Озеленяване, паркове, цветя

Китайският и японският стил в градинарството целят да пресъздадат естествения пейзаж на планините и реките. Гледните точки на двете градини са различни: китайската градина цели да бъде видяна отвътре и е място за прекарване на ежедневието, а японската градина, с малки изключения, цели да бъде разглеждана от вътрешността на къщата, нещо като съвременните диорами. Китайските градини  включват допълнителни водни съоръжения, докато японските, които се създават в един по-влажен климат, загатват присъствието на водата (напр. пясък или чакъл, натрупани под формата на вълна, организирани по начин, който внушава движение на вода и др.). Традиционните китайски градини в повечето случаи третират растенията натуралистично, а японските градини предпочитат голите планински форми. Контрастът в отношението към каменните елементи е особено осезаем: в японската градина камъните са групирани като част от пейзажа, а в китайската градина камъкът е специално подбран и се издига на пиедестал на точно определено място, за да може човек да му се наслаждава от много страни.

Китайската градина

Стилът на китайските градини се различава в зависимост от икономическата прослойка, която е съдействала за създаването им и в зависимост от управляващата династия. Градините са били многофункционални като полу-обществени разширения на къщата, място за отмора, за увеселения, за изучаване на поезия, за романтични преживявания. Социалното и културно значение на градината е широко изтъкнато в китайската литература. Оформянето й се основава на такива разнообразни философски възгледи и постановки като фъншуй, ботаническо изкуство, хидравлика, история, литература и архитектура. Задачата е била толкова комплексна, че само образован човек е бил в състояние да я реализира и по този начин неговата градина е била свидетелство на както на познанията му, така и изява на поетичното възвишено мислене на висшата образована класа.

Скалите, водата, мостчетата и павилионите са сред най-популярните елементи на китайската класическа градина (т. н. китайска градина на образованите), изграждана от богатите семейства, докато дворове, кладенци и глинени басейни с рибки са често срещани елементи на градината за обикновеното китайско население. Другите черти и особености като кръгли отвори/арки в градинските стени и решетъчните прозорци могат да бъдат наблюдавани и в двата типа градини.

Два са философските източници, които определяне особеностите на китайската градина: на първо място това е концепцията ин и ян, а на второ - митовете за дълголетието, които възникват по времето на династията Цин. Философията на ин и ян проповядва идеята за баланса и хармонията в природата. Китайската градина отразява връзката с природата и идеята за баланса, постигнат чрез подражаване на естествената среда, като по този начин се представят планините, скалите, водата и вятъра. Ин и Ян едновременно се противопоставят и се допълват: колкото и твърда да е скалата, нежността на водата може да я разтопи. Ерозията на варовиковите скали Тай Ху, които са подложени на влиянието на водата от езерото Тай, е типичен пример за това. Водата, въздуха и светлината преминават през скалата, която е изправена на показ. Решетъчните орнаментни прозорци в градинската стена представляват едновременно стабилността и движението.  Те създават истинска картина в стената, която се променя при порива на вятъра или в резултат на движението на очите.

Структурата на китайската градина  се основава на изначалния мит за връзката между скалите и водата. Дълголетието се постига чрез живот сред скалите и водата, живот сред природата, живот на безсмъртен. Градината е проводник на здравословния начин на живот, който прави човека безсмъртен и независим от проблемите на цивилизацията. В този смисъл китайският пейзаж е известен като шан (планина) и шуй (вода).

Символизмът е ключов елемент в изграждането на китайската градина. Към земните тонове на китайската градина са прибавени червеното и златното, за да изпъкне ин/ян контрастът. Червеното и златното като цветове символизират късмета и богатството. Прилепи, дракони и други митични същества са изобразявани на дървените градински орнаменти, носещи късмет и защита. Градинските пътеки често са неравни и нарочно криволичат. Те представят човешкия живот – винаги има нещо ново или различно, ако се погледна от друг ъгъл, докато бъдещето е неясно и непредсказуемо.

Японската градина

Японската градина се развива под влиянието на стилизираната китайска градина. Традицията в японската градина се предава през поколенията от учител на ученик и  е дълбоко пазена тайна. През периода на Асука (538-710) градините са изобразявали будистките и даоиските вярвания чрез представяне на планинските региони в Китай. През периода Хейан (794-1185) градините се превръщат в място за провеждане на церемонии и за развлечение. По това време градините започват да се изграждат предимно в предната част  на големите и богати къщи. През тях обикновено преминава поток, който може да се раздели и да оформи остров. Описания на подобни градини са запазени в древните книги. В късните години на посочения период японската градина се модернизира и започва да имитира рая. През периодите Камакура и Муромачи (1185-1573) се създават много градини благодарение на подобрените градински техники. Друг фактор, който влияе на развитието на градинарството в Япония през този период, е фактът, че шогуните много са харесвали градините.

