Озеленяване, паркове, цветя

Терасите с южно изложение са изложени на слънце до късния следобед, поради което цветята, които ще бъдат отглеждани там, трябва да издържат на силно нагряващото слънце и сушата. Подходящ избор са устойчивите едногодишни и многогодишни растения, както и някои билки и зеленчуци. Съдържанието на веществата вермикулит или перлит в почвената смес е задължително, тъй като те спомагат за запазване влагата в растението. Цветята na южните тераси трябва да бъдат поливани ежедневно.

Едногодишни растения

Петунията и здравецът са подходящи са отглеждане на южни тераси, стига само да получават достатъчно количество вода. Ако забележите, че започнат да вехнат, просто ги преместете на сянка.

Друг отличен избор е зимзеленът. Това е почвопокривно растение, но може да се отглежда и в градински контейнери. Цъфти в разнообразни цветове и понася добре жегата и сушата.

Лизиантусът също издържа на силното слънце, достига до височина 30 см, цветовете му са с чашковидна форма.

Една чудесен букет за слънчеви тераси е комбинацията между маргаритка, трицветна поветица и ипомея батата. Първите две растения радват окото с големите си цветове, с формата на тръба, а ипомеята добавя наситен цвят към цялата композиция.

Многогодишни растения

Многогодишните растения цъфтят всяка година. За предпочитане е те да бъдат засаждани в градински контейнери, а не в саксия. Най-удачният избор за многогодишно растение, което може да вирее на южни тераси, е лавандулата. Ехинацеята, жълтичката и центрантусът също оцеляват в жегите.

Зеленчуци и билки

Дори някои зеленчуци и билки са подходящи за отглеждане на южни балкони. Напълнете голяма саксия или буре с лека почва и засадете в нея домати, чушки, боб и тиква. Подхранвайте на всеки 3 седмици с разтворим във вода тор. Билките, които обичат слънцето са: босилек, мащерка, розмарин.

С какво да се съобразите

Преди да засадите цветя или зеленчуци на терасата или балкона е добре да се съобразите с някои неща: например ще издържи ли на натоварването плочата, особено ако подредите големи саксии върху нея.

Съветваме Ви да изградите система за капково напояване, разбира се ако това е възможно.

Когато забележите, че растенията Ви започнат да увяхват, ги преместете на сянка.

Каните са едри тревисти растения с мощни коренища, огромни ефектни сиво-зелени или виолетово-кафяви листа и ярки цветове на стройни цветоноси.
С еднакво основание могат да бъдат отглеждани и като цъфтящи, и като листно-декоративни. Те са измежду най-обичаните цветя поради екзотичния си вид, продължителния цъфтеж, устойчивостта им на жега и не на последно място заради неподатливостта им на болести и вредители.

Семейство Кани включва единствения род Кана, обединяващ около 100 вида, разпространени в тропиците и субтропиците на Америка, Азия и Африка по речните крайбрежия. Някои видове отдавна се отглеждат като технически растения за производство на нишесте или за фураж.

В декоративното цветарство най-често се отглежда хибридната кана с височина на цветоноса от 0,5 до 3 метра и пищни ярки цветове с най-различна окраска – оранжева, червена, розова, бежова, жълта – в невероятни оттенъци. Има и сортове с контрастни шарки в други багри. Особеност на цвета при каните са така наречените стаминодии – тичинки, разраснали се в листчета.

За балконска украса се използват по-ниските сортове от видовете Крози – със сивеещи листа и цветове, напомнящи тези на гладиолите, или орхидееподобните кани. Засадени в контейнери и подходящо съчетани, те създават особено изискана обстановка.

Балконът задължително трябва да е добре огряван от слънцето и защитен от силни ветрове.

Каните се размножават чрез разделяне на коренищата през пролетта. Отделните части трябва да са поне 10 сантиметрови и да имат една силна и три-четири по-слаби пъпки.

Засаждането става в много плодородна и влагоемна почва на дълбочина 7-12 см.

