Билки, които обичат сянката

Запазено под (Интересно) by Admin on 14-02-2012

Тагове : , , , , ,

svejo4Билките са едно ароматно и красиво допълнение към всяка градина. Tе добавят свежест и аромат към любимите Ви кулинарни рецепти. Някои билки, като например маточината, растат най-добре, когато са изложени изцяло на сянка. Различните сортове магданоз пък се нуждаят от малко количество слънчеви лъчи. А розмаринът и ментата растат по-бързо на сянка, отколкото на слънце.

Розмарин

Розмаринът е вечнозелен храст. Размножава се чрез калеми. Може да вирее и на слънчевите, и на сенчестите места в градината. Обикновено розмаринът се използва за овкусяване на ястия с телешко или пилешко месо и риба.

Мента

Ментата предпочита сенчестите места в градината. Тя е страхотно допълнение както към напитки и чайове, така и към салати и тестени изделия. Характерно за тази билка е настъпателната й инвазия - тя може да превземе цялата Ви градина. Поради тази причина е препоръчително отглеждането й в контейнери.

Магданоз

Магданозът е двугодишна билка, която също предпочита сянката. Може да се отглежда в градината или в контейнери на прозореца. Има много различни видове магданоз - от обикновения магданоз с плоски листа до къдравия такъв. Тази подправка е може би най-широко използваната и добавя неповторим вкус към всяко ястие. Готвачите я използват също и да притъпят даден вкус при прекаляване с някоя подправка.

Маточина

Маточината обича дискретното слънцегреене. Използва се за овкусяването на салати, рибни ястия и в билковите чайове. Цветовете й са малки и сини, може да достигне до 60 см височина.

Див лук

Дивият лук е билка с характерен остър вкус, подходяща за месо, зеленчуци и риба. Печените картофи и салатите придобиват неповторим вкус, когато към тях се добави малко от тази подправка. Цветовете му са лилави и внасят кралско величие във всяка градина. При бране откъсвайте половината от стеблото.

Гипсофила

Запазено под (Балконски растения) by Admin on 09-02-2012

Тагове : ,

svejo1Гипсофилата е многогодишно растение с деликатни цветове, наредени във формата на кълбо и синьо-зелени листа, които остават скрити под изящната покривка от бели венчелистчета. На височина гипсофилата варира от 30 см до 1.2 м, а ширината й може да достигне до 90 см. Характерният цвят за това растение е белият, макар че съществуват и сортове, обагрени в нежно розово или лилаво. Периодът на цъфтеж е от средата до края на лятото.

Почва

Гипсофилата се нуждае от много слънце, за да се развива добре. Осигурете й просторно място с директно слънцегреене. Почвата, върху която ще расте, е важно да не е дренирана - най-добре да е дори леко алкална.

Грижи

Засадете гипсофилата на избраното място още през пролетта. Поливайте един път седмично - не трябва да позволявате почвата да пресъхне, особено докато растението е още младо. Може да отнеме повече от един сезон, докато гипсофилата разцъфне изцяло, но след този период ще можете да се наслаждавате на буен растеж всяка година. Това цвете не изисква много грижи - подхранване през пролетта с тор е напълно достатъчно. Веднъж разцъфтяла, гипсофилата е препоръчително да бъде подрязана, за да се стимулира по-нататъшното й развитие и да се осигури следващ буен растеж. През зимния период поддържайте растението на нивото на земята.

Употреба

Гипсофилата е широко използвана като почвена покривка. Използвана и за декорация, тя намира място в аранжировките и свежите букети. Засадена в градината, близо до розите, гипсофилата създава илюзията за красив букет в двора Ви.

Протея

Запазено под (Балконски растения) by Admin on 07-02-2012

Тагове : , ,

svejoПротеята е вид цъфтящо растение, известно още и под името захарен храст, което е познато от праисторическите времена. На външен вид протеята представлява съвкупност от огромни сферични луковици, обгърнати от гъсти и ярко обагрени венчелистчета. Родината на това растение е Южна Африка и Австралия. В Америка е много популярно сред начинаещите градинари, защото не изисква много грижи, а в същото време е изключително ефектно.

