Сложете слънчево цвете в алпинеумите

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 13-04-2010

Тагове : , , , , ,

1_helianthemumВ превод от гръцки името хелиантемум (Helianthemum) означва „слънчево цвете”. Родът включва над 100 вида храсти, полухрасти и тревисти многогодишни растения с опадащи листа. В цветарството обаче най-често се използват нискорастящите, почвопокривни видове, които са много подходящи и за зацветяване на алпинеуми.

Един от често отглежданите е приалпийският хелиантемум (H. alpestre). Среща се в планинските райони на Централна Европа и Средиземноморието.

Разклоняващите се стъбла достигат 10-12 см височина. Тъмнозелените листа са елиптични. Цветовете до 2 см в диаметър започват да се появяват от юни-юли. Монетоообразният хелиантемум (H. nummularium) се среща в цяла Европа. Растенията достигат 10-15 см височина и се разстилат на 60 см. Заоблените листа са зелени, по-светли от горната страна. Цъфти изобилно с цветчета от 1 до 2 см в диаметър. Баграта бива от бяла, розова и жълта до червена. По-рядко се среща видът H. lunulatum – луновиден хелиантемум.

Тези растения обичат много светлината. Не са взискателни към почвата. Развиват се и на2_common-rockrose много бедни, песъчливи почви, като предпочитат алкалната им реакция, затова са подходящи за алпинеуми.

Хелиантемумите се размножават със семена и резници. Семената се засяват на открито, след като премине опасността от застудяване. Поникват бавно и неравномерно. На постоянно място се засяват според предназначението си на разтояния 10 на 10 см. Когато се използват резници, те се поставят за вкореняване през юни.

Докато растенията покрият почвата, мястото се прекопава или се плеви. При поливането много се внимава водата бързо да се отцежда. Ако почвата не е добре дренирана, то има опасност корените да загният. За да са красиви растенията до късна есен, след като премине първият масов цъфтеж, стъблата се изрязват и се полива умерено. Много скоро се показват нови стъбла и растенията отново пищно зацъфтяват.

Източник: Вестник за градината

Тинтявата – късче планинско небе в алпинеума

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 22-12-2009

Тагове : , , , ,

gentiana-verna1Тъмносини цветове с кобалтов оттенък, сякаш събрали в себе си яркостта на небето, чистотата на кристалния въздух и светлината на слънцето, което изглежда толкова близо в планината.

Тинтявите създават усещането за простор и свобода и неизбежно привличат погледа – дребосъчета сред камъните в алпинеума или едри растения, център на красиво оформени групи.

Тинтявата е тревисто растение, което принадлежи към големия род Gentianaceae. Сред 400-те вида има и едногодишни, и многогодишни. Разпространени са в планинските зони на умерената и субтропичната област на всички континенти, освен Антарктида. Според легендата растението носи името на илирийския крал Гентий, който 500 години преди новата ера пръв забелязал лечебните свойства на жълтата тинтява и използвал соковете й по време на чумните епидемии.

Тинтявата е цветето на екстемните условия – нейна родина са планините и северните равнини – райони с бедна почва и суров климат, където твърде малко растения могат да оцелеят. Някои видове цъфтят в Хималаите на 5500 м надморска височина.

В планините на България се срещат няколко вида тинтяви. Всички те са платили висока цена за лечебните си качества – изкоренявани са безогледно и съществуването им е поставено на изпитание. Днес с повишаване на екологичната култура и след като години наред имат статута на защитени растения, те постепенно започват отново да заемат своето място в природата ни. Пролетната тинтява (G. verna)краси с цветовете си поляните на Рила, Пирин, Стара планина и Витоша. През юни-юли зацъфтява петнистата тинтява (G. punctata). Висока е до 50 см, има жълтеникави цветове, изпъстрени с кафяви точки. Среща се на Витоша. Пак там са находищата на жълтата (G. lutea) и синята тинтява (G. lutea).

Повечето тинтяви имат къси стъбла, а листата са разположени в прикоренова розетка. spring-gentian_2

Цветовете са единични, събрани във връхни съцветия или по един-два, разположени в пазвата на листата. Те представляват красиви камбанки, венчето може да бъде напълно сраснало или да се състои от 4-7 отделни венчелистчета. При срасналите венчета обикновено ясно личи границата между венчелистчетата. Има бели, жълти, розови и пурпурни тинтяви, но преобладаващата част са яркосини.Вътрешната повърхност на венчелистчетата при някои видове е покрита с ивици или точки. Цветчетата се разтварят напълно само при наличието на достатъчно светлина.

