Озеленяване, паркове, цветя

Едри или мънички, копринено лъскави или кадифени, подбрани в една цветна гама или контрастиращи - във всяка умело създадена композиция всяко цвете изпъква, става двойно ефектно. Опитайте да композирате на своя балкон нежни или звучни цветни дуети.

Използването на растения с различни по големина цветове е един от начините да постигнете изразителност в цялостната композиция. Затова така красиво изглежда разкошната петуния в двойка с изящните маргаритки или с фината калибрахоа.

Блестящ ефект се постига също, ако се комбинират растения, чиито цветове изобщо не си приличат по форма,  например закръглените съцветия на вербената и лъчистите цветове-кошнички на диморфотеката или гайлардията. Всяко цвете е красиво само по себе си, главното е растенията да не се потискат помежду си. Смело експериментирайте, но все пак се старайте предварително да добиете представа как би изглеждала завършената  композиция и всяко растение поотделно в нея.

Окраската също може да бъде решаващ елемент. Растенията могат да се подберат в контрастни цветове или обратно, да преливат тон в тон. Родствените цветове винаги си хармонират, затова няма да сбъркате, ако направите двойки от цветя с жълта и оранжева, розова и червена, синя и виолетова багра. Още по-ефектни са контрастните съчетания, при които съседстващите цветове само печелят: например синята брахикома и жълтата хризантема или оранжевата циния и виолетовата петуния.

Модни тенденции

Последната мода включва живописната игра на багри и форми на цветове и листа едновременно. Така например трудно може да се намери по-подходящ партньор от сенециото със сребристи листа за цъфналата в червено вербена, златистите листенца на плектрантуса ще засияят още по-ярко наред с тъмносините цветчета на калибрахоата. Когато подбирате растенията за дуетите, непременно се съобразявайте с бързината на растежа на всяко от тях, за да не превърнете добрите партньори във враждуващи съседи, спорещи за територия и светлина.

Източник: www.gradinata.bg

Стъпалата в градината са предназначени за преодоляване на денивелацията, но едновременно с това са неделима част от пространствената композиция и носят естетически заряд.

Те не само улесняват ходенето по стръмния терен, но също така украсяват ландшафта. С тяхна помощ градината се променя – става по-интересна и изглежда различна. Това означава, че може да ги поставите както при наклонен терен, така и при равен, като сами създадете разлика във височините. Различните по височина нива създават нови и необичайни кътчета в градината. Повдигнете част от терена като подиум или го понижете като “басейн”, и ще имате повод да използвате стъпала. Ще получите раздвижен терен, интересни светлини и сенки, както и идеално мястото за сядане и почивка. Две стъпала са достатъчни, за да маркирате началото на пътеката, да отделите беседката или къта за отдих, пейката или площадка с градинска скулптура. Скучният и равен двор ще добие други измерения, градината ще стане единствена, различна и неповторима.

Видът зависи от наклона и мястото

Стъпалата може да са обединени в стълба или да са свободно пръснати по терена, разположени на една крачка разстояние. Видът им зависи от наклона, мястото на стъпалата в градината и спрямо къщата. Преди да започнете строежа на стълбите трябва да решите няколко проблема. За да са сигурни, надеждни и удобни стълбите, трябва правилно да изчислите колко на брой стъпала са необходими. Броят им е свързан с размера – височина и дълбочина на стъпката. Тези размери се изчисляват математически. Има една лесна формула, която гарантира, че стълбата е правилно конструирана. Приема се, че една крачка е 61 – 65 сантиметра. Средно това прави 62,5 см. Според критериите за удобство и сигурност този размер съответства на сбора на две височини на стъпало и една ширина. Например 16 см + 16 см +30 см = 62 см.

