Какви са изискванията при форсажа на гладиоли?

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 26-02-2010

Тагове : , , , , ,

gladiolusЦъфтежът на гладиолите в определени срокове зависи от времето на засаждане, размера и възрастта на грудколуковиците, сорта и условията на отглеждане. За форсажсе използват грудколуковици от I величина с обиколка в ширина и височина 12/14 см. Засаждат се в лехи по 60 до 80 броя на м2 на дълбочина 8 см в богата и добре обработена почва. Температурата на почвата при засаждането трябва да бъде около 10°С, в периода на бутонизация и цъфтеж - до 15°C, а на въздуха - 18 - 20°О След засаждането на грудколуковиците се полива умерено, а в момента на бутонизацията (показването на цветоноса) и цъфтежа - усилено. Оранжериите се проветряват редовно, а срещу трипс се пръска с препара ти на всеки 10 дни. Грудколуковиците се изваждат 30 - 40 дни след прецъфтяването, пресушават се и се съхраняват. При ранно засаждане на гладиолите грудколуковиците може да се използват два пъти през годината. За форсаж се използват ранни сортове, които цъфтят след около 70 дни.

Гладиолите са растения на дългия ден. От момента на масовото поникване на растенията светлинният ден (продължителността на деня) не трябва да е по-малък от 14 - 15 часа. Това налага оранжериите, в които ще се отглеждат гладиоли за цъфтеж през есенно-зимния период, да бъдат снабдени с инсталация за доосветяване т. е. да се увеличи продължителността на деня.

Грудколуковиците на гладиолите за форсаж се подлагат на температурна обработка преди засаждането. В продължение на 4 седмици те се държат при температура 28 - 32°С и въздушна влажност 50%.

През време на вегетацията гладиолите се подхранват с комбинирани торове в количество 20 - 25 г/м2. Първото подхранване е във фаза трети-четвърти лист, второто - преди бутонизацията и третото - в края на цъфтежа.

Източник: www.domakinstvo.com

Предпролетни грижи за пролетно настроение

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 25-02-2010

Тагове : , , ,

proletna-gradinaПрез февруари зимата започва да ни омръзва. Някъде дълбоко в нас се заражда желанието ни да видим по-скоро пак градината, потънала в зеленина и пищни цветове. А и февруари, като че ли разбрал това, става някак си по-мек и с малкото си дни сякаш бърза да си иде. Все още е зима, но предпролетното настроение ни кара да направим нещо за идващата пролет. А има какво.

В цветната градина ни се ще да имаме пъстра палитра от едногодишни цветя. Когато дойде времето за засаждането им, можем да потърсим разсад на пазара, но искаме ли сами да си го отгледаме, през втората половина на февруари трябва да засяваме семената на петунията, лобелията, пламъка, агератума в саксии или сандъчета. Така разсадът ще ни е готов тъкмо за началото на истинската пролет. Към края на месеца, стига времето да позволява, си заслужава да засеем семената на декоративния грах, мака, топкарамфила, годецията, ешолцията, делфиниума направо там, където искаме да ни цъфтят. Тези цветя не обичат презасаждането. Все по това време може да освободим розите от зимната им завивка и да се захванем с резитбата им. Впрочем в подходящи за работа дни можем да извършим и резитбата на някои други декоративни храсти, както и на храстите, използвани за жив плет. А искаме ли да ни цъфтят гергините и гладиолите в градината, трябва внимателно да проверим състоянието на съхраняваните грудки и луковици и при нужда да вземем съответни мерки. До засаждането им има много време и не бива да отпадат от вниманието ни, за да не ги загубим.

В зеленчуковата градина работата на открито не е много. При възможност към края наproletna-gradina2 месеца можем да си засеем ранни моркови, копър, магданоз, грах, спанак и лук (без арпаджик). Повече са грижите около сеитбата и отглеждането на ранния разсад за пипер, домати, патладжан и зеле. За сроковете на сеитба трябва да се вслушаме в препоръките на специалистите. А те ни казват, че ранният пипер и сините домати може да се засяват за отглеждане на разсад още в първите дни на месеца в Южна България, а на север от Балкана десетина дни по-късно. Толкова дни по-късно се засява разсадът за ранни полски домати. Ранното зеле и ранният карфиол се засяват около 10 февруари в Южна България, а около 20-и и в Северна България.

В плодовата градина първостепенно значение през февруари придобива резитбата. И на овощните дръвчета, и на лозите тя трябва да завърши преди да започнат соковете от корените да се придвижват по стъблата. Ще трябва да избързаме с резитбата на касиса, защото той започва рано да се развива. Има ли изсъхнали клони и дръвчета, не бива да отлагаме повече премахването им. Най-добре е да ги изгорим, защо те са нещо като инкубатори на болести и неприятели. Редом с резитбата на овошките можем да отбираме и калеми за пролетно присаждане. А и не трябва да пропускаме, че февруари е времето за второто зимно пръскане на овощните дръвчета. То трябва да се извърши преди пъпките да започнат своето развитие. Пръска се в тихи дни с температура над 4-5 градуса.

