Как да си отгледаме кокиче

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 06-01-2011

Тагове : , ,

012Кокичето е предвестник на пролетта и първият символ, че зимата вече си отива. То започва да цъфти още под дебелата снежна покривка. Отличителните белези на кокичето са снежнобелите му цветове с формата на камбанка, които са подредени върху извито под формата на арка стебло, обвито в зеленина. Ароматът е кокичето е специфичен - нежен и много приятен, и трудно може да се сбърка. Отглеждането на кокичета не е трудно, което значи, че с малко грижи можете да се насладите на това нежно цвете.

От какво се нуждаете:

  • луковици на кокиче
  • градинска лопатка
  • вода
  • тор или друго вещество за подхранване (по желание)

Инструкции:

1. Първо изберете мястото. Кокичето трябва да получава много светлина и колкото по-светла и слънчева е избраната локация, толкова по-бързо ще цъфне то. Почвата не трябва да е мокра. Най-добрият вариант е влажната, добре дренирана почва.

2. Поставете луковиците в земята. Най-подходящото време за засаждане е началото на есента. Направете няколко дупки в земята, дълбоки около 6-7 см. Във всяка една от тях поставете няколко луковици, като разстоянието между тях трябва да бъде поне 4 см. Заровете дупките и напоете добре почвата с вода. Не е необходимо да наторявате, освен ако не е нужно още количество пръст.

3. Кокичето не изисква много грижи. В края на зимата или началото на пролетта, когато вече започне да цъфти, нанесете малко тор върху корените му.

Тревна площ с райграс и цветя

Запазено под (Градини, Направи си сам, Растения/ Видове) by Admin on 06-04-2010

Тагове : , , , , , , ,

1_fresh-cut-grass1Как да направим тревен чим от райграс с полски цветя или мавританска поляна.

Една тревна площ обикновено се състои от няколко вида треви. Между тях съществува така наречената междувидова конкуренция, която кара всеки вид да заеме различна екологична ниша. Ето защо гъст тревен килим не може да се изгради само от райграс или друга трева. В елитните тревни площи има няколко вида райграс, власатка и др.

Цветната поляна е мечта на много градинари. Но може ли цветята да издържат на жестоката конкуренция, постоянното косене и отъпкване. Отговорът е да, ако положим правилните грижи. Възможно е броят им да се мени през годините до установяване на равновесие между видовете.

Основно цветята използвани в тревните площи се делят на няколко типа:

ранно цъфтящи

издържащи на постоянни коситби

цветя за мавританска поляна

Ранно цъфтящите са кокиче, минзухар, синчец и др. Техният период на цъфтеж е преди да започне интензивното косене. Разположете ги на сянка или полу сянка в близост до декоративните растения. За да ги запазите по добре направете първите коситби след началото на април, на по-голяма височина от  7 до 9 см. Към тази група можем да прибавим и нарциса, за който трябва да изнесем първата коситба още назад във времето. Тези видове успяват да цъфнат и да осигурят луковиците с достатъчно енергия за следващата година.

Вторият тип са цветя ниски или устояващи на чести срязвания. Към тях спадат паричката,2 горската теменужка и игликата. Паричката засейте на слънце, а теменужката и игликата на сянка. Паричката е може би най-популярното цвете подходящо за тревни площи, тя цъфти през целия сезон и успешно се справя с конкуренцията на райграса и другите треви. Другите два вида цъфтят на пролет. Всички са многогодишни запазващи участието си в тревния килим. Тук бихе прибавили и още две растения, които имат и лечебни свойства. Това са глухарчето и жиловлека,  те имат  интересни цветове, но са много агресивни и е възможно да заемат цялата поляна. Затова не ви ги препоръчваме.

Мавританските ливади са поляни със смесени много видове цветя и треви. Те  се характерни с това че имат много по ниска степен на поддръжка на тревния чим. Обикновено се косят два пъти в годината в края на пролетта и началото на есента. Височината на косене е около 10 см. и окосените части се оставят да изсъхнат и да опадат семената от тях. Поради слабата поддръжка тревните площи не изглеждат перфектно през целия сезон. Ако се увеличи честотата на косене повечето цветя изчезват и остава предимно райграс. В мавританските поляни се срещат:  лайка, мак, пелин, метличина, теменужки, камбанки, маргарити, ралица, шибой, паричка, иглика и много други.

