Факти за лалето

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 12-03-2013

Тагове : , ,

pinktulips

1. Лалетата принадлежат към семейство Кремови и са близки роднини на луковичните растения.

2. Култивирането на лалета тръгва от Централна Азия преди хиляда години като са пренесени на изток от турците. Лалето все още е символ, който се свързва с Турция.

3. Лалетата са „представени“ в Европа през средата на 16-ти век. Първото европейско лале е описано през 1559 година от известен за времето си натуралист.

4. Бащата на холандската мания по тези цветя бил биологът Каролус Клусиус – предполага се, че той популяризирал цветята там. Той е и първият, който забелязал болестта „пъстроцветие“, която се изразява в красиви светли ивици и линии по цветовете и листата. Постижението на Клусиус било създаването на лалета в много нови цветове, които впоследствие станали и по-търсени.

5. Търсенето на лалета поставило началото на манията в Холандия през 1637 година, а цените варирали в sempre-augustusзависимост от сорта. През този период най-скъпи били лалетата от вида „Semper Augustus” (на снимката).

6. Известни са около 3000 разновидности на лалето. В Холандия има списък съдържащ всички сортове регистрирани лалета.

7. Най-популярни са червените като най-известното е “Кралицата на нощта” (”Queen of the Night”) - лале, което е почти черно, но всъщност е много тъмно лилаво.

8. Лалетата трябва да се садят през есента.

9. Цветята се нуждаят от яровизация – това е въздействието на ниски температури върху растението за по-продължително време.

10. Луковиците могат да се стимулират да цъфтят, като се приберат на студено място за 12-16 седмици. Може и в хладилник.

11. Лалетата са ядивни, или поне части от тях. Казват, че цветовете имат вкус вариращ от боб, през маруля до абсолютно никакъв. Никога не яжте цветове, третирани с химикали. Също така трябва да избягвате луковицата, тъй като част от нея е отровна.

12. Интересен факт е, че през Втората световна война в Холандия някои хора са се принуждавали да ядат лалета, защото е нямало нищо друго.

13. Има много рецепти, в които се използват цветовете – като сосове за салати, за малки предястия и др. Дори има и рецепта за вино.

Лалето – с дъх на пролет

Запазено под (Балконски растения, Растения/ Видове, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 29-03-2011

Тагове : , ,

014Лалето е пролетно цвете, което носи слънчево настроение и зарежда с положителни емоции. Неговата обаятелност и непретенциозност, както и огромното разнообразие от форми и цветове, го нареждат на челни позиции в класацията на най-популярните и обичани цветя.

Исторически сведения

02Родината на лалето е Централна Азия, откъдето произхождат първите диворастящи видове. Турците заимстват култивирането на това растение и по този начин лалето пристига в Османската империя. Едва през 17-ти век лалето бива пренесено в Западна Европа, когато започва и масово да се отглежда като градинско растение. Лалето бързо става много обичано и ценено цвете, особено в Холандия, където цените му достигат рекордни цифри. Днес са познати около 3000 сорта.

Описание

03Цветовете на лалето са съставени от 6 венчелистчета, които в повечето случаи са гладки, но при по-новите хибриди се наблюдава тенденция за леко нагъване на венчелистчетата. Формата на лалето наподобява чашка. Лалето е всевъзможно оцветено - могат да се видят всички цветове, без синьо. Лалето расте по едно на стрък, а на височина варира от 30 см до 60 см.

Видове

05Лалетата попадат в 3 основни категории, в зависимост от периода, в който цъфтят:

ранно цъфтящи - цъфтят през март и април (обикновени ранни лалета, кичести ранни лалета)

цъфтящи в средата на сезона - цъфтят през април и началото на май (Триумф-лалета, дарвинови хибриди)

късно цъфтящи - цъфтят през май (обикновени късни лалета, ресничести лалета, папагалови лалета, кичести късни лалета)

Подходящи условия за отглеждане

06Почвата трябва да е влажна, органична, богата на хранителни вещества и с добър дренаж. Лалето е луковично растение - луковиците трябва да бъдат засадени на дълбочина 10-15 см, а разстоянието между тях да е поне 10-12 см. Лалето е многогодишно растение, макар че се третира като едногодишно - причината за това е, че рядко цъфти след втората година.

Болести и насекоми

07Лалетата рядко боледуват или пък биват нападнати от насекоми. Понякога се наблюдава загниване на корена, като причина за това може да е твърде влажната почва. Пазете лалето от плесен и вирусна мозайка. Насекомите, които се навъртат около лалето са листната въшка, голите и обикновените охлюви.

Градина от лалета

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 20-01-2011

Тагове : , , ,

016Родината на лалетата е Източна Турция и Хималаите, макар че мнозина смятат, че произхождат от Холандия. Лалетата са целогодишни растения, което значи, че цъфтят всяка пролет. Има и такива сортове обаче, които могат да се засадят през есента - през зимата постепенно се развива кореновата им система и в началото на пролетта вече изникват над земята. Размножаването на лалетата става чрез луковици - семената им се оставят да покълнат и така се образуват луковиците.

