Великден – време и за… цветя – I част

Запазено под (Интересно, Направи си сам) by Admin on 31-03-2010

Тагове : , , ,

spring-flowersНаближава времето за подготовка за един от най-светлите и големи празници в християнския свят – Великден. И в празничната украса на дома и масата за него не трябва да забравяте и за цветята.

Във великденските цветни композиции изборът обикновено пада на ярки, но класическите сортове цветя, без излишна пъстрота и оригиналност на формите. Те трябва да следват традициите на празника и да са в характерните за него цветове:

- бяло, жълто и златно, които символизират духовността, светлината и чистотата;

- зелено – цвета на надеждата;

- синьо – символизиращо небето и вярата;

- червено, което е символ на живота и прераждането.

Най-популярните цветя за Великден са зюмбюлите, лалетата и нарцисите, които са символ на възраждащата се природата след зимния студ, а също и розите и карамфилите, които традиционно се смятат за “цветята на Христос”. Екзотичните цветя се използват рядко за великденска украса, защото въпреки красота си, те не съответстват на духа на този празник.

Великденските букети може да се допълнят с пера, върбови клонки и фигурки на яйца, зайци, пиленца. Формата им е кръгла или яйцевидна.

Цветните композиции са в състояние не само да разкрасят вашата великденска трапеза, но и да внесат в дома ви празнична пролетна атмосфера.

Източник: www.zaneya.com

Тихата прохлада на сенчестата градина

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 30-03-2010

Тагове : , , , , ,

1_bergeniaКогато възникне необходимостта от създаването на сенчеста градина, мнозина си задават въпроса - какви растения да подберат, за да изглежда тя красива. Проблемът има решение, но още в началото трябва да отбележим, че в ландшафтната архитектура няма понятие “сенколюбиви” растения. Всички обичат светлината и се стремят към нея. Когато подбираме растения за сенчести места, е уместно да ги наричаме “сенкоиздържливи”, защото някои видове по-добре понасят сенчестите и полусенчестите места. Понякога собствениците на градини решават, че под короните на дърветата и на сянката от постройките най-разумно е да се затреви. Но тревата категорично отказва да изглежда добре на такива места, постепенно изтънява, става бледа и рехава и в края на краищата изчезва след няколко сезона.

Всъщност създаването на растителна композиция в сенчестия ъгъл  не само е напълно възможно но и не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. За да постигнете така желания успех е необходимо правилно да подберете растенията за вашата бъдеща сенчеста градина. Това са онези, които добре понасят сянката. Преди всички такива са т. нар. мезофити (умерено влаголюбиви видове), които са естествено разпространени под дървесните масиви. Болшинството от тях  са средно взискателни по отношение на влагата, но обичат дълбоките плодородни почви, за предпочитане с кисела реакция (изключение правят винката и епимедиума).

Тревистите растения, които виреят и на сянка

Когато създаваме сенчеста градина, погледът ни се отправя предимно към тях, защото те ще оживят зоната, която иначе би запустяла. Има такива растения и те не са никак малко.

Хостата  (Hosta) според много хора кралицата на сенчестата градина. Tова интересно2_hostaрастение с едри листа и оригинални цветове може да се развива в много плътна сянка. Сега в разсадниците и градинските центрове може да се намерят разнообразни сортове с жълти или бели ивици, които внасят допълнителен колорит на насажденията от този вид. Хостата можете да използвате както като единично засадено растение, така и в съчетание  с астилбе, различните видове папрати или дицентра.

Папратите (Filicinae). Сигурно е трудно да си представите сенчестата градина без тези растения с красиви листа.  Най-често използваните видове в сенчестия ландшафт са  женската (Athyrium filix-femina), мъжката папрат (Dryopteris filix-mas) и орловата папрат (Pteridium aquilinum).За да се подчертае красотата на папратите, свежата им зеленина и нежната структура, най-добре е да ги засадите в група под дърветата или като самостоятелен масив

Бергения (Bergenia crassifolia) - едно изключително невзискателно растение, което3_bergenia_crassifoliaрасте добре както на слънце, така и на сянка. Бергенията е декоративна през целия сезон. Добре се възприема в съчетание с каменни групи.  Нейните големи и блестящи листа запазват наситения си цвят през целия сезон, а през есента придобиват наситен червен оттенък. Добре изглеждат насажденията на бергения в съчетание със здравец, аквилегия или папрати.