За да се увеличи богатството на цветове може да се използват сиви форми на власатката, някои  шарени треви, мечи лук и др.

Когато вече сте изградили тревната площ, при нейната поддръжка избягвайте за всички типове цветя отъпкването, пръскането със селективни препарати и вертикулирането. Поливайте редовно  и подхранвайте умерено.

Източник: www. ecodesign.bg

Кокичета/ Snowdrop

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 26-02-2009

Тагове : , ,

128Латинско име: Galanthus
Популярно име: Кокиче
Семейство: Кокичеви (Amaryllidaceae)
Цъфтящо, Многогодишно

Щом зимата отслаби ледената си прегръдка, из градините и по горските поляни от земята щръкват по две светлозелени листенца, подобни на миши уши. Скоро те се издължават и между тях се появява бяла камбанка с прозрачна шапчица. Цъфнат ли кокичетата, нито снеговете, нито ледените ветрове вече не са страшни - пролетта приближава!
Родът Кокичета (Galanthus) от семейство Амарилисови е малък. Състои се от двайсетина вида, разпространени из горите, поляните и планините на Европа и Мала Азия. Ботаническото име на гръцки означава млечно цвете, англичаните го наричат снежна обичка, а руснаците - подснежник. Всичките имена са свързани с най-характерната особеност на цветето - да цъфти буквално изпод снега.

Не е известно кога хората са започнали да отглеждат кокичето  - най-вероятно това е едно от първите цветя, даже кичестата му форма е позната още от 18 век.

У нас най-разпространен е видът белоснежно кокиче - Galanthus nivalis. Това е непретенциозно растение - дори градината да е изоставена, всяка година се покрива с море от бели цветчета. По-голямата част от годината кокичето прекарва под земята. През есента луковиците се “събуждат” и започват да развиват кореновата си система. В края на зимата, а понякога дори в разгара й настъпва цъфтежът. След него надземната част се запазва още известно време, докато в луковицата се натрупат нужните хранителни вещества. Следва нов продължителен “сън”.

214Кокичетата се развиват добре както на открити слънчеви места, така и в леката сянка на дърветата и храстите. Цъфтят дори в сянката на сградите, но тогава развитието им е слабо. За да се чувстват добре, са им нужни две условия. Първото е  период с минусови температури. Дори да е кратък, той допринася за цъфтежа. Другото условие е високата почвена влажност, докато цъфтят. Колкото времето е по-студено, толкова по-дълго продължава периодът на цъфтежа. Не е добре след прецъфтяването листата да се премахват, защото по този начин лишаваме растението от възможността да синтезира достатъчно хранителни вещества.

Както повечето луковични растения, кокичетата не изискват почти никакви грижи. Те могат да обитават едно и също място в продължение на много години. Достатъчно е добре да се вкоренят, за да ни даряват всяка пролет с все повече цветове.

За разлика от другите луковични цветя кокичетата не обичат пресаждането. Ако се наложи, това става още докато листата са зелени, заедно с пръстта около луковиците. Засаждането става веднага след изкопаването на дълбочина около 5 см. За селекционни цели се изполва и размножаване със семена, но за любителите това е ненужно.

В градината кокичетата се чувстват добре навсякъде. Особено ефектно изглеждат на големи групи под дърветата и храстите. Чудесно изглеждат и сред обитателите на алпинеумите и рокариите. Прекрасни партньори за тях са ранно цъфтящи растения като минзухари, синчец, зимоустойчиви циклами, ерантиси и т. н. Добри техни съседи могат да бъдат рано цъфтящите храсти като ерика, камелия, саркокока и др.

Съвети:
Светлина: слънце или лека полусянка.
Вода: висока влажност в периода на цъфтеж.
Подхранване: не е необходимо.

Източник: www.gradinata.bg

Тагове