След периода Муромачи японската чайна церемония навлиза в културата на народа. Сен Рекю (1517-1591) създава традиционната японска чаена къща, към която води т. н. „росна пътека” – ройи. Градините, които са създадени през периода Едо (1603-1868), отразяват стила и вкусовете на съответния шогун. Религиозният характер на японската градина окончателно е загърбен и на негово място се установява една градина, която показва престижа и влиянието на своя собственик.

Източник:  www.gradinata.bg

За градината на балкона има две старателно цъфтящи “слабоноги”: • Impatiens - Walleriana-хибриди с височина около 20см. Известни са сортовете от сериите “Белици”,  ”Акцент”,  ”Супер фея”. Освен жълто и чисто синьо се срешат всички цветове между бяло и виолетово. Освен това има сортове с бели звездици, както и разновидност с височина 25см и кичести цветове, подобни на цветовете на розата.

• “Нова Гвинея”-хибридите се окичват с наситени оранжеви, бледорозови и виолетови тонове. Нови са сортовете  ”Спектра” и  ”Танго”, които се размножават чрез семена.

Период на цъфтене: На открито от юни до октомври.

Месторастене: Слънчево до сенчесто.

Произход: Тропическа Източна Африка, Цейлон, Индия и Нова Гвинея.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 20-25 см едно от друго.

Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа влажно и до август се наторява в ниски дози.

Други грижи: Растенията се под кастрят от време на време, за да се разклонят.

Презимуване: Само младите растения може да презимуват на светло при 12 до 15″С! Поддържа се умерена влага.

Вредители, болести: Акари, листни въшки, бели мухи, охлюви.

Размножаване: Чрез резници през пролетта или чрез семена през февруари/ март (лесно по двата начина).

Източник: www.flowersnet.info

Трудно е да се устои на желанието да засеете тази гигантска семка, която сте извадили от сърцевината на авокадото, след като сте се насладили на вкуса му. Ако искате сами да отгледате този екзотичен плод, тогава ще са ви необходими само няколко неща: едно добре узряло авокадо (ще го познаете по наличието на черни точици по тъмнозелената повърхност на плода и леко омекналата месеста част), средно голяма саксия, почвен субстрат и много търпение.

За да покълне семката, тя трябва да бъде засята веднага, след като се извади от плода. Необходим ви е универсален почвен субстрат, който можете да откриете във всеки специализиран магазин. Любителите на стайни растения са разработили един ексцентричен метод за покълване на семката – забодете на равно разстояние три клечки за зъби отстрани в твърдата семка. Клечките трябва да са разположени в една хоризонтална равнина спрямо изправената семка, така че като потопите семката в стъклена чашка, клечките да легнат върху ръба на чашата, ограничавайки потапянето  на семката във водата само до долната й половина.  Трябва да подменяте водата в чашата всяка седмица, преди да стане мръсна и без кислород. След известно време, което може да продължи от един до три месеца, семката ще се распука и ще видите появата на корена, последвана от крехко стъбълце. След появата на пъвите листа можете да засадите в саксия. Естествено, можете да засадите семката направо в саксия, но така ще пропуснете забавната част да наблюдавате растежа на корена и стъблото. Предимството на засяването в саксия е, че почвеният субстрат осигурява достатъчно кислород за развитието на семеначето и растението се чувства много по-добре. Можете да ускорите покълването в почвата, като махнете  люспестата обвивка на семката и като отрежете много тънък слой  от дъното и върха на семката преди засяването. Не заравяйте цялата семка, а оставете връхната 1/3 да се показва над повърхността. Независимо дали ще сложите семката във вода или почва, за да покълне, тя трябва да е правилно ориентирана – по дебелата  и заоблена част на семката е основата (трябва да е насочена надолу), а по-тънката и заострена част е върхът (сочи нагоре).

Отглеждането на авокадото е лесно. Поставете го на светло място и поддържайте почвеният субстрат влажен, но не подгизнал. Пулверизирайте листата с мека вода през горещите дни. Подхранвайте на всеки 2 месеца с течен тор. Авокадото ще се превърне в буен храст с едри наситето зелени листа. Подрязвайте го, за да поддържате формата му.

Източник: www.zeleno.bg