Винка (Vinca minor) е вечно зелено почвопокривно растение, листата на което се отличават с изключителна здравина. Тя образува равномерни, плътни и много живописни покрития, заемайки големи пространства под короните на дърветата. Цъфти обилно в синьо и бледо-лилаво в периода април-май.

Астилбе (Astilbe arendsii) е още един от желаните гости в сенчестата градина. Има много сортове астилбе. Те се отличават с ярък цъфтеж и многообразие на багрите, с всевъзможните си форми, с височината и плътността на насажденията. Можете да ги засадите на групи около дървета или храсти. Независимо, че в естествени условия това растение расте под широколистни масиви, прекрасни резултати ще получите ако го съчетаете и с иглолистни дървета. В смесени групи добре се възприема в съчетание с хоста, папрати, ириси, бергения, здравец и др.

Аквилегията (Aquilegia) най-добре се чувства на полусянка. Нейните нежни, ефирни съцветия (камбанки) и ажурните и листа прекрасно се открояват на фона на наситените и плътни листа на бергенията, хостата и брунерата (Вrunnera macrophyllа). Аквилегията добре се възприема в близост до сенчестия бряг на водна площ. Ако редовно премахвате прецъфтелите цветове, може да се радвате и на втори цъфтеж в рамките на сезона.

Хиперицум (Hipericum calycinum). Това е нискорастящ вид, достига 30-40 см височина. Листата са светлозелени и образуват плътна растителна покривка. Цъфти обилно с нежни жълтеникави цветове. Бързо расте и за кратко време заема значително пространство. Не е взискателен към почвата, но обича влагата. Изключително подходящ за ниски масиви и като почвопокривен вид.

Астранцията (Astrantia major) може да расте както на открити слънчеви места, така и на сянка под короните на дърветата. Тя цъфти обилно с множество звездовидни съцветия, които достигат до 30 на едно стъбло. Масовият цъфтеж на това нежно и красиво цвете е от юни до август.

Пахизандра (Pachysandra terminalis) e вечно-зелено, студоустойчиво, невзискателно почвопокривно растение, изключително жизнен вид, който рядко страда от болести или нападения на вредители. Не се нуждае от торене и притежава изумрудено зелена листна маса, която се проявява само при плътна сянка. Образува плътен и красив зелен килим и така напълно замества тревата на сенчестите места.

Храстите, без които не може

За да създадете вашата сенчеста градина имате нужда не само от цветни и тревисти видове. Отсъствието на храстите в растителните композиции може да наруши хармонията на цялата градина. Какви храсти ще се чувстват добре в сенчести условията?

Червен дрян (Cornus sanguine) -  много интересен храст с добре разклоняваща се корона. Младите му клонки са обагрени в тъмночервено. През есента декоративност придават и многобройните тъмносини плодове с размера на грахови зърна. Листата са светлозелени, издължени и през есента особено декоративни с наситения си червен цвят.

Орлов нокът (Lonicerа tatarica). Това е храст от средна величина с височина 2-3 метра. Цъфти в периода май-юни с розови цветове. Продължителността на цъфтежа достига понякога до един месец. Листата са с яйцевидна форма, светлозелени. Подходящ е както за самостоятелен акцент, така и като групово насаждение.

Махония (Маchonia aguifolium) - храст, висок до 1,5 метра. Сложните листа на махонията са ефектни, съставени са от малки листенца като на див чемшир. В началото на сезона се появяват ароматни жълти цветове, а по-късно - синьо-черни плодчета. Най-добре вирее на сянка и често се използва като масив под дървета.

