Любопитни факти за растенията

Запазено под (Градини, Грижи, Интересно, Растения/ Видове стайни растения, Стайни растения) by Admin on 12-04-2010

Тагове : , , , , , , ,

1_primulaРастенията у дома поемат през деня въглероден диоксид от въздуха, а през нощта го излъчват обратно, но това не оказва влияние върху здравето, защото всмукателният газ е 4 до 5 пъти повече от отделения. Сред най-мощно поглъщащите въглеродния диоксид са цветята с големи листа, като фикус, филодендрон и малките декоративни палми, особено ако листата им се забърсват от прахта с влажна кърпа. Освен красотата, която внасят в жилището и очевидно свежия въздух, те имат и друга лечебна сила:

Азалията (Rhododendron) и мушкатото (Pelargonium) спасяват от отрови. Цветята всмукват в листата си освен споменатия вече въглероден диоксид и опасни битови отрови като формалдехид, бензен, трихлоретан и диоксини от мебели, дрехи, почистващи и миещи препарати, мокети и битова техника. Правени са опити с тези два вида растения и резултатът, до който се достигнало е, че за 6 часа няколко саксии с тях са очистили въздуха от формалдехид в помещение от 50 кубически метра.

Листата на алоето, пък имат съвсем специално действие. Те всмукват вредните газове от въздуха и така ги преработват, че през нощта отделят още полезни вещества. Доказано е, че страдащи от безсъние по-добре заспиват в стая с алое. Депресивни настроения също се преодоляват по-лесно в присъствието на алоето. В тази връзка е препоръчително, ако работите с компютър, да държите близо до бюрото си саксия с алое. По този начин вредните излъчвания се намаляват.

Аспарагусът (Asparagus) и бегонията (Begonia) неутрализира инфекциите. Свъздуха, който всмуква по листата му полепват микроскопични частици и капчици от дишането на хората. Такива прашинки пренасят микроби, вируси и плесени. Неутрализирането им става посредством отделените от тъканите на листата естествени летливи антибиотици (фитонциди). Учени съветват в стая с болни от грип да държим поне 2-3 саксии с аспарагус или папрат.

Кактусите (cacti), от своя страна, служат за успокояване на очите. Кактусите и изобщоcacti растения с шипове е препоръчително да стоят близо до монитора ви, тъй като отделят летливи вещества, успокояващи раздразнената конюнктива. Дори се твърди, че в кактусите се образуват вещества, използвани от медицината за противодействие на образуване на перде в лещата.

Лимонът (Citrus limon), здравецът (Geranium), бръшлянът (Hedera), аспарагусът (Asparagus) освен фитонциди изпаряват и етерични масла, полезни при намален имунитет.

За хората с белодробни заболявания е от изключителна важност отглеждането на стайни растения, например аглаонемата (Aglaonema). Единствено е необходимо да не се допуска мухъл от прекомерно поливане. Миртата (Myrtus) например намалява не само количеството на вредните микроорганизми, но и вероятността от бронхоспазъм. Това редиземноморско дръвче с вечнозелени листа и уханни бели цветове олицетворява плодовитостта, добродетелтта, чистотата. Миртата е била символ на славата у древните гърци и е украсявала булченските венци, а римляните го посветили на култа към Венера.

Ако сънувате често кошмари и имате нездрав сън, е добре в спалнята си да отглеждат есингониум (Syngonium).

Поради силния си аромат стайният жасмин (Jasminum) не е подходящ за спалнята, ноjasminum пък листата му могат да се използват за компреси при кожни язви, а цветчетата – за освежаващ чай.

Поради силния аромат на игликата (Primula) и тя не се препоръчва да се отглежда в стайни помещения. Тя идва от предпланините на Хималаите и е популярна у нас, но листата й могат да предизвикат кожна алергия у по-чувствителните. Освен това растението изразходва много хранителни вещества от почвата и за да цъфти продължително се налага торенето с фосфорни, азотни или калиеви торове, а от такава химия най-малко се нуждаете през нощта.

Силният аромат на лилиума (Lilium) може да дразни дихателните пътища. Затова, ако го отглеждате в спалнята си, е препоръчително да го изнасяте от там нощем.

