Факти за лалето

Запазено под (Градини, Интересно, Растения/ Видове) by Admin on 12-03-2013

Тагове : , ,

pinktulips

1. Лалетата принадлежат към семейство Кремови и са близки роднини на луковичните растения.

2. Култивирането на лалета тръгва от Централна Азия преди хиляда години като са пренесени на изток от турците. Лалето все още е символ, който се свързва с Турция.

3. Лалетата са „представени“ в Европа през средата на 16-ти век. Първото европейско лале е описано през 1559 година от известен за времето си натуралист.

4. Бащата на холандската мания по тези цветя бил биологът Каролус Клусиус – предполага се, че той популяризирал цветята там. Той е и първият, който забелязал болестта „пъстроцветие“, която се изразява в красиви светли ивици и линии по цветовете и листата. Постижението на Клусиус било създаването на лалета в много нови цветове, които впоследствие станали и по-търсени.

5. Търсенето на лалета поставило началото на манията в Холандия през 1637 година, а цените варирали в sempre-augustusзависимост от сорта. През този период най-скъпи били лалетата от вида „Semper Augustus” (на снимката).

6. Известни са около 3000 разновидности на лалето. В Холандия има списък съдържащ всички сортове регистрирани лалета.

7. Най-популярни са червените като най-известното е “Кралицата на нощта” (”Queen of the Night”) - лале, което е почти черно, но всъщност е много тъмно лилаво.

8. Лалетата трябва да се садят през есента.

9. Цветята се нуждаят от яровизация – това е въздействието на ниски температури върху растението за по-продължително време.

10. Луковиците могат да се стимулират да цъфтят, като се приберат на студено място за 12-16 седмици. Може и в хладилник.

11. Лалетата са ядивни, или поне части от тях. Казват, че цветовете имат вкус вариращ от боб, през маруля до абсолютно никакъв. Никога не яжте цветове, третирани с химикали. Също така трябва да избягвате луковицата, тъй като част от нея е отровна.

12. Интересен факт е, че през Втората световна война в Холандия някои хора са се принуждавали да ядат лалета, защото е нямало нищо друго.

13. Има много рецепти, в които се използват цветовете – като сосове за салати, за малки предястия и др. Дори има и рецепта за вино.

Лалето – с дъх на пролет

Запазено под (Балконски растения, Растения/ Видове, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 29-03-2011

Тагове : , ,

014Лалето е пролетно цвете, което носи слънчево настроение и зарежда с положителни емоции. Неговата обаятелност и непретенциозност, както и огромното разнообразие от форми и цветове, го нареждат на челни позиции в класацията на най-популярните и обичани цветя.

Исторически сведения

02Родината на лалето е Централна Азия, откъдето произхождат първите диворастящи видове. Турците заимстват култивирането на това растение и по този начин лалето пристига в Османската империя. Едва през 17-ти век лалето бива пренесено в Западна Европа, когато започва и масово да се отглежда като градинско растение. Лалето бързо става много обичано и ценено цвете, особено в Холандия, където цените му достигат рекордни цифри. Днес са познати около 3000 сорта.

Описание

03Цветовете на лалето са съставени от 6 венчелистчета, които в повечето случаи са гладки, но при по-новите хибриди се наблюдава тенденция за леко нагъване на венчелистчетата. Формата на лалето наподобява чашка. Лалето е всевъзможно оцветено - могат да се видят всички цветове, без синьо. Лалето расте по едно на стрък, а на височина варира от 30 см до 60 см.

Видове

05Лалетата попадат в 3 основни категории, в зависимост от периода, в който цъфтят:

ранно цъфтящи - цъфтят през март и април (обикновени ранни лалета, кичести ранни лалета)

цъфтящи в средата на сезона - цъфтят през април и началото на май (Триумф-лалета, дарвинови хибриди)

късно цъфтящи - цъфтят през май (обикновени късни лалета, ресничести лалета, папагалови лалета, кичести късни лалета)

Подходящи условия за отглеждане

06Почвата трябва да е влажна, органична, богата на хранителни вещества и с добър дренаж. Лалето е луковично растение - луковиците трябва да бъдат засадени на дълбочина 10-15 см, а разстоянието между тях да е поне 10-12 см. Лалето е многогодишно растение, макар че се третира като едногодишно - причината за това е, че рядко цъфти след втората година.

Болести и насекоми

07Лалетата рядко боледуват или пък биват нападнати от насекоми. Понякога се наблюдава загниване на корена, като причина за това може да е твърде влажната почва. Пазете лалето от плесен и вирусна мозайка. Насекомите, които се навъртат около лалето са листната въшка, голите и обикновените охлюви.

Градина от лалета

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 20-01-2011

Тагове : , , ,

016Родината на лалетата е Източна Турция и Хималаите, макар че мнозина смятат, че произхождат от Холандия. Лалетата са целогодишни растения, което значи, че цъфтят всяка пролет. Има и такива сортове обаче, които могат да се засадят през есента - през зимата постепенно се развива кореновата им система и в началото на пролетта вече изникват над земята. Размножаването на лалетата става чрез луковици - семената им се оставят да покълнат и така се образуват луковиците.

от какво се нуждаете:

  • семена за засаждане
  • вермикулит
  • малки саксии
  • подхранващи вещества за стайни растения

Инструкции

1. Оставете семенниците върху стеблата, докато покафенеят и се пропукат, разкривайки от вътрешността си малките плоски семена. Опаковайте семената в найлонови пликове, като във всеки от тях добавите и малко навлажнен вермикулит. Поставете пликовете в хладилника. Трябва да престоят така 90 дни. По този начин предпазвате семената от пресъхване и им осигурявате условия за пълноценно развитие.