Характерни особености

Рамерът на протеята е наистина внушителен. Дебелите листа, подобни на венчелистчета, обгръщат сферичния клъстер от цилиндрични цветя, което пък създава илюзията на едно буйно растящо цвете. На височина стеблото на протеята може да варира от няколко см до 7 м. Цветовете са ярко червени, розови, жълти или оранжеви. Листата могат да бъдат дебели и жилави или малки, подобни на иглички, в зелени и сиви нюанси.

Видове

proteaВ природата се срещат повече от 300 разновидности на протеята. Съсредоточени са главно в Южна Африка. Класифицират се в 3 основни групи:   Protea, Leucadendron и Leucospermum. За първите два рода са характерни ярките листа и плодните глави, а представителите на третия се отличават с множество ярки съцветия. Най-известна между протеите е Protea cynaroides /гигантска или кралска/, която има големи съцветия с кръгла форма, достигаща до 30 см. в диаметър. Също популярна е Protea repens, която е символ на Южна Африканска Република.

Грижи

nutanПротеята расте в места с умерен климат и ниска влажност. Почвата трябва да е песъчлива и добре дренирана, с ниско съдържание на фосфор и рН около 5 или 6. Поддържайте почвата винаги леко влажна. За да предотвратите болестите и да контролирате буйния растеж,  подрязвайте растението редовно. Три пъти годишно я наторявайте с тор с ниско съдържание на фосфор и със забавено освобождаване.

Цветя с неприятна миризма

Запазено под (Интересно, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 02-02-2012

Тагове : , ,

Повечето цветя впечатляват и пленяват със своя аромат. Босилекът, лавандулата и маточината например се характеризират с ароматните си листа още докато цъфтят. Розата и жасминът пък имат благоуханни цветове. Именно този приятен мирис привлича пчелите и други опрашители. В природата съществуват обаче и такива растения, чиято миризма напомня на гниеща плът и изпражнения.

Трупна лилия

rafflesia-arnoldiiРастението трупна лилия (Rafflesia arnoldii) е необикновено по много причини. Родом от джунглите на индонезийските острови Суматра и Борнео, това паразитно растение се среща в дъждовните екваториални гори. Няма нито листа, нито корени. През по-голяма част от живота си трупната лилия остава скрита в обвивката си, която представлява лоза. Когато настъпи периода на цъфтеж, растението излиза от тази обвивка, разперва се настрани и достига до невероятните 90 см в диаметър. Това е и най-голямото познато цвете в света. На цвят е виненочервено, изпъстрено с петна. Трупната лилия излъчва неприятна миризма на гниеща плът.

Миризливо зеле

snunk-cabbageМиризливото зеле (Symplocarpus foetidus) е растение с неприятна миризма. Расте свободно в заблатените райони на източните и централните части на САЩ. Цъфти всяка година в началото на пролетта, цветовете му са заострени, жълти на цвят, скрити в тъмночервена обвивка. Листата му растат вертикално нагоре и могат да достигнат до височина от 30 до 90 см. Миризмата на това растение наподобява миризмата на разлагащо се месо. Няколко индиански племена са използвали миризливото зеле за храна и лекарства. Местните жители на Уинебаго и Дакота вярвали, че това растение помага при астма.

Вуду лилия

konjacВуду лилията (Amorphophallus konjac), известна още и като дяволски език, принадлежи към семейство Ароидни. Родом от влажните райони на Източна Азия, това странно растение се характеризира с големи тъмночервени цветове, наподобяващи цветовете на лилията, а от средата величествено се издига червеникаво-черно, подобно на пирамида стебло. Миризмата на вуду лилията наподобява миризмата на мъртви мишки, оставени да престоят в найлонова торбичка в продължение на няколко дни. В Япония грудките на това растение се използват за направата на желатин и за сгъстяване на яхнии.

Тагове