За разлика от стълбите в жилището, градинските стълби позволяват по-голяма свобода на проектиране и размерите на стъпалата не са строго задължителни. Те могат да са много по-широки от интериорните стълби или с необичайна форма. Стълбата за преодоляване на големи наклони не трябва да е много стръмна – височина на стъпалото най-много 10-15 сантиметра. Добре е градинското стъпало да не е по-тясно от 30 сантиметра, защото това ще създаде несигурност при ползването на стълбата. Ширината й трябва да е поне 50-60 сантиметра, което да гарантира преминаването на един човек. Ако искате по стъпалата да се разминават двама души, направете ги широки един метър. Стълбите за стръмен терен трябва да са обезопасени задължително с парапет, поставен поне от едната страна на ходовата линия.

Стъпалата на терен с малък наклон позволяват по-декоративен подход. Много добре се вписват широките полегати стълби. В двата края на широките стъпала може да поставите саксии с цветя, декоративни скулптурки, вази. Стъпалата могат да се откроят и с насадени от двете страни цветни лехи или декоративна трева. Интересни решения се получават при използването на стъпала с форма на кръг, полукръг или друга нестандартна форма. Не се препоръчва поставянето на едно единствено стъпало, но ако се наложи, то трябва да е отчетливо маркирано, за да не изненада ходещия и да се стигне до инцидент.

Какви материали се предпочитат?

Стъпалата се изработват от стоманобетон, готови бетонни блокчета, камък. Горнатаповърхност трябва да е с лек наклон, който да гарантира лесно оттичане на водата при дъжд. След като стълбата се изгради, тя се обработва декоративно. Отгоре се поставя декоративно покритие, което трябва да е съобразено с вече изградените пътеки и площадки или да съответства на стила на къщата. Материалът трябва да е издържлив на атмосферни условия, устойчив на триене, с груба повърхност за добро сцепление с подметките, да се поддържа лесно. Естествено определяща е и цената.

Вида на стъпалата може да подчертае доминиращия стил на къщата или градината - романтичен, рустикален или модерен. Най-подходящи за градината са естествените материали – камък и дърво. Наред с каменни плочи, дялан или цепен камък, може да използвате и малки павенца, които дават големи възможности за декоративно подреждане и оформяне на стъпала с неправилна форма. Оригинални решения могат да се получат при комбинацията на малки и големи павенца, на камък и тухла в контрастни цветове. Напоследък широко приложение намират изкуствените каменни плочи, които успешно имитират различни видове скъп камък.

Много елегантно е покриването на стъпалата с дървото – специални видове, устойчиви на атмосферни условия, или обработени против влага и гниене. Това е красиво, но капризно покритие, което се нуждае от ежегодни грижи по поддържането му.

Източник: www.rozali.com

Пролетта е време за пресаждане на стайните цветя. Обикновено по това време те имат нужда от повече пространство за растеж и повече хранителни вещества, които са се поизчерпали през зимния сезон.

Изборът на подходяща саксия и оптимална почвена смес в този момент са от изключително значение.

Основното правило за почвените смеси за декоративните цветя е да съдържат достатъчно количество хранителни вещества, да не задържат излишна влага и да осигуряват добра циркулация на въздуха, от който имат нужда корените на растението. Най – важното е приготвената почва за декоративните цветя да съответства на нуждите на конкретното растение.

Универсалната почвена смес се приготвя от 2 части градинска глинеста почва, 1 част пясък, 1 част тор от листа (листовка, листна пръст) или друг хумус и 1 чаена лъжица тор от костено брашно за всеки 13 см микс.

За луковичните цветя е подходяща богата на хумус почва, обогатена с добре изгнила тор или градинска пръст.

Кактусите и сукулентните имат нужда от умерено наторена и силно дренирана почва. В нея задължително има малко пясък и глина.

Тези стайни цветя, които обичат кисела почва, ще се чувстват добре в листовка от иглолистни.

Орхидеите са по-претенциозни и за тях се използва рохкава смеска от средно едри борови кори, едър перлит и торф.

За тези, които имат силно развита коренова система, използвайте лека, добре обработена пръст.

Отделните елементи на почвените смески имат своята специална роля в тях. Така например едрозърнестият речен пясък прави почвите рохкави.

Листовката е угнили листа, събирани под широколистни дървета като бреза, бух, габър. Угнилите листа от иглолистните гори пък се използват за растения, които обичат киселите почви. Листовката прави почвата рохкава.