Източник: www.zadoma.com

Романтични лилиуми за пейзажната градина

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 23-12-2009

Тагове : , , ,

liliummartagon2Лилиумът мартагон (Lilium martagon), известен у нас и като Петров кръст, се среща в голяма част от Евразия. Такова широко разпространение ясно говори за неговата непретенциозност и устойчивост. В градинарството тази култура се използва още от средните векове. Природната окраска на този лилиум, като правило, е розова или виолетова, често с пурпурни или кафяви точици. Изключение правят само някои диви форми от Европа, Сибир и Кавказ - с бели, тъмнооранжеви и дори жълти цветове.

Хибридните форми

Лилиумът мартагон е кръстосван с много близки видове, в резултат на което са се получили много хибриди, обединени под името Martagon Hybrids. Обикновено те зацъфтяват през юни. Окраската им варира от кремава и лимонена до розова и тъмночервена. Стеблата достигат височина от 1,2-1,8 м, в съцветията им може да има от 25 до 50 цвята, в зависимост от сорта и големината на луковицата. Някои от сортовете са се съхранили от ХІХ век, което говори за тяхната устойчивост, например Marhan, с яркооранжеви венчелистчета, покрити с червени петънца. Получената през 20-те години на миналия век група Backhaus Hybrids се отличават с високи до 2 м стебла, а окраската на цветовете е от кремава до розова и бордо. Досега много популярен е сортът Mrs R. O. Backhouse с оранжево-жълти цветове и червени точици от вътрешната страна на венчелистчетата и лилава отвън. През 50-те години се разработва нова хибридна група Paisley Hybrids, която се отличава с по-скромни размери - височина до 1,5 м и включва сортове с жълто-оранжева и пурпурна окраска. Kelmarsh има бели венчелистчета с пурпурни петна, Gay Lights е с жълто-кафяви с червено-кафяви петънца.Сортът Lilit пък има много тъмни, кафяво-пурпурни големи цветове, седящи на мощни стебла.

Агротехника на отглеждането

Мартагон хибридите са много устойчиви на студ и практически не боледуват за разликаlilium-martagon-01 от много други лилиуми, които са предназначени предимно за рязан цвят, отколкото за градината. На едно място те могат да растат без да се делят много години. Те не обичат пресаждането, затова ако ги преместите, могат да не цъфнат първата година. Работата е в това, че корените на тези лилиуми растат много бавно.Най-доброто време за пресаждането на растенията е края на лятото или началото на есента, но луковиците им обикновено се появяват на пазара в края на зимата. Затова до пролетта трябва да ги съхранявате в хладилник при положителна температура близка до нулата, като ги засипете с влажен торф. Засадете ги в почвата в края на април. Лилиумите от този вид могат да се размножават и чрез самозасяване на семената им, ако те имат достатъчно място и не попадат върху опадалите листа на дърветата. Получените по този начин нови растения няма да цъфнат скоро - след 7-8 години.

Използване в композиции

Петровият кръст предпочита лека сянка и прохлада, добре расте на полянки около дървета или храсти. Тук компания може да им прави аквилегията. Идеален фон за всички лилиуми, които растат на сянка, ще създават неагресивните папрати. В съчетание с тези растения лилиумът ще изглежда много стилно благодарение на изисканата им графика. А в края на лятото, когато стеблата на лилиумът изгубят своята декоративност, хостата ще заеме мястото им на украса с красивите си листа.

Източник:  www.gradinata.bg

Може ли да си засеем лилиуми в градината

Запазено под (Балконски растения, Градини, Растения/ Видове, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 17-08-2009

Тагове : , , ,

lilium1Спокойно можете да насадите лилиуми в двора. Отглеждането не е сложно, но се иска година търпение. Ако искате да впечатлите с ефектна градина, непременно насадете в нея лилиум. Отглеждането на това цвете изобщо не е толкова сложно, както повечето предполагат. Единственото неудобство е, че трябва да се изчака почти една година, докато се развие и цъфне.

Лилиумът се култивира много лесно. Той спокойно може да расте, както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само за закрито помещение, като изключим зимната градина и дума не може да става.
Безспорно най-ефектен е обаче в двора. Много е важно в градината да се избере най-подходящото място за лилиума. За разлика от терасата, където саксията лесно може да бъде преместена от един ъгъл в друг, на двора това е невъзможно. Каквото сторите в началото, така и ще стане. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.