Източник: www.gradinata.bg

Изрязвайте пожълтелите листа на калата

Запазено под (Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 24-02-2010

Тагове : , , , , ,

kalaТъй като в стаяна най-често се отглежда бялата кала, то тези правила са за нея. Почвата трябва да е тежка, но най-добре да е смес от градинска, хумус и торф в равни части. Не трябва да пресаждате растението често, веднъж на 5-6 години. Можете да не правите това, ако връхният слой на почвата в саксията редовно се обновява, заменя се с по-хранителен субстрат, тогава растението ще преживее на същото място дълго време.

Калата има особеност: ако листата й често се обновяват, старите бързо пожълтяват, а новите израстват. Това не е болест, а естествено явление, жълтите листа трябва да бъдат изрязани. Цъфти от октомври до май.

В своята родина калата расте в блатисти местности, затова растението обича поливането, опръскването и къпането, особено преди и по време на цъфтежа. А след това поливането се съкращава до веднъж в седмицата. През лятото за калата е период на покой. Поставете растението най-добре на сянка.

Източник: Всичко за цветята и градината

Монбретия / Montbretia (Crocosmia)

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 23-02-2010

Тагове : , , , , ,

montbretiaОписание: Монтбретея е известна още като крокосмия. Тя е далечен братовчед на гладиолата. Расте най - добре на туфи и е идеална за цветната леха в градината. Има дълги, остри и светло зелени листа, които контрастират силно на доматеночервените, във формата на фунийки цветове. Именно заради тях най - известния вид крокосмия е наричан още “Луцифер”.

Растението цъфти през август и септември.

Достига височина 1,20м. Трудно замръзва.

Грижи: През есента не отстранявайте изсъхналите листа, а покрийте короната с папрат или брезови трески. На пролет повдигнете и разделете клонките и ги засадете на разстояние 8 - 10 см. и дълбочина 6 - 8 см. Полейте добре и поддържайте почвата влажна.

Растението е подходящо и за сандъче, което задължително трябва да има дупки за отцеждане. Поставете контейнера на най - слънчевия прозорец. Поставете луковиците на същата дълбочина и разстояние, както и в градината.

Място: Обича слънчеви до полу - сенчести места. Най - подходящата почва е средно плодородна, добре отцеждаща се и богата на хумус.

Съвет на градинаря: Идеална е за отрязани цветове.

Източник: www.zadoma.com

Дивият кестен не може да се опитоми

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 19-02-2010

Тагове : , , , ,

div-kestenДивият или конски кестен (Aesculus hippocastanum) е ценно дърво с опадливи листа, което достига на височина 25-30 м и живее повече от 200 години. Вирее на богати и влажни почви. В млада възраст израства по-бързо и още през първата година достига височина до половин метър. Короната му е заоблена и много красива. Цъфти след разлистването през май. Цветовете са едри, бели, изпъстрени с розови петна. Листата са сложни и разположени срещуположно по два на клонките. Всеки лист има от 5 до 7 приседнали като на длан отделни листчета, които са с обратно яйцевидна форма и назъбени по края. Конският кестен предпочита влажната и свежа почва и не може без въздушна влага. При сухо лято зелените листа повяхват и пожълтяват, дори преждевременно опадат, но благодарение на здравия корен дърветата не загиват. Коренът му в началото е хоризонтален, а впоследствие се развиват много странични разклонения и той изостава за сметка на странично развиващата се мощна коренова система. Благодарение на здравите корени, ветровете и ниските температури не увреждат конския кестен. Предпочита светлината, но расте и на сенчести места. Семената му зреят през август и септември. Разположени са в гладка или с меки шипчета месеста кутийка, с 1-3 гнезда и най-често по едно голямо семе.

Питомният кестен (Castanea vesca) е също много полезен вид, но с много по-ограниченоcastanea разпространение у нас от конския кестен. Причината е, че  кестенът е много по-топлолюбив и когато лятото се случи  по-кратко, тогава не плододава. За да плододава кестенът се нуждае от 5-7 месеца топлина и светлина. Цъфти през април. Мъжките цветове при този вид са събрани по дължината на дебела ос и по този начин образуват едни ресовидни златистожълти съцветия, придавайки красива декорация на дървото. Женските цветове се развиват   в основата на най-горните  мъжките реси. Кестенът е еднодомно дърво. По време на цъфтежа си  е много интересен и много търсен от пчелите, защото е медоносен. Женските цветове се развиват единично в куполи с бодлива обвивка. Когато плодовете узреят през есента, куполите се разпукват четириделно и плодовете опадват. Кълняемостта на  кестените се запазва само половин година и затова се препоръчва да се засяват през есента.

За съжаление, въпреки приликата на плодовете на двата вида, кръстоска между тях е невъзможна поради единствената причина, че двата вида са от различни семейства: кестенът (Castanea vesca) е от семейство Букови (Fagaceae), а конският кестен е от семейство Hippocastanaceae и родство между двата вида не може да има.

Източник: www.gradinata.bg

Тагове