Лобелия

Запазено под (Балконски растения) by Admin on 24-01-2012

Тагове : ,

01Лобелия е тропическо многогодишно растение, което на височина варира от 60 см до 90 см. Цъфти от късна пролет до средата на лятото. Цветовете й са червени отвън и жълти отвътре, и могат да достигнат до дължина 5 см. Листата са дълги, тесни, зелени на цвят, а стеблата са обагрени в червено.

История

Родината на лобелията е Мексико. Спада към семейство Лобелиеви. Обича топлия и мек климат и освен в Мексико може да бъде видяна в югозападните части на САЩ. Името си лобелията дължи на белгийския ботаник и лекар Mathias de L’Obel, който е и негов откривател. L’Obel е живял в периода 1538 - 1616 г. и е работил за кралските семейства на Холандия и Англия.

Почвена покривка

Заради гъстотата си, лобелията е много популярна и като почвена покривка. Редовното й подрязване и поддържането й на височина едва няколко сантиметра над земята, я правят предпочитана от градинарите за озеленяване на безтревни зони в дворовете и градините.

Грижи и размножаване

Лобелията не изисква много грижи - тя ще Ви прости, дори и да не полагате никакви усилия при отглеждането й. Нуждае се от малко вода, достатъчно е да я поливате веднъж седмично, с изключение на случаите, когато е много горещо и сухо. Препоръчително е подрязване на лобелията всяка зима с цел да се премахнат мъртвите или непродуктивните стръкове. Най-разпространеният начин за размножаване при лобелията е чрез разделяне на коренището.

Лобелията обича слънцето, тя ще се чувства най-добре на силно огрято от слънчеви лъчи място. Развива се добре и на частична сянка. При засаждането трябва да се оставя разстояние от поне 20 см между отделните стръкове, а най-добре 30 см. Почвата е добре да бъде влажна, леко киселинна до неутрална - pH от 6.1 до 7.5.

Внимание

Лобелията е отровно растение. Дръжте домашните си любимци и децата далеч от него. Лобелията е изключително агресивно растение - разпространява се бързо и завзема големи площи. Влажните почви и неполагането на грижи при отглеждането му стимулират растежа и разпространението й.

Изложения на балконските цветя

Запазено под (Балконски растения, Грижи при балконските растения) by Admin on 26-03-2009

Тагове : , , , , , , ,

sakazcheИзточното изложение
Източното изложение е едно от най-подходящите за отглеждане на по-голямата част от познатите декоративни растения и цветя. Ако имате такива балкони и прозорци вие просто сте се родили с късмет – може да импровизирате и спокойно да си избирате каквото ви душа иска. Източното изложение има обилна и пълноценна светлина, която постопенно от ранното утро увеличава интензитета си. Слънцето постепенно нагрява растенията и техните съдове и около обяд преминава през зенита си, за да се пренесе на Запад като остави цветята в сянка, защитени от най-силните му лъчи. На това изложение дори с южна ориентация се развива прекрасна всички цъфтящи и листно-декоративни видове с изключение на някои тропически (дифенбахия, аспидистра, спатифилиум, някои папрати и др.), които е добре да не излизат на открито. Импатиенса чудесно се развива на източно изложение ако е огрян от слънцето до 10:30-11:00. Пеларгониумите, петуниите и другите балконски цветя развиват обилна, сочно зелена  листна маса  и цъфтят с ярки и богати цветове.

Южно изложение
verbena
Южното изложение е много подходящо за отглеждане на растения, особено цъфтящи, но значителна част от листно-декоративните растения не се развиват добре поради продължителното слънчево греене с висока интензивност. Южното изложение е с по-груби светлинни параметри – от ранно утро до късен следобед е осветено и приема както по-меките сутрешни и привечерни лъчи, така и изгарящите обедни и следобедни. Растенията изложени на юг получават най-голяма порция светлина с променящ се интензитет и ако са с достатъчно влага в почвата се чувстват добре, интензивно се развиват, цъфтят и плододават. Южното, както и източното изложение е много подходящо за отглеждане на цветя, но за да се избегнат възможните пригори на листа и стебла пролетно време при изнасянето на открито цветята внимателно внимателно трябва да се адаптират. На юг може да се разполагат, както цъфтящите балконски и градински цветя, така и палмите, фикусите, драцените, кордилинето, кротоните, всички кактуси и суколенти, всички субтропични растения (хибискус, олеандър, бугенвилеята и цитруси). На юг не трябва да се излагат импатиенсите, глоксиниите, сейнтполиите, дифенбахиите, спатифилумите, филодендроните. Тук наред с интензивната слънчева светлина трябва да се отчете и един друг фактор – високата температура, която се развива от нагряването на околните стени и бетона.  Тази топлина носи и много сух въздух, който кара растенията активно да изпаряват и бързо да губят тургор (сочност). В сухия въздух добре се развиват и акарите, които нанасят сериозни поражения на листата. Много често на южни тераси и прозорци се налага цветята да се поливат и опръскват и по два пъти в горещите летни дни.Всичко това прави южното изложение от една страна подходящо за цветя, но от друга – много взискателно към внимание и ежедневна грижа.

