Озеленяване, паркове, цветя

Лалето е пролетно цвете, което носи слънчево настроение и зарежда с положителни емоции. Неговата обаятелност и непретенциозност, както и огромното разнообразие от форми и цветове, го нареждат на челни позиции в класацията на най-популярните и обичани цветя.

Исторически сведения

Родината на лалето е Централна Азия, откъдето произхождат първите диворастящи видове. Турците заимстват култивирането на това растение и по този начин лалето пристига в Османската империя. Едва през 17-ти век лалето бива пренесено в Западна Европа, когато започва и масово да се отглежда като градинско растение. Лалето бързо става много обичано и ценено цвете, особено в Холандия, където цените му достигат рекордни цифри. Днес са познати около 3000 сорта.

Описание

Цветовете на лалето са съставени от 6 венчелистчета, които в повечето случаи са гладки, но при по-новите хибриди се наблюдава тенденция за леко нагъване на венчелистчетата. Формата на лалето наподобява чашка. Лалето е всевъзможно оцветено - могат да се видят всички цветове, без синьо. Лалето расте по едно на стрък, а на височина варира от 30 см до 60 см.

Видове

Лалетата попадат в 3 основни категории, в зависимост от периода, в който цъфтят:

ранно цъфтящи - цъфтят през март и април (обикновени ранни лалета, кичести ранни лалета)

цъфтящи в средата на сезона - цъфтят през април и началото на май (Триумф-лалета, дарвинови хибриди)

късно цъфтящи - цъфтят през май (обикновени късни лалета, ресничести лалета, папагалови лалета, кичести късни лалета)

Подходящи условия за отглеждане

Почвата трябва да е влажна, органична, богата на хранителни вещества и с добър дренаж. Лалето е луковично растение - луковиците трябва да бъдат засадени на дълбочина 10-15 см, а разстоянието между тях да е поне 10-12 см. Лалето е многогодишно растение, макар че се третира като едногодишно - причината за това е, че рядко цъфти след втората година.

Болести и насекоми

Лалетата рядко боледуват или пък биват нападнати от насекоми. Понякога се наблюдава загниване на корена, като причина за това може да е твърде влажната почва. Пазете лалето от плесен и вирусна мозайка. Насекомите, които се навъртат около лалето са листната въшка, голите и обикновените охлюви.

Родината на лалетата е Източна Турция и Хималаите, макар че мнозина смятат, че произхождат от Холандия. Лалетата са целогодишни растения, което значи, че цъфтят всяка пролет. Има и такива сортове обаче, които могат да се засадят през есента - през зимата постепенно се развива кореновата им система и в началото на пролетта вече изникват над земята. Размножаването на лалетата става чрез луковици - семената им се оставят да покълнат и така се образуват луковиците.

от какво се нуждаете:

• семена за засаждане
• вермикулит
• малки саксии
• подхранващи вещества за стайни растения

Инструкции

1. Оставете семенниците върху стеблата, докато покафенеят и се пропукат, разкривайки от вътрешността си малките плоски семена. Опаковайте семената в найлонови пликове, като във всеки от тях добавите и малко навлажнен вермикулит. Поставете пликовете в хладилника. Трябва да престоят така 90 дни. По този начин предпазвате семената от пресъхване и им осигурявате условия за пълноценно развитие.

2. След като изтекат 90-те дни и извадите семената от хладилника, ги поставете в саксиите. Добре е да добавите и торф към почвата. Семената трябва да бъдат покрити само с около 1/2 см почва. Разстоянието между тях трябва да е около 1 см, за да избегнете едно бъдещо застъпване на вече порасналите лалета.

3. Полейте семената с топла вода и поставете саксиите на стайна температура. Трябва да поддържате винаги почвата влажна, така че поливайте периодично. Всеки ден увеличавайте по малко притока на светлина към саксиите, като накрая вече ги поставите на директна слънчева светлина. В този период вече може да забележите и малко развиващо се листенце.

4. Прибавете около ¼ от препарата за подхранване. Скоро трябва да забележите и второ листенце. На този етап можете да разделите младите стръкове един от друг, но това не е необходимо.

5. Първият признак, че лалетата са готови за присаждане в градината, е пожълтяването на листата. Този процес сам по себе си означава, че луковицата вече е напълно развита и преминава в инертно състояние. Присадете я в градината си, когато забележите, че листата започват да увяхват. Ако не откриете луковица, значи семето е изсъхнало, вместо да се подготви за зимуване.

