Живи огради

Запазено под (Огради) by Admin on 27-09-2011

Тагове : ,

011Живите огради се различават по начина на оформление: свободно растящи, “подстригани”, укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения. За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и, разбира се, са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.

Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, триредни, с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда. За високи над 2 м., оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се изпозват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори.

02

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.

За ниските живи огради (по-малки от 1 м.) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст. Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда - по-висок и по-нисък.

Трънен венец, Исусов венец / Euphorbia splendens

Запазено под (Градини, Огради, Растения/ Видове) by Admin on 18-08-2009

Тагове : , , , ,

bichos012Описание: Исусовият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. Съществуват над 1600 вида от това огромно семейство, някои от които са добре известни по цял свят – Коледната звезда например. Tой е вечнозелен храст, достигащ на височина до 120 см., има големи твърди бодли и цъфти с червени цветчета.
Грижи: Полива се умерено през пролетта и есента, малко повече и по-обилно през лятото и почти никак през зимата (ако растението е навън и е изложено на ниски температури не се полива изобщо). Повърхността на почвата трябва да е суха между две поливания. При преполиване листата и стъблото може да се покрият с плесен.
Място: Обича светлите места. На сянка цъфти много малко или никак.
Размножаване: Размножава се чрез резници, които се подсушават добре и се оставят няколко дни на проветриво място да позасъхнат. Садят се в почва примесена с малко пясък – за по-добър дренаж.

Източник:  www.zadoma.com

Растения за Жив плет - Част II

Запазено под (Градини, Интересно, Огради, Растения/ Видове) by Admin on 03-07-2009

Тагове : , ,

8_hebe-native1Хебе Сиво-Зелен
(Hebe Pinguifolia)
Хебе е изключително студоустойчиво, издръжливо и лесно за отглеждане декоративно растение. Използвайте го за оформяне на бордюри във вашия двор или градина или за засаждане между камъните в алпинеума.

9_20080211153918-1202697558-81Хебе Зелен
(Hebe Buxifolia)
Хебе е изключително студоустойчиво, издръжливо и лесно за отглеждане декоративно растение. Използвайте го за оформяне на бордюри във вашия двор или градина или за засаждане между камъните в алпинеума.

10_euonymus-japonicus-microphylla1

Микрофила Зелена
(Euonymus Microphilla)
Микрофилата е компактно, атрактивно растение , което намира чудесно приложение при оформяне на ниски бордюри и живи плетове. Листата са малки , овални, с лъскава кожеста повърхност. Садете Миркофилата на слънчеви места с достатъчно разстояние между растенията, за да избегнете проблемите с разни видове плесени. Полива се умерено 2 до 3 пъти месечно.

11_lonicera_pileata4041Лоницера Зелена
(Lonicera pileata)
Лоницерата е идеален почвопокривен храст, подходящ за укрепване на склонове. Обича слънце до полу-сянка. В условията на климата в България в студени зими листата опадват и се появяват отново на пролет. Непридирчиво към поливане и специални грижи растение .

12_thuja-occidentalis-rheingold1Туя ерикоидна златиста
(Thuja Occidentalis Rheingold)
Отличава се с златисто зеления си цвят, който в зависимост от слънчевото огряване варира от светло зелен до златиста охра.
За да се поддържа кълбовидната и форма и гъстотата на короната, е необходимо подрязване четири пъти годишно.

13_chamlawglaucafoliageТуя Западна Колоновидна
(Thuja occidentalis Columnaris)
Растение, което расте във формата на колона откъдето идва и името му. Цвета му е наситено зелен и постоянен почти целогодишно. Расте доста бързо - около 20-30см височина годишно. Изключително подходящ за оформяне на високи живи плетове.

Източник:www.hrasti.com

Жива ограда

Запазено под (Градини, Направи си сам) by Admin on 20-03-2009

Тагове : , , , ,

live_wallСлед като вдигнат оградата, повечето виладжии садят до нея дървета и храсти, за да я скрият и да си осигурят уединение. В един момент обаче те загиват и пречат за поддръжката на зида - боядисване, защита от ръжда. Проблемът изчезва, ако си направите жива ограда.

Тя изисква минимална поддръжка и е достатъчно красива, поради което не се налага да я прикривате. Освен това е неповторима. А можете да я превърнете в произведение на изкуството или в местна атракция. Достатъчно е да посадите добре развити млади дръвчета на подходящо разстояние едно от друго, обикновено до 17 см. Ако оградата трябва да е висока 1,20 м, това разстояние може да е 10 см. За летни вили не бива да е под 20 см.

После трябва да сплетете клонките им, да завържете местата на контакт с лента, за да продължат да растат сплетени. Клонките започват да растат заедно и след 1-2 години вече е невъзможно да бъдат разделени дори със сила. Младите дръвчета се кръстосват и преплитат по избрания от вас начин и се пристягат. Можете да използвате растения с височина 1,40-1,60 м. Добре е, ако са достатъчно високи и дебели, за да бъдат сплетени веднага. Избират се и според климатичните условия.

За предпочитане са видове, които растат бързо първите 1-2 години, цъфтят и дават hazelhurdle2плодове. Подходящи за жива ограда са ясен, оскруша, бреза или дървета с малка корона като дива круша, дива ябълка, габър, и най-вече сребърен явор. Много харесвана е офиката, чиито плодове украсяват оградата. Ако не се берат, а се оставят за птиците, те се запазват чак до зимата. Видовете с дълги бодли пък успешно спират преминаването на хора и животни. Сплитането става най-лесно, когато няма листа. Не бива да се прави при ниски температури, защото измръзналите клонки лесно се чупят. Ако условията като общо са неблагоприятни, изчакайте два летни сезона преди да започнете сплитането. Издънките се привързват към хоризонтална тел и оформят приятна зелена стена. Получава се нещо като дълго дърво с различни коренови системи. Нито едно от отделните дръвчета не може да умре, дори ако бъде прерязано в основата си с резачка, защото се поддържа от “мрежата”. Така в живата ограда е невъзможно да се получи дупка. С времето тя става все по-здрава и хубава. Дървените зидове имат 5 години трайност в страните с влажен климат, а металните - 30 години, ако са защитени от ръждясване. Жив плет вече се отглежда на малки секции, които можете да закупите и насадите на място. От живи растения могат да бъдат конструирани и решетки.

Живата ограда е сигурна защита срещу вятър, преспи и пожари. При запалване на тревата конусообразната корона не е застрашена от пламъците. В най-лошия случай ще бъдат опърлени само външните клонки. Друго предимство на живия плет е, че спира вятъра и така намалява растежа на плевелите наоколо. Техните семена загиват до оградата поради липса на светлина. Често плетът дава храна и на много животни - невестулки, таралежи, жаби, гущери, тревни змии. Това намалява вредителите в района, без да се използват химикали. А полезните птици използват живата ограда за гнездене.

Източник:  www.zadoma.com

Тагове