В зависимост от естествените си местообитания, тинтявите растат най-добре на различни участъци – някои предпочитат слънцето, други – сянката. Това, което обикновено им се отразява зле, е липсата на достатъчно влага. Каменистата почва на алпинеумите бързо изсъхва на слънце, затова е най-добре да се засадят на място с източно или западно изложение или в полусянка. Можете да ги съчетаете с ниски треви – тази комбинация се среща и по алпийските поляни. Ако наблизо има езерце, фонтан или друго водно съоръжение, толкова по-добре – то ще осигури необходимата въздушна влажност.

Оптималният състав на почвата също зависи от вида, но на повечето тинтяви им се отразява добре хранителната почва с високо съдържание на хумус, с неутрална или леко основна реакция (рН 7-7,5) и задължително – постоянно влажна.

В градините се отглеждат около 90 вида – обикновено многогодишни и по-рядко едногодишни тинтяви с най-разнообразни размери – от мъничета, високи едва 2 см, надничащи между камъните в алпинеума, до високата метър и половина жълта тинтява. Някои видове цъфтят през пролетта, други през лятото или есента. При желание можете да си направите забележителна колекция от тинтяви, която да грее в градината ви месеци наред.

През април зацъфтява пролетната тинтява (G. verna). Тя е миниатюрна и много красива –gentiana-verna-3 яркосините цветове, винаги гледащи нагоре, не надхвърлят 2 см на дължина. Цветоносите са още по-къси – 1-2 см, те излизат от центъра на розетката дребни листа, максимум 3 сантиметрови листа. В основата й се формират 1-2 наземни столона, които дават началото на нови розетки. В природата това дребосъче образува цели килими по скалните поляни, при подходящи условия ще го направи и във вашата градина.

В началото на лятото идва ред на много приличащите си на вид G. acaulis, G. angustifolia и G. closii. Тези планински тинтяви имат най-едрите цветове, които, както при пролетната тинтява, са обърнати нагоре. При височина на растението 10-12 см цветовете достигат рекордните 8 см. G. acaulis има сортове с различни оттенъци на синьото, бели и розови. И трите вида са идеални за малките пространства между камъните в алпинеума.

След тях зацъфтяват G. septemfida и тинтявата със странното име G. paradoxa. Те имат дълги до 30 см, лежащи на земята облисени стъбла, които излизат от кореновата шийка. Цветчетата се разполагат на групи от 2 до 10 в пазвата на връхните листа и в края на стъблата. G. paradoxa има по-тънки листа и цветове, приличащи на тесни тръбички. И двата вида са доста непридирчиви, цъфтят около месец и добре понасят живота в градината пред къщи. Размножават се успешно със семена.

По същото време цъфти и G. dahurica. Това растение, произхождащо от Сибир, има лежащи стъбла до 30 см, но малките цветчета са събрани в гъсти съцветия, подобни на сини топки, сгушени в пазвата на листата. Прикореновата розетка образува дъщерни, което я прави подходяща за вегетативно размножаване. Размножаването със семена също е успешно, особено след стратификция.

През периода юни-август е времето на синята тинтява (G. cruciata) и G. pneumonaria. Те имат изправени облистени стъбла, високи 30-60 см. През периода на цъфтеж са буквално обсипани с цветове. При G. Pneumonaria те са по-едри – до 4 см, а при G. Cruciata са по-малки, с бяло дъно. И двата вида лесно се размножават с разделяне и със семена.

Тибетската тинтява (G. tibetica) цъфти едновременно с тях. Големите й листа образуват прикоренова розетка, а белите цветчета са събрани в съцветия в края на лежащото стъбло. Както говори името й, нейна родина са планините на Тибет. Големите листа изпаряват много влага и тя трудно понася палещите слънчеви лъчи, въпреки че цветчетата се разтварят само на слънце – изборът на подходящо място за нея е задача с повишена трудност. Лесно се размножава със семена и с отделяне на дъщерни розетки.