Торфената пръст е лека и рохкава. Торфът е носител на хранителните вещества.

Върху борови кори живеят добре епифитни растения, каквито са орхидеите.

Чимовка е много хранителна пръст, която се изравя под чимовете на ливадите. Преди да се използва се пресява. Най – добрата чимовка е пръст, изровена от къртица, защото е най-рохкава. В чимовка растат успешно някои палми и цитруси.

Дървените въглища в почвата служат за дизинфекция. Освен това те предпазват почвата от вкисляване, защото абсорбират излишната влага и я отдават на растението едва тогава, когато му е нужна.

Сфагновият мъх е блатен мъх, който преди да се използва в почвената смес се минава през сито. Използва се за орхидеи и за растения, които се развиват от по-едри семена.

Перлитът е чист инертен материал /получава се при преработка на еруптивни скали/, който задържа влага, която постепенно във времето отдава на корените. В него трудно се развиват микроорганизми. Използва се за подобряване на тежките почви.

Най – често се изпозват листовката, торфената пръст, пясъкът и перлитът.

Източник: www.zadoma.com

Вероятно и вие сте обръщали внимание на факта, че понякога дори еднакви по големина дворни места изглеждат ту малки, ту големи. Всичко е въпрос на визуални ефекти. Колко голям е участъкът според вашите очи зависи единствено от това как той е оформен.

Декоративните елементи

Можете да отвлечете вниманието от малкия по размер участък с помощта на различни приоми за оформление. Пример за сполучливото им използване са градините, оформери в стил барок, където успешно са приложени главните и второстепенни пътечки. Дори и мащабите на такива градини да са различни, принципът на създаването им може да се приложи и при малките участъци. А именно: цветните лехи се обрамчват с ниски бордюри, арките и перголите се поставят така, че да увличат любопитните погледи от едната в другата част на зелената площ. Не забравяйте да поставите и декоративни елементи, които да привличат вниманието. Това могат да бъдат например, скулптури, растения в саксии или малко фонтанче. Те ще станат своеобразна основа на участъка, която не се мени с времето. Редом с тях можете да направите различни композиции, които да изменят вида си при настъпването на нов сезон.

На зони

Градината, разделена на зони, има голямо преимущество: тя не може да бъде обхваната с един поглед. И тогава ще се чудите какви са реалните размери на участъка, разглеждайки едно по едно ъгълчетата му.

Ако харесвате градина, оформена в природен стил, то няма да ви е сложно да я направите: засадете растенията така, че те да образуват малки островчета, които ще се редуват с моравата и ще скриват някои зони от градината. Появяват се отделни ниши, които са създадени, за да разположите в тях шезлонги или пък да си направите места за почивка.

Лехите на стъпала

Покажете, че сте способни и на повече. Оформере цветните лехи на стъпала. В тях растенията растат свободно на няколко нива, без да засечват своите съседи, засадени на заден или преден план. Тук зелените ви любимци ще заемат три пъти повече площ, отколкото ако растат на обикновен склон. И лехите ще изглеждат по-обемни. За да усилите този ефект, обрамчете ги с жива ограда от ниски чимшири. Така ще увеличите количеството на зелените насаждения, които попадат в полезрението ви. Можете да направите визуално градината си по-голяма, като подбирате и засаждате определени растения. Екземплярите с по-големи листа засаждайте на преден план, а по-близо до границата на участъка - растения с дребни листа. Имайте предвид, че по-обширни ще ви изглеждат градините с меки тонове, а не ярките и пъстрите.

Къде свършва участъка

За да размиете границите на градината си, привлечете вниманието на посетителите в нея с това, което се намира в нейните околности. Например, към красивото съседско дърво или към равната полянка, която е разположена срещу участъка ви. Ако няма нищо подобно близо до вас, то тогава се възползвайте от един от оформителските трикове. Например, направете си жива ограда или пък сложете на стената врата с огледало. Тогава ще изглежда, че участъка продължава и през нея. А архитектурните елементи, поставени в зоната на видимост, ще създават дълбочина там, където градината всъщност приключва.