2. След като изтекат 90-те дни и извадите семената от хладилника, ги поставете в саксиите. Добре е да добавите и торф към почвата. Семената трябва да бъдат покрити само с около 1/2 см почва. Разстоянието между тях трябва да е около 1 см, за да избегнете едно бъдещо застъпване на вече порасналите лалета.

3. Полейте семената с топла вода и поставете саксиите на стайна температура. Трябва да поддържате винаги почвата влажна, така че поливайте периодично. Всеки ден увеличавайте по малко притока на светлина към саксиите, като накрая вече ги поставите на директна слънчева светлина. В този период вече може да забележите и малко развиващо се листенце.

4. Прибавете около ¼ от препарата за подхранване. Скоро трябва да забележите и второ листенце. На този етап можете да разделите младите стръкове един от друг, но това не е необходимо.

5. Първият признак, че лалетата са готови за присаждане в градината, е пожълтяването на листата. Този процес сам по себе си означава, че луковицата вече е напълно развита и преминава в инертно състояние. Присадете я в градината си, когато забележите, че листата започват да увяхват. Ако не откриете луковица, значи семето е изсъхнало, вместо да се подготви за зимуване.

Великден – време и за… цветя – II част

Запазено под (Интересно, Направи си сам) by Admin on 01-04-2010

Тагове : , , ,

laletaПърво украсете всекидневната, така че всеки, които влезе в дома ви да може да се възхищава на красивите цветя. Можете да окачите цветен венец или да поставите във вази малки букети пролетни цветя – важното е те да създават празнично настроение както у вас, така и у вашите гости.

Не забравяйте да украсите с цветя и трапезарията, където ще празнувате. Там можете да поставите няколко малки букети или просто да подредите във ваза върбови клонки.

Друг много красив вариант е цветната композиция за центъра на масата. За нея ще са ви необходими плитка широка чиния, гъба напоена с вода и, разбира се, цветята, които ще подредите върху гъбата. Особено добре в такива композиции изглеждат анемониите и игликите, а допълнително свежест към тях внасят цъфналите ябълкови или черешови клонки. Към цветята можете да добавите и други декорации, като яйца, зайчета, пиленца и т.н. Интересното на един такъв букет е, че създава впечатлението, че цветята са поставени направо на масата.

Източник: www.zaneya.com

Форсиране на растенията - част I

Запазено под (Градини, Интересно) by Admin on 08-01-2010

Тагове : , , , , ,

11Мерките, които се предприемат за пробуждането на растения към цъфтеж по време на покоя им, се нарича форсиране. Растенията, които могат да бъдат подлагани на такава операция представляват по своята същност листопадни растения, въпреки че някои приемат, че и ранно цъфтящите сортове вечнозелени растения също за такива (индийската азалия, камелията и др.).

Болшинството листопадни растения имат период на покой, който съвпада с есента и зимата. При някои от тях този период завършва ноември-декември, а при други той продължава до февруари-март. При много луковични растения (лалета, зюмбюли и др.) покоят продължава още по-дълго (от лятото до пролетта).

За изваждането на растенията от покой (в края на периода) може да стане, като им предоставите нужните за развитието им условия. Много трудно е да събудите растенията в началото на почивката им, а понякога това е и вредно. Тези от тях, които имат кратък период на покой могат без особени усилия да се предизвикат към цъфтеж още през зимата.  Покоят им може да се удължи според вашите желания и те да цъфтят по всяко време на годината.

Изменяйки условията на хранене, влажност, температура и светлина, можете да заставите растението по-рано или по-късно да прекъсне растежа си, да премине в състояние на покой или да излезе от него. Увеличавайки фосфорно-калиевото хранене, съкращавайки водата, тренирайки надземните органи с резитба ще накарате растението да прекрати преждевременно растежа си и да премине в покой.

Листопадните растения (хортензия, рози и люляк, а също така и храстите, които могат да се форсират), които имат зимен период на покой, през есента се прибират в мазе, където се съхраняват при температура 2-5°С до началото на февруари при много оскъдно поливане. През втората половина на зимата се пренасят в стаята и се поставят на светлина.

Луковиците на растенията за форсиране (лалета, нарциси и др.) след лятното21 просушаване се засаждат в саксии и се поставят на хладно място в жилището при температура около 8°С, а през декември-януари се пренасят в стаята, като им се осигуряват най-светлите места. Луковиците на лилиумите, предназначени за форсиране, се изваждат от почвата през есента и се поставят в саксии, като се съхраняват при същите условия като лалетата и нарцисите.

Коренищата на момината сълза до октомври-декември, в зависимост от времето на форсиране, се съхраняват закопани наоткрито. За форсиране се засаждат в саксии или кошници в най-топлото място, на влага, без светлина. С появяването на съцветията, те се преместват на перваза на прозореца.

Амарилис

При форсирането амарилисът цъфти през февруари-март. С тази цел той трябва да се държи през зимата на тъмно място без поливане. След като цветната дръжка се покаже над почвата на 5-10 см, растението се поставя на перваза на прозореца, започвате да го поливате, в резултат на което то започва да се развива и да се появяват листа. Форсирането трябва да протече при температура 20-25°С.

Източник: www.gradinata.bg

Тагове