От края на юли до средата на септември цъфти G. asclepiadea. Стъблата й се извиват като дъги и достигат 80 см. Цветовете са разположени в пазвите на листата. В градините се отглеждат тимносини, сини и бели сортове. Произхожда от Украйна и Кавказ, не е взискателна и лесно се размножава с разделяне и със семена. Изглежда много ефектно в съчетание с каменоломки и папрати.

Жълтата тинтява (G. lutea) е едра, висока до 1,5 м, с изправени стъбла и много красиви гофрирани листа. Цветовете й са многобройни, до 2,5 см, разположени на върха на стъблото и в пазвата на връхните листа. Цъфти през юли-август в продължение на два месеца, но е декоративна почти през цялата година и е подходяща за засаждане като солитер. Зле понася преместването – най-добре мястото, на което ще засадите младото растение, да остане постоянно. Жълтата тинтява е своеобразен дълголетник – доживява до 60 години.

G. sino-ornata произхожда от Тибет и цъфти през септември-октомври. Има пълзящи, гъсто облистени стъбла, които при благоприятни усовия образуват истински килим. Диаметърът на растението е 30 см, на височина достига 15 см. Цветовете са яркосини, със светла ивица, едри и много декоративни. Тя чудесно съжителства с пролетните луковични растения – през пролетта техните листа й осугуряват сянка, а по-късно, след като прецъфтят, идва времето, в което й е нужно слънце. Развива се добре в богата на хумус почва с висока киселинност. Създадени са и по-ранни сортове, но при нашия климат есента обикновено е достатъчно мека, за да успее да цъфне.

Тинтявите разтварят цветовете си само при достатъчно слънчева светлина. Въпреки това, посадени на открито място, те не се развиват добре. В природата тези растения растат под ярко слънце, но на доста по-хладни места, отколкото ние можем да им предложим. Жегата под палещите лъчи в градината може да се окаже пагубна за тях. Така че най-добре да им подберем място в леката полусянка на храсти или дървета или слънчево, но засенчено в обедните часове. Равнинните тинтяви растат на полета, където високата трева защитава от слънцето долната част на стъблата, оставяйки да се огрява само върха на растението. В градината могат да им се създадат подобни условия, като около тях се засадят по-ниски растения.

Най-естественото място за тинтявите в градината безспорно е алпинеумът, но те са много подходящи и за цветни петна или бордюри, а защо не и за цял цветен килим на моравата – при това той ще се получи сам, ако засадим тинтява, която се размножава бързо.

Колкото и да ви харесват тинтявите, които виждате в планината, не се опитвайте да ги пренесете в градината си. Те са защитени видове, пострадали много от безотговорното отношение на човека. Освен това вероятността възрастно растение да се прихване на ново място е малка – тинтявите трудно понасят преместването. Най-добре си купете семена или младо растение – така ще имате и възможност за избор на сорт, а защо не и на няколко сорта и разцветки.

Тинтявата се счита за магическо растение – според приказките тя е една от деветте треви, които вещиците използват за своите магии. Носена от обикновен човек обаче, свръхестествената й сила го предпазва от нечисти сили.

Източник: www.rozali.com

Каменни градини

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 04-11-2009

Тагове : , , ,

Изграждането на различните по вид каменни градини и подреждането на камъка в тях е толкова субективно, че е трудно да се предложи съвет. Затова би трябвало да се видят други каменни градини, да се огледат много камъни по скалистия морски бряг или планинския склон, за да се опознае ландшафтът на съответния участък и след това да се прецени и вземе решение.

12
Алпинеумът
Добре изглеждащият алпинеум показва само оголените краища на масивни камъни, по-голямата част на които е скрита под земята. Не се залавяйте да правите алпинеум от малки камъни, подреждайки ги безразборно покрай басейна или тревния килим. По-добре е да използвате малко на брой, но добре оформени от времето камъни.

1. Градивен материал
Атрактивни камъни. Основният градивен материал за алпинеума са камъните. Впечатляващ ефект ще постигнете, ако са големи.
2. Чакъл
Използва се като разстлан около растенията.
3. Почва
Необходима ви е плодородна почва. За приготвянето и използвайте само горня почвен пласт, който в случай на нужда може да обогатите с органични и минерални торове.
4. Растения
За предпочитане е местната декоративна растителност с планински произход, коя за разлика от екзотичната растителност на тропика и субтропика е по-добре приспособена към климатичните условия.

