Тихата прохлада на сенчестата градина

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 30-03-2010

Тагове : , , , , ,

1_bergeniaКогато възникне необходимостта от създаването на сенчеста градина, мнозина си задават въпроса - какви растения да подберат, за да изглежда тя красива. Проблемът има решение, но още в началото трябва да отбележим, че в ландшафтната архитектура няма понятие “сенколюбиви” растения. Всички обичат светлината и се стремят към нея. Когато подбираме растения за сенчести места, е уместно да ги наричаме “сенкоиздържливи”, защото някои видове по-добре понасят сенчестите и полусенчестите места. Понякога собствениците на градини решават, че под короните на дърветата и на сянката от постройките най-разумно е да се затреви. Но тревата категорично отказва да изглежда добре на такива места, постепенно изтънява, става бледа и рехава и в края на краищата изчезва след няколко сезона.

Всъщност създаването на растителна композиция в сенчестия ъгъл  не само е напълно възможно но и не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. За да постигнете така желания успех е необходимо правилно да подберете растенията за вашата бъдеща сенчеста градина. Това са онези, които добре понасят сянката. Преди всички такива са т. нар. мезофити (умерено влаголюбиви видове), които са естествено разпространени под дървесните масиви. Болшинството от тях  са средно взискателни по отношение на влагата, но обичат дълбоките плодородни почви, за предпочитане с кисела реакция (изключение правят винката и епимедиума).

Тревистите растения, които виреят и на сянка

Когато създаваме сенчеста градина, погледът ни се отправя предимно към тях, защото те ще оживят зоната, която иначе би запустяла. Има такива растения и те не са никак малко.

Хостата  (Hosta) според много хора кралицата на сенчестата градина. Tова интересно2_hostaрастение с едри листа и оригинални цветове може да се развива в много плътна сянка. Сега в разсадниците и градинските центрове може да се намерят разнообразни сортове с жълти или бели ивици, които внасят допълнителен колорит на насажденията от този вид. Хостата можете да използвате както като единично засадено растение, така и в съчетание  с астилбе, различните видове папрати или дицентра.

Папратите (Filicinae). Сигурно е трудно да си представите сенчестата градина без тези растения с красиви листа.  Най-често използваните видове в сенчестия ландшафт са  женската (Athyrium filix-femina), мъжката папрат (Dryopteris filix-mas) и орловата папрат (Pteridium aquilinum).За да се подчертае красотата на папратите, свежата им зеленина и нежната структура, най-добре е да ги засадите в група под дърветата или като самостоятелен масив

Бергения (Bergenia crassifolia) - едно изключително невзискателно растение, което3_bergenia_crassifoliaрасте добре както на слънце, така и на сянка. Бергенията е декоративна през целия сезон. Добре се възприема в съчетание с каменни групи.  Нейните големи и блестящи листа запазват наситения си цвят през целия сезон, а през есента придобиват наситен червен оттенък. Добре изглеждат насажденията на бергения в съчетание със здравец, аквилегия или папрати.

Винка (Vinca minor) е вечно зелено почвопокривно растение, листата на което се отличават с изключителна здравина. Тя образува равномерни, плътни и много живописни покрития, заемайки големи пространства под короните на дърветата. Цъфти обилно в синьо и бледо-лилаво в периода април-май.

Астилбе (Astilbe arendsii) е още един от желаните гости в сенчестата градина. Има много сортове астилбе. Те се отличават с ярък цъфтеж и многообразие на багрите, с всевъзможните си форми, с височината и плътността на насажденията. Можете да ги засадите на групи около дървета или храсти. Независимо, че в естествени условия това растение расте под широколистни масиви, прекрасни резултати ще получите ако го съчетаете и с иглолистни дървета. В смесени групи добре се възприема в съчетание с хоста, папрати, ириси, бергения, здравец и др.

Аквилегията (Aquilegia) най-добре се чувства на полусянка. Нейните нежни, ефирни съцветия (камбанки) и ажурните и листа прекрасно се открояват на фона на наситените и плътни листа на бергенията, хостата и брунерата (Вrunnera macrophyllа). Аквилегията добре се възприема в близост до сенчестия бряг на водна площ. Ако редовно премахвате прецъфтелите цветове, може да се радвате и на втори цъфтеж в рамките на сезона.

Хиперицум (Hipericum calycinum). Това е нискорастящ вид, достига 30-40 см височина. Листата са светлозелени и образуват плътна растителна покривка. Цъфти обилно с нежни жълтеникави цветове. Бързо расте и за кратко време заема значително пространство. Не е взискателен към почвата, но обича влагата. Изключително подходящ за ниски масиви и като почвопокривен вид.

Астранцията (Astrantia major) може да расте както на открити слънчеви места, така и на сянка под короните на дърветата. Тя цъфти обилно с множество звездовидни съцветия, които достигат до 30 на едно стъбло. Масовият цъфтеж на това нежно и красиво цвете е от юни до август.