Полива се обилно и се следи почвата никога да не пресъхва. Много добре им се отразява неколкократното подхранване с размит оборски тор.

За да цъфтят каните дълго и обилно, прецъфтелите цветове трябва редовно да се премахват.

Към края на лятото постепенно поливането се намалява и накрая съвсем се преустановява.

След първите слани коренищата се изваждат заедно с пръстта около тях и се прибират на сухо и проветриво място, където температурата не пада под 5 градуса.

Източник: www.rozali.com

Един от най-атрактивните видове за вертикално озеленяване у нас е вистерията, която макар че цъфти за сравнително кратко през пролетта, е истинска атракция. Този вид ни впечатлява преди всичко с едрите си гроздове от лилави цветове, които са позната гледка. За вистерията има и няколко заблуди, първата от които е, че тя е скучно растение с цветове само в една багра. Това обаче не е вярно и лесно може да се намерят сортове с по-тъмни, по-светли или дори бели цветове.  Вистерия е едро мощно растение, което освен с цъфтежа си прави впечатление и с мощното си стъбло, което привлича вниманието както през  лятото,  така и пере зимата. Листната и маса е нежна, свежо зелена и доста плътна, поради което тя е извънредно ценна като покриващ вид. Вистерията може да бъде използвана на всеки балкон, стига да имаме желание за едро и обемисто растение. Най-често растенията се засаждат в градината или пред блока, след което се качват на балкона. Този вариант дава оптимални условия за развитие на вистерията и прави поддържането и много по-лесно. За да има ефект на балкона, засадената в градината вистерия трябва да се поведе по шнур или друга опорка до балкона. Този вид може да стигне дължина на основното си стебло до над 15 метра,  което го прави  подходящ и за по-високи балкони. Често поради различни причини няма възможност растенията да се отглеждат под сградата, поради което се налага, ако желаем лилавият водопад на вистерията да облее нашия балкон да я отглеждаме в съд. Този вид макар че се развива като мощно растение, понася идеално отглеждането в контейнер . В северна и западна Европа той често се отглежда в контейнери дори в градината.  За вистерията изберете голям съд с объем минимум 30-40 л. Растенията ще нарастват бързо в началото, но в последствие силата на растеж ще започне да намалява. Отглежданите в конбтейнер растения задължително трябва да се подхранват от пролетта до средата на месец август, два или три пъти месечно, с комплексни бързо действащи  торове. Като катерливо растение вистерията се нуждае от конструкцията по която да се развива. Най-често за конструкция се използва парапетът на балкона, когато той е ажурен. Ако той не може да служи като опора за развитие на растенията, трябва да предвидите конструкция. При този вид може да не се изграждат плътни решетки и други, а само да се прекрепят основните кордони, от които излизат по тънките клони и леторасти.
Да направим отвод от вистерията.

Макар вистерията да е един от най-ефектните ни увивни видове, може е да се намери трудно в градинските центрове. Това намира своето просто обяснение, че се размножава по вегатативен път само чрез отводи,  което кара производители на посадъчен материал да я избягват. Честно у на се внасят пакетирани растения от Холандия, но те се намират трудно и не винаги са в добро състояние, когато ги купуваме.

Вистерията се размножава сравнително по прост начин чрез отводи. Техниката на отводите е добре позната на всички любители като при вистерията няма нищо различно. Една клонка се навежда до почвената повърхност. На участъка от клонката, който остава най-ниско в почвата се прави нарез,  който се запълва с почва, след това клонката се закрепва за дъното на ямката с тежък камък или метална скоба, след което се покрива с почва и редовно се полива. Когато вистерия се катери по балкона, може да направите отвода в саксия, като всичко в технологията е същото с тази особеност, че клонката се превързва с въженце, прекарано през дренажните отвори на съда.

Отводите от вистерия се залагат през май и са вкоренени сравнително добре до началото на октомври, когато е препоръчително да се отделят и да се засадят в градината или в самостоятелен съд.

