Как да си отгледаме кокиче

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 06-01-2011

Тагове : , ,

012Кокичето е предвестник на пролетта и първият символ, че зимата вече си отива. То започва да цъфти още под дебелата снежна покривка. Отличителните белези на кокичето са снежнобелите му цветове с формата на камбанка, които са подредени върху извито под формата на арка стебло, обвито в зеленина. Ароматът е кокичето е специфичен - нежен и много приятен, и трудно може да се сбърка. Отглеждането на кокичета не е трудно, което значи, че с малко грижи можете да се насладите на това нежно цвете.

От какво се нуждаете:

  • луковици на кокиче
  • градинска лопатка
  • вода
  • тор или друго вещество за подхранване (по желание)

Инструкции:

1. Първо изберете мястото. Кокичето трябва да получава много светлина и колкото по-светла и слънчева е избраната локация, толкова по-бързо ще цъфне то. Почвата не трябва да е мокра. Най-добрият вариант е влажната, добре дренирана почва.

2. Поставете луковиците в земята. Най-подходящото време за засаждане е началото на есента. Направете няколко дупки в земята, дълбоки около 6-7 см. Във всяка една от тях поставете няколко луковици, като разстоянието между тях трябва да бъде поне 4 см. Заровете дупките и напоете добре почвата с вода. Не е необходимо да наторявате, освен ако не е нужно още количество пръст.

3. Кокичето не изисква много грижи. В края на зимата или началото на пролетта, когато вече започне да цъфти, нанесете малко тор върху корените му.

Кокичета/ Snowdrop

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 26-02-2009

Тагове : , ,

128Латинско име: Galanthus
Популярно име: Кокиче
Семейство: Кокичеви (Amaryllidaceae)
Цъфтящо, Многогодишно

Щом зимата отслаби ледената си прегръдка, из градините и по горските поляни от земята щръкват по две светлозелени листенца, подобни на миши уши. Скоро те се издължават и между тях се появява бяла камбанка с прозрачна шапчица. Цъфнат ли кокичетата, нито снеговете, нито ледените ветрове вече не са страшни - пролетта приближава!
Родът Кокичета (Galanthus) от семейство Амарилисови е малък. Състои се от двайсетина вида, разпространени из горите, поляните и планините на Европа и Мала Азия. Ботаническото име на гръцки означава млечно цвете, англичаните го наричат снежна обичка, а руснаците - подснежник. Всичките имена са свързани с най-характерната особеност на цветето - да цъфти буквално изпод снега.

Не е известно кога хората са започнали да отглеждат кокичето  - най-вероятно това е едно от първите цветя, даже кичестата му форма е позната още от 18 век.

У нас най-разпространен е видът белоснежно кокиче - Galanthus nivalis. Това е непретенциозно растение - дори градината да е изоставена, всяка година се покрива с море от бели цветчета. По-голямата част от годината кокичето прекарва под земята. През есента луковиците се “събуждат” и започват да развиват кореновата си система. В края на зимата, а понякога дори в разгара й настъпва цъфтежът. След него надземната част се запазва още известно време, докато в луковицата се натрупат нужните хранителни вещества. Следва нов продължителен “сън”.

214Кокичетата се развиват добре както на открити слънчеви места, така и в леката сянка на дърветата и храстите. Цъфтят дори в сянката на сградите, но тогава развитието им е слабо. За да се чувстват добре, са им нужни две условия. Първото е  период с минусови температури. Дори да е кратък, той допринася за цъфтежа. Другото условие е високата почвена влажност, докато цъфтят. Колкото времето е по-студено, толкова по-дълго продължава периодът на цъфтежа. Не е добре след прецъфтяването листата да се премахват, защото по този начин лишаваме растението от възможността да синтезира достатъчно хранителни вещества.

Както повечето луковични растения, кокичетата не изискват почти никакви грижи. Те могат да обитават едно и също място в продължение на много години. Достатъчно е добре да се вкоренят, за да ни даряват всяка пролет с все повече цветове.

За разлика от другите луковични цветя кокичетата не обичат пресаждането. Ако се наложи, това става още докато листата са зелени, заедно с пръстта около луковиците. Засаждането става веднага след изкопаването на дълбочина около 5 см. За селекционни цели се изполва и размножаване със семена, но за любителите това е ненужно.

В градината кокичетата се чувстват добре навсякъде. Особено ефектно изглеждат на големи групи под дърветата и храстите. Чудесно изглеждат и сред обитателите на алпинеумите и рокариите. Прекрасни партньори за тях са ранно цъфтящи растения като минзухари, синчец, зимоустойчиви циклами, ерантиси и т. н. Добри техни съседи могат да бъдат рано цъфтящите храсти като ерика, камелия, саркокока и др.

Съвети:
Светлина: слънце или лека полусянка.
Вода: висока влажност в периода на цъфтеж.
Подхранване: не е необходимо.

Източник: www.gradinata.bg

Тагове