Озеленяване, паркове, цветя

Растенията у дома поемат през деня въглероден диоксид от въздуха, а през нощта го излъчват обратно, но това не оказва влияние върху здравето, защото всмукателният газ е 4 до 5 пъти повече от отделения. Сред най-мощно поглъщащите въглеродния диоксид са цветята с големи листа, като фикус, филодендрон и малките декоративни палми, особено ако листата им се забърсват от прахта с влажна кърпа. Освен красотата, която внасят в жилището и очевидно свежия въздух, те имат и друга лечебна сила:

Азалията (Rhododendron) и мушкатото (Pelargonium) спасяват от отрови. Цветята всмукват в листата си освен споменатия вече въглероден диоксид и опасни битови отрови като формалдехид, бензен, трихлоретан и диоксини от мебели, дрехи, почистващи и миещи препарати, мокети и битова техника. Правени са опити с тези два вида растения и резултатът, до който се достигнало е, че за 6 часа няколко саксии с тях са очистили въздуха от формалдехид в помещение от 50 кубически метра.

Листата на алоето, пък имат съвсем специално действие. Те всмукват вредните газове от въздуха и така ги преработват, че през нощта отделят още полезни вещества. Доказано е, че страдащи от безсъние по-добре заспиват в стая с алое. Депресивни настроения също се преодоляват по-лесно в присъствието на алоето. В тази връзка е препоръчително, ако работите с компютър, да държите близо до бюрото си саксия с алое. По този начин вредните излъчвания се намаляват.

Аспарагусът (Asparagus) и бегонията (Begonia) неутрализира инфекциите. Свъздуха, който всмуква по листата му полепват микроскопични частици и капчици от дишането на хората. Такива прашинки пренасят микроби, вируси и плесени. Неутрализирането им става посредством отделените от тъканите на листата естествени летливи антибиотици (фитонциди). Учени съветват в стая с болни от грип да държим поне 2-3 саксии с аспарагус или папрат.

Кактусите (cacti), от своя страна, служат за успокояване на очите. Кактусите и изобщо растения с шипове е препоръчително да стоят близо до монитора ви, тъй като отделят летливи вещества, успокояващи раздразнената конюнктива. Дори се твърди, че в кактусите се образуват вещества, използвани от медицината за противодействие на образуване на перде в лещата.

Лимонът (Citrus limon), здравецът (Geranium), бръшлянът (Hedera), аспарагусът (Asparagus) освен фитонциди изпаряват и етерични масла, полезни при намален имунитет.

За хората с белодробни заболявания е от изключителна важност отглеждането на стайни растения, например аглаонемата (Aglaonema). Единствено е необходимо да не се допуска мухъл от прекомерно поливане. Миртата (Myrtus) например намалява не само количеството на вредните микроорганизми, но и вероятността от бронхоспазъм. Това редиземноморско дръвче с вечнозелени листа и уханни бели цветове олицетворява плодовитостта, добродетелтта, чистотата. Миртата е била символ на славата у древните гърци и е украсявала булченските венци, а римляните го посветили на култа към Венера.

Ако сънувате често кошмари и имате нездрав сън, е добре в спалнята си да отглеждат есингониум (Syngonium).

Поради силния си аромат стайният жасмин (Jasminum) не е подходящ за спалнята, но пък листата му могат да се използват за компреси при кожни язви, а цветчетата – за освежаващ чай.

Поради силния аромат на игликата (Primula) и тя не се препоръчва да се отглежда в стайни помещения. Тя идва от предпланините на Хималаите и е популярна у нас, но листата й могат да предизвикат кожна алергия у по-чувствителните. Освен това растението изразходва много хранителни вещества от почвата и за да цъфти продължително се налага торенето с фосфорни, азотни или калиеви торове, а от такава химия най-малко се нуждаете през нощта.

Силният аромат на лилиума (Lilium) може да дразни дихателните пътища. Затова, ако го отглеждате в спалнята си, е препоръчително да го изнасяте от там нощем.

