Аламанда - тропическата принцеса

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 26-04-2012

Тагове : ,

svejo5Аламандата, известна още и като жълта камбанка, е тропически храст или лоза. Родината му е Бразилия. Листата са зелени и твърди, а цветовете - наситено жълти. Аламандата е капризно растение и ако не се полагат правилните грижи за нея, тя няма да оцелее дълго. Аламадата не трябва да се бърка с текомата или фритиларията, които също за известни под наименованието „жълта камбанка”.

Цветове

Ярко жълтите цветове на аламандата препокриват венчелистчетата и по този начин се създава фуниевидната форма, която е характерна за това растение. Цветовете са оформени в групи от две или три и могат да достигнат до 12 см в диаметър. Характерна особеност при тях е, че растат от самия край на стеблото.

Листа

Аламандата е вечнозелено растение, което значи, че листата й остават наситено зелени през цялата година. Листната петура е извита, листата са с дължина от 10 до 20 см. Друго характерно за аламандата е наличието на бодливи, зелени семенници, които се смесват с листата - така се създава илюзията за наличието на два вида листа.

Отглеждане

Аламандата може да достигне височина до 15 м. В повечето случаи, обаче, тя рядко бива оставена да израсте толкова много и чрез редовното подрязване се поддържа като малък цъфтящ храст. Растението расте изключително бързо т.е за отрицателно време би могла да се „изкатери” по една стена. Подходящо е и за отглеждане във висящи кошници. За да поддържате желаната форма на аламандата можете от време на време да изронвате филизите й, но не прекалявайте, защото прекалено честото оронване може да ограничи растежа.

Аламадата се развива добре на много топли места - температурата трябва да е не по-ниска от 25 градуса. При опасност от слана, задължително приберете растението на закрито. В дома Ви това растение ще се чувства най-добре на слънчево място.

Аламандата обича влажната, богата на хумус почва.

Аламандата в медицината

Аламандата в миналото се е използвала за лечение на жълтеница, малария, запек. В наши дни тя е водеща съставка в лекарствата за лечение на стафилококи.

Бовардия

Запазено под (Стайни растения) by Admin on 24-04-2012

Тагове : , ,

svejo4Въпреки че не е сред най-разпространените цветя, бовардията открай време се използва в сватбените букети и в цветните аранжировки. Тя е изумително красиво многогодишно растение, подобно на храст. В наши дни бовардията се предлага и като цъфтящо стайно растение.

Особености

Бовардията произхожда от тропическите райони на Африка, Централна и Южна Америка. Растението се формира от няколко ароматни клъстера от единични, цилиндрични венчелистчета във формата на звезда. В прородата се срещат около 30 разновидности, като всички те се различават по големина, цвят и вида на цъфтежа - единичен или двоен. Кафето, гарденията и пентасът са близки родственици до бовардията.

Букет от бовардии

Заради деликатния си вид, приятното ухание и издръжливостта си от 7 до 10 дни в откъснато състояние, бовардиите за предпочитан избор за направата на букети. Клъстерите са с фуниевидна форма, обагрени в различни нюанси на розово, червено, червеникаво-оранжево и бяло. Стеблата са здрави, дебели и дълги, което прави цветето много подходящо за сватбените букети. Бовардията е символ на ентусиазъм и възторг.

Бовардията като стайно растение

В началото на 90-те години на миналия век, холандските ботаници култивират специален сорт бовардии - джуджета, които да се отглеждат като стайни растения. С атрактивните, лъскави, тъмно зелени листа и ароматните клъстери, които разцъфват в началото на есента, стайната бовардия е предпочитана декорация във всяко помещение. Осигурете й слънчево място, влажна почва и поддържайте температурата в помещението в диапазона 15-20 градуса. Стеблата трябва да бъдат често подрязвани с остър нож, за да се даде свобода и пространство на новите цветчета.

Алстромерия - впечатляваща, но отровна

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 19-04-2012

Тагове : ,

svejo3Ценена главно заради изящни си големи цветове, обагрени в разнообразни цветови комбинации, алстромерията прави силно впечатление в градината. За това допринася буйният й растеж и специфичната й текстура. Нарича се още перуанска лилия или лилия на инките. Растението се отглежда сравнително лесно, но пък е силно токсично.

Описание

През лятото алстромерията ражда красиви цветове, с разнообразна окраска, изпъстрени с жили или нашарени с точици. Шест куполовидни венчелистчета, разположени в кръг, образуват един цвят. Най-често срещани са белите, розовите, оранжевите, червените, лилавите и жълтите алстромерии. Стеблата са вертикално изправени , височината на растението варира в широки граници: от 30 см до 1.2 м.

Основни грижи

Алстромерията изисква редовни грижи, за да изглежда по най-добрия възможен начин. Когато не се грижите добре за нея, тя е по-застрашена от болести и често бива нападенната от насекоми. Засадете алстромерията на такова място в градината, където тя ще получава обилно слънцегреене сутрин и частична сянка в следобедните часове. Поддържайте почвата влажна и добре дренирана. Поръсете 5-6 см органична тор върху почвата, но внимавайте да няма контакт със стеблата. По този начин ще предотвратите развитието на плевели и ще защитите алстромерията от увреждане при рязко падане на температурите.

