Фушия

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 18-08-2014

Тагове : , , ,

Цветето Фушия е красиво и екзотично. То е с необикновена форма, обагрено е в два цвята и е изключително деликатно. То може да се развива навсякъде във вашата градина, но най-добрият избор е да го посадите в кошници. Ако се грижите добре за вашата Фушия, тя ще ви се отблагодари с цъфтеж през цялото лято. Трябва редовно да проверявате растението за наличието на насекоми. Има такива, които ще му нанесат големи щети. Изберете място със смесена сянка. Растението обича по-прохладните температури и не понася много слънце.  Внимавайте през летните месеци, защото жегата прави цветето слабо и няма да му позволи да се развие напълно. Ако температурите са над 26 градуса ще се наложи да го преместите на по-прохладно. Не пропускайте поливането през топлите дни, но не прекалявайте, защото корените може да загният. Уверете се, че съда който сте избрали ще осигури добра проводимост на водата. На всеки две седмици трябва да обогатявате почвата. Фушията има нужда от качествени хранителни вещества. През късното лято ограничете наторяването, защото през този период тя се подготвя за зимата. Когато времето стане по-студено трябва да избегнете замръзване. Приберете растението у дома. През пролетта, когато вече няма слани можете отново да го изнесете на двора. Това цвете е много лесно за отглеждане. Стига да му осигурите нужните условия, ще се радвате на обилен, богат цъфтеж.

Кучешки зъб, самодивско цвете

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 11-08-2009

Тагове : , , ,

erythronium_americanum_flowerУ нас това интересно цвете е известно още като самодивско цвете или кучешки зъб, което в същност е и латинското му наименование, заради формата на луковичките. При различните видове  те биват продълговати, цилиндрични, от 3 до 8 см дълги и от 1,5 до 3 см в диаметър. Някои видове, като, планинския, сибирския и европейския еритрониум, развиват къси коренища. Цветоносните стъбла са гладки, нежни и изправени. Достигат височина от 10 до 30 см. Листата са по 2-4, оволно-ланцетни, понякога с оригинален мраморен тъмно антоцианов рисунък. В началото на вегетацията листите розетки плътно обхващат цветоносното стъбло, като го предпазват от неблагоприятни условия. Странно е, че цъфтящите растения наподобяват циклама. Шестте тесни листенца на околоцветника при пълно отваряне на цвета се завиват нагоре, като откриват плодника и тичинките. Всеки цвят е с трайност 7-8 дни. През това време цветът нараства близо два пъти, а дръжката се изтегля и увеличава дължината си 3-4 пъти. Интересно е, че с настъпване на мрака или в дъждовно време, цветовете се затварят. Баграта на цветовете зависи от вида и от сорта - розова, цикламена, оранжева или кремава. Понякога настъпва надлъжна или напречна на перигоните изпъстреност. Това прави цветовете още по-красиви, оригинални и предпочитани.

Запомнете, че еритрониумът предпочита места на полусянка  или на северно изложение.

Почвите даerythronium_tuolumnense1 са леки, пропускливи, но богати на хранителни вещества, каквито са например горските. Растенията се размножават вегетативно чрез луковици. На едно място могат да се развиват по 5-6 години. Когато листата пожълтеят, растенията се изваждат. Луковиците се почистват и разделят. Без да лагеруват се засаждат веднага на дълбочина 8-10 см. Често се използват и семена. Растенията обаче се развиват бавно и зацъфтяват едва на петата, шестата година.

Съвети на градинаря
Светлина: полусянка
Поливане: умерено
Почви: леки и пропускливи

Източник: www.gradinata.bg

Красивия амарант

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 29-07-2009

Тагове : , ,

amarantusВеликолепни яркочервени, пурпурни или златисти цветове, извисяващи се като огнени стълбове над зелените листа – амарантът наистина е впечатляващо растение.

Семейството му е голямо и към него принадлежат както непретенциозни представители като познатият на всички щир, така и декоративните петльов гребен, лисича опашка и много други.

Амарантът е едногодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение. Разпространен е в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Стъблата му се силни, изправени, разклонени.

Листата са едри, с разнообразна окраска в зависимост от вида. Цветовете са много малки, събрани в сложни класовидни съцветия с интересна форма. Семенцата му са дребни като песъчинки, но многобройни – около 500 000 за един екземпляр. Запазват кълняемостта си 5 години. Именно на тях дължи  признанието на атрактивна селскостопанска култура, което получил още преди хилядолетия.

Малко са растенията с толкова древна и драматична съдба като тази на амаранта. Коренното население на Южна Америка започнало да го култивира преди 8000 години и до идването на европейците той заемал положението на втора по значение зърнена култура след царевицата.

За инките и ацтеките амарантът бил не просто селскостопанско, но и лечебно, и amaranthсвещено растение. В негова чест се устройвали празници и се извършвали специални ритуали. Което никак не се харесало на испанските завоеватели. Те забранили не само религиозните церемонии, но и отглеждането на амаранта.

Упорито го унищожавали, наричайки го “растение на дявола”. Така той се запазил само в най-труднодостъпните и изолирани планински райони. Съвсем различно било отношението към него в Европа.

Красивите листа, ефектните цветове и екзотичният вид му осигурили място в градините още от ХVI век. И като цъфтящо, и като листнодекоративно растение той е красив и интересен. За съжаление у нас все още не е много популярен и се отглежда рядко.

Амарантът е непретенциозно и благодарно цвете. Обича топлината и светлината, подходящо за него е добре огряваното от слънцето място или леката полусянка. Въпреки че е устойчив на суша, редовното поливане влияе добре на растението и то се отплаща с обилен цъфтеж от края на юни чак до късна есен.

Амарантът расте бързо, особено ако му осигурите лека и достатъчно хранителна варовита почва. Размножава се с резници и със семена. Последният метод е лесен и бърз, но за съжаление често води до влошаване на сортовите качества.

Амарантът изглежда добре и в групи, и като самостоятелно растение. От него стават чудесни ниски или по-високи бордюри. Изглежда ефектно, засаден пред храсти или на цветни петна сред моравата.

Има по-ниски сортове, които могат да се отглеждат в сандъчета на балкона.

Изсушени и поставени във ваза, цветовете му остават красиви и могат да развеселяват стаята цяла зима.

Днес амарантът се счита за една от перспективните храни на бъдещето. Семената му съдържат много повече белтъчини в сравнение с тези на пшеницата, царевицата, ориза и другите зърнени култури.

Богат е на аминокиселината лизин почти колкото млякото. Освен това е изключително устойчив на болести, суша и горещина. Приспособява се лесно към новите условия, дори те да са непоносими за другите растения.

Като зърнена култура се отглежда в Централна и Южна Америка, в Китай и Индия.

Източник:  www.rozali.com

Тагове