Озеленяване, паркове, цветя

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Копър

Родината на копъра е Централна Азия, но най-често се внася от Египет, Източна Европа и някои средиземноморски страни. Наименованието на тази подправка произхожда от скандинавската дума “dilla”, която означава „да успокои“, „да притъпи“.

В Древен Египет лекарите използвали копъра при храносмилателни проблеми. Вода, в която са накиснати семената на копър, се давала на бебетата за облекчаване на коликите.

В Древна Гърция и Древен Рим копърът се е считал за символ на богатство, а освен това е бил известен и с лечебните си качества. Заради антисептичните си свойства и способността си да потиска развитието на бактериите, копърът се използвал за лекуване рани на войници, като върху засегнатия участък се налагали изгорени семена от тази билка.

През Средновековието копърът започва да се използва едновременно и за направата на магии, и за защита от тях. Тогава се смята, че връзка копър, закачена на входната врата, пази дома от чужда отрицателна намеса. Пиенето на вода, в която е престояла тази подправка, пък се е считало за достатъчно силно средство за премахване на черна магия.

В наши дни, вода от копър е народен лек срещу колики при бебетата, кашлица, нарушено храносмилане, газове, стомашни болки, безсъние, жълтеница, хемороиди, хълцане. Листа от копър, поставени върху очите, помагат при проблеми със съня.

Майорана

Майораната е подправка, която е сродна до ригана, с характерен силен аромат. Развива се добре на места с топъл климат. Майораната, отглеждана в Йордания, Ливан и Израел, е известна под името “zahtar”.

Според една гръцка легенда, майораната, наричана още „радостта на планината“, е получила своя аромат, след като е била докосната от Венера – богинята на любовта.

Смята се, че ако майорана поникне на гроба на починал човек, духът му е спокоен и щастлив. Тази билка се използва и за гадаене – според поверието ако неомъжена девойка сложи стрък майорана под възглавницата си докато спи, тя ще сънува бъдещия си съпруг. Венци от майорана се слагали в косите на младоженците в Древна Гърция, което се считало, че ще им гарантира любов, чест и щастие.

Майораната присъства и в средновековните сватби, а понякога дори и в погребенията. В библейските времена тя се използва за пречистване на храмове.

В медицината майораната е естествена противоотрова на змийската отрова, подобрява настроението, лекува зъбобол, помага при ларингит и проблеми с храносмилането.

Билките и подправките са използвани в медицината и за овкусяване на ястия още от древността. В миналото това били скъпи стоки, които средностатистическият човек не можел да си позволи. Тези растения били открити от изследователи, търгували се скъпо, често ставали обект и на кражба. Дори и войни са водени заради тях.

В днешно време билките и подправките са широко използвани и масово достъпни. Какво обаче знаем за тях? Чували ли сте, че босилекът например може да отблъсква дракони? Всяка билка и подправка си има своята история и легенда, свързана с нея.

Босилек

Босилек може да се види в цяла Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Смята се, че родината му е Индия, където е смятан за свещена билка, свързана с любовта и верността. Индусите го отглеждат в домовете си и смятат, че това носи щастие на цялото семейство. Листо босилек, поставено в ковчега на умрял човек, помага на душата му да премине в рая.

Думата „босилек“ произлиза от гръцката дума за „цар“, което е препратка към кралския му аромат. Смята се, че Александър Велики е пренесъл босилека в Гърция.

Древните римляни наричали билката “basiliscus”, от василиск /митично създание – дракон, който може да убие човек само с поглед/. Според техните вярвания, консумацията на босилек е естествена защита от нападение на този дракон. Римляните също свързвали босилека с любовта и плодородието.

Французите наричат босилека „царска билка“, а средноевропейците го считат за магическо растение.

Не навсякъде по света босилекът е толкова почитан. Така напримет в Хаити, той се свързва с Erzulie – местна вуду богиня на любовта.

За италианците босилекът е символ на любовта. В Румъния пък съществува поверие, че ако мъж приеме стрък босилек от жена, те са официално сгодени.

Канела

Има два вида канела: Cinnamomum zeylanicum е истинската канела, такава, каквато я познаваме и у нас. Родината й е Шри Ланка. Другият вид е канела, добивана от дървото cassia, което расте във Виетнам, Китай, Индонезия и Централна Америка. Тя се използва главно в Северна Америка и е по-горчива от Cinnamomum zeylanicum.

Канелата е била използвана в древната китайска медицина за лечение на треска, диария и менструални проблеми. Когато египтяните открили тази подправка, веднага я включили в балсамирането на мъртъвци. В библейските времена канелата се използвала като парфюм, подправка и за лечение на нарушено храносмилане.

През Средновековието, арабите пренасят много подправки, между които и канелата, от Азия в Египет. Находчиви търговци набързо скалъпват няколко истории за това колко ценна и скъпа е тази подправка, за да завишат цената й. Една така история твърди, че митичната птица cinnamologus прави своите гнезда върху пръчици канела. Поради това добиването на канелата е изключително трудно и опасно начинание, което изисква катерене по труднодостъпни места.

В началото на Средновековието 350 грама канела се търгуват на цената на 5 кг сребро. Само богатите аристократи можели да си я позволят.

През 65 г. от Н.Е. римският император Нерон изгаря по време на погребението на жена си доставките на канела за цяла година в разкаяние на това, че е причинил смъртта й.

В медицината канелата от древността се използва за лечение на кашлица и възпалено гърло, облекчава симптомите на настинка и грип; помага при проблемна бременност.

Канелата е имала своето достойно място в богата колекция от масла и аромати на египетската царица Клеопатра. Много от рецептите за любовни отвари са именно с канела

За да проследим историята на коледната елха трябва да се върнем много назад във времето, в дълбока древност, когато науката още не е могла да обещае, че студените дни отново ще бъдат заместени от топлото пролет слънце. Тогава езичниците вярвали, че коледното дръвче ще накара пролетта да се завърне. Украсяването му датира от 60-те години на миналия век. От дворците до бедняшките квартали, елхата все още е свещен символ и неразделна част от най-светлите зимни празници за християните.

Вечнозелени дървета

Вечнозелените дръвчета в древността са били неразделна част от честванията по време на зимното слънцестоене. Това започва когато древните египтяни за първи път внасят листа от финикова палма в домовете си по това време на годината. Римляните украсявали домовете си със зеленина, а друидите използвали вечнозелени клонки и имел по време на празниците си. Германците и скандинавците внасяли в домовете си вечнозелени дръвчета, като по този начин вярвали, че канят пролетта в дома си.

Легендата за монаха

Една легенда разказва, че монах, родом от Crediton, Devonshire, отива в Германия като мисионер през 7-ми век. В Тюриния той използва дървото ела, за да символизира Светата Троица – Отца, Сина и светия Дух. Така друговерците започнали да почитат дървото и до 12-ти век обичайната коледна украса в домовете на хората от Централна Европа била елха, висяща от тавана.

Украсяване на елхата

Първото украсено коледно дръвче се забелязва във Финландия през 1510 г. Един век по-късно, през 1610 г., Мартин Лутър за първи път украсява елха със свещи. Тази идея му идва съвсем случайно, докато се разхожда в гората вижда вечнозелени дървета, чиито клонки са огряти от лунната светлина. За да пресъздаде тази магия на децата си, той слага няколко свещи върху елховите клонки в дома си.

До 16-ти век за украса на коледните дръвчета се използват курабийки и восъчни орнаменти. През 1610 г. са изобретени гирляндите, които веднага стават неразделна част от украсата на всяка елха.

Изкуствени елхи

През 1893 г. Sears, Roebuck & Co за първи път пускат в продажба изкуствена елха. Първите такива коледни дръвчета били изработени от пера. През 20-те година на миналия век една друга английска верига, Addis Brush Co., започва да изработва елхите от материала, с който се правят четките за тоалетна. През 60-те са представени и първите бели изкуствени елхи, изработени от алуминий.

Котките по природа са любопитни и за тях е присъщо да проучват всяко кътче от мястото, което обитават. По време на коледните празници, появата на изкуствена елха в дома, стимулира това тяхно любопитство и те започват щателно да я изследват. За котката коледното дръвче е един чудесен аксесоар за катерене и игра с висящите играчки. В тази статия ще Ви покажем как да предпазите елхата от набезите на домашния Ви любимец.

От какво се нуждаете

• 2 пулверизатора
• оцет
• гъба или стар парцал

Инструкции

1. Напълнете единия пулверизатор с вода от чешмата и го оставете в близост до елхата. Когато забележите, че котката приближава, напръскайте я с вода. Котките мразят водата и това ще я накара да избяга веднага.

2. В другия пулверизатор смесете равни части вода и оцет. Напръскайте с тази течност основата и клончетата на елхата. Оцетът държи котките далеч, защото те не понасят аромата му. И водата, и оцетът се изпаряват бързо, така че е необходимо на пръскате клончетата през няколко дни.

3. Напоете гъба или стар парцал с оцет и ги оставете в близост до елхата. Този вариант е подходящ ако имате коледни лампички върху дръвчето и не можете да приложите метода от т. 2. Сменяйте гъбата на няколко дни.

Много хора предпочитат естествена коледна елха за празниците, но закупена твърде рано тя постепенно започва да увяхва. Боровите иглички бавно започват да пожълтяват, а после и да падат, в резултат на което дръвчето започва да губи свежестта си. Вижте какво да правите, за да поддържате елхата си свежа и да Ви радва по-дълго време.

От какво се нуждаете

• Съд с вместимост 1 л.
• вода

Инструкции

1. Веднага след закупуването на елхата е добре да я поставите в саксия с пръст и да я полеете с около 4 литра студена вода в рамките да 24 часа. Използването на топла вода поддържа мъзгата /сокът, който се съдържа в кората на дърветата и се отделя при нараняването им/ в течно състояние, като по този начин дървото по-лесно абсорбира водата. Ако забележите, че мъзгата започва да се втвърдява около основата, полейте с топла вода, за да се разтопи. На другия ден отново преминете към студената вода.

2. Поливайте елхата всеки ден с 1 л. студена вода. Следете нивото на водата и когато забележите, че чинийката под саксията е пресъхнала, полейте пак.

3. Избягвайте употребата на химически елементи или торове, които ще навредят на вашата елха. Елхата е единственото нещо, от което тя се нуждае, за да изглежда здрава и жизнена.