Пахизандра (Pachysandra terminalis) e вечно-зелено, студоустойчиво, невзискателно почвопокривно растение, изключително жизнен вид, който рядко страда от болести или нападения на вредители. Не се нуждае от торене и притежава изумрудено зелена листна маса, която се проявява само при плътна сянка. Образува плътен и красив зелен килим и така напълно замества тревата на сенчестите места.

Храстите, без които не може

За да създадете вашата сенчеста градина имате нужда не само от цветни и тревисти видове. Отсъствието на храстите в растителните композиции може да наруши хармонията на цялата градина. Какви храсти ще се чувстват добре в сенчести условията?

Червен дрян (Cornus sanguine) -  много интересен храст с добре разклоняваща се корона. Младите му клонки са обагрени в тъмночервено. През есента декоративност придават и многобройните тъмносини плодове с размера на грахови зърна. Листата са светлозелени, издължени и през есента особено декоративни с наситения си червен цвят.

Орлов нокът (Lonicerа tatarica). Това е храст от средна величина с височина 2-3 метра. Цъфти в периода май-юни с розови цветове. Продължителността на цъфтежа достига понякога до един месец. Листата са с яйцевидна форма, светлозелени. Подходящ е както за самостоятелен акцент, така и като групово насаждение.

Махония (Маchonia aguifolium) - храст, висок до 1,5 метра. Сложните листа на махонията са ефектни, съставени са от малки листенца като на див чемшир. В началото на сезона се появяват ароматни жълти цветове, а по-късно - синьо-черни плодчета. Най-добре вирее на сянка и често се използва като масив под дървета.

Ароматна малина (Rubus odoratus). Този храст достига до 3 метра височина.4_rubus-odoratusГолемите му (до 5 см) цветове с пурпурно-розов оттенък и приятен аромат се появяват в началото на юни. Плодовете са едри до 1 см в диаметър, полусферични, светло-червени, малко на брой. Листата се обагрят в жълто към края на сезона.

За вертикално озеленяване - лиани

Аристолохия (Aristolochia). Това е бързо растяща лиана. На височина достига до 8-10 метра. Цветовете и са изключително ефектни - големи и необичайни - фуниевидни, обагрени в тъмнолилаво. Аристолохията има здраво увивно стъбло и сърцевидни листа, чиято горна част е тъмнозелена, а долната - синьозелена. Растението е само за опитни цветари - изключително трудно за отглеждане.

Целаструс (Celastrus orbiculata). И това е изящна бързо растяща лиана, достигаща височина до 10 метра. Листата са тъмно зелени, закръглено елипсовидни. През есента добиват жълто-оранжев оттенък. Този вид е особено подходящ, за декоративно оформяне на стени, високи огради, перголи и беседки.

Основанията да опитате

Разбира се, списъкът с растения за сенчестата градина е много по-дълъг. Както сами виждате, изборът е достатъчно богат. Ако сте решили да създадете вашата сенчеста градина, най-добре е да черпите вдъхновение от самата природа. Разходете се в гората и се опитайте да пресъздадете естествената и красота в собствената си градина.

Градината, потънала в сянка, е уникална възможност за създаване на необичаен и неповторим ландшафт. Цъфтежът в сенчестите места не е силно изразен, тук преобладават приглушените пастелни тонове които винаги предразполагат към спокойствие и тишина. Основна роля за оформянето на композициите стават формите на растенията, текстурата и багрите на листата, играта на светлината и сянката, които превръщат доскоро пустата част от двора в място пълно с романтика и естествено очарование.

Източник: www.gradinata.bg

За опитните цветари - Вълча ябълка

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 30-06-2009

Тагове : , ,

aristolochia-arboreaОписание: Семейство - Aristolochinaceae.
Аристолохията има здраво увивно стъбло и сърцевидни листа, чиято горна част е тъмнозелена, а долната - синьозелена. Растението е само за опитни цветари – изключително трудно за отглеждане.

Цветовете са изключително ефектни - големи и необичайни, фуниевидни в тъмнолилаво. А и ароматът му е странен – на мърша. Растението цъфти през лятото, но ще цъфне след няколко години. Най-често умира внезапно.

Грижи: Около саксията трябва да има много простор, за да се увива. Дългите лози се увиват около подпори. Възможно е да култивирате аристолохията като висящо растение в големи кошници.

Вълчата ябълка няма период на покой и следователно поливането е еднакво през всички сезони - обилно с филтрирана вода. Редовно оросявайте с вода листата му без да мокрите цветовете.

По време на растежа се тори всяка седмица. Не се пресажда. През зимата подрязвайте, за да стимулирате растежа.
Място: Най-добре е отглеждате вълча ябълка в зимна градина.
Размножаване: Размножава се чрез резници през късната пролет.

Източник:  www.zadoma.com

Тагове