tagetisЗападно изложение
Западното изложение е най-неподходящо за отглеждане на растения, независимо, че значителна част от тях успешно се адаптират, развиват се и цъфтят въпреки по-неблагоприятния светлинен и особено топлинен режим. Погрешно е мнението, че растенията, особено тези от „топлите страни” се нуждаят от високи температури. Болшинството растения се развиват най-добре при температури от 20 до 28 градуса. По-високите стойности вече ги принуждават да се охлаждат като изпаряват, което е свързано със загуба не само на влага, но и на енергия. Така вместо да растат (натрупват биомаса) те просто оцеляват. Изложени на западното слънце те не усвояват повече светлина от тази, която имат потенциала да използват за фотосинтез (около 1%), но силно страдат от високата температура. Западното изложение, както и южното предполага много по-често поливане и опръскване поради високите температури, които се достигат поради силното слънчево греене. На западно изложение най-добре се развиват суколентите и кактусите. Пеларгониумите развиват къси междувъзлия, груби и по-жълти листа, но ярки цветове, петуниите цъфтят обилно, но бързо изсъхват и се нуждаят от често поливане и подхранване, а импатиенсите буквално изгарят от силното слънце.

mimulisjpgСеверно изложение
Северното изложение е подходящо за ограничен брой растения поради недостатъчната светлина, която осигурява. На такова изложение добре се чувстват повечето листно-декоративни видове, но и цъфтящите се развиват добре въпреки по бедния цъфтеж.
На пръв поглед, а и по всеобщо схващане северното изложение е най-неподходящо, но то има определено предимство – интензитетът на светлината е почти постоянен през целия ден. Това означава, че опасност от прегряване както на западното изложение няма. На такова изложение пеларгониумите (мушкато и сакъзче) натрупват богата ярко зелена листна маса, но цъфтят по-малко, бегониите, торенията, фуксията се чувстват прекрасно, а петунията, вербената, бакопата, биденса и много други цъфтящи изтеглят стъблените междувъзлия и цъфтят с по-малко, по-дребни и не така ярки цветове. На север на-добре се чувстват импатиенсите – цъфтят обилно и развиват чудесна листна маса. Това изложение е подходящо и за болшинството тропически растения, защото има равномерна осветеност. На това изложение те имат ярко зелени листа много по-атрактивен вид. Въпреки по-малкото светлина те добре се закаляват и натрупват качествена листна маса, което им позволява добре да понесат предстоящата зима.

Източник: Цветя и дом

Лобелия

Запазено под (Балконски растения, Растения/ Видове балконски растения) by Admin on 26-02-2009

Тагове : , ,

29Яркосините цветчета на лобелията могат да създадат неповторима атмосфера навсякъде, където бъде засадена. Дантелените килими и водопади, които образува, са великолепни и на балконите, и в алпинеумите, в лехите и бордюрите, по первазите на прозорците и във висящите кошници. С лобелия може красиво да се попълнят площите около младите дръвчета или местата, от които сме извадили луковиците на лалетата и нарцисите.

У нас най-често се среща  Лобелия еринус (Lobelia erinus), чиято родина е Южна Африка. Това е многогодишно растение, но се използва като едногодишно. На височина достига от 10 до 25 см. Тънките разклонени стъбла образуват рехаво храстче с дребни яйцевидни листа, назъбени по краищата. Дребните цветчета, обагрени в синьо, виолетово, бяло или червено-лилаво, обсипват растението от юни до октомври.

Всички лобелии са влаголюбиви и се развиват добре на влажни глинести или песъчливо-глинести почви. Те трябва да са добре запасени с хранителни вещества.
Освен това обичат топлината и най-хубави стават, когато се отглеждат на открити, добре огрявани от слънцето места.
Водните лобелии изискват плитки езерца или заблатени места, където част от листната маса е потопена във водата.

Размножаването на лобелиите става чрез засяване на семена. Първият посев може да направим още през февруари, така че когато през май дойде времето да изнесем разсада в градината, някои растения вече да цъфтят. За приготвянето на разсада се използва не много богата почва, защото иначе покълването се забавя. Дребничките семена се подреждат върху добре навлажнената почва и само се притискат в нея, но не се засипват с пръст. Нужна им е температура около 15-18 градуса и поливане с пулверизатор. Младите растения се пикират по 4-5 в саксийки. Такива гъсти разсади по-добре гарнират определените им места, когато ги засадим в градината или в различни съдове.

Не е нужно да подхранваме лобелиите. Многото хранителни вещества водят до прекомерно разрастване на листната маса и до по-малко цветове.

Тайните на успеха
Светлина: Силно слънчево огряване.
Вода: Предпочита влажната почва.
Подхранване: Не е нужно.

Източник: www.gradinata.bg

Тагове