Ако искате да започнете отглеждането на бонсаи. Знайте, че животът му зависи от избора на дървесния вид и най-вече от положените грижи. Добре култивираното дръвче ще живее в саксия толкова, колкото своя събрат в естествена среда. Бонсаите, за които са положени идеални грижи, доживяват до дълбока старост. Някои известни японски бонсаи са на повече от 400 години.
Избор на дърво
Всяко дърво може да бъде превърнато в джудже.
Японците често избират дървото само по някоя отделна негова характеристика - интересен цъфтеж, форма на листата - или заради цялостния му вид. Изборът е в много широка гама. Все пак не всяко дърво е еднакво удобно за превръщане в джудже.
Някои видове, например платановите дървета, имат много големи листа, които трудно могат да се умалят. Затова избирайте лесни за оформяне дървета. Винаги е от полза да се превръщат в джуджета такива дървесни видове, които никнат естествено във вашата климатична област - те са най-издръжливи.
Иглолистните - борове, смърчове - в много отношения са най-удобни за превръщане вбонсаи.
От широколистните ви препоръчвам габъра и бряста, чиито листа са с малки размери в естествения им вид.
Между дърветата с красив пролетен цъфтеж нека споменем само най-интересните - японската череша и японската дюля.
Дърветата с богата есенна окраска на листата също представляват много голям интерес. Най-красиви са брястът, дъбът, кленът и гинко.
Дърветата с естествени огромни размери като секвоята също могат да бъдат превърнати в джуджета. Всеки избор е въпрос на личен вкус.
Да го открием сред природата
Ако се разхождаме с цел да открием интересно дърво, подходящо за отглеждане катобонсай, ще трябва да се въоръжим с търпение. Ако човек проявява постоянство и не се обезкуражава, един ден ще застане пред търсеното дърво, така както колекционерът открива редкия предмет.
Съществуват два вида природни находки:
1. Естествено развило се дръвче джудже.
Много и разнообразни обстоятелства са се групирали в развитието на дървото. Те са
предизвикали разклоняването му, преди да е достигнало нормалния си ръст. В такива случаи трябва да го извадите внимателно и да продължите да го оформяте в домашни условия според вкуса и вдъхновението.
2. Добре разклонено и пропорционално дърво със силно закривени клони, с малки листа и своя собствена, характерна обща форма.
Такова дърво се различава от съседните: то сякаш има собствен дух - духът наместността, където е израсло. Трябва да го запазим в естествения му вид, да не променяме първоначалната му форма, за да не накърним характерните за дървото черти. След като го извадите и засадите в подходящ съд, в никакъв случай не го подкастряйте, задоволете се с премахване на мъртвите клонки.
Изваждане и транспортиране на дървото.
Ако откриете желаното дръвче, не го дърпайте нагоре, за да го изтръгнете, така може да прекършите корените му. По-добре е да се върнете специално подготвени някой друг ден.
Извадете дървото рано сутринта и в края на зимата, преди да е напъпило и когато пръстта е мокра и лепне за корените. Ако изваждате дървета през есента, изрязвайте листата в основата им. Никога не изваждайте дървета през лятото.
Операцията по изваждането
Вече сте пред дървото, което сте набелязали няколко месеца по-рано. Огледайте го от всички страни, за да откриете трудностите по изваждането. Ако е необходимо, вържете клоните стегнато, за да работите по-лесно около стъблото. Премахнете всичко, което пречи - треви, боклуци и др. Дървото трябва да бъде извадено с най-голямо внимание, за да не падне пръстта, полепнала по корените. Запазете възможно най-голям брой корени. Ако някой корен е заклещен в скала, изтеглете го внимателно, като използвате клин; след като разбиете камъка, пъхнете острието на ножа и изтеглете леко корена.
Когато дървото се изважда лесно, направете широк кръгъл изкоп около него. След това
копайте в дълбочина под корените с кирка или лопатка, като отрязвате всеки корен възможно най-ниско. Но когато главният корен е особено важен (при много малко повърхностни корени), вместо да го режете, по-добре е да се откажете и да потърсите друго дърво.
След изваждането кореновата система трябва да е пропорционална на клоните. Намалете броя на клоните, ако е необходимо.
Веднага след изваждането разположете равномерно приготвения по-рано влажен мъх около корените с полепналата по тях пръст. Опаковайте всичко в найлонов чувал. Вземете и една кофа прясна пръст от изкопа - тя ще ви послужи при пресаждането.