Следващият етап е да съобразите почвата. Не е все едно в какво ще поставите цветето. lilium2Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Ако харесаното от вас място е по-песъчливо от необходимото, трябва просто да добавите чернозем, примесен с листа. По такъв начин ще подхраните по естествен път терена. Ако обаче почвата е тежка, се налага да я олекотите с пясък, за да може да се проветрява и да диша.

Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или на есен – през октомври-ноември. От сега обаче може да си набавите луковици на предпочитаните разновидности. Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж.

Не бива да се прекалява, но и не трябва да се пропуска. Торенето е два пъти годишно – през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 години обаче трябва да се преместят на ново място.

Източник:  Цветята и градината

Романтични лилиуми/ Петров кръст

Запазено под (Градини, Растения/ Видове, Растения/ Видове стайни растения) by Admin on 13-01-2009

Тагове : , , ,

Романтични лилиуми2554879787_bd92f43cb9

Лилиумът мартагон (Lilium martagon), известен у нас и като Петров кръст, се среща в голяма част от Евразия. Такова широко разпространение чeсто говори за неговата непретенциозност и устойчивост. В градинарството тази култура се използва още от средните векове.

Природната окраска на лилиума,  като правило е розова или виолетова, често с пурпурни или кафяви точици. Изключение правят само някой диви форми от Европа, Сибир и Кавказ – с бели, тъмнооранжеви и дори жълти цветове.

Лилиумът мартагон е кръстосван с много близки видове, в резултат на което са се img_06763получили много хибриди, обединени под името Martagon Hybrids.
Обикновено те цъфтят през юни, а окраската им варира от кремава и лимонена до розова и тъмночервена. Стъблата достигат височина от 1,2-1,8 м. в съцветията им може да има от 25 до 50 цветя в зависимост от сорта и големината на луковицата.

Някой сортове са се съхранили от 19 век, което говори за тяхната устойчивост, например Marhan, с ярко оранжеви венчелистчета, покрити с червени петънца. Получената през 20-те години на миналия век група Backhause Hybrids се отличават с високи до 2 м. стъбла, а окраската на цветовете е от кремава до розова и бордо. Досега много популярен е сортът Mrs R. O. Backhause с оранжево-жълти цветове и червени точици от вътрешната страна на венчелистчетата и лилава отвън.

През 50-те години се разработва нова хибридна група Paisley Hybrids, която се отличава с lilium-martagon-dark-fm-12по-скромни размери – височина до 1,5 м. и включва сортове с жълто-оранжева и пурпурна окраска. Kelmarsh има бели венчелистчета с пурпурни петна, Gay Lights е с жълто-кафяви и червено-кафяви петънца.
Сортът Lilit пък има много тъмни, кафяво-пурпурни големи цветове седящи на мощни стъбла.

Отглеждане

Мартагон хибридите са много устойчиви на студ и практически не боледуват за разлика от много други лилиуми, които са предназначени предимно за рязан цвят, отколкото за градината. На едно място те могат да растат без да се махат няколко години. Не обичат пресаждането, затова ако ги преместите, могат да не цъфтят първата година. Причината за това, е че корените на тези лилиуми растат много бавно.

Най-доброто време за пресаждането на растенията е края на лятото или началото на есента, но луковиците им обикновено се появяват на пазара в края на зимата. Затова до пролетта трябва да ги съхранявате в хладилник при положителна температура, близка до нулата, като ги засипете с влажен торф.martagonlily4

Засадете ги в почвата в края на април.

Лилиумите от този вид могат да се размножават и чрез самозасяване на семената им, ако те имат достатъчно място и не попаднат върху опадалите листа на дърветата. Получените по този начин нови растения няма да цъфтят скоро – след 7-8 години.

Петровият кръст предпочита лека сянка и прохлада, добре расте на полянки около дървета или храсти. Тук компания може да им прави аквилегията. Идеален фон за всички лилиуми, които растат на сянка, ще създават неагресивните папрати. В съчетание с тези растения лилиумът ще изглежда много силно благодарение на изисканата им форма. А в края на лятото, когато стъблата на лилиума изгубят своята декоративност, на тяхно място ще красят листата им.

Източник: Вестник за градината

Тагове