Ароматна малина (Rubus odoratus). Този храст достига до 3 метра височина.4_rubus-odoratusГолемите му (до 5 см) цветове с пурпурно-розов оттенък и приятен аромат се появяват в началото на юни. Плодовете са едри до 1 см в диаметър, полусферични, светло-червени, малко на брой. Листата се обагрят в жълто към края на сезона.

За вертикално озеленяване - лиани

Аристолохия (Aristolochia). Това е бързо растяща лиана. На височина достига до 8-10 метра. Цветовете и са изключително ефектни - големи и необичайни - фуниевидни, обагрени в тъмнолилаво. Аристолохията има здраво увивно стъбло и сърцевидни листа, чиято горна част е тъмнозелена, а долната - синьозелена. Растението е само за опитни цветари - изключително трудно за отглеждане.

Целаструс (Celastrus orbiculata). И това е изящна бързо растяща лиана, достигаща височина до 10 метра. Листата са тъмно зелени, закръглено елипсовидни. През есента добиват жълто-оранжев оттенък. Този вид е особено подходящ, за декоративно оформяне на стени, високи огради, перголи и беседки.

Основанията да опитате

Разбира се, списъкът с растения за сенчестата градина е много по-дълъг. Както сами виждате, изборът е достатъчно богат. Ако сте решили да създадете вашата сенчеста градина, най-добре е да черпите вдъхновение от самата природа. Разходете се в гората и се опитайте да пресъздадете естествената и красота в собствената си градина.

Градината, потънала в сянка, е уникална възможност за създаване на необичаен и неповторим ландшафт. Цъфтежът в сенчестите места не е силно изразен, тук преобладават приглушените пастелни тонове които винаги предразполагат към спокойствие и тишина. Основна роля за оформянето на композициите стават формите на растенията, текстурата и багрите на листата, играта на светлината и сянката, които превръщат доскоро пустата част от двора в място пълно с романтика и естествено очарование.

Източник: www.gradinata.bg

Камасия - индианският зеленчук краси и българските градини

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 25-03-2010

Тагове : , , ,

camassia-quamash_1Нежната камасия с години може да стои на едно място без да създава грижи.

Камасията (Camassia) от семейство Лилиеви сравнително от скоро се предлага в България. Тя са красиво градинско цвете, което не изисква специални грижи.

От луковицата през пролетта израства кичур дълги лентовидни листа, а високият прав цветонос, увенчан от звездовидни цветчета, се появява доста по-късно.

В родната си Северна Америка обитава планинските ливади на умерения пояс. Била е отглеждана като зеленчук от коренното население - луковиците на два от видовете имат добри кулинарни качества.

Камасиите цъфтят през юни, когато градините са грейнали от цветя, и въпреки това присъствието им се забелязва веднага. Подобните на свещи бяло-сини съцветия “хващат” окото отдалече, а особено изящни изглеждат, когато са засадени на фона на хвойнови растения.

Издържат и полусянка, но най-добре се чувстват на открити слънчеви места. camassia_quamash_2

Предпочитат почвата да е глинеста, влажна през пролетта и по-суха през лятото.

Най-добре е да засадите луковиците на място, където няма да се налага да ги вадите след прецъфтяването, защото цъфтежът на необезпокояваните 5-6 години растения е значително по-пищен.

Засаждането става през септември-ноември на дълбочина 12-15 см и при разстояние между луковиците 15-20 см. Зимните виелици не са страшни за камасията, болестите и вредителите я избягват. Грижите за нея се свеждат до плевене на бурените и поливане при твърде сухо лято.

Размножаването става с луковици-детки, с които обраства майчината луковица и със семена.

Когато листата след прецъфтяването изсъхнат, луковиците се изваждат внимателно, за да не се повредят корените, детките се отделят и веднага се засаждат на предвиденото място.