Първо украсете всекидневната, така че всеки, които влезе в дома ви да може да се възхищава на красивите цветя. Можете да окачите цветен венец или да поставите във вази малки букети пролетни цветя – важното е те да създават празнично настроение както у вас, така и у вашите гости.

Не забравяйте да украсите с цветя и трапезарията, където ще празнувате. Там можете да поставите няколко малки букети или просто да подредите във ваза върбови клонки.

Друг много красив вариант е цветната композиция за центъра на масата. За нея ще са ви необходими плитка широка чиния, гъба напоена с вода и, разбира се, цветята, които ще подредите върху гъбата. Особено добре в такива композиции изглеждат анемониите и игликите, а допълнително свежест към тях внасят цъфналите ябълкови или черешови клонки. Към цветята можете да добавите и други декорации, като яйца, зайчета, пиленца и т.н. Интересното на един такъв букет е, че създава впечатлението, че цветята са поставени направо на масата.

Източник: www.zaneya.com

Мерките, които се предприемат за пробуждането на растения към цъфтеж по време на покоя им, се нарича форсиране. Растенията, които могат да бъдат подлагани на такава операция представляват по своята същност листопадни растения, въпреки че някои приемат, че и ранно цъфтящите сортове вечнозелени растения също за такива (индийската азалия, камелията и др.).

Болшинството листопадни растения имат период на покой, който съвпада с есента и зимата. При някои от тях този период завършва ноември-декември, а при други той продължава до февруари-март. При много луковични растения (лалета, зюмбюли и др.) покоят продължава още по-дълго (от лятото до пролетта).

За изваждането на растенията от покой (в края на периода) може да стане, като им предоставите нужните за развитието им условия. Много трудно е да събудите растенията в началото на почивката им, а понякога това е и вредно. Тези от тях, които имат кратък период на покой могат без особени усилия да се предизвикат към цъфтеж още през зимата.  Покоят им може да се удължи според вашите желания и те да цъфтят по всяко време на годината.

Изменяйки условията на хранене, влажност, температура и светлина, можете да заставите растението по-рано или по-късно да прекъсне растежа си, да премине в състояние на покой или да излезе от него. Увеличавайки фосфорно-калиевото хранене, съкращавайки водата, тренирайки надземните органи с резитба ще накарате растението да прекрати преждевременно растежа си и да премине в покой.

Листопадните растения (хортензия, рози и люляк, а също така и храстите, които могат да се форсират), които имат зимен период на покой, през есента се прибират в мазе, където се съхраняват при температура 2-5°С до началото на февруари при много оскъдно поливане. През втората половина на зимата се пренасят в стаята и се поставят на светлина.

Луковиците на растенията за форсиране (лалета, нарциси и др.) след лятното просушаване се засаждат в саксии и се поставят на хладно място в жилището при температура около 8°С, а през декември-януари се пренасят в стаята, като им се осигуряват най-светлите места. Луковиците на лилиумите, предназначени за форсиране, се изваждат от почвата през есента и се поставят в саксии, като се съхраняват при същите условия като лалетата и нарцисите.

Коренищата на момината сълза до октомври-декември, в зависимост от времето на форсиране, се съхраняват закопани наоткрито. За форсиране се засаждат в саксии или кошници в най-топлото място, на влага, без светлина. С появяването на съцветията, те се преместват на перваза на прозореца.

Амарилис

При форсирането амарилисът цъфти през февруари-март. С тази цел той трябва да се държи през зимата на тъмно място без поливане. След като цветната дръжка се покаже над почвата на 5-10 см, растението се поставя на перваза на прозореца, започвате да го поливате, в резултат на което то започва да се развива и да се появяват листа. Форсирането трябва да протече при температура 20-25°С.

Източник: www.gradinata.bg

Март е един от най - ангажираните месеци за градинаря. Навън е по - топло, а работата в градината - по - приятна. Веднага след като почвата отпусне, прекопайте градината, почистете от евентуални, преживели зимата плевели и наторете. Най – добре използвайте органична тор.

Да се разкопае градината, за да може почвата да диша.
Да се натори и да се подхрани.

Март е идеалният месец да бъдат засадени повечето видове за озеленяване. Колкото по - рано засадите растението, толкова по - бързо ще се развие то. Времето през март обаче често е много променливо. Внезапните студове могат да се окажат сериозен проблем за растенията, които сте засадили в началото на месеца и са чувствителни на студ - бегонии, домати и т.н.

