Озеленяване, паркове, цветя

Грижата за стайните растения е удоволствие за повечето хора, макар че не липсват и такива, за които това не е от най-любимите занимания. Колкото повече знаем за всяко растение обаче, толкова по-лесна и приятна е грижата за тях. При отглеждането им всяко нещо е от значение - от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае даденото растение.

от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае
Видове стайни растения

Различните стайни растения имат нужда от различно количество светлина. Така например бебешките сълзи, английският бръшлян и дървото на живота се нуждаят от много естествена светлина - подходящо място за тях би бил прозорец, през който влиза много слънце. Азалията, папратта и аглаонемата пък са такива растения, които цъфтят и при липса на светлина. Подходящо място за тях биха били вътрешните стаи, стълбището и други помещения, до които почти не достигат слънчеви лъчи. Има и такива растения, които се нуждаят от умерено количество светлина, например бегонии, аспарагус, ехмея, дива лоза и зебрина.

Как да избираме стайните растения

Когато избирате стайните растения, винаги се съобразявайте с две неща: можете ли да осигурите необходимото за цветето количество светлина и от колко вода се нуждае то. Ако всичките Ви растения са такива, които изискват рядко поливане, то по-добре за Вас би било да се ориентирате към сукулентните или кактусови видове. По-смелите градинари могат да рискуват и с орхидея.

От какво се нуждаят стайните растения

Всяко стайно растение има нужда от определено пространство за корените си. Всичките видове папрат например трябва да се засаждат по-нагъсто, тъй като те изглеждат най-добре когато цялото пространство в саксията е запълнено. Други растения пък имат нужда от повече пространство и ако саксията им е твърде малка, не могат да израстат както трябва. Същото важи и за поливането - едни се нуждаят от повече вода и влажна почва, докато други изискват почвата да е суха.

Грижа за стайните растения

За повечето стайни растения е достатъчно само ежеседмичното поливане. Но има и такива, които се нуждаят от точно определено количество светлина - за тях е добре да подберете подходящо място. При стайните растения не е толкова важно наторяването, колкото пресаждането - когато забележите, че саксията вече е малка, веднага преместете цветето в по-голяма такава. Добре е да премахвате увехналите листа веднъж на няколко седмици, както и внимателно да почиствате праха от по-големите листа с топла вода без препарати.

Проблеми

И стайните растения, както тези в градината, могат да имат здравословни проблеми. Ако цветето Ви не расте, възможна причина може да е наличието на червеи в почвата. Те могат да бъдат унищожени като се добави 1 чаена лъжица винен оцет в 1 литър вода. Имайте обаче едно наум, че някои растения не понасят киселини. Пожълтелите листа могат да бъдат сигнал за недостатъчно количество светлина или липса на вода. Увехналите листа в повечето случаи са заради липсата на вода и обикновеното поливане почти винаги решава проблема.

Ползите от стайните растения

Всички знаем за предимствата при отглеждането на растения вкъщи: те пречистват въздуха и увеличават количеството на кислород в стаята. Но цветята са и много повече - те са важни за душевното здраве на човек. Според фън шуй, растенията са задължителен елемент във всяка стая - последователите на тази древна китайска наука смятат, че грижата за жива материя е дейност, доставяща удоволствие и удовлетворение. Наблюдаването на зараждащия се живот пък кара човек да почувства енергията на сътворението.

Ако някога сте отглеждали фрезия, може би вече е едно от любимите Ви цветя. Лесна за отглеждане, фрезията е привлекателно цвете със силния приятен цитрусов аромат. Изглежда еднакво добре и в градината, и в саксия върху бюрото Ви. Колкото повече подрязвате фрезията, толкова по-дълго цветовете й остават свежи.

Цветовете  могат да бъдат сини, оранжеви, червени, виолетови, бели и жълти. Срещат се и двуцветни фрезии, макар и по-рядко. Листата са зелени, заострени, наподобяващи на сабя.

Родината на фрезията е Южна Африка.

Размножаване

Размножаването на фрезията става чрез луковици. За да израснат те, са им необходими няколко години, като през този период се образуват гъсти туфи или купчинки. Добре е да прекопавате луковиците на 2-3 години, за да ги разделяте.

Размножаването на фрезията е възможно и чрез семена. Това е предпочитаният вариант от повечето градинари.

Как да си отгледаме фрезия

Фрезията е лесна за отглеждане. Най-добрият период за засаждане е есента или ранната пролет. Поставяйте луковиците на 5 см дълбочина и на около 7-8 см една от друга - ако са на по-малко разстояние след няколко години ще се застъпват.

Съвет: Фрезията изглежда добре и в саксия. В този случай засадете луковиците близо една до друга, за да се изпълни цялото пространство в саксията.

Фрезията се нуждае от богата на хранителни вещества почва, която е с добър дренаж. Много е важно почвата да не е твърде мокра.

Поливайте цветето с малко вода, само ако почвата е напълно суха. Добавете малко тор, за да подхраните корените и фрезията няма да има нужда от много допълнителни грижи.

Проблеми:

Луковиците могат да изгният ако са засадени в почва, която не с добър дренаж и заради това задържа твърде много вода.

Предлагаме Ви няколко насоки за това как да си създадете уютна и красива градина.

Информирайте се предварително.
Набавете си специализирани списания и книги, посветени на градината и нейното оформяне. Потърсете и в различни сайтове, които не само ще Ви осигурят повече информация относно дизайна, поддръжката и грижите за градината, но и ще Ви дадат идеи, които да използвате и развиете. Тази практика е особено подходяща, ако все още не сте оформили напълно виждането си относно цялостния дизайн и изглед на градината.