Кои растения са подходящи за алпинеум?

Анемоне листовка
Ботурче  листовка
Витошки еделвайс
Гороцвет
Здравец листовка
Иберис    камениста
Иглика    градинска
Мразовец
Тинтиява
Щернбергия
Флокс     оцедлива

Няколко съвета
За изграждането на алпинеума използвайте наклонен терен, а ако няма, опитайте се да го създадете. Използвайте камъни, които да хармонират на павираните или покрити с чакъл алеи на ливадата.Плочестите камъни подреждайте под един и същ ъгъл.

1. Засаждане на алпинеума
Дълбока земна пролука (джоб)
2. Малка земна пролука (джоб)
Засаждат се издържащи на суша растения.
3. Дълбока земна пролука (джоб)
Подберете растения, развиващи колкото е възможно по голяма коренова система.
Растенията, растящи между камъните, се нуждаят от почва, съдържаща от една страна фин чакъл или пясък, а от друга глинеста градинска пръст. Като преценявате дали почвата е алкална (варовита) или кисела, съответно купете и подходящите растения. За зеленикаво-жълтите алпинеумни растения, предпочитащи алкална почвена реакция, използвайте почвена смес с прибавена шепа късчета варовик, а за растенията, обичащи киселата почва, ще са ви благодарни, ако към еня накрая прибавите и късчета дървесна кора.

Каменните групи
Групи от камъни или големи каменни семейства, дошли от векове, напомнящи народни приказки и подканящи към въпроси и внимание, не биха могли лесно да се подминат. Опитайте се да ги групирате и подредите в по-умален мащаб върху своята ливада и бъдете сигурни, че ще предизвикаш коментарите на близки, приятели и роднини.

Изправените стражи
24

Много народи имат традиция да включват в градината самотни изправени камъни, като например японците и китайците.Англичаните са наследили древната традиция на келтите да използват монолитни каменни плочи, неизменно напомнящи на стражи или караули. Те символизират силата, постоянството и достойнството. Ако желаете нещо подобно за своята градина, единственият проблем е как да бъдат пренесени камъните до мястото за поставяне. Ако нямате достъп до трактор или хаспел, повикайте дузина приятели на помощ и придвижете камъните с въжета, дъски, платформи с кола и други подобни.

Чакълена и каменна градина

Чакълената и каменната градина може да бъде официална, с ниски стени, от стегнато подредени камъни върху легло от чакъл, покриващ земята. Алтернативният вариант е неофициалната градина с естествено разстлани камъни и качествен чакъл, напомнящ корито на река или сипей. Започнете с планирането на пътеки, след това покрийте площадката с тъкан пластмасов лист (за предпазване от растящи бурени, но позволяващ оттичане). Подредете няколко големи, добре подбрани камъка, след това разстелете реки от качествен чакъл и пясък.

Тревна и каменна градина

32

За да създадете тревна и каменна градина, поставете три или четири големи камъка (подобно на острови) в окосена морава. Опитай се да направите варианти от групи на камъни. Повече от добро преживяване ще бъде, ако има ливада с диви цветя, растящи в буйната трева и подслон с каменна плоча, използвана за маса.

Вдлъбнатина и каменна градина

Едно от удоволствията на разходката на село е да откриеш тихо и скрито място, непознато досега. Веднъж открихме малка долчинка с кръгли камъни из нея и тревисти могили и хлътнало пространство помежду им. Долчинката се появи от страна на нещо, което се рушеше.  Може би това беше стара къща, древно селище или запустял кладенец.
Вие може да постигнете подобен ефект като изкопаете плитка дупка в моравата, засаждайки трева върху могилите от почва и групирайки няколко подбрани камъка около нея.

Източник: www.gradinata.bg

Растения за Алпинеуми - Част II

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 17-06-2009

Тагове : , , , , , ,

1_hosta_golden_tiara2Хоста Златна Тиара
(Hosta Golden Tiara)
Изключително красиво, многогодишно растение, с компактни коренища. Листата са широки, оцветени в зелено и жълто. Цъфти през лятото с големи бяло-виолетови цветове. Вида достига височина до 100-120 см. През зимата листната маса опадва и умира, но коренът се запазва. На пролет листата избиват отново от коренището като оформят храста още по-голям и пищен. Непретенциозно и лесно за отглеждане растение. Единственото условие е да се намира на сянка или в най-лошия случай на полу-сянка.