Токсичност

Алстромерията се счита за отровно растение. Тя може да предизвика сериозно кожно раздразнение. Поради наличието на токсини, наречени глюкозиди, които се намират във всички части на растението, контактът с това цвете е опасен. Най-честите оплаквания са появата на мехури и неприятен сърбеж по кожата на ръцете. Алстромерията може да предизвика и проблеми с очите. Носете ръкавици и защитни очила. Бъдете особено внимателни ако имате деца или домашни любимци. При поява на каквото и да е раздразнение, незабавно потърсете лекарска помощ.

Цветя за покрити тераси

Запазено под (Балконски растения) by Admin on 10-04-2012

Тагове : , , ,

svejo2Един добър начин за освежаване на покритите балкони са цветята. Тези тераси в повечето случаи лишават растенията от достатъчно светлина, но пък ги предпазва от вредните атмосферни влияния като вятър и дъжд. Предлагаме Ви няколко растения, които не се нуждаят от директна слънчева светлина, което ги прави идеален избор за отглеждане на покрита тераса.

Гинура

Гинурата се развива добре на полусенчесто място. Отглежда се най-често във висящи кошници, позволяващи на лилавите й изящни цветчета да падат свободно по ръбовете им. Със сравнително малко светлина и редовно поливане можете да поддържате растението в перфектна форма. Листата имат неприятен аромат, препоръчително е те да бъдат премахвани периодично. Гинурата е отровна за домашни любимци. Бъдете внимателни и с децата.

Копривка

Копривката (Coleus blumei), известна още и като сиромашки кротон, е многогодишно растение от семейството на ментата и салвията. Листата растат по двойки, насрещно разположени, като всяка двойка се отличава със специфична цветова комбинация. Листата именно са най-красивата и най-впечатляващата част от копривката. Могат да бъдат жълти, зелени, червени или комбинация от някои от тези цветове. Често по листата се наблюдават лилави или ръждиви нюанси. Малкото грижи, лесната поддръжка и издръжливата им природа правят копривките толкова предпочитани и харесвани цветя.

Дяволски бръшлян

Дяволският бръшлян (Scindapsus aureus) е известен с бързия си растеж. Отглежда се изключително лесно във висящи кошници или сандъчета за цветя, развива се добре и при недостиг на светлина. Листата са твърди, със зелени, жълти или бели оттенъци по тях. При редовно подрязване листата му се сгъстяват и с течение на времето бръшлянът заприличва на храст. Отрязаните листа можете да потопите във вода и да ги оставите така, докато пуснат корени.

Как да се грижим за бугенвилията

Запазено под (Стайни растения) by Admin on 05-04-2012

Тагове : ,

svejo1Бугенвилията е цъфтящо растение, известно с ярко оцветените си пурпурни, червени или бели прицветници, които грижовно обграждат малките, кремави цветчета. Повечето хора смятат именно прицветниците за цветове на растението, но това далеч не е така. Тези ярки листа всъщност прикриват невзрачните цветчета. Бугенвилията може да се отглежда като пълзящо растение, поради което е подходяща за декорация и освежаване на огради, арки и други подобни. Също така може да се отглежда и в саксия или в градината като малко дръвче. Растението се характеризира с висока степен на издръжливост, но само при правилни грижи ще можете да се наслаждавате на едни наистина впечатляващи цветове.

От какво се нуждаете

  • богата на микроелементи тор
  • лозарски ножици

Инструкции

  1. Бугенвилията се нуждае от добре дренирана почва. Растението се характеризира с изключително деликатна коренова система, много е важно точно премереното количество вода. Глинестата почва е за препоръчване - равни части тиня, глина и органичен пясък. Ако отглеждате бугенвилията в саксия, осигурете й бързо изсъхваща почвена смес. Старателно полейте растението, ако почвата изглежда видимо суха.
  2. Подхранвайте бугенвилията редовно с богата на желязо и микроелементи тор. Деликатните й корени се нуждаят от постоянен източник на хранителни вещества. Освен всичко желязото и микроелементите спомагат за наситеното оцветяване на прицветниците. През периода на цъфтеж, наторявайте на всеки две или три седмици, а през по-студените месеци - веднъж месечно.
  3. Бугенвилията се нуждае от най-малко пет часа директна слънчева светлина на ден. При по-малко количество светлина тя пак ще се развива добре, но оцветяването на прицветниците няма да е така наситено. При по-студени зими е препоръчително да прибирате растението на закрито.
  4. Подрязвайте бугенвилията веднъж годишно, в началото на лятото. Не се притеснявайте да отстраните по-големи стръкове, за да оформите желаната визия - така се стимулира по-бърз растеж. Изронете горния 1 см от новорастящите стръкчета - това спомага появата на нови цветчета.

Тагове