Дръвчето трябва да се пренесе бързо. Избягвайте излишните манипулации и сътресения. Разположете дървото така, че да не се движи по време на пътуването. Ако е възможно, не го поставяйте в багажника или върху покрива на колата - вятърът ще го обезводни. Ако пътуването е дълго, напръсквайте дръвчето с малко вода от време на време.
По-нататъшни грижи
При пристигането разопаковайте веднага дървото. Подрежете клоните и разклоненията на корените, за да ги освежите. Ако почвата, полепнала по корените, е недостатъчна, смесете глина, говежди тор и вода. Получава се лепкава кал, в която може да натопите корените. След това ги поръсете със стрита на прах разложена листна маса.
Дървото има голяма коренова система със закръглена форма. Поставете го в голям съд с обем, пропорционален на обема на корените. При засаждането трябва да направите добър дренаж. Запълнете празните места около корените с пръстта, която сте се погрижили да донесете от мястото на изваждането.
Можете да смесите тази пръст с равна част разложена листна маса, след което трябва да пресеете сместа. Използвайте дървена пръчица, за да помогнете на почвата да слезе в съда и да попълни по-добре празнините около корените.
Дървото няма оформена коренова система, а притежава няколко големи корена и малко
фини разклонения около ствола. В този случай трябва да го засадите в градината, като към донесената пръст прибавите малко фино пресята разложена листна маса. За запълване на дупката използвайте натрошена почва. След засаждането полейте щедро дръвчето с вода при ствола и напръскайте обилно клоните. Поддържайте почвата влажна (но не прекалено) чак до появяването на първите пъпки напролет. Пазете дръвчето от вятър и силно слънце, като му създадете защита с платно, опънато на две колчета. Овлажнявайте ежедневно листата. Това се отнася и за дръвчетата, посадени в съд: те също трябва да прекарат зимата заровени в градината заедно със саксията и подлежат на същите грижи и защита.
Следващата година, през лятото, трябва да се добавят хранителни вещества - най-добре по една супена лъжица сушена кръв, разтворена в един литър вода, един път на всеки десет дни. По това време вашето дръвче не се нуждае вече от защита.
Поливайте го нормално и напръсквайте вечер листата му.
На втората година, през март, трябва отново да извадите дръвчето.
Подрежете леко корените, като закръгляте кореновата система. Тази операция се извършва само ако броят на корените е достатъчен. Ако при изваждането се окаже, че корените са малко, оставете дръвчето в почвата още една година.
Понякога старите корени са повредени, с лош външен вид или са много дълги. В такива случаи оставете дървото в градината, за да пусне нови млади корени. Всяка година изрязвайте малко по малко старите корени. Понякога са необходими 4 до 5 години, за да се образува нова коренова система.
Всяка година изваждайте дървото от почвата през март. Подрязвайте леко корените - според големината на съда, в който сте поставили дръвчето. След тази операция оставете растението да покара отново, като го държите на полусянка. След 4-5 месеца отново започнете подхранването със сушена кръв и тогава оформяйте клоните в желания вид. Поредното подрязване на корените се правят през следващата пролет.
Да го вземем от разсадника
В разсадника можете да купите дръвче и да го превърнете в бонсай.
Изберете младо растение с размери 35-60 см, което да има вече свой характерен външен вид. Нека изборът ви да се определя от дебелината на ствола в основата, от някое особено изкривяване или пък от специфично разклонение на короната.
Понякога откритието на бъдещия бонсай става изведнъж.
Представяйте си как ще се развие дръвчето след няколко подрязвания.
Посетете няколко разсадника, за да определите избора си. Ако е възможно, купете си дръвче, посадено в някакъв съд. Такива дръвчета трябва да се заравят заедно със съда през зимата, за да се избегне спукването на съда и измръзването на корените.
Пресаждането в нов, декоративен съд трябва да стане чак през март. При това изберете съд с форма и големина, пропорционални на големината на корените, защото някои от закупените дръвчета имат големи, навити на кълбо корени, образуващи едно цяло. Тези дръвчета са удобни за формиране на бонсай във френски стил и най-често се отглеждат в големи бетонни цветарници.
Готов вече оформен бонзай
Може да купите и готов, вече оформен бонсай. В тези случаи купувачът често е заслепен от разнообразието на предлаганите растения.