от какво се нуждаете:

  • семена за засаждане
  • вермикулит
  • малки саксии
  • подхранващи вещества за стайни растения

Инструкции

1. Оставете семенниците върху стеблата, докато покафенеят и се пропукат, разкривайки от вътрешността си малките плоски семена. Опаковайте семената в найлонови пликове, като във всеки от тях добавите и малко навлажнен вермикулит. Поставете пликовете в хладилника. Трябва да престоят така 90 дни. По този начин предпазвате семената от пресъхване и им осигурявате условия за пълноценно развитие.

2. След като изтекат 90-те дни и извадите семената от хладилника, ги поставете в саксиите. Добре е да добавите и торф към почвата. Семената трябва да бъдат покрити само с около 1/2 см почва. Разстоянието между тях трябва да е около 1 см, за да избегнете едно бъдещо застъпване на вече порасналите лалета.

3. Полейте семената с топла вода и поставете саксиите на стайна температура. Трябва да поддържате винаги почвата влажна, така че поливайте периодично. Всеки ден увеличавайте по малко притока на светлина към саксиите, като накрая вече ги поставите на директна слънчева светлина. В този период вече може да забележите и малко развиващо се листенце.

4. Прибавете около ¼ от препарата за подхранване. Скоро трябва да забележите и второ листенце. На този етап можете да разделите младите стръкове един от друг, но това не е необходимо.

5. Първият признак, че лалетата са готови за присаждане в градината, е пожълтяването на листата. Този процес сам по себе си означава, че луковицата вече е напълно развита и преминава в инертно състояние. Присадете я в градината си, когато забележите, че листата започват да увяхват. Ако не откриете луковица, значи семето е изсъхнало, вместо да се подготви за зимуване.

Любимо пролетно цвете

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 23-11-2009

Тагове : , , ,

2lvercyЛалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини. В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска “лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.

Възпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители.

В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните 7 групи:

Простоцветни късноцъфтящи:

Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма  и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане.

Примерни сортове: “Aristokrat”, “Baccuhus”, “Luis XIV”, “Queen of Night” и много други не по-малко красиви.

Ресничести:

Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.

“Bellflower” с розов цвят;

“Maja” с жълт свят;

“Noranda” с червена багра.

Зеленоцветни лалета:2_tulip

Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона, който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.

“Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;

“Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.

Лалета Рембрант:

Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени (наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.

“Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;

“San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;

“Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.

Папагалови:

Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.

“Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;

“Bird of Paradise” – червен с жълт кант;

“Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.

Кичести късни:3_fire-tulip

Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.

“Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;

“Eros” – пастелнорозов;

“Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.

Размножаване

Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички.

Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват  или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.

При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.

Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.

Източник: www.zeleno.bg

Тайландското лале обича дългия ден

Запазено под (Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 23-03-2009

Тагове : , , ,

curcumaТайландското лале (Curcuma alismatifolia) е близък родственик на джинджифила, с който са от сем. Джинджифилови (Zingiberaceae).
В родината му Тайланд е по-популярно още и с името сиамско лале. Разпространено е в природата на североизточен Тайланд, където в дъждовния сезон, юли-август, може да се наблюдава масовият цъфтеж на растението. Притежава коренище с грудковидни задебеления, с помощта на които се разпространява и размножава вегетативно. За разлика от истинската куркума неговите коренища не се използват като подправка. Висока декоративност има цветът му и затова се отглежда в плантации в някои страни от Азия за рязан цвят. Съцветията му са красиви, с розов оттенък на прицветниците. Натопени във ваза, издържат 2-3 седмици. Днес на международните пазари освен рязан цвят от сиамско лале се предлагат и растения, засадени в домашни условия.

Създадени са и много сортове като Chiangmai Pink, Dark Pink, Siam Pearl, Snow White  с окраска на съцветията в бяло, жълто, виолетово. Въведен  е и сортът-джудже Curcuma alismatifolia compact, който е с малко коренище и високи само 25 см. цветове. За сравнение при дивия вид височината на съцветията с цветните дръжки достига 50-80 см.

У нас се гледа в стая
В умерените ширини растението не може да се отглежда на вън и може да му се радваме само в стая. То е растение на дългия ден  и се нуждае от много разсеяна слънчева светлина, но не директна. При недостатъчна светлина растежът му се забавя, съкращава се продължителността му на цъфтеж и обагрянето на цветовете му е по-слабо. Растението се полива всеки ден. Почвата в саксията не трябва да засъхва. По време на растежа и цъфтежа сиамското лале се нуждае от обилно поливане и подхранване с минерални торове през две седмици.

След цъфтежа в късна есен, края на ноември, при растението настъпва период на покой. При дивите сиамски лалета, тогава надземната им част отмира. Днес има различни негови сортове, чийто сортове през зимата не изсъхват. Ако листата са изсъхнали, коренището изкопава от саксията или пък се оставя в нея. Тя се поставя в сухо и прохладно помещение с температура около 7 градуса, като периодично се полива и не се допуска пълно пресъхване на почвата. Ако коренището се изкопае от саксията, то тогава се съхранява в сух пясък и се поставя в хладилник, но по-добрият вариант е коренището да се остави в саксията, в която е било растението и да презимува по описания вече начин. В края на месец март-април саксията се изважда и растението се пресажда в свежа почва.

Размножава се с делене
Размножаването става чрез разделяне на коренището на части, като във всяка част се оставят най-малко две грудки, по които да има спящи пъпки. Почвената смес, в която се засаждат и отглеждат растенията е от равни части листовка, градинска пръст, пясък и угнил оборски тор.

Източник: Вестник за градината

Тагове