Източник: www.zadoma.com

Как да направим тревен чим от райграс с полски цветя или мавританска поляна.

Една тревна площ обикновено се състои от няколко вида треви. Между тях съществува така наречената междувидова конкуренция, която кара всеки вид да заеме различна екологична ниша. Ето защо гъст тревен килим не може да се изгради само от райграс или друга трева. В елитните тревни площи има няколко вида райграс, власатка и др.

Цветната поляна е мечта на много градинари. Но може ли цветята да издържат на жестоката конкуренция, постоянното косене и отъпкване. Отговорът е да, ако положим правилните грижи. Възможно е броят им да се мени през годините до установяване на равновесие между видовете.

Основно цветята използвани в тревните площи се делят на няколко типа:

• ранно цъфтящи

• издържащи на постоянни коситби

• цветя за мавританска поляна

Ранно цъфтящите са кокиче, минзухар, синчец и др. Техният период на цъфтеж е преди да започне интензивното косене. Разположете ги на сянка или полу сянка в близост до декоративните растения. За да ги запазите по добре направете първите коситби след началото на април, на по-голяма височина от  7 до 9 см. Към тази група можем да прибавим и нарциса, за който трябва да изнесем първата коситба още назад във времето. Тези видове успяват да цъфнат и да осигурят луковиците с достатъчно енергия за следващата година.

Вторият тип са цветя ниски или устояващи на чести срязвания. Към тях спадат паричката, горската теменужка и игликата. Паричката засейте на слънце, а теменужката и игликата на сянка. Паричката е може би най-популярното цвете подходящо за тревни площи, тя цъфти през целия сезон и успешно се справя с конкуренцията на райграса и другите треви. Другите два вида цъфтят на пролет. Всички са многогодишни запазващи участието си в тревния килим. Тук бихе прибавили и още две растения, които имат и лечебни свойства. Това са глухарчето и жиловлека,  те имат  интересни цветове, но са много агресивни и е възможно да заемат цялата поляна. Затова не ви ги препоръчваме.

Мавританските ливади са поляни със смесени много видове цветя и треви. Те  се характерни с това че имат много по ниска степен на поддръжка на тревния чим. Обикновено се косят два пъти в годината в края на пролетта и началото на есента. Височината на косене е около 10 см. и окосените части се оставят да изсъхнат и да опадат семената от тях. Поради слабата поддръжка тревните площи не изглеждат перфектно през целия сезон. Ако се увеличи честотата на косене повечето цветя изчезват и остава предимно райграс. В мавританските поляни се срещат:  лайка, мак, пелин, метличина, теменужки, камбанки, маргарити, ралица, шибой, паричка, иглика и много други.

За да се увеличи богатството на цветове може да се използват сиви форми на власатката, някои  шарени треви, мечи лук и др.

Когато вече сте изградили тревната площ, при нейната поддръжка избягвайте за всички типове цветя отъпкването, пръскането със селективни препарати и вертикулирането. Поливайте редовно  и подхранвайте умерено.

Източник: www. ecodesign.bg

Доказано е, че в разгара на зимата депресиите силно подтискат хората, намаляват обичайната им жизненост и работоспособност, а при психически по-неустойчивите се развиват болестни симптоми. И без евтина реклама - доказано е също, че едно малко, но изумително красиво растение - разцъфнала иглика, прави понякога повече за настроението в мрачните студени дни, отколкото скъпоструващи медикаменти и психотерапии. Дори и без депресия, саксийката с иглика ще ви донесе истинска радост

Божествено изящното цвете не напразно се нарича Примула (на латински Primula) - в превод “първа”, т. е. първа по цъфтеж. Обикновената градинска иглика цъфти от февруари до май, а саксийните сортове и хибриди още от края на октомври до края на март. Родът Примула обхваща около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae. В България са естествено разпространени 8 вида иглика, 4 от които са защитени видове. В тази публикация ще акцентираме най-вече на това как да продължим живота на закупената от градинските центрове разцъфнала иглика.

