Ешеверия

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 08-09-2014

Тагове : , , , ,

Ешеверията е сукулентно растение, което е лесно за отглеждане и не изисква много грижи. Листата й имат формата на розетка. Те са месести и имат восъчна ципа от външната страна. На допир са твърди и могат да наранят кожата ви, дори да оставят белези. Ешеверията расте бавно и обикновено достига не повече от 30 сантиметра височина. Растението предпочита пустинни условия, но вирее и във влажна почва стига да има възможността да изсъхне добре преди повторно напояване. Посадете я в глинена саксия, която ще позволи на водата да се изпарява, в противен случай тя ще се нуждае от слънце и добре дренирана почва. Ешеверията развива издънки и малки други растения бебета, които са лесни за разделяне и пресаждане. Можете да си посадите растение и от отрязан лист. Поставете отрязъка на повърхността на почвата, той ще пусне корени след няколко седмици и ще образува малка розетка. Листото ще изсъхне и ще остане само новото растение. Най-важната грижа при отглеждането на този вид е напояването. Голям проблем за сукулентите растения е преполиването. Доставяйте му достатъчни количества вода през сухите и горещи сезони. Оставете почвата да изсъхне напълно преди следващото напояване. Саксийните растения не бива да бъдат оставяни с мокра чинийка. Когато то е прекалено напоено корените му ще станат меки и ще загният. Разположете растението на слънце, можете да го обградите с пясък за да поддържате необходимата влажност. Предпазвайте го от ниските температури като го прибирате на топло през зимата. Ешеверията няма нужда от обогатяване на почвата, но можете да отстранявате загиналите листенца когато е необходимо.

Касис

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 29-08-2014

Тагове : , , ,

Декоративен и практичен, касисът е чудесен избор за вашата градина. Той има високо съдържание на хранителни вещества и малко мазнини, може би това е причината да е толкова популярен напоследък. Използва се за направата на сладка и конфитюри и има тръпчив вкус, но съществуват и видове, чиито плодове са достатъчно сладки за са се ядат направо от храста. Касисът съдържа повече витамин C, фосфор и калий отколкото всеки друг плод. Желязото и протеина в тях е малко по-малко отколкото в бъза и само нектарините са по-малко калорични от касиса. Плодовете му могат да са червени, розови, бели или черни. За сладка се използват розовите и червените. Белите са най-сладки и могат да се ядат без да бъдат приготвяни по някакъв начин. Продължителността да живота на храста е между 12 и 15 години. Почвата, в която ще го засадите трябва да е добре дренирана, богата на органична материя и pH между 5,5 и 7,0. Ако почвата ви е глинеста или песъчлива обогатете преди да предприемете посаждането. Касисът се развива добре на слънце или на частична сянка. Той може да започне да губи листата си при температури над 29 градуса. Осигурете разстояние между храстите поне по 20 сантиметра. Поддържайте почвата влажна, през пролетта можете да намалите напояването.

Антиринум (кученца)

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 29-08-2014

Тагове : , , ,

Антиринумът е много разпространен у нас под името кученце. Можем да го срещнем почти във всеки двор в най-различни цветове. Има няколко различни вида според височината на  растението - джуджета, средни и високи. Най- големите достигат до 90 сантиметра, а най-малките до 15. След като посадите растенията във влажна, добре дренирана почва и на слънце, ще трябва да поставите специални скоби на върха на стъблото и по неговата дължина. Те се използват за да се засили цъфтежа. Високите видове ще имат нужда от колчета за да растат изправени. Когато цветовете започнат да вехнат през летните жеги, поставете клипс на половината на стъблото и очаквайте нов цъфтеж когато температурите паднат през есента. След засаждането поддържайте почвата влажна през първите няколко седмици. Когато растенията се установят поливайте редовно. Оставете почвата да изсъхна на около 5 сантиметра дълбочина преди всяко напояване. Грижите за Антиринумът, включват и премахването за изсъхналите цветове. Можете да смесите кученцата с Ангелонията, която обича високите градуси и по този начин градината ви ще е цветна през 3 сезона. Можете да се възползвате от възможността да отглеждате Антиринумът и у дома. Така ще можете да се насладите не само на прекрасните му цветове, а и на благоуханието му.

Сантолина

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 22-08-2014

Тагове : , , ,

Като тревисто многогодишно растение сантолината се развива добре на топло място. Тя се среща на песъчливи, каменисти, неплодородни земи, но можете да я отглеждате в градината си на глинена почва при условие, че тя е с добра водна проводимост. Тези вечнозелени храсти притежават сребърно-сиви или зелени листа, които напомнят на тези на иглолистните дървета. Сантолината достига около 60 сантиметра височина и широчина. Нейните цветове за жълти и са разположени на 15 сантиметрови стъбла. Много хора ги изсушават и ги използват за украса или за направа на венци. Сребристата зеленина ще направи чудесен контраст във вашата градина и ще я украсява дори и през зимата. Сантолината вирее добре в комбинация с лавандула, мащерка, градински чай, риган и розмарин. Тя има смесен аромат на камфор и смола. Посадете растението на слънчево място. То ще се развие в почти всеки тип почва. Щом се устави то става издръжливо на суша. Прекаленото поливане може да го убие. Мокрото и влажно време може да причини развитие на гъбички. През късната зима или през пролетта отрежете растението драстично за да го предпазите от разделяне или от загиване на средната част. На всеки 5 години е необходимо да подменяте растението си. Можете да отрежете около 8 сантиметрови стъбла от сантолината през есента и да ги засадите на топло у дома. През юли или август ги пресадете на вън.

Кискалис Индика

Запазено под (Растения/ Видове) by Admin on 22-08-2014

Тагове : , ,

Това изключително красиво растение принадлежи към вида лозови. То се среща в тропическите гори като катереща се лиана със зелено-жълти листа. Стъблата имат светло жълти косъмчета, а на клоните може да се намерят бодли. Цветовете й в началото на цъфтежа са бели, по-късно стават розови и накрая, когато достигне зрялост те се обагрят в червено. Разцвета продължава от есента до лятото. Цветчетата са във формата на звезда и са големи около 10-12 сантиметра. Те са много ароматни и са растат на отделни групи. Уханието им е най-поразително през нощта. Рядко се появява плод, но когато това се случи той е червен, а когато узрее става кафяв с костилка. Това пълзящо растение, както всички други лиани, се захваща за дървета и си проправя път нагоре към светлината. Във вашата градина можете да го използвате за украса, с малко подкрепяща структура от ваша страна то ще развие големи маси зеленина. Имайте в предвид, че кискалисът ще започне да губи листа ако му е прекалено студено и със сигурност ще се обезлисти при първата слана. Въпреки това корените му ще останат здрави и то ще се възвърне като тревисто многогодишно растение. За оглеждането изберете място на слънце или частична сянка. То ще оцелее във всякакъв вид почва стига да добре дренирана и с адаптивно  pH. Редовното поливане, сутрешното слънце и следобедната сянка ще накарат растението да процъфти. Избягвайте обогатителите на почви, които са с високо ниво на азот. Те ще накарат зеленината да расте бързо, но няма да има цвят.

Тагове