поставете три здрави, нови растения във вашата кухня, те ще внесат свежо Ци, което ще доведе както до подобряване на здравето ви, както и до увеличаване на богатството ви.

Поставете прясно отрязани цветя в спалнята, те ще внесат свежа енергия във връзката ви с партньора. Цветята добавят и късмет в живота ви. Сменяйте цветята веднага щом започнат да вехнат.

За да помогнете на децата да бъдат по-здрави или за да ги възстановите от някаква болест, силно ви препоръчваме използването на зелени растения.

Сложете нечетен брой (3,5 и 9 са добро число) жизнени, новозакупени зелени растения в детската спалня с намерението децата да бъдат излекувани и здрави.

Когато имате впечатление, че не можете да се съсредоточите и умствено сте изморена, подобрете циркулацията на Ци, като поставите голямо растение в саксия близо до вратата в кабинета където работите.

Избягвайте да поставяте кактуси и други “бодили” на югозападната страна, защото това е зоната на човешките взаимоотношения.

Композициите от сухи растения практически не вилият на равновесието на енергиите във вашия дом. Главното – не забравяйте да сваляте праха от тях, за да не се събира около тях енергията на застоя. Тя прави хората отпуснати и апатични, на тях не им стига енергия, липсва им живец.

А изкуствени цветя не внасяйте в дома си. От гледна точка на китайската традиция, в тях няма никакъв положителен ефект. Затова от тях правят венци на гробовете.

Така, че с голямо внимание се отнасяите към цветята, за да има здраве, щастие и успех във вашия дом.

Източник: www.rozali.com

Градинската лобода е едногодишно растение. Стъблото е право, разклонено, високо до 2 м. Листата са триъгълни, целокрайни или със слабо назъбени краища, различни по краска - жълто-зелени, зелени, червени, пъстри.

За храна се използват листата на младите разклонения, а понякога и върховете на стъблото и разклоненията. Листата са богати на витамин С, рутин, на белтъчни вещества и минерални соли. Използват се както спаначените листа. Известна е като лечебно средство срещу някои стомашни заболявания.

Почвата трябва да е богата

Лободата не е взискателна към почвата, но за получаване на висок добив и качествени листа трябва да се отглежда на плодородна, богата на органични вещества почва. При недостатъчна почвена влага лободата образува бързо странични разклонения, листата й издребняват и загрубяват. Затова, въпреки че е сухоустойчива, за успешното й отглеждане се изисква поддържане на добър воден режим.

Засейте на редове

Градинската лобода се отглежда чрез директно засяване на открито, възможно по-рано през пролетта, на етапи, през 10-15 дни, до настъпването на сухо и горещо време. Засяването може да се продължи през юли-август.

Сеитбата се извършва на редове при разстояние 30-35 см. След прореждане на поникналите растения те трябва да са на 25-30 см помежду си.

През вегетацията редовно се полива, подхранва и окопава 1-2 пъти.

Лободата се прибира по два начина: чрез отрязване на младите растения, когато достигнат височина 30-40 см, и чрез последователно откъсване на листата, като растенията се оставят да продължат растежа си.

Източник: www.gradinata.bg

Солейролията  е от семейство Копривови - Urticaceae  Тя произхожда от тропическите гори на о. Майорка, Корсика и Сардиния

Солейролията е растение с множество фини тънки стебълца, обсипани с безброй кръгли зелени листенца. То цъфти на пролет – със сребристо-зеленикави звездовидни цветчета. Разположени са плътно към стеблото в пазвите на листенцата.

Солейролията се отглежда в широки и плитки саксии за да се използва  като зелена покривка за саксии с други растения, които се нуждаят от висока влажност на почвата. Развива се доста бързо.

Солейролията обича проветриво място и през летния сезон може да се изнесе навън.

На пролет растението се подрязва в случай, че е ако е старо. Солейролията се използва и като хидрокултура.