Кое да изберете?
Най-красивите са обикновено и най-скъпи. Съветът ми е да започнете с малко растение, което да се научите да оформяте сами.
Изобщо при купуването на дръвчета избирайте здрави екземпляри с добър общ изглед.
• Проверявайте дали дръвчетата нямат листни въшки или гъбички по листата, наранявания или петна по стъблото.
• Ако са бонсай, проверете дали медната тел, пристягаща клоните, е вече премахната, и ако не е, дали може да се премахне лесно.
• Знайте също, че прясно пресадено дръвче може и да не покара, затова проверете дали пръстта му е достатъчно стара.
• Ако дървото е отдавна пресадено, цялата повърхност на почвата трябва да е покрита с мъх.
• Проверете и състоянието на дренажа на саксията – дупките не трябва да са запушени.
• Ако върху мъха има бели ивици, това говори за благоприятното присъствие на един особен вид гъбички, живеещи в симбиоза с корените на дървото.
Източник: www.rozali.com
Дивият или конски кестен (Aesculus hippocastanum) е ценно дърво с опадливи листа, което достига на височина 25-30 м и живее повече от 200 години. Вирее на богати и влажни почви. В млада възраст израства по-бързо и още през първата година достига височина до половин метър. Короната му е заоблена и много красива. Цъфти след разлистването през май. Цветовете са едри, бели, изпъстрени с розови петна. Листата са сложни и разположени срещуположно по два на клонките. Всеки лист има от 5 до 7 приседнали като на длан отделни листчета, които са с обратно яйцевидна форма и назъбени по края. Конският кестен предпочита влажната и свежа почва и не може без въздушна влага. При сухо лято зелените листа повяхват и пожълтяват, дори преждевременно опадат, но благодарение на здравия корен дърветата не загиват. Коренът му в началото е хоризонтален, а впоследствие се развиват много странични разклонения и той изостава за сметка на странично развиващата се мощна коренова система. Благодарение на здравите корени, ветровете и ниските температури не увреждат конския кестен. Предпочита светлината, но расте и на сенчести места. Семената му зреят през август и септември. Разположени са в гладка или с меки шипчета месеста кутийка, с 1-3 гнезда и най-често по едно голямо семе.
разпространение у нас от конския кестен. Причината е, че кестенът е много по-топлолюбив и когато лятото се случи по-кратко, тогава не плододава. За да плододава кестенът се нуждае от 5-7 месеца топлина и светлина. Цъфти през април. Мъжките цветове при този вид са събрани по дължината на дебела ос и по този начин образуват едни ресовидни златистожълти съцветия, придавайки красива декорация на дървото. Женските цветове се развиват в основата на най-горните мъжките реси. Кестенът е еднодомно дърво. По време на цъфтежа си е много интересен и много търсен от пчелите, защото е медоносен. Женските цветове се развиват единично в куполи с бодлива обвивка. Когато плодовете узреят през есента, куполите се разпукват четириделно и плодовете опадват. Кълняемостта на кестените се запазва само половин година и затова се препоръчва да се засяват през есента.
Обикновеният кипарис достига 20-30 м височина и 50-60 см диаметър. Короната е тясно пирамидална, с почти изправени нагоре странични клони и заострен връх. Кората е сиво-кафява, тънка, надлъжно и плитко напукана. Младите клонки са закръглени и са разположени във всички посоки. Листата са люсповидни, дребни и са наредени срещуположно. Те са тъмно зелени и имат яйцевидна форма. Мъжките генеративни органи за яйцевидни, дълги 3 мм и имат зеленикав цвят. Женските са шишарки с овално-яйцевидна форма. Те са дълги 2-3 см и са съставени от 8 до 14 шишаркови люспи с щитовидна форма. Първоначално са лъскави и зелени, а по-късно придобиват кафяв цвят. Семената узряват за два вегетационни периода. Обикновеният кипарис е бавнорастящ дървесен вид. Той е топлолюбив и невзискателен към почвените условия. Расте добре на сухи, бедни и каменисти почви. Ареалът на обикновеният кипарис обхваща Средиземноморската област. В България се отглежда като парково дърво в по-топлите райони и по Черноморието. Дървесината е ядрова, без смола. Тя е умерено твърда, лека и се отличава с голяма трайност и приятен аромат. Цени се много в мебелното производство.