Източник: www.zeleno.bg

С изключение на свободно-растящите треви и храсти, повечето цветя и храсти за балкона се взимат на пролет от разсадници или остъклени парникови лехи и преди да се засадят, трябва да привикнат постепенно към външния въздух и пролетното слънце.
Всички новопридобити растения трябва най-напред да се аклиматизират на светло, прохладно място, защитено от вятър, дъжд и слънце. Ако изберете място на открито, където е много по-светло, отколкото вътре, ще постигнете бързо начало на растежа и ще закалите растенията.
Проверете пръстта в саксията. Ако е суха, полейте я обилно с вода, след половин час изхвърлете излишната вода.

Трябва да пазите от късно застудяване цъфтящите луковични цветя и свободнорастящите храсти в малки съдове, ведра, саксии и сандъчета, като вечер ги покривате с фолио, чували, вестници или слама.
Прехвърлете растенията в сандъчета. За да се пренасят по-лесно след покупка, те обикновено са поставени в твърде малки съдове.

Какво е необходимо за отглеждането
• Пръст или друг субстрат
• Колче за пикиране
• Пластмасова кофа за смесване на пръстта
• Универсални градински ножици
• Градински ръкавици
• Ботаническа лопатка, ръчна брана, лизгар, ръчна вила
• Остър нож
• Прах от дървени въглища за дезинфекциране на местата на отрязване.
• Различни торове.
• Лейка (5 до 10л.)
• Системи за напояване

Подготовка на съдовете
Основният принцип е: по възможност да се използват само съдове с отвор за изтичане. Ако съдовете нямат такъв отвор, дренажният слой трябва да бъде 2-3 пъти по-висок от обикновено. Освен това за правилното поливане е необходим опит и тънък усет. При пластмасовите съдове лесно може да се пробият отвори или да се разширят. Преди засаждане съдът трябва да се почисти. Дървените съдове се почистват няколко седмици преди засаждането и се намазват с препарат за защита на дървото, безвреден за растенията. Своевременно си набавете материал за дренажа.

Използваните съдове, от какъвто и да е материал, се измиват с гореща сапунена вода и се почистват основно с четка. Водораслите и варовиковите натрупвания се отстраняват лесно с помощта на разтвор от оцет и вода (2л оцет на 1л вода с една шепа едра готварска сол). Съдът се намазва с разтвора, оставя се да подействува и след това се остъргва с четка и чиста вода. Новите глинени и теракотни съдове трябва да престоят 1-2 дни във вода (във варел за дъждовна вода или вана), за да се отмият евентуалните вредни вещества и съдовете да се напоят достатъчно. Така по-късно те няма да отнемат влагата от субстрата.

Съвет
Набавете си керемиди, дървени парчета или скара за подложка на дървените съдове, така ще осигурите циркулация на въздух под дъното им, за да не мухлясват.

Източник: www.zeleno.bg

Извлек от коприва срещу листни въшки
500г свежа коприва (преди цъфтеж) се залива с 4 л вода, престоява 12 до 24 часа. Без разреждане се пръска срещу листни въшки.

Отвара от хвощ срещу брашнеста мана
500г свеж или 150г изсушен полски хвощ се накисва в 4л вода за около 24 часа, след това се вари ½ час. След изстиване се прецежда и се разрежда в съотношение 1:5. С така приготвената отвара се напръскват листата и се полива растението.

Чай от чесън срещу гъбични инфекции
1 средно голяма скилидка чесън се смачква и се залива с 1 л вода. Прецежда се и се оставя да изстине, след което се използува за пръскане, без да се разрежда. Има ефект и срещу акари.

Чай от пелин срещу насекоми
1 пълна чаена лъжичка се вари в 1л вода. Прецежда се и се оставя да изстине. Пръска се неразреден срещу листни въшки, грудков хоботник, грахова листозавивачка, оси, както и по пътя на мравките.

Източник: www.zeleno.bg