Озеленяване, паркове, цветя

Яркосините цветчета на лобелията могат да създадат неповторима атмосфера навсякъде, където бъде засадена. Дантелените килими и водопади, които образува, са великолепни и на балконите, и в алпинеумите, в лехите и бордюрите, по первазите на прозорците и във висящите кошници. С лобелия може красиво да се попълнят площите около младите дръвчета или местата, от които сме извадили луковиците на лалетата и нарцисите.

У нас най-често се среща  Лобелия еринус (Lobelia erinus), чиято родина е Южна Африка. Това е многогодишно растение, но се използва като едногодишно. На височина достига от 10 до 25 см. Тънките разклонени стъбла образуват рехаво храстче с дребни яйцевидни листа, назъбени по краищата. Дребните цветчета, обагрени в синьо, виолетово, бяло или червено-лилаво, обсипват растението от юни до октомври.

Всички лобелии са влаголюбиви и се развиват добре на влажни глинести или песъчливо-глинести почви. Те трябва да са добре запасени с хранителни вещества.
Освен това обичат топлината и най-хубави стават, когато се отглеждат на открити, добре огрявани от слънцето места.
Водните лобелии изискват плитки езерца или заблатени места, където част от листната маса е потопена във водата.

Размножаването на лобелиите става чрез засяване на семена. Първият посев може да направим още през февруари, така че когато през май дойде времето да изнесем разсада в градината, някои растения вече да цъфтят. За приготвянето на разсада се използва не много богата почва, защото иначе покълването се забавя. Дребничките семена се подреждат върху добре навлажнената почва и само се притискат в нея, но не се засипват с пръст. Нужна им е температура около 15-18 градуса и поливане с пулверизатор. Младите растения се пикират по 4-5 в саксийки. Такива гъсти разсади по-добре гарнират определените им места, когато ги засадим в градината или в различни съдове.

Не е нужно да подхранваме лобелиите. Многото хранителни вещества водят до прекомерно разрастване на листната маса и до по-малко цветове.

Тайните на успеха
Светлина: Силно слънчево огряване.
Вода: Предпочита влажната почва.
Подхранване: Не е нужно.

Източник: www.gradinata.bg

Как да се грижим за балконските растения

Повечето цветя и храсти за балкона се взимат на пролет от разсадници или остъклени парникови лехи и преди да се засадят, трябва да привикнат постепенно към външния въздух и пролетното слънце.

Всички новопридобити растения трябва най-напред да се аклиматизират на светло, прохладно място, защитено от вятър, дъжд и слънце. Ако изберете място на открито, където е много по-светло, отколкото вътре, ще постигнете бързо начало на растежа и ще закалите растенията.

Проверете пръстта в саксията. Ако е суха, полейте я обилно с вода, след половин час изхвърлете излишната вода.

Трябва да пазите от късно застудяване цъфтящите луковични цветя и свободно растящите храсти в малки съдове, ведра, саксии и сандъчета, като вечер ги покривате с фолио, чували, вестници или слама. Прехвърлете растенията в сандъчета. За да се пренасят по-лесно след покупка, те обикновено са поставени в твърде малки съдове.

Основният принцип е: по възможност да се използват само съдове с отвор за изтичане. Ако съдовете нямат такъв отвор, дренажният слой трябва да бъде 2-3 пъти по-висок от обикновено. Освен това за правилното поливане е необходим опит и тънък усет. При пластмасовите съдове лесно може да се пробият отвори или да се разширят. Преди засаждане съдът трябва да се почисти. Дървените съдове се почистват няколко седмици преди засаждането и се намазват с препарат за защита на дървото, безвреден за растенията. Своевременно си набавете материал за дренажа.

Използваните съдове, от какъвто и да е материал, се измиват с гореща сапунена вода и се почистват основно с четка. Водораслите и варовиковите натрупвания се отстраняват лесно с помощта на разтвор от оцет и вода (2 л оцет на 1 л вода с една шепа едра готварска сол). Съдът се намазва с разтвора, оставя се да подейства и след това се остъргва с четка и чиста вода. Новите глинени и теракотни съдове трябва да престоят 1-2 дни във вода (във варел за дъждовна вода или вана), за да се отмият евентуалните вредни вещества и съдовете да се напоят достатъчно. Така по-късно те няма да отнемат влагата от субстрата.

На директна слънчева светлина се развиват следните видове: едногодишните цветя - невен, агератум, петуния, астра, портулака, циния, немезия, дребноцветните хризантеми, карамфил, резеда, флокс, лобелия, годеция, ароматния тютюн, миниатюрните гергини. От двугодишните са подходящи теменужките и маргаритките.

Ако терасата Ви е по-сенчеста пак има вариант да я украсите. Растенията, които може да отглеждате са агератум, тагетес, лобелия, петуния, резеда, стайните фуксии, клубеновата бегония, вечно цъфтящата бегония, бръшлянът, мушкатото.

Източник: www.udoma.com

Описание
Едно от най-приятните и често срещани по нашите балконски, дворни и обществени градини растение, което ни радва с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен.

Името му идва от думата petun - бразилското име на тютюна и е  резултат от кръстоски. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат форма на фунийка, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата.

Петунията е известна със своята разнообразна гама от цветове и се срещат следните няколко групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.
Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава значително по-малко цветове от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване.

Грижи
Петунията обича слънчевата светлина, обича да се полива, но същевременно е и устойчива на суша. Препоръчително е почвата да е наторена с угнил животински тор. За да се развива нормално и да има хубав вид е необходимо да премахвате прецъфтелите цветове и изсъхнали листа всеки ден.

Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбълца, се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксийка.

При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят, може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето. За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.

Цъфтене
Периода на цъфтене е от от юни до септември. Образуването на семена става много бързо. След първото цъфтене когато растенията  пускат все по-дълги филизи и започнат да падат, се подрязват на половина. Петуниите  се възстановяват за 14 дни, израстват бухлати и отново цъфтят пищно.

Вредители
Предимно листни въшки.

Полезно
Използването на неугнил тор или азотни торове намалява цъфтежа!