2_cullerton-hosta-variegated-krossa-regal1Хоста Кроса Регал
(Hosta Krossa Regal)
Изключително красиво, многогодишно растение, с компактни коренища. Листата са широки, оцветени в зелено със синкав оттенък. Цъфти през лятото с големи бяло-виолетови цветове. Вида достига височина до 100-120 см. През зимата листната маса опадва и умира, но коренът се запазва. На пролет листата избиват отново от коренището като оформят храста още по-голям и пищен. Непретенциозно и лесно за отглеждане растение. Единственото условие е да се намира на сянка или в най-лошия случай на полу-сянка.

3_santolina_chamaecyparissus1Сантолина Сребриста
(Santolina chamaecyparissus)
Пищно цъфтящ, ароматен нисък храст. Листата са перести, сиво-сребристи, вечнозелени с приятен аромат. Съцветията са жълти, обли, подобни на цветовете на глухарче. Цъфти обилно в края на Юли и Август. Обича слънце и почви с добър дренаж. Подходящо е както за засаждане по единично, така и за оформяне на ниски бордюри и живи плетове в двора.

4_santolina_virens1Сантолина Зелена
(Santolina virens)
Пищно цъфтящ, ароматен нисък храст. Листата са перести, зелени, вечнозелени с приятен аромат. Съцветията са жълти, обли, подобни на цветовете на глухарче. Цъфти обилно в края на Юли и Август. Обича слънце и почви с добър дренаж. Подходящо е както за засаждане по единично, така и за оформяне на ниски бордюри и живи плетове в двора.

5_rosmarinus_officinalis11Розмарин
(Rosmarinus officinalis)
Вечнозелен силно разклонен храст, достигащ до 1 м височина. Розмаринът има вечнозелени остри листенца, които при потъркване отделят приятен аромат. Произхожда от района на Средиземноморието. Цъфти от май до юли, с виолетови, бледосини или бели цветчета. Розмаринът лесно се подстригва и оформя и се използва за създаване на различни декоративни форми, от единични храсти до бордюри и живи плетове. Розмаринът е също широкопопулярна подправка, главно за ястия от пиле, сосове и дресинги.

6_helichrysum-italicum-11Къри
(Helichrysum italicum)
Цъфтящ, ароматен нисък храст. Листата са подобни на тези на Лавандулата и Розмарина, сиво-зелени, вечнозелени с приятен аромат на подправката Къри. Цъфти обилно в края на Юли и Август. Обича слънце и почви с добър дренаж. Подходящо е както за засаждане по единично, така и за оформяне на ниски бордюри и живи плетове в двора. Листата му са чудесна подправка за скара и гозби в кухнята.

7_hebe-native1Хебе Сиво-Зелен
(Hebe Pinguifolia)
Хебе е изключително студоустойчиво, издръжливо и лесно за отглеждане декоративно растение. Използвайте го за оформяне на бордюри във вашия двор или градина или за засаждане между камъните в алпинеума.

8_phlox_cracker_jack_021Флокс
(Phlox alpina)
Флоксът променя обликa на градината, когато на пролет стъблата на растението се покрият с кичести съцветия. Флоксът обича влажна почва. Поливайте го редовно. Подходящ е за Алпинеуми или засаждане в единични туфи.

9_hebe_odora_small_072Хебе Зелен
(Hebe Buxifolia)
Хебе е изключително студоустойчиво, издръжливо и лесно за отглеждане декоративно растение. Използвайте го за оформяне на бордюри във вашия двор или градина или за засаждане между камъните в алпинеума.

10_2870942445_d61c7065a91

Винка Пъстролистна
(Vinca Major Variegta)
Винка Майор е многогодишно, непретенциозно растение със влечащо стъбло. Расте на сенчести места и с времето образува плътна покривка върху земята. Листата му са кожести и шарени - зелено и бяло. Цъфти с ефектни виолетово-сини светове през април-юни.

Източник: www.hrasti.com

Растения за Алпинеуми - Част I

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 09-06-2009

Тагове : , , , , , ,

1_sedum_aizooneuphorbioideskl2

Седум жълтоцветен
(Sedum aizoon Euphorbioides)
Нискорастящо растение, с многочислени цилиндрични листа, цъфтящо през пролетта и лятото с едри жълти цветове. Непретенциозно растение. Предпочита светло, слънчево разположение през цялата година. Полива се умерено, зимата слабо.