Източник: www.gradinata.bg

За пресаждане на стайни растения през април трябва още през март да подготвите подходящата пръст за всеки вид.

До времето на нейното използване трябва да я съхранявате на място, където може да възприеме стайна температура. За да не изсъхне много, покрийте саксиите с пласт около 5 см добре прегорял оборски тор, като преди това го навлажните добре.

От средата на март всички здрави стайни растения преди пресаждането им трябва да започнат да получават хранителни вещества чрез торене с комбинирани торове.

Торенето се прави веднъж седмично. Трябва да се торят само растенията, чиито саксии са обхванати добре от кореновата система. Хранителните разтвори трябва да бъдат 1-процентови, т.е. на 1 л. вода 1 г. комбиниран минерален тор. Важно е водата да има поне температура на стаята.

Прецъфтелите азалии и камелии не трябва да занемарявате, ако желаете пак да цъфнат следващата година.

Най-важното за тях е: светло, на хладно масто за съхраняването им, редовно поливане и веднъж седмично подхранване с хранителни разтвори. Хранителните разтвори приготвяйте, както е описано в предишния съвет.

За презимувалите в избата агаве, юка, еунимус, олеандри и други от същия вид през март започва редовното торене и поливане.

Преди поливането трябва да разкопаете повърхността на пръстта, като внимавате да не повредите корените. Най-добре е да махнете разрохкания пласт и да го замените с хубава, богата на хумус и хранителни вещества пръст. През последните мартенски дни започнете и торенето. Растанията, които са засадени в големи бурета, получават сух тор.  Поръсете го преди да нанесете новия пласт от пръст. С торенето обаче не бива да се прекалява. На 1 кв метър повърхност пръст в бурето са достатъчни 10 г тор. По-малките буренца или саксии трябва да поливате с хранителен разтвор, както е описано в по-предишния съвет.

Изброените растения (агаве, юка и т.п.) трябва да почистите основно и да изследвате за вредители и болести.

Всички сухи клончета и заболели листа трябва да бъдат отрязани, събрани и изгорени. По такъв начин най-лесно ще бъдат унищожени евентуални полепналите вредители и причинители на болести. При еунимуса трябва преди всичко да се следи за мана, която напада много често тези растения. Пръскането със серни препарати или напрашването със сяра на прах са най-добрите средства срещу маната.

Онези стайни растения, които през зимаат са станали много дълги, като традесканция, мирти, стайни липи и други висящи видове, трябва през март да бъдат скъсени.

За да могат новите филизи да останат къси, е нужно светло място, както и (без традисканцията) хладно помещение. Подрязването трябва да направите сега, за да не съвпада с пресаждането в друга саксия, което би било двойно изпитание за растението.

Ако искате да продължите да отглеждате своята  циклама, можете да постъпите по следния начин:

След прецътяването при всички случаи трябва веднъж да я полеете нормално. След това най-доброто за нея е да я поставите на хладно и светло място. Когато растението чрез пожълтяване на листата покаже, че иска да почива, намалете поливането. Това обаче не трябва да става изведнъж. Едва след като умрат всички листа, спрете напълно поливането. Ако след прецъфтяването листата останат зелени и здрави, не спирайте поливането.

При кактусите с увеличаването на светлината започва избиването на издънки, така че ще трябва отново да започнете да ги поливате.

На първо време, обаче, поливането трябва да бъде много пестеливо. Нормалното поливане започва едва тогава, когато чрез новите си издънки растенията покажат, че имат нужда от повече вода. За да могат да развият естествената си форма, кактусите трябва да заемат най-светлото място на прозореца.

Мимозата е толкова интересна, че си заслужава да си я отглеждате от семена.

За нейното засяване трябва да вземете малки саксийки с диаметър 9 сантиметра. Пръстта може да бъде песъчлива листовка или ливадна почва. Във всяка саксийка сложете по 5 семенца на дълбочина 1 см в пръстта. Мястото, където ще поставите саксиите, трябва да бъде светло и да има средна температура 18оС. След поникването на семената се оставят само по три растения в саксийка.

Източник: www.zeleno.bg