Добре подбраните растения ще продължат да цъфтят нормално, ако в жилището се поставят в помещение с температура около 12° и близо до прозореца. Мястото трябва да е светло, но не пряко огрявано от слънцето. Листата трябва да се оросяват 1-2 пъти през деня, а пръстта на саксията да се поддържа умерено влажна и да се разрохква през 15 дни. Трябва да се внимава да не се задържа вода в подложката, защото коренчетата бързо загниват. При поливането в никакъв случай да не се допуска мокрене на листата и младите цветни бутони. Ако помещението е по-топло, трябва да се увеличи влагата на въздуха. Тъй като цъфтежът е продължителен, много добре се отразява подхранването 1-2 пъти в месеца с минерални торове за цъфтящи растения.

Още при първата възможност, когато температурите не се задържат продължително минусови, изнесете игликата на балкона, почистете я от прецъфтелите цветчета и пожълтелите листа - скоро отново ще се радвате на обилен цвят. Напълно прецъфтялата иглика може да засадим в балконски сандъчета или направо в градината, но на място с шарена сянка. Прецъфтелите растения могат да се разделят на толкова части, колкото са стъблените вегетационни върхове, когато се разсаждат в саксийки. Новите растения се засаждат поотделно, като се използва смес от 4 части листовка, 2 части градинска пръст, 1 част угнил говежди тор и 1 част пясък. През лятото примулата се развива най-добре, като се закопае до горния ръб на саксията в градината на полусенчесто място. За по-сигурно презимуване през есента може да я засипем с листа, а през пролетта тя ще цъфне и ще се размножи, като за 1-2 години образува туфа от десетина растения. След това с нея се постъпва като с обикновените градински иглики.

Източник: www.zeleno.bg

Голяма част от многогодишните градински цветя се размножават чрез разделяне на коренището или туфата. За да извършим това в подходящия сезон (есента или пролетта) и начин, трябва добре да познаваме биологията, особеностите и изискванията на всеки вид.

Астилбе - размножава се чрез семена, разделяне на туфата и възстановителни пъпки. Разделянето на храста се извършва рано напролет или в края на август - началото на септември, през три-четири години. Възстановителни пъпки, заедно с част от коренището, се отрязват рано през пролетта, в началната фаза на нарастване с част от стъблото и се поставят за вкореняване в сандъче със смес от торф и дребен чакъл (3:1). Вкоренява се за 15-20 дни.

Гайлардия - храстът се разделя през есента и рано напролет. Разделените части не трябва да са малки, поради това, че гайлардията нараства бавно.

Книфофия - когато за размножаването й използвате разделянето на коренището, направете го в края на април или началото на май.

Кореопсис - многогодишните видове кореопсис се размножават чрез семена,вкореняване на резници и разделяне на коренището през есента.

Маргаритка - размножава се чрез семена (при което сортът не запазва своите характерни белези) за селекция и чрез разделяне на коренището. Разделянето на коренището става през юли, когато растението е двугодишно. Дели се на 4-6 части. Така се вкореняват лесно и бързо и продължават да цъфтят.

Иглика - когато се използва деление на коренището, то се извършва веднъж на три до пет години. Най-добре е рано напролет или през август - септември.Божур - най-разпространеният начин за размножение е чрез разделяне на коренището. Всяка разделена част трябва да има от 3 до 5 стъбла, с възстановителни пъпки по тях и 3-4 корена по тях, с дължина 15-17 см. Извършва се през есента.

Флокс - многогодишният букет се размножава чрез разделяне на коренището. Най-добре е това да става рано напролет, през 3-4 години. Възможно е и засаждане рано през есента. При пролетното засаждане всяка част трябва да има 3-4 пъпки, а при есенното - две-три стъбла с добре развита коренова система.

Източник: www.gradinata.bg