2_sempervivum-arachnoideum3Семпервивум Паешки
(Sempervivum Аrachnoideum)
Изключително непретенциозно растение. Листните му розети са покрити с бели нишки, подобни на паяжини. През летния сезон се появяват красиви звездовидни цветове в жълт и пурпурен цвят. Семпервивумът обича слънчево място, но спокойно може да преживее зимата в градината, тъй като зимува на хладно. Полива се слабо, дори и през лятото най-много веднъж на 2 или 3 седмици, а зимата – изобщо не се полива.

3_picture_1212Семпервивум Кафе
(Sempervivum Cafe)
Изключително непретенциозно растение. Листните му розети са едри и с червеникаво-кафеви краища. Семпервивумът обича слънчево място, но спокойно може да преживее зимата в градината, тъй като зимува на хладно. Полива се слабо, дори и през лятото най-много веднъж на 2 или 3 седмици, а зимата – изобщо не се полива. Не е необходимо да се тори.

4_image0021Седум
(Sedum urvillei)
Нискорастящо растение, с многочислени остри месести листа. Непретенциозно растение. Предпочита светло, слънчево разположение през цялата година. Полива се умерено, зимата слабо.


5_picture_1431Армерия Пурпурна
(Armeria maritma)
В диво състояние се среща в северо-западните области на Европа и Северна Америка. Достига на височина до 10-20 см. Образува ниски, гъсти тревни туфи. Цъфти през периода Април-Юни. Непретенциозно към почвата растение, което изисква единствено достатъчно слънчева светлина и вода за да се развива нормално. Прекрасно украшение за всеки Алпинеум.

6_dianthusprairiepink1Градински Карамфил
(Dianthus caryophyllus)
Цъфтящ през цялото лято и подходящ за оформяне на цветни бордюри в двора. Градинският Карамфил оформя големи туфи, и е лесен за гледане и размножаване. Цъфти почти през цялото лято, като изпълва двора с приятен аромат. Непретенциозно растение.

7_100_15611Саксифрага
(Saxifraga  arendsii)
Многогодишно тревисто растение, което цъфти през пролетта с красиви бели и розови малки цветчета. Не претенциозно към почвата и поливането това растение е известно още със името Каменоломка. Чудесно украшение за всеки алпинеум или пролетна градина.

8_euonjapaur1Радиканс Голд
(Euonymus radicans gold)
Непретенциозен и нечувствителен вечнозелен храст с височина 20 до 150 см, който се катери с хващателните си корени или пълзи по земята. Вечнозелените листа са с яйцевидна или кръгла форма, груби и пъстрожълти. Оформяне и подрязването са възможни по всяко време. Обикновено се изрязват само издънките, които пречат. Зимува на открито без специална защита. При засушаване в немразовити дни се полива умерено. Годишен прираст: 20-30см. През есента листата се оцветяват от нежно розово през червено и пурпурночервено до кафявочервено. Те си подхождат много добре с хризантемите.

9_picture_201Радиканс Сребрист
(Еuonymus radicans gaeti)
Непретенциозен и нечувствителен вечнозелен храст с височина 20 до 150 см, който се катери с хващателните си корени или пълзи по земята. Вечнозелените листа са с яйцевидна или кръгла форма, зелени, с бяло по края. Оформяне и подрязването са възможни по всяко време. Обикновено се изрязват само издънките, които пречат. Зимува на открито без специална защита. При засушаване в немразовити дни се полива умерено. През есента листата се оцветяват от нежнорозово през червено и пурпурночервено до кафявочервено. Те си подхождат много добре с хризантемите.

10_euonymus_blondy1Радиканс Блонди
(Euonymus fortunei Blondy)
Непретенциозен и нечувствителен вечнозелен храст с височина 20 до 150 см, който се катери с хващателните си корени или пълзи по земята. Вечнозелените листа са с яйцевидна или кръгла форма, груби и пъстрожълти. Оформяне и подрязването са възможни по всяко време. Обикновено се изрязват само издънките, които пречат. Зимува на открито без специална защита. При засушаване в немразовити дни се полива умерено.

Източник: www.hrasti.com

Тагове