Разделете градината на сектори.
Дворът или градината ще функционират по-добре, ако предварително сте разделили пространството на няколко сектора, в зависимост от дейността, която ще упражнявате там - сектор за хранене на открито, за барбекюто, за градинската люлка и прочее.

Забравете за строгите прави редици.
Вместо в стандартните прави лехи, засаждайте растенията в групички по няколко (поне 3 броя за многогодишните и поне 12 броя за едногодишните).

Комбинирайте смело.
Кой казва, че мястото на зеленчуците е само в зеленчуковата градина? Голяма част от тях всъщност могат да се превърнат в декоративен елемент в лехите, особено ако са смесени с цъфтящи растения. Можете да добавите и плодови дръвчета - джуджета или пък да смесите розите с растения от билковата градина.

Заложете на разнообразието от форми.
Поставете високо растение редом до ниско такова с кълбовидна форма. Съчетайте едно до друго цветя с големи ярки цветове с такива, чиито цветчета са малки и деликатни.

Зеленото не е единственият цвят.
Стремете се към контрастиращи цветове, текстури и форми на зеленината на растенията - не залагайте само и единствено на стандартното зелено.

Изберете водещ цвят.
Както и при интериорния дизайн, тук също е по-добре да изберете дадена цветова схема, отколкото да „разпръснете” различни цветове из цялата градина. Можете например да изберете за основен цвят розовото, като добавите и малко пурпурно, синьо, жълто и бяло.

Експериментирайте.
Някои на пръв поглед неподходящи цветови комбинации всъщност изглеждат доста добре, когато се реализират. Съчетайте ярко червените лалета например с тъмно пурпурна ехинацея или пък сребриста листна растителност с растения с оранжеви цветове.

Внимавайте с аксесоарите.
Къщичка и баня за птички, градинска пейка и може би дори една красива статуя - това е достатъчно за декорацията на една малка градина. Ако добавите твърде много предмети и акценти, градината ще изглежда претрупана.

Градина с дъх на свежест.
Обърнете особено внимание на растенията със силна и приятна миризма (люляк, лавандула, роза) - дори градината да не изглежда перфектно, нейното ухание ще компенсира повечето недостатъци.

Съобразете се с климата.
Добре е да изберете основно растения, типични за района, както и акценти, които пасват на неговите характеристики.

Пътечката е задължителен елемент.
Пътечката води и насочва хората през градината, превръщайки я в място за обиколка вместо в крайна дестинация. Направете пътечката дълга и криволичеща, и поне 1 м широка. Не е задължително тя да бъде нещо особено - дори обикновения чакъл върши работа.

Не действайте оскъдно.
Ако ще правите леха с цветя, направете я достатъчно голяма, за да включите достатъчно растения от различни видове. Така ще можете да съчетаете цветя, цъфтящи по различно време на годината, за да се радвате на техния цвят и аромат през целия сезон. За да се движите по-лесно из лехата, поставете на няколко различни места плоски камъни за стъпване.

Сандъчето за цветя върху прозореца - много важен елемент.
Красиво, евтино и лесно за поддръжка - сандъчето за цветя на рамката на прозореца дава нови измерения на градината или двора.

Момината сълза е многогодишно тревисто растение от семейство Рускосови. Латинското й наименование е Convallaria majalis. Размножава се чрез делене на коренищата и расте изключително бързо, а цветовете й наподобяват нежни бели камбанки. Момината сълза вирее добре дори и на сянка.

наподобяват нежни бели камбанки. Момината сълза вирее добре дори и на сянка.

Произход на името

Латинската дума Convallaria в превод означава “в долината” и препраща към закътаните европейски долини, в които вирее момината сълза. Majalis пък е препратка към месец май, когато тя цъфти. Цветето е познато в някои страни като майска лилия. Във Франция например има обичай да се подарява момина сълза на 1-ви май.

Момината сълза в религията

Момината сълза е известна още и като “Сълзите на Мария” или “Сълзите на Богородица”. Легендата разказва, че цветето поникнало от сълзите, които Богородица е проляла при разпъването на Исус. Момината сълза се споменава още в Библията, песен на песните(2:1) от Соломон: “Аз съм роза Саронова и момина сълза…”. Още от древността тя се възприема като израз на чистота и смирение, поради което може да бъде видяна в много християнски икони.

Легендите разказват

Едно от местата, които изобилстват от момина сълза, е британската провинция Съсекс, откъдето тръгват и няколко легенди. Една от тях разказва, че британският светец Леонард бил смъртоносно ранен при нападение от дракон и на мястото, по което се стичала кръвта му, поникнала момина сълза. Според римският писател Луций Апулей, богът-лечител Асклепий, син на Аполон, лекувал именно с това цвете. Смята се, че ароматът на момината сълза е първият сигнал за настъпващата пролет и кара славеите да напускат гнездата си.

Търговско значение

Пленителният аромат и нежната външност на момината сълза я правят предпочитано цвете в много аранжировки и букети. В парфюмерийната индустрия тя също е широко използвана, заради свежото си ухание. В миналото листата на момината сълза са били суровина, от която се е добивало естествено зелено багрило.

багрило.
багрило.

Момината сълза в медицината

От дълбока древност момината сълза се използва в медицината като диуретик, за облекчаване на болките, за подобряване на сърдечната функция (в листата и цветчетата се съдържа конвалатоксин - гликозид от сърдечната група). Въпреки че се използва широко в народната медицина, съвременните учени предупреждават, че растението е отровно и не бива да се приема в естествения си вид.