Някои градинари понякога избързват с неща, които спокойно могат, и даже е препоръчително, да изчакат края на пролетта (април - май). Такава задача е например наторяването на тревата. В началото на растежа тя използва хранителните вещества, натрупани през есента (тогава торенето е задължително). Пришпорването и може да има за резултат образуването на слаба коренова система.
До средата на март можете да засадите луковични и нови широколистни дръвчета и храсти.

Луковиците на каладиумът се развиват в по - топла почва. Изчакайте със засаждането им докато температурата навън стане поне 20 градуса, иначе те може да загният.

Зимзеленът (Vinca) е цъфтящо през лятото и много подходящо за лехи растение, което също обича топлото време. Изчакайте до май - юни, иначе можете да навлечете на растението гъбички.

Март е идеалното време да захванете едногодишни във висящи кошници и кашпи - петунии, бегонии, импатиенс (циганче).
Започнете редовно да косите моравата, за да нямате сериозни проблеми с плевелите през лятото. Ако сте пропуснали да напръскате против плевели през февруари, направете го задължително сега.

Сега е моментът да окастрите вечнозелените видове и овошките и цъфтящите през лятото храсти. Форзицията, азалията, дюлята и хортензията цъфтят през пролетта и могат да бъдат окастряни, едва когато цъфтежът е свършил.
Многогодишните храсти и цветя, които са презимували увити в защитни покрития да се освободят, за да могат да се радват на слънцето. А пък ние да се радваме на тях. Трябва да орежем старите изсъхнали клончета, да разкопаем около тях и да ги подхраним.
Когато прецъфтят жълтият и кичестият нарцис, не бързайте да отстранявате или да заривате листата им. Нека те пожълтеят от само себе си. Новите луковици, които се формират в този момент, се нуждаят от тях, за да образуват по - едри и красиви цветове следващата година.

След като прецъфтят камелиите и азалиите, е добре да ги наторите с подходящ тор.

През този месец извадете и разделете луковиците на цъфтящите през лятото и есента многогодишни - астри, хризантеми, градински чай (Salvia) и т.н.

Ако вече перуниките, ружите, димитровчетата, кадънките, маргаритките са се развили и ви се струва, че са много на гъсто, може да разредите старите колонии, като преместите част от тях на ново място. След пресаждането трябва да им обръщате повече внимание, като ги поливате по-често, в случай че не вали дъжд и почвата е прекалено суха.
Отглежданите в саксии и сандъчета цветя като мушкатото и сакъзчето, може да им се начупят клончетата, така, че част от тях да останат в сандъчета, част от тях да насадим в градината. Ако сте любители на бегониите, трябва да се информирате добре за прогнозата за времето и да ги насадите чак когато сте убедени, че със сигурност няма да има повече застудявания. Засаждането става през 30 – 50 см.
Ако отглеждате бегониите в саксии, може да разделите грудките (където са повече) и да насадите нови. Ако се страхувате да не измръзнат вашите хубавици, не рискувайте. Засадете ги в сандъчета или в саксии и ги дръжте на светло и топло до (източни и южни прозорци) и когато времето съвсем се разхубави и природата се раззелени, може да ги изнесете навън – там, където си пиете следобедното кафе, за да ви красят и да ви радват.
Ако имате тревисти видове (кореопсис (жълтички), флокс и т.н.) и туфите им са станали прекалено големи, изкопайте и тях и ги разделете, за да захванете нови растения.
Огледайте почвата около храстите (азалия, камелия и др.). Може би е добре да добавите малко органична тор и слама.
Пролетта е добро време за любителите на розите да се сдобием с нови попълнения в розовата ни градина. Дълбоко се прекопава почвата, наторява се с оборски тор и горски торф и се садят новите принцеси.
Подрежете розовите храсти и започнете наторяването им - на всеки 4 - 6 седмици, от сега до септември, както и пръскането против черни петна по листата - пагубни за повечето видове хибриди чайна роза, грандифлора и флорибунда.

Новите рози засадете по – добре през първата половина на месеца.
Можете да засадите и редица зеленчуци - ранните картофи, броколито и зелето и да посеете семената на морковите, марулята, репичките, спанака и ряпата. Наторете зеленчуците с азотен тор, месец след като започне растежът.
С увеличаването на температурите, насекомите стават по - активни. Наблюдавайте всички растения и ги третирайте, при нужда срещу вредителите.

Проверете решетките и стойките за увивните растения и при нужда ги поправете.

Източник:  www.mygradinka.blogspot.com