Озеленяване, паркове, цветя

Повечето полски цветя се развиват добре в бедна почва. Изберете слънчево място или такова с полу-сянка. Едно от най - важните неща е контролът върху плевелите.

Най-добре е градината да бъде прекопана предварително. Ако на нея има засадена трева, окосете я много ниско. Полейте мястото и го покрийте с чист найлон. След около 2 месеца от слънцето и температурата, която се постига между найлона и почвата, всички нежелани плевели ще умрат. Този метод на борба с плевелите се нарича (соларизация).

Другият вариант е използването на хербицид.

Най-доброто време да започнете вашата градина с полски цветя е пролетта.

На опаковките със семена е указано, какво количество да се използва за определена територия.

Повечето семена на полски цветя са много дребни. По-лесно е те да се размесят с малко пясък и тогава да се разпръснат.

Разровете леко пръстта, след като сте разхвърляли семената.

Полейте и поддържайте почвата влажна,  докато растенията станат няколко см високи.

Семената се развиват от 10 до 20 дни, а първият цъфтеж очаквайте едва след 5 - 6 седмици.

Многогодишните цветя естествено няма да цъфнат веднага.

Между растенията е добре да има трева, за да не се получават дупки и да не остава място за плевелите.

Веднъж захванати, полските цветя изискват малко грижи. Основното е да не се преполиват и да се внимава за по-упорити плевели.

В края на есента, когато едногодишните са образували семена, а многогодишните се подготвят да презимуват, цялата градина трябва да бъде окосена.

В градината можете да изградите пътечки от камък, за да не мачкате цветята и сбободно да им се наслаждавате. Друга подходяща комбинация е бордюрът със зелени подправки или пък малък алпинеум.

Растения, подходящи за този проект са: бял равнец (Achillea millefolium), чернооката сюзан (Rudbeckia hirta), космос (Cosmos bipinnatus), циния (Zinnia elegans),  невен, ехинацея, лупина, салвия, крокосмия, маргарити, хризантеми, камбанки, фуксии, астри и т.н. Повечето от тях привличат пеперудите и ще оживят вашата градина.

Източник: www.zadoma.com

Спокойно можете да насадите лилиуми в двора. Отглеждането не е сложно, но се иска година търпение. Ако искате да впечатлите с ефектна градина, непременно насадете в нея лилиум. Отглеждането на това цвете изобщо не е толкова сложно, както повечето предполагат. Единственото неудобство е, че трябва да се изчака почти една година, докато се развие и цъфне.

Лилиумът се култивира много лесно. Той спокойно може да расте, както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само за закрито помещение, като изключим зимната градина и дума не може да става.
Безспорно най-ефектен е обаче в двора. Много е важно в градината да се избере най-подходящото място за лилиума. За разлика от терасата, където саксията лесно може да бъде преместена от един ъгъл в друг, на двора това е невъзможно. Каквото сторите в началото, така и ще стане. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.

Следващият етап е да съобразите почвата. Не е все едно в какво ще поставите цветето. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Ако харесаното от вас място е по-песъчливо от необходимото, трябва просто да добавите чернозем, примесен с листа. По такъв начин ще подхраните по естествен път терена. Ако обаче почвата е тежка, се налага да я олекотите с пясък, за да може да се проветрява и да диша.

Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или на есен – през октомври-ноември. От сега обаче може да си набавите луковици на предпочитаните разновидности. Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж.

Не бива да се прекалява, но и не трябва да се пропуска. Торенето е два пъти годишно – през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 години обаче трябва да се преместят на ново място.

Източник:  Цветята и градината

Не е задължително да имате огромен двор, пресичан от река, за да изградите мост в него. Достатъчно е да разполагате с градина и да проявите вкус и фантазия в създаването на най-подходящото място за любовни признания и романтично съзерцаване на звездите. Отдавна оставило на заден план своите чисто практически функции, градинското мостче днес се причислява към малките архитектурни форми и е често използван елемент в ландшафтния дизайн.

Умело проектираното и построено мостче се вписва хармонично във всеки стил градина и я разнообразява.
То мирно съжителства и с пейзажните, и с геометричните, и способства за “търсене на истината” в източните градини. Във всяка от тях мостът притежава характерни особености.

Разбира се, най-добре е, когато мостчето свързва двата бряга на рекичка, поточе или друг воден елемент, но това съвсем не е задължително. Като декоративен елемент на градината то може да се направи дори и да нямате река, дворно езерце или буен поток. В избраното от вас място импровизирайте сухо дере с русло покрито с чакъл и дребни речни камъчета, с брегове, потънали в зеленина, и над него прехвърлете мостче.

Важно е обаче мястото му да бъде подбрано правилно – то трябва да се забелязва отдалеч и най-добре изгледът към него да бъде страничен. Издигнете мостчето максимално високо – така ще постигнете двоен резултат – гледката и към него, и от него ще бъде най-ефектна. И не се захващайте с мащабни проекти - малкото мостче по-лесно се вписва в градината и не нарушава мащаба й.

Много важно е свързването му с градинските комуникации. От дизайнерска гледна точка то е част от общия стил на градината и се включва в системата от пътеки и алеи, стълби, подпорни стени и други елементи. Видът му трябва да се съчетае с архитектурата на сградите и с насажденията.

Дъговиден или прав, мостът може да бъде изграден от дърво, камък или желязо. Ако искате непременно да имате каменен мост трябва да поставите и други каменни композиции в градината. В зависимост от предпочитанието си може да използвате обработени или необработени камъни. Ако плочите са с правилна форма, мостът трябва да има строги архитектурни линии. Така той ще се впише добре в градина в класически стил.

Мостчето от загладени речни камъни е по-подходящо за пейзажната градина. То ще представлява естествено продължение на калдъръмената пътека. Естествени скални късове, прехвърлени над тясно поточе, могат да оформят ефектна каменна купчина, през която водата се промушва.

Много подходящо е съчетаването й с алпинеуми и други скални форми.
Има вариант мостът да се направи от ковано желязо.

В този случай платното е от дъски или от желязна мрежа с настилка от декоративни плочи. Интересни са мостчетата от лят чугун в стил модерн.

Въжените мостчета са подходящи за по-просторен парцел с подчертана денивелация. Обикновено върху здрави въжета се прикрепват дъски. Те са много ефектни и преминаването по тях е доста вълнуващо преживяване.

Най-популярни са дървените мостчета.

Те се свързват идеално с естествения ландшафт. Дървото лесно се обработва и е лек строителен материал. То трябва да е устойчиво на въздействието на водата и неблагоприятните климатични условия. Като строителен материал се използват бреза, дъб, бук, които се импрегнират срещу влага. Най-доброто, но и най-скъпото решение е дъб, а от екзотичните породи - кедърът.

Какъвто и избор да направите, постарайте се мостчето във вашата градина да бъде достатъчно здраво и устойчиво, за да ви носи само радост и приятни емоции.

Източник:  www.rozali.com