Ако се налага да се изчака със засаждането, луковиците издържат около месец в дървени сандъчета, покрити с леко влажен торф. Ако съберем семена веднага след узряването им, може да ги засеем на дълбочина 2 см и ще получим цъфтящи камасии след 4-5 години. Много често семената се самозасяват и при нужда само трябва да пренесем малките луковички на желаното ново място.

Камасиите са много подходящи за аранжиране на лехи с многогодишни цветя в пейзажен стил, както и за оформяне на групи в полусянката на дърветата. Някои специално създадени сортове придават очарователен стил на алпинеумите и рокариите.

Източник: www.rozali.com

Цветята боледуват, сгрешим ли в грижите

Запазено под (Грижи, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 24-03-2010

Тагове : , , , ,

indoor-plants_1Не преполивайте, пазете от течения и резки застудявания

Колко е тъжно и обидно, когато любимото ви растение заболее или още по-зле – загине. Още по-тежко е, когато се случи подобно нещо със скъп екземпляр. Може ли да се избегне това? Във болшинството случаи – да.

Защото растенията не страдат по-често от вредните насекоми, гъбични заболявания или вирусни инфекции, а от неправилни грижи.

Често се случва да не отчитаме изискванията към водата, почвата, светлината и топлината на нашите растения. Не знаем или не се интересуваме от най-комфортната им влажност на въздуха.

Най-често растенията загиват по чисто банални причини – например от пресушаване на почвата в периода на активен растеж или от преовлажняване през зимата. При последния случай хората смятат, че растенията изглеждат по-зле, тъй като не им достига вода и затова често преполиват. За да познаете нуждите на растението, се вгледайте в листата му. Ако е преовлажнено, то листата пожълтяват, субстрата и почвата в саксията се покрива със зелен налеп, а при недостатъчно вода листата потъмняват.

Стайните растения не понасят резките колебания в температурата на въздуха. Затова не еindoor-plants_2 излишно да си спомните, когато дърпате пердетата вечер. Така растенията през деня остават над топлия радиатор до прозореца, а през нощта се преохлаждат, скрити зад пердетата. Те могат да изпаднат в шок.

Нежните растения, ако им се е паднало място между вратата и прозореца, могат да загинат от студени въздушни течения. Затова трябва да проверите дали няма отвори в рамката на прозореца.

Друг проблем е недостатъчната светлина. В тъмния ъгъл растението може да пострада толкова, че да увехне. А в летните жеги на слънчевия прозорец субстратът в тъмната саксия може да се нагрее дотолкова, че да загине или силно да пострада кореновата система на растението.

Могат ли да се избегнат тези неприятности? Разбира се! Но при условие, че знаете потребностите на своите зеленолистни питомци и обръщате внимание на техните симптоми. Ако не се боите да се учите и да търсите информация за своите любимци, то тогава можете да изберете сред най-непретенциозните растения и да се радвате на красотата им.

Източник: Вестник за градината

Как ще разберете, че саксията е тясна за растението?

Запазено под (Градини) by Admin on 23-03-2010

Тагове : , , ,

14Болшинството стайни растения се чувстват прекрасно в своите саксии, макар в очите на неопитни цветари саксиите да изглеждат като че ли твърде малки за размера на растенията. Ще бъде грешка да пресадите едно цвете в по-голяма саксия, ако все още старата не му е станала наистина тясна. Имайте предвид, че някои  растения  няма да цъфнат в по-големи саксии, а други, като бромелиевите, съвсем не се нуждаят от ежегодно пресаждане.

Очевидни признаци:

• Стволът и листата растат бавно, дори ако растението редовно се подхранва през пролетта и лятото.

• Почвата изсъхва бързо и се налага по-често поливане.

• Корените прорастват през дренажните отверстия.

Окончателна проверка:

• Обърнете саксиято и извадете растението. Ако саксията  е тясна, корените ще са гъсто оплетени, а пръстта почти няма да се вижда.

• Ако корените не са гъсто оплетении в пръстта, растението не се нуждае от пресаждане, върнете го обратно в саксията.

Източник: www.zeleno.bg

Тагове