В момента на пазара могат да се намерят две нейни разновидности: Argentea и Aurea.

Температура: През зимата от 8 до 18ºС, а лятото – от 16 ÷ 25ºС

Светлина: Развива се най-добре на сянка. Преките слънчеви лъчи прогарят разтението. Северния прозорец е най-доброто място за нея. Добре расте на изкуствена светлина.

Поливане: От пролетта до есента се полива обилно, но между две поливания почвата трябва да се остави да засъхне.

Пръскане: Пръскайте обилно!

Влажност: Нуждае се от висока въздушна влажност!

Торене: През пролетта и  лятото се тори на 2 седмици в подложката, за да не се повредят листата на разтението. Ако го пресаждате ежегодно, може и да не се тори.

Пресаждане: Желателно е да се пресаждате  Солейролията всяка година. Обикновенно това става през пролетта. За съжаление това е трудно да се направи, без да се повреди растението. Поради тази причина може направо да го подмените. Нуждае се от добър дренаж, рехава почва която пропуска въздух. След като бъде пресадено растението не трябва да се полива 2 дни и се държи на прохладно място.

Размножаване: Трябва да заровите по-дълбоко резник във влажна почва и скоро ще имате родоначалник на голяма муфа.

Опасности: Най-големите опасности са двете крайности – или преполиване или засушаване на почвата.

Вредители: Акари.

Източник: www.cvetq.info

Описание: Красивата палма олицетворява романтиката на тропиците. Тя има и огромна икономическа стойност. Съществуват множество разновидности, от палми джуджета до достигащи 20 метра дървета. Всички те имат величествени сиви стебла с корона от сложни жълто – зелени листа. Всяко листо е около 3-5 метра дълго. През последните две десетилетия, кокосовата палма в Южна Флорида беше нападната от микроорганизъм, който причинява болест, наречена смъртоносно пожълтяване. За щастие вече се произвеждат разсади, които са резистентни на болестта.

Грижи: Светлина: Обича силното слънце.

Влага: Понася суша, но харесва и влажна почва, стига тя да се отцежда добре.

Студ: Може да издържи на студ и замръзване, но само за кратки периоди. Листата се обезцветят, а растението става податливо на гъбични заболявания.

Място: Кокосовата палма е тропическо растение, което обикновено вирее във влажни крайбрежни райони между 26 градуса северна и южна ширина. Произходът на това растение не е известен, но мнозина смятат, че мнозина експерти смятат, че родината и са западната част на Тихия океан и островите в Индийския океан.

Размножаване: Размножаване: Поставете свеж кокосов орех (с черупката) до половината във влажна почва – ако почвата се поддържа влажна, растението ще поникне до 2-3 месеца. Растежът е бавен в началото, но се ускорява след като растението израсте.

Съвет на градинаря: Тази палма е страхотен акцент върху една зелена морава, а през листата и се прецежда приятна сянка за вътрешния двор. Използва за оформянето на горички или алеи покрай улици. Устойчива е на сол, затова и се използва по крайбрежията за постигане на тропически ефект. Ценен хранителен източник от тропиците, плодът на кокосовата палма се състои от черупка, изградена от фибри, покрита с още една - твърда дървесна. Вътре в черупката е бялото “месо”, наречено “copra”. То може да бъде настъргано и използвано в готварството – предимно в сладкарството. Освен това може да бъде извлечен екстракт на кокосово олио, което също се ползва за сладкарски цели.Вътрешността на кокосовия орех е куха и може да съдържа т.нар.кокосово мляко – основна съставка на пина - коладата, вкусна алкохолна напитка. По-важна е обаче приложението му в парфюмерийната и козметичната индустрия – за производство на сапуни, както и на смазочни масла, експлозиви и маргарин. Външната дебела черупка е източник на твърди фибри, наречени coir, които се използват за направата на изтривалки за крака и четки. Листата се използват в някои райони на света за изграждането на покриви на къщи.

Източник: www.zadoma.com