За красивите рододендрони

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 11-09-2009

Тагове : , ,

31Рододендронът цъфти с прекрасни цветове. За съжаление тази красота е много краткотрайна.  Пъстролистни сортове има само сред едролистните вечнозелени рододендрони, но те не са студоустойчиви. Самите цъфтящи  храсти на вечнозелените рододендрони са привлекателни  с наситения си цвят и структура на листата. Именно техният тъмен малахитов оттенък служи за великолепен фон на ярките цветове.
Всъщност  да “разцъфнат” са способни и листата на листопадните рододендрони. Това се случва в късна есен, когато краската им е изключително  разнообразна: нюанси на жълто, оранжево и алено. Листата се оцветяват по-ярко, когато растенията се поставят на слънчево място и без резки температурни амплитуди.
Подхранването през август-септември с фосфорнокалиеви торове способства за по-добро развитие на филизите и следователно из а по-ефектно есенно оцветяване на листата.

Източник: Вестник за градината

Трънен венец, Исусов венец / Euphorbia splendens

Запазено под (Градини, Огради, Растения/ Видове) by Admin on 18-08-2009

Тагове : , , , ,

bichos012Описание: Исусовият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. Съществуват над 1600 вида от това огромно семейство, някои от които са добре известни по цял свят – Коледната звезда например. Tой е вечнозелен храст, достигащ на височина до 120 см., има големи твърди бодли и цъфти с червени цветчета.
Грижи: Полива се умерено през пролетта и есента, малко повече и по-обилно през лятото и почти никак през зимата (ако растението е навън и е изложено на ниски температури не се полива изобщо). Повърхността на почвата трябва да е суха между две поливания. При преполиване листата и стъблото може да се покрият с плесен.
Място: Обича светлите места. На сянка цъфти много малко или никак.
Размножаване: Размножава се чрез резници, които се подсушават добре и се оставят няколко дни на проветриво място да позасъхнат. Садят се в почва примесена с малко пясък – за по-добър дренаж.

Източник:  www.zadoma.com

Магнолия/ Magnolia

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 13-05-2009

Тагове : , , ,

16Семейство – Magnoliaceae

Магнолиите са необикновено красиви.
Родът Magnolia включва 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. У нас виреят само храстовидните видове, които могат да бъдат предпазени от студовете. Това е единственият им недостатък – не са студоустойчиви.

Отглежда се на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Цветовете им са едри, подобни на рози. Някои сортове са бели, други кремови, трети – розови. Особено красиви са едроцветните видове, обагрени в розово.

Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано на пролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървесните тъкани загниват.212

Размножава се чрез семена, които обаче бързо губят кълняемостта си. Затова ги стратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

Магнолиите не са особено разпространени у нас. Те наистина страдат от зимните студове, но пък могат да бъдат предпазени – чрез загърляне със земя, загъване, както се прави с розите. А в южните райони и по крайбрежието това дори не е необходимо.

Източник: www.zeleno.bg

Спирея – Майски сняг

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 28-04-2009

Тагове : , , , , , , ,

spiraea1Спиреите са много популярни и също толкова красиви храсти. Народът ги е нарекъл майски сняг, защото отдалече изглеждат именно като купчина сняг всред раззеленилата се поляна. Спиреите са богати на видове, различават се както по цвета на багрите, големината на цветовете, по времето на цъфтежа, формата и големината на храстите. Едни от видовете цъфтят през цялото лято, други се обагрят в розово и дори червено. Повечето видове са големи храсти, на които трудно можем да им направим някаква конкретна форма – те наистина приличат на голяма купа от сняг.

Освен най-популярния в България вид, известен под името майски сняг, в градинските центрове може да потърсите и бумалдовата спирея, която е малко храстче с топчести съцветия от розови цветове; подобна на нея е и японската спирея, която обаче има по-малки цветчета и по-едри листа; върболистна спирея, чийто цветове оформят конус, наподобяващ розова или бяла свещ; билардовата спирея също цъфти в розово и е предпочитана за озеленяване на по-хладни места. spiraea2_1
От спиреите, които цъфтят в бяло може да потърсите: кантонската спирея; белоцветната спирея, която идва от Япония и цъфти почти през цялото лято, но не е много популярна у нас; сливолистна спирея с малки бели цветчета като бонбонки.
А ако искаме храст, който да цъфне максимално рано през пролетта може да се спрем на тумбергиевата спирея.

Както виждате има голямо разнообразие на видове, но не се различават съществено един от друг. Някои видове могат да се объркат, защото се различават именно по гъстотата на съцветията, по големината на цветовете и листата. Но пък дори да объркаме и да си засадим малко по-различен вид, от онзи, който сме харесали не е страшно, защото всички са красиви.
Подходящи са за паркове, големи градини или естествено “боядисана” през лятото бяла ограда. За да могат да се отглеждат и в по-малките градини са селектирани видове, които са доста по-ниски и компактни.
Спиреите са лесни за отглеждане при нашите климатични условия. Те са от растенията, за които можем да кажем, че се гледат сами.

Източник: www.zeleno.bg

Гениста/ Жълтуга

Запазено под (Градини, Растения/ Видове) by Admin on 24-04-2009

Тагове : , , ,

110Жълтугата приляга и на оголените склонове и за дворските градинки

Като малко слънце през горещите летни месеци блести на пясъчния морски бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове храстът Гениста. Той е многогодишен и се нарича още Жълтуга.
На височина достига до 1 метър. Богат е на разновидности. Разнообразието е най-вече в листата на различните видове, които варират по форма от елипсовидни до удължени, или като иглици, а някъде въобще липсват. Вместо листа върху бодливите клонки направо като пеперуди са накацали цветовете. Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива - мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта.

Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове.
Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.213

Освен че жълтугата е медоносна, тя е и лековита. Помага срещу гнойни рани чрез налагане външно, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството.

Видове:
• Много красива е Гениста сагиталис, или още така наречената “крилата гениста”, която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.
• Друг удобен за алпинеуми вид е Гениста румелика. Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 сантиметра. Листата на румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е предпочитан вид у нас.35
• Често срещан за нашите условия е и храстът Хениста германика. Той е с бодливи клонки и елипсовидни листа, цветовете му са дребни и яркожълти. При този вид трябва да избягваме почви, съдържащи вар.
• Най-красив от всички тези видове храсти е Гениста лидия, който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през май. Цветовете в златистожълто са изключителни.

Как се хваща
Жълтугата се размножава чрез семена, които узряват в продълговати сплескани шушулки и се берат към края на септември и октомври. Препоръчително е посевът да се извърши още през същия сезон, не е желателно да се чака до пролетта. Тогава преди посева твърдите бобови зърна трябва да се третират с гореща вода.

Източник: www.zeleno.bg

Тагове