Озеленяване, паркове, цветя

Дървото на живота е сукулентно, цъфтящо растение, характерно за южните части на Африка. Известно е още и като “дървото на парите” и “дървото на късмета”. Латинското му наименование Crassula ovata идва от думата “crassus”, която означава “плътен, дебел”, което е препратка към листата на растението и думата “ovata”, която означава “с яйцевидна форма” - това също се отнася за листата. В наши дни дървото на живота се отглежда като стайно растение, с надеждата да донесе късмет в дома.

Описание

Дървото на живота е растение, подобно на храст, което в зряла възраст може да достигне до 2 м. височина. За него са характерни многото разклонения, клоните му са покрити с гладка, сиво-кафява кора, която с възрастта може да загрубее. Листата са лъскави, дебели, заоблени, най-често тъмнозелени на цвят, с дължина между 2 и 7 см и ширина от 0,7 см до 3 см. При някои видове по ръба на листата се наблюдават червени ивици. През зимата се появяват клъстери от нежно розови цветчета.

Условия за отглеждане

Както всички сукулентни растения, така и дървото на живота задържа водата в листата си. Това означава, че то се нуждае от малко количество вода, за да цъфне. Все пак прекалено минималното количество вода може да доведе до забавяне на растежа. Поливайте редовно, но само след като се убедите, че почвата е напълно суха. За оптимални резултати използвайте почвена смес с поне 50 % съдържание на органични вещества.

Дървото на живота обича слънцето. Най-добре се чувства при дневни температури в диапазона от 18 до 23 градуса и нощни такива около 10-13 градуса.

Препоръчва се подхранването да се извършва от пролетта до есента на всеки две седмици.

Видове

С течение на времето са се появили някои разновидности на дървото на живота. Така например медното дърво на живота се характеризира със сравнително бавен растеж и малки, медни на цвят листа с големина на дребна монета. Червеното дърво на живота се отличава с ярки лилаво-червени листа. За златното дърво на живота са характерни големите, заострени червеникаво-оранжеви листа. Най-красиво обаче е трицветното дърво, чийто листа съчетават зелени, сметанови и розови нюанси.

Употреба

Някои южноафрикански племена използват дървото на живота като хранителен продукт.

При запарване листата на това растение в мляко се получава лекарство, което се прилага при лечение на мазоли, диария, епилепсия.

Според фън шуи отглеждането му в дома носи късмет и богатство на всички обитатели.

Ако желаете да добавите малко цвят към колекцията си от стайни растения, то есхинантусът е идеалният избор за Вас. Неговите червено-оранжеви цветове, изящно разстилащи се по лъскавите, тъмно зелени листа, ще освежат всеки ъгъл в дома Ви. В тази статия ще Ви запознаем подробно с това растение, за да можете да му осигурите най-подходящите условия за развитие.

Особености

Есхинантусът е растение, което се среща основно в тропическите гори. Листата са тъмни, изострени, покрити с лъскавина, а цветовете са обагрени в червено или оранжево. При някои видове листата са петнисти, а цветовете - жълти. Есхинантусът цъфти няколко пъти през годината.

Светлина

Есхинантусът расте в тропическите гори, поради което той се нуждае от умерена, непряка слънчева светлина. Би се чувствал добре близо до прозореца. Добре е да знаете, че твърде многото слънце или липсата на достатъчно светлина може да възпрепятства цъфтежа му.

Почва

В естествената си среда, есхинантусът расте в мъх, който виси от дърветата в тропическите гори. За да го отглеждате като стайно растение, изберете лека, проветрива почва, с добавен перлит в нея.

Поливане

Много е важно правилното поливане на есхинантуса, с прецизно премерено количество вода. Винаги се стремете към умерена влажност - много вода може да доведе до загниване на корените, а малкото - до увяхване на цветовете.

Висяща кошница или голяма саксия

Есхинантусът е пълзящо растение. Той ще се чувства най-добре във висяща кошница, която да позволява филизите и цветчетата му да падат свободно. Друг вариант е да го засадите в голяма саксия, за да има достатъчно място да се разгърне. Саксията трябва да е с дренажни отвори на дъното, които да възпрепятстват задържането на излишното количество вода в почвата.

Температура

Есхинантусът обича топлия климат. Оптималната за него температура е между 10 и 25 градуса. Той е чувствителен дори и към температурата на водата - поливайте го винаги с топла вода.

Хоята, известна още и като восъче или восъчно цвете, е пълзящо растение, което е ценено от любителите на цветя заради изящно изваяните си бели-розови клъстери, които изглеждат като восъчни отливки. Могат да минат няколко години, докато хоята цъфне, но веднъж случило се, тя ще цъфти всяка година, ако сте й осигурили подходящите условия.

Особености

Хоята е пълзящо растение с мека текстура и разстилаща се форма. Листата са месести, овални, с дължина около 5-10 см. И листата, и цветовете му са покрити с вещество, което им придава това восъчно покритие. Ароматните заоблени клъстери се образуват от няколко цветчета с звездовидна форма, обагрени в бяло и червено или бяло и розово.

Подходящи условия

Хоята се развива добре само върху дренираната почва. Ако я отглеждате в саксия, подберете такава с дренажни отвори на дъното и я напълнете с висококачествена почвена смес. Висящите кошници също за подходящи за отглеждането й - восъчните цветчета примамливо ще се разстилат по ръбовете им. Изберете слънчево място за своята хоя - най-добре южен или западен прозорец. Растението може да цъфти и на полусенчесто място, но с много по-малка интензивност. За оптимални резултати, поддържайте винаги температура в помещението над 7 градуса.

Поливане

Поливайте хоята веднъж на две седмици, позволявайки на почвата да изсъхне напълно преди следващото поливане. Тя не може да се развива върху мочурлива или влажна почва. Винаги използвайте вода със стайна температура, защото студената вода може да навреди на растението. Отстранявайте веднага излишната вода, която се е събрала в чинийката под саксията. Когато хоята цъфне, обикновено в края на есента, разредете поливането до един път месечно. През зимните месеци хоята изпада в летаргия. Този период е много важен за доброто й състояние и не бива да поема вода по това време.

Подхранване

Подхранвайте хоята веднъж годишно, за препоръчване през летните месеци. Използвайте универсален тор за стайни растения. Никога не наторявайте хоята през зимата, когато тя изпада в летаргия. По това време хранителните вещества не могат да бъдат усвоени от растението и има вероятност подхранването да доведе до обратен ефект.

Подрязването на хоята понякога може да се окаже вредно за нея. Внимавайте да не отстраните цветоносните стъбла. От тях израстват нови пъпки, които цъфтят всяка година. Не късайте увехналите цветчета, оставете ги да падната сами.

Плумбагото, чиято родина е Южна Африка, е растение, което достига на височина от 1,8 м до 3 м. Расте по склоновете на хълмовете, така че, за да го отглеждате вкъщи трябва да му осигурите подпорна стена, по която спокойно да пълзи. Наименованието му идва от латинската дума plumbum, която означава олово - в древността се е смятало, че плумбагото помага при натравяне с този метал.

От какво се нужадете

• лопата
• градински маркуч
• тор
• магнезиев сулфат
• лозарски ножици

Инструкции

1. За засаждане на плумбагото изберете слънчево място и подберете песъчлива, леко киселинна, добре дренирана почва. Направете дупка в земята като дълбочината й трябва да е колкото дълбочината на саксията, в която се продава разсадът.

2. Нанесете 5-7 сантиметров слой тор около растението. Полейте плумбагото и поддържайте почвата леко влажна, докато укрепне. Плумбагото е устойчиво на суша и веднъж захванато се нуждае от малко вода.

3. Наторявайте вашето плумбаго всяка година през пролетта. Това ще запази цъфтежа за дълъг период от време. Ако забележите, че листата започнат да пожълтяват, добавете малко магнезиев сулфат към почвата. Преди употреба прочетете внимателно инструкциите за ползване, защото количеството, необходимо за отстраняването на този проблем, при различните производители може да варира.

4. Подрязвайте плумбагото през зимата. Тъй като расте изключително бързо, трябва да правите това поне веднъж годишно, за да изглежда в перфектна форма. Това ще стимулира растежа, особено ако го отглеждате на място с по-студен климат. В по-топлите региони можете да подрязвате плумбагото по всяко време на годината.

Стрецилията, известна още и под наименованието “райската птица”, е растение, родом от Южна Африка. Необичайното си име цветето дължи на външния си вид, който наподобява ярко изпъстрена тропическа птица в полет. Листата са синьо-зелени на цвят с червена жила в средата и наподобяват листата на банан.

Описание

Стрецилията обикновено цъфти един или два пъти годишно. Съцветията са изумително красиви - впечатляваща комбинация от три оранжеви чашелистчета и три сини венчелистчета. Когато стрецилията се развие напълно, тя цъфти три пъти в рамките на една година. Откъснати, стръкове стрецилия издържат до 14 дни.

Видове

Strelitzia reginae е оранжева на цвят.

Mandelas’s Gold се характеризира с жълти венчелистчета и син „език”.

Strelitzia alba е бяла на цвят. Тя може да достигне до височина над 5 м, а ширината й да надхвърли 1,5 м. Формата на листата и цветовете е същата като на обикновената стрелиция, но в пъти по-големи.

Strelitzia nicholai е гигантска разновидност на стрелицията. Цветовете са бели, прицветниците са червеникаво-кафяви, с големина около 45 см. Височината е наистина впечатляваща - около 9 м.

Отглеждане

Стрелицията се чувства най-добре изложена на директна и продължителна слънчева светлина, но би се развивала добре и на южен прозорец. Идеалната температура през деня е от 18 до 21 градуса, а през нощта - около 10-12 градуса. Мъглата влияе добре на стрелицията, поради факта, че тя обича влагата.

Препоръчваме да отглеждате стрелицията в саксия, която да оставяте навън през топлите месеци и